Tweet
Ако Kiki.t каже "Да се разходим за 30 мин"...вервайте ми - вр.Ком не ви мърда
Нашата група(условно наречена "дефилето ендуро тийм") очакваше с нетърпение обратната визита на Чинела, ADA, че даже имаше индикации за 2-членния ендуро тийм от Харманли
. Ива Кх беше заета с правене на "маникюра" на мотора си 
(разбирай пренавиване на бубина), май и някой от братовчедите ММ щяха да идват.
Нооооооооо...ВРЕМЕТО ги уплаши! Затова нашия скромен тийм Кики, Мики и Ади(все още на 13 години...за който не знае)решихме да не изневеряваме на очакванията на нашите мотори и да ги поразходим.
Съобразявайки се с очакваните дъждове, бяхме убедени че 30-на минути (според Кики) ще са ни достатъчно да се поразкършим.
Времето(което на руски е в женски род) си показа обаче, че метеоролозите не го познават...и го познават същевременно.
В уречения час 11.00 тръгваме от Владо Тричков посока северо-запад на разходка. Слънчевото начало на деня много ни замисли дали да не останем по джърсита, добре че разума надделя.
С бързо темпо прескочихме през няколко върха и се озовахме в Искрец, където си дадохме кратка почивка на чай с вафла "Боровец"
Кики изполва временното ми упомрачение и предложи да вземем да "отскочим" до Ком...така и така цяло лято се мотаеме с това трасе, на което аз (щото сина е съгласен на всичко само и само да е на мотора) лекомислено(с оглед полу-слънчевото време) се съгласих. Поехме по един маршрут, който е познат на Ива и Вида
(тук би следвало да дам линк)...
Кики гледа GPS-а и сочи напред!
Тук малко пообъркали маршрута Кики и Ади се изповъргаляха по едно върло(ма хич не личи на снимката
) с камънак в тревата и едни окастрени клони. Кики дава на Ади да му крепи КТМ-а, а той отиде да изправи Бетата, че малкия не му стигат силиците(тук Ива пак ще ме критикува, че му е голям мотора)
А сега си ги разменят обратно...
А това самоинициатива на хотоапарата ми
Последва едно "тъпо"(според Кики) падане на място, в резултат на което трябваше да вадя инструментариума от чантичката, а Кики псуваше алуминиевите държачи на предпазителите
!
Тук се вижда защо...
След което пообъркахме траковете малко(Събин сигурно го засърбя), времето рязко се промени(което май не забелязахме) и се озовахме на билото преди Тодорини кукли:
Температурата и вятъра не ги коментирам, но поне не валеше...силно
. Кики по-долу показва уменията си да скача върху "коня" си в движение
Малко снимки от някъде по билото преди или след куклите
Тук си харесахме едно място след куклите по-ниско за ...обяд
Там (сочи Кики) се вижда Берковица и яз.Монтана
А това е материалната част вписана в пейзажа
Времето се променяше не с минути...
Оттам газ надолу към Петрохан, минахме през бензиностанцията и заредихме.Тук обръщам внимание на всички, че работи до 17:00 часа! и добре, че ни го каза бензинджията в 16:10, че навръщане щяхме да си смучем пръстите
.
За съжаление снимки от района на Петрохан нямам (не знам Кики като му се оправи нета и се включи дали няма да изкара нещо), но снега започна да прехвърча все по-силно, а вятъра се усили.
Тук е редно да кажа, че сигурно на Ади му е интересно и не се е замислял, но къде ни беше акъла на нас с Кики в 17:00 следобед, почти зимния сезон, да тръгнем към Ком, при отстояние 70 км по обратния път към къщи...
...в това време.
А това са снимки от под Ком, в едни блата и тресавища където затънахме и само си изгледахме върха на 200 м. от нас и не можахме в тези условия да го стигнеме...
ТУк Кики заора...
А това ми е последната снимка, след като се върнахме на пътя при Петрохан, решихме, че няма да умерим трасето на обратно и да слезем малко по-ниско, та надолу по асфалта - това е на площада в Гинци, където една кака се съгласи да ни пусне в кафето да се стоплим...
ЗА останалите снимки и супата на Вида на края разчитам на Кики да допълни...
Един съвет към всички: никога в такова време не тръгвайте само с 1 чифт ръкавици, и то летни(бях взел едни зимни, но ги дадох на сина, че той нямаше втори чифт). Ууууумрях от студ, особено след няколкото падания в блатата под билото, ръкавиците бяха прогизнали и после на вятъра...
ЩЕ споделя начин на топлене на ръцете в движение(сигурно и други са го прилагали, не знам..) - лявата ръка е лесно, гушваш радиатора на двигателя и помага, виж дясната е терсене, заради подаването на газ - за това се позасилвам малко, стискам с лявата съединителя(за да не намялява скоростта) и тогава стискам бързо с дясната радитора на маслото
, преди някой завой пускам съединитея да зацепи и забави малко и ...така. НЕ бих казал, че е много успешно, но поне не спираш.
Това е от мен. Да ги е яд групата от Паничище и останалите, че са си седяли на топло!
Забравих, трака по-долу показва 145 км. преход.
Track ot 20 Oct 2007 Kom.gdb
П.С. Още нещо - поради студа се наложи честа смяна на батериите на GPS-а на Кики. При една от смените (на връщане, вече нощта, някъде в Балкана), вероятно се наводни картата и неговия отказа. Добре, че моя беше в раницата...както и че имахме още 2 чифта батерии...
. Ива Кх беше заета с правене на "маникюра" на мотора си (разбирай пренавиване на бубина), май и някой от братовчедите ММ щяха да идват. Нооооооооо...ВРЕМЕТО ги уплаши! Затова нашия скромен тийм Кики, Мики и Ади(все още на 13 години...за който не знае)решихме да не изневеряваме на очакванията на нашите мотори и да ги поразходим.
Съобразявайки се с очакваните дъждове, бяхме убедени че 30-на минути (според Кики) ще са ни достатъчно да се поразкършим.
Времето(което на руски е в женски род
) си показа обаче, че метеоролозите не го познават...и го познават същевременно.В уречения час 11.00 тръгваме от Владо Тричков посока северо-запад на разходка. Слънчевото начало на деня много ни замисли дали да не останем по джърсита, добре че разума надделя.
С бързо темпо прескочихме през няколко върха и се озовахме в Искрец, където си дадохме кратка почивка на чай с вафла "Боровец"
Кики изполва временното ми упомрачение
и предложи да вземем да "отскочим" до Ком...така и така цяло лято се мотаеме с това трасе, на което аз (щото сина е съгласен на всичко само и само да е на мотора) лекомислено(с оглед полу-слънчевото време) се съгласих. Поехме по един маршрут, който е познат на Ива и Вида (тук би следвало да дам линк)...Кики гледа GPS-а и сочи напред!
Тук малко пообъркали маршрута Кики и Ади се изповъргаляха по едно върло(ма хич не личи на снимката
) с камънак в тревата и едни окастрени клони. Кики дава на Ади да му крепи КТМ-а, а той отиде да изправи Бетата, че малкия не му стигат силиците(тук Ива пак ще ме критикува, че му е голям мотора) А сега си ги разменят
обратно...А това самоинициатива на хотоапарата ми
Последва едно "тъпо"(според Кики) падане на място, в резултат на което трябваше да вадя инструментариума от чантичката, а Кики псуваше алуминиевите държачи на предпазителите
!Тук се вижда защо...
След което пообъркахме траковете малко(Събин сигурно го засърбя
), времето рязко се промени(което май не забелязахме) и се озовахме на билото преди Тодорини кукли:Температурата и вятъра не ги коментирам, но поне не валеше...силно
. Кики по-долу показва уменията си да скача върху "коня" си в движениеМалко снимки от някъде по билото преди или след куклите
Тук си харесахме едно място след куклите по-ниско за ...обяд
Там (сочи Кики) се вижда Берковица и яз.Монтана
А това е материалната част вписана в пейзажа
Времето се променяше не с минути...
Оттам газ надолу към Петрохан, минахме през бензиностанцията и заредихме.Тук обръщам внимание на всички, че работи до 17:00 часа! и добре, че ни го каза бензинджията в 16:10, че навръщане щяхме да си смучем пръстите
. За съжаление снимки от района на Петрохан нямам (не знам Кики като му се оправи нета и се включи дали няма да изкара нещо), но снега започна да прехвърча все по-силно, а вятъра се усили.
Тук е редно да кажа, че сигурно на Ади му е интересно и не се е замислял, но къде ни беше акъла на нас с Кики в 17:00 следобед, почти зимния сезон, да тръгнем към Ком, при отстояние 70 км по обратния път към къщи...
...в това време.А това са снимки от под Ком, в едни блата и тресавища където затънахме и само си изгледахме върха на 200 м. от нас и не можахме в тези условия да го стигнеме...
ТУк Кики заора...
А това ми е последната снимка, след като се върнахме на пътя при Петрохан, решихме, че няма да умерим трасето на обратно и да слезем малко по-ниско, та надолу по асфалта - това е на площада в Гинци, където една кака се съгласи да ни пусне в кафето да се стоплим...
ЗА останалите снимки и супата на Вида на края разчитам на Кики да допълни...
Един съвет към всички: никога в такова време не тръгвайте само с 1 чифт ръкавици, и то летни(бях взел едни зимни, но ги дадох на сина, че той нямаше втори чифт). Ууууумрях от студ, особено след няколкото падания в блатата под билото, ръкавиците бяха прогизнали и после на вятъра...
ЩЕ споделя начин на топлене на ръцете в движение(сигурно и други са го прилагали, не знам..) - лявата ръка е лесно, гушваш радиатора на двигателя и помага, виж дясната е терсене, заради подаването на газ - за това се позасилвам малко, стискам с лявата съединителя(за да не намялява скоростта) и тогава стискам бързо с дясната радитора на маслото
, преди някой завой пускам съединитея да зацепи и забави малко и ...така. НЕ бих казал, че е много успешно, но поне не спираш.Това е от мен. Да ги е яд групата от Паничище и останалите, че са си седяли на топло!
Забравих, трака по-долу показва 145 км. преход.
Track ot 20 Oct 2007 Kom.gdb
П.С. Още нещо - поради студа се наложи честа смяна на батериите на GPS-а на Кики. При една от смените (на връщане, вече нощта, някъде в Балкана), вероятно се наводни картата и неговия отказа. Добре, че моя беше в раницата...както и че имахме още 2 чифта батерии...
...Май по номерата(
И все пак ми иде да си изям чорапите от яд, че не успях да дойда 
супер маршрут отдавна и аз се точа на тая посока дано скоро ми остане време да го стигна тоя Ком в малко по предразполагащо време де
Коментар