Мотоклуб "УРВИЧ" - Пасарел

[Жоро Донечки]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Малко коментар към предишните 2 поста на Сашо(bigimot)...

Както виждате от снимките си имахме гости, от Русе - Змея и от Шумен - Емо...

От материалите по-горе много не си личи, но никак не ни беше скучно особено първия ден
Тук искам специално да поздравя Змея и Емо за карането и мъжката борба, която показаха... Браво!
На моменти наистина не ни беше лесно, но нали това е ендурото - изпитание на духа и тялото, а на края на деня остават наистина незабравимите спомени.
С Чинела и Сашо, като домакини, бяхме изключително щастливи да посрещнем нашите приятели от северна България.
Винаги са добре дошли отново!

Ще чакаме още снимки...

Поздрави,

[ЗМЕЙ]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

От материалите по-горе много не си личи, но никак не ни беше скучно особено първия ден
Тук искам специално да поздравя Змея и Емо за карането и мъжката борба, която показаха... Браво!
На моменти наистина не ни беше лесно, но нали това е ендурото - изпитание на духа и тялото, а на края на деня остават наистина незабравимите спомени...

Ма наистина никак не скучахме, даже на моменти ни беше прекалено интересно

Не знам дали беше мъжка борбата, май моята беше като свиня с тиква - поне аз така се чувствах на моменти А на вас никак не ви личеше да ви е трудно - много карате, ей !!! Хвала !

Незабравимите спомени са налице, всичките моменти с вас бяха приятни, само дето нямам много снимки - то не ми останаха сили за снимане

[Chinela]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Вече с гордост и аз мога да заявя, че съм се снимал със ЗМЕЙ и още повече, че съм карал с такъв.
Отначало ме беше страх, но лека полека с помощ от Емо го преодолях.
Всичко започна в събота сутрин, Жоро им бил обещал да ги разходи по пътечки, ми така ни разходи, че бирата ми се струваше като алтай..
Снимки много нямам защото единият домакин носеше със себе си цяло фотостудио и ние със Змея ни беше срам да ги вадим тия малките.....фотоапарати де.

Не съм вярвал, че в такава малка планина има толкова много прекрасни места за каране, много технични и много трудни, още повече за "форумен ендурист" като мен.

Въпреки всичко не издържах и щракнах и аз един два кадъра които с удоволствие ще споделя с вас.


На тази пътека попаднахме на паднало дърво, което аз прилежно нарязах за да може да мине свитата.


Това да съм любезен ми е природна даденост, но досега е било само към дами, защо се разнежих тоя път и аз не знам.


ПочиФка, много добре ми се отразяваше спирането през 5-10 минути, даже разбрах, че това е моя стил каране...почиваш, почиваш и като се умориш да почиваш се местиш един километър напред и пак почиваш.


Ей тая червената раница да не си помислите, че е била пълна с продукти за барбекю.....неее, беше пълна със снимачна техника.


Ето уверете се сами....


След "дългото" каране се наложи да седнем в едно кръчма и да възстановим живителните си сокове и най-вече бири.
Точно там Жорката каза, че до ресторантчето имало една пътека дето и Митко БТВ-то не можел да я качи...
Епа аз не му повервах защото не знам да има такава пътека в цяла България и любопитството ми взе връх като на жена в МОЛ.
Отидохме там и аз заходих с пУна газ, ноооооо нацелих челно един бор...видно е от снимките на колегата по горе...

После се върнах, заходих пак и оооо чудо, почти я качих, останаха ми едни 4-5 метра...късмет на начинаещия.
Ето ми "доволната физиономия.


Поглед от горе, нищо не личи, но си е предизвикателство....


Жорката показва баланс на гуми, ми като пи само две бири как няма да показва...


Тук за малко загубихме гостите и Жорката взе да си бие касаката в главата и да се вайка....леле сега в нашата планина ще се разчуе, че има ЗМЕЙ и никой няма да смее да ми дойде на гости.


Затова повика още двама помощника от Пасарел да издирват Змея и Емо...а аз все си мислех, че е редно в кръчмите да потърсим из района..


След като ги намерихме /благодаря на господ/ ги поканихме да останат с нас в Пасарел и да вечеряме по стар шопски обичай.
Те любезно отказаха и си заминаха тихомълком, това искрено ме учуди защото знам, че не отказват...НО.
Та заминаха си те да спят в някакъв хотел посока Самоков и на сутринта дойдоха с кръвясали очи...
Мина ми през ум за някой нощни забавления, но си казах...не, не са такива момчета и пак подкарах с тях.

Чак вечерта разбрах какво са правили и защо ни отсвириха за вечерта... ЕТО

А сутринта пожелаха да отидем да обядваме в Самоков...пак нищо не подозиращ се съгласих...ми да, то престъпника винаги се връща на место престъплението..
Добре, че Жоро им беше взел силата и ръцете са им треперили иначе какво ли са щели да направят не знам.

На водопой някъде посока Самоков.




Пак водопой, но този път в Самоков, по пътя не снимахме защото валеше дъжд.


В показния магазин си показахме моторите...


Ако Жорката само знаеше с кой се снима, пеша щеше да побегне за Пасарел...


Тази снимка няма да я коментирам, горските ягоди и царят от коня свалят та какво остава за един ЗМЕЙ.


Това беше от мен, и аз ядох, пих и се веселих, и накрая на всички БЛАГОДАРИХ.

[ЗМЕЙ]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Ей, Чинел, недей писа таквиз раб`ти, че ще вземе някой да го приеме за чиста монета и тогаз наистина ще влезем в престрелка

Според скромното ми мнение, като за "форумен ендурист" се представяш доста прилично, да не кажа "прекрасно", но както се казва в една реклама "Аз знам каква е твоята тайна" - явно освен новата гума и Реклуз-а, и демпфера е ключът към майсторството

[Ради]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Браво-браво!Добро каране.

[ЗМЕЙ]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

След майсторите на обектива настъпи момента, в който да изплющя моите нескопосани опити за фотографиране

Събота сутрин - свежи, бодри и отпочинали /все още/ потегляме от хотела, който Жоро Донечки ни запази - вълшебно местенце на брега на яз. Искър





Естествено, няма нищо по - естествено от това да ти свършат батериите след втората снимка, но упътени от любезни пасарелчани купуваме от тук



това



и здраво заредени с тоци продължаваме към мястото на срещата, където ранобудни ендуристи подгряват двигателите, предчувствайки смеха, който предстои





Малко по - късно Жорката се метна на ето този железен кон



и ни поведе из пасарелските потайности.



По обясними причини много снимки от потайностите нямам, ама и спомени нямам много - много.

Тук



Емо и Жоро наблюдават с интерес как Чинела изпращява натам



За последвалите събития красноречиво говори този пикчър



Аз се чувствах малко по - умрял , а Жоро и Чинела отпращяха към някви екстреми

След като останаха само моторите с нормалните ездачи,



Сашо ни предложи да ги поразтъпчем из околностите, след което последва една прекрасна разходка из Лозен планина







Малко по - късно се събрахме с двамата екстремисти и след като пийнахме по бира Жорката ни поведе по поредния живописен маршрут, от който снимки, за съжаление, няма

След приключване на съботното ендурисване Емо рече, че толкоз мръсен не може да го прибере и Сашката веднага му даде възможност да подмие



Тук Жорката изглежда щастлив



а мераклиите за миене на новата машина нямат край



Сашката се запъти нанякъде



и след като се върна настана оживление в разбърканите ни редици



Аха, ето каква била причината



След тази снимка



очаквайте композицията "ЗМЕЙ с русенско варено"

След като възстановихме силите дотолкова, че да можем да се замъкнем с моторите до Жорката, се разделихме със Сашо и с разбити тела се отдадохме да заслужена отмора.

В неделя сутринта отново застанахме пред портите на Жоро, който любезно ни предложи услугите на най - младия ендурист в Пасарел



Каза, че малкия щял да си направи добра тренировка с нас



но понеже още нямал книжка не можел да ни заведе до Самоков, каквато беше предварителната уговорка

Последва 80 - километров преход Пасарел - Самоков и обратно, след който набързо натоварихме моторите и колкото и да не ни се искаше, се наложи да се разделим с Чинела и Жоро.

Благодаря за всичко, пичове, и се надявам да покараме пак скоро !!!

[Цанко Велков]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Браво, колеги, добра разходка си направихме в събота, трябваше да дойда и в неделя, ама имаше работа и нямаше как да се кара...Иначе трябва по-често да се правят такива преходчета...

[viki terzieva]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Жорка, само не разбрах какво са ти направили Емо и Змея?!? По време на каране ги видях усмихнати само на една-единствена снимка - полегнали покрай една чешмичка...
Не знам и защо ти благодарят, чак намирисва на мазохизъм
Посмях се от сърце, за което благодаря на участниците, фотографите и разказвачите!

[Жоро Донечки]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

За пръв път когато човек дойде в Пасарел, така улисано се отдава на нашите природни прелести, че е трудно да изрази каквото и да било...
Най-хубавото е, че всичко това грабва човек и той неминуемо се връща отново.
Аз знам, че Змея и Емо ще ни гостуват отново, но обещаха следващия път да са в пълен екип - ".... рейсинг тийм"...

Беше невероятен уикенд. Прекарахме си повече от перфектно.
Живот и здраве да е, ще го повторим, без значение къде.

[pepimotos]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Браво и от мен,доста красиви места и интересни за каране.Жоре .Стефан ша излезне прав май дано да не е така ,но уви.И поздрави на колегата с Хусаберга ,нали сме от една партия трябва да се поддържаме.

[pepimotos]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Бас държа че тази снимка е правена от Чинела

Браво още веднъж,много ми харесаха местата където сте карали и това е.

[Жоро Донечки]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Бас държа че тази снимка е правена от Чинела

Не позна пич. Тази снимка е правена от заклет КТМ райдър

[Жоро Донечки]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Едно пътуване, което по някакво стечение на обстоятелствата стартира именно от Пасарел - БОА преход през южна България

[bigimot]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Проблематичната разходка от 26.9.2010

Наслаждавайки се на прекрасното съботно време се уговорихме с момчетата да използваме неделния ден за ендуро-разходка.
В неделя сутринта в просъница чувам проливния дъжд изсипващ се отвън и пресмятяйки на ум обема на стичащата се по улуците вода за единица време, осъзнавам (бавно), че карането ни се е разминало. Надигам се вяло и приготвям закуска, чудейки се какво ще правя през деня докато от от унеса ме изважда жизнерадостния звън на телефона. Жоро ме пита дали съм се приготвил за разходката!? Оказва се, че все пак ще караме. В пристъп на ентусиазъм след броени минути съм на сборния пункт, където групата постепенно се материализира. Всичко е нормално докато....най новия железен кон в скромната ни дружинка (на Жоро ) заглъхва и отказва да запали въпреки многобройните подскачания на собственика му окло него и ентусиазираното бутане по близките улици. Спасителна се оказва смяната на свеща с нова и най-сетне сме готови да потеглим. С усмивка подминавам подмятанията на част от групата, че предвидливо съм с доста спадната задна гума заради предполагаемо калните предстоящи пътеки.

Започваме доста хард, с пътечки в близост до реката, изобилстващи от "живи", мърдащи, обли речни камъни, паднали дървета и тиня. След тази встъпителна специална отсечка забелязвам, че меката ми задна гума е станала още по-мека и при всяко подаване на "газ" задницата се опитва да ме изпревари. Осъзнавайки, че съм спукал гума стигам до манастъра (св.св. ап.Петър и Павел)

под стената на яз. Искър.
Вече се примирявам, че явно днес няма да карам и се готвя да се сбогувам с останалите и да поемам наобратно към дома, когато възниква идеята да залепим гумата на поляната.

Гумата е извадена и залепена

Напомпваме я и убеждавайки се в "твърдостта и " продължаваме напред.

Маршрута ни беше от северната страна на яз.Искър, до Самоков, откъдето през Плана до Пасарел.
За съжаление лошия късмет не беше приключил и след няколко километра задницата на мотора започна да играе отново-гумата беше на нула. Започна се своеобразен многобой изразяващ се в малко каране, спиране, помпане, каране, помпане и т.н. докато след десетата помп-пауза не ми писна и преминахме само на каране с облекчаваща задницата поза.
Почти свикнах да карам със спукана гума и вече почти не ми правеше впечатление когато спортния двутактов звяр (онзи дето сутринта не палеше) отново замлъкна.
Оказа се, че бензина е свършил, това даде повод за доста коментари относно енергийната му ефективност - не се вписа в клас "А ". Жоро предвидливо си носеше 2 литра готова смес и позасити глада на звяра. Скоро, след 5-6 километра обаче, сценария се повтори и машината пак беше със сух резервоар. Факата, че апетита и беше ограмен накара собственика и в последствие да разучи в детайли стойностите за горивните жигльори и игли за цялата гама карбуратори влагани в тези мотори. Бързо организирахме източване и бензинодаряване от останалите машини и все пак се добрахме до Самоков.
Там в много добра обстановка
(заведението се казава Таргет - много приятна кухня, опитайте чесновите хлебчета!!!) осъзнахме, че във състоянието в което се намират 2 от машините ще е много трудно да се доберат до Пасарел и беше повикана пътна помощ в лицето на отзивчивата половинка на Жоро. Тя дойде за нула време (още се мъчихме с бирите) и спаси честа на оранжевите машини.

Докато товарихме моя мотор на ремаркето се оказа, че е спукан и предната гума и така бих собствения си рекорд за брой спукани гуми за единица време!

С това приключи едно от най-проблемните (от техническа гледна точка) карания. Машините от по-старата генерация доказаха своята издръжливост и се прибраха благополучно на собствен ход .

[ЗМЕЙ]

От: ПАСАРЕЛ - Обикновено ендуро

Ех, Пасарел ... липсвате ми, момчета - гостуването при вас е в челната ми тройка на ендуро - преживяванията

Поздрави !