Tweet
От: Екстрийм Ендуро Петрич
Да изтупам малко темата от прахта....
На 26.07.2015 година , се осъществи една така чакана от мен мечта , а именно да успея да гостувам на някого и да покараме заедно.
Веднага се сетих за колегата Станимир от Благоевград.
С него сме правили 2 карания на ''мой'' терен и отдавна бях обещал да върна визитата , но поради една или друга причина това все не ставаше ....... и така та чак до 26-ти този месец.
Речено сторено, натръшках някак Тм-а в колата и газ към Благоевград. Около 9 часа бях там, а колегата ме чакаше. Разтоварихме моторите, смазахме веригите , напълнихме резервоарите, а аз дори взех с мен 5.5 литра допълнително гориво и потеглихме.
Плана беше да тръгнем от Благоевград , от там ако не се лъжа смочевска вада ли е как е , да атакуваме Поличите и от там я.Калин, х.Иван Вазов, Езерата, х. Македония , Рилски манастир и обратно в Благоевград.
От самото начало нямаше кой знае каква интрига в карането , докато не стигнахме момента, в който да катерим Поличите. Решихме да не катерим по дупнишката пътека , а да атакуваме направо хълма.
Речено сторено, тръгнахме , ОБАЧЕ, обаче-обаче "ки" се заоблаче
. Тръгнахме , Станимир , с Вр 400, излетя като тапа напред, а пък аз забих на едни скали. Падна голямо бутане , но излязох, продължих напред , но терена беше ронлив и само се окопавах или мотора ми се изправяше на свещ. За капак на всичко не бях съобразил терена и задната ми гума беше напомпана на 1.4 атм , само рие , но не катери, а и поради наклона , където спра - не мога да запаля след това. Дори на стисната предна спирачка , в момента, в който стисна съединителя за да сритам мотора, самият той тръгва на зад и няма палене.
Мъчих се , мъчих се и не и не. Накрая колегата дойде на помощ. Спаднахме гумата до около 0.5 атмосфери , подпрях задната гума с крак, колегата запали мотора , качи се и с взаимна помощ и подбутване ми изкара мотора, а аз като пълен аматьор и кашкавал турист - пеша нагоре
.
Викам си лелеееее ако е така цял ден, по-добре да се прибираме хахахаха
Ето и мъките ми , че се отнесох с писане...
След това посъбрах сили, метнах се на мотора и газ нагоре. Влязох в релси и почнах да си карам ,но нов проблем. Мотора почна да глъхне в ниските , а във високите да полудява , средни никакви. Наложи се голяма игра със съединителя , мотора почна често да ми гасне , къде от заглъхването в неподходящ момент , къде от това ,че ми изтръпваше ръката от стискане на съединителя .... но важното е, че се предвижвахме.
Тука вече не знам къде сме, май катерим за Голям Полич не съм сигурен, но в края на клипа , на пътеката имаше много камъни , а наклона наляво беше огромен. Реших , че ако мина през каманите ще направя беля, затова предпочетох да мина под тях, а после да изправя хълма. Е да ама не... В момента, в който реших да катеря нагоре към колегата , мотора поднесе на тревата и последва спринт от моя страна по надолнището...
.
Тука вече катерим до някакъв връх преди яз. Калин. Интересно качване , много камъни и клекове , голям зор , но и голям кеф.
Доизкачваме върха и поемаме към яз. Калин. Стигнахме , поговорихме си с две туристки , понеже бяхме чули рев на мотори, преминахме по стената на язовира и спряхме от другата страна за снимки и разчет на горивото. За съжаление там сипах последните 4 литра които имах. и общо ми се събираха към 5.5-6 литра гориво, което беше крайно недостатъчно да минем целия планувам маршрут.
Станимир предложи да се качим до винтчето , което е малко над яз. Калин , да се снимаме и да слизаме по пътя , че да спетя гориво, а и имахме още доста да караме.
Качихме се на витчето и горе се засякохме с колегите Будин, Станислав от Дупница, още един Станислав и още едно момче. Раздумахме се и всички заедно решихме да идем до малък Калин.
Речено сторено. Много каманак , много чудо , на едно место геройски прескочих едни скали, докато колегите маневрираха , но пък 5 метра след това крачето ми дойде късо и се изтърсих хахахаха
За друго не знам , но Станислав от Дупница си прави каквото поиска с мотора. Удоволствие е да го гледа човек как кара.
От там на една скала , снимахме се с колегите , снимахме красоти едно друго и се разделихме ,защото нас път ни чакаше.
Слязохме по пътя за яз. Калин до под Рилски манастир , хапнахме на едно капанче и тръгнахме към х.Македония.
Докато хапвахме , видяхме хеликоптера , който гаси пожара в горите до манастира . Също така времето беше хубаво и слънчево.
Когато започнахме да катерим за х.Македония , явно беше валяло и беше влажничко. Екстра за сцеплението. По-нагоре започна и нас да ни вали, но няма отказване. Дъжда не беше толкова силен , но клоните на дърветата се бяха нависнали и докато преминавахме през тях станахме мокри като патки.
Минахме през някаква рекичка , която е много слаба , но пък коритото е само камъни, голям кеф, голям...
, на едно место задната гума на мотора ми хлъзна към дерето и паднах , добре ,че мотора се завъртя и не падна в пропаста.
Вече на път за х. Македония , дъжда си ни заваля. Станимир изкара един дъждобран, резервен, и ми го предостави , тъй като аз не носех. Под самата хижа се чудехме дали се качим или не , понеже имах около 1 литър бензин останал , а Благоевград бе далеч. В крайна сметка се качихме , и мога да ви кажа ,че не съжалявам !!! Много готина хижа, пихме по един чай, снимахме се , поизпръхнахме малко от малко ,че бяхме мокри до кости и потеглихме надолу.
В крайна сметка се прибрахме , а на мен ми остана точно едно пръстченце гориво. То горивото си мислех ,че свърши малко над Благоевград , но добре ,че Станимир видя , че има малко останалов в другата част на резервоара. Обърнахме мотора , преместихме горивото и газ удома.
Искам да изкажа искренни благодарности на Станимир за гостоприемството , за търпението и за прекрасната разходка и прекрасен ден, който ми организира.
Станимир е много точен човек , не се оплака нито веднъж от мен , нищо ,че доста го измъчих и на места доста го забавих, в същото време е и страхотен ендураджия и кара страшно много.
Много ми хареса карането и дано скоро пак да имам възможността да покарам в тази посока.
Това е всичко за сега, ако не ме хванат бясовете надвечер може да пусна и снимков материал. Това беше всичко то мен !!!
Да изтупам малко темата от прахта....
На 26.07.2015 година , се осъществи една така чакана от мен мечта , а именно да успея да гостувам на някого и да покараме заедно.
Веднага се сетих за колегата Станимир от Благоевград.
С него сме правили 2 карания на ''мой'' терен и отдавна бях обещал да върна визитата , но поради една или друга причина това все не ставаше ....... и така та чак до 26-ти този месец.
Речено сторено, натръшках някак Тм-а в колата и газ към Благоевград. Около 9 часа бях там, а колегата ме чакаше. Разтоварихме моторите, смазахме веригите , напълнихме резервоарите, а аз дори взех с мен 5.5 литра допълнително гориво и потеглихме.
Плана беше да тръгнем от Благоевград , от там ако не се лъжа смочевска вада ли е как е , да атакуваме Поличите и от там я.Калин, х.Иван Вазов, Езерата, х. Македония , Рилски манастир и обратно в Благоевград.
От самото начало нямаше кой знае каква интрига в карането , докато не стигнахме момента, в който да катерим Поличите. Решихме да не катерим по дупнишката пътека , а да атакуваме направо хълма.
Речено сторено, тръгнахме , ОБАЧЕ, обаче-обаче "ки" се заоблаче
. Тръгнахме , Станимир , с Вр 400, излетя като тапа напред, а пък аз забих на едни скали. Падна голямо бутане , но излязох, продължих напред , но терена беше ронлив и само се окопавах или мотора ми се изправяше на свещ. За капак на всичко не бях съобразил терена и задната ми гума беше напомпана на 1.4 атм , само рие , но не катери, а и поради наклона , където спра - не мога да запаля след това. Дори на стисната предна спирачка , в момента, в който стисна съединителя за да сритам мотора, самият той тръгва на зад и няма палене.Мъчих се , мъчих се и не и не. Накрая колегата дойде на помощ. Спаднахме гумата до около 0.5 атмосфери , подпрях задната гума с крак, колегата запали мотора , качи се и с взаимна помощ и подбутване ми изкара мотора, а аз като пълен аматьор и кашкавал турист - пеша нагоре
.Викам си лелеееее ако е така цял ден, по-добре да се прибираме хахахаха
Ето и мъките ми , че се отнесох с писане...
След това посъбрах сили, метнах се на мотора и газ нагоре. Влязох в релси и почнах да си карам ,но нов проблем. Мотора почна да глъхне в ниските , а във високите да полудява , средни никакви. Наложи се голяма игра със съединителя , мотора почна често да ми гасне , къде от заглъхването в неподходящ момент , къде от това ,че ми изтръпваше ръката от стискане на съединителя .... но важното е, че се предвижвахме.
Тука вече не знам къде сме, май катерим за Голям Полич не съм сигурен, но в края на клипа , на пътеката имаше много камъни , а наклона наляво беше огромен. Реших , че ако мина през каманите ще направя беля, затова предпочетох да мина под тях, а после да изправя хълма. Е да ама не... В момента, в който реших да катеря нагоре към колегата , мотора поднесе на тревата и последва спринт от моя страна по надолнището...
.
Тука вече катерим до някакъв връх преди яз. Калин. Интересно качване , много камъни и клекове , голям зор , но и голям кеф.
Доизкачваме върха и поемаме към яз. Калин. Стигнахме , поговорихме си с две туристки , понеже бяхме чули рев на мотори, преминахме по стената на язовира и спряхме от другата страна за снимки и разчет на горивото. За съжаление там сипах последните 4 литра които имах. и общо ми се събираха към 5.5-6 литра гориво, което беше крайно недостатъчно да минем целия планувам маршрут.
Станимир предложи да се качим до винтчето , което е малко над яз. Калин , да се снимаме и да слизаме по пътя , че да спетя гориво, а и имахме още доста да караме.
Качихме се на витчето и горе се засякохме с колегите Будин, Станислав от Дупница, още един Станислав и още едно момче. Раздумахме се и всички заедно решихме да идем до малък Калин.
Речено сторено. Много каманак , много чудо , на едно место геройски прескочих едни скали, докато колегите маневрираха , но пък 5 метра след това крачето ми дойде късо и се изтърсих хахахаха
За друго не знам , но Станислав от Дупница си прави каквото поиска с мотора. Удоволствие е да го гледа човек как кара.
От там на една скала , снимахме се с колегите , снимахме красоти едно друго и се разделихме ,защото нас път ни чакаше.
Слязохме по пътя за яз. Калин до под Рилски манастир , хапнахме на едно капанче и тръгнахме към х.Македония.
Докато хапвахме , видяхме хеликоптера , който гаси пожара в горите до манастира . Също така времето беше хубаво и слънчево.
Когато започнахме да катерим за х.Македония , явно беше валяло и беше влажничко. Екстра за сцеплението. По-нагоре започна и нас да ни вали, но няма отказване. Дъжда не беше толкова силен , но клоните на дърветата се бяха нависнали и докато преминавахме през тях станахме мокри като патки.
Минахме през някаква рекичка , която е много слаба , но пък коритото е само камъни, голям кеф, голям...
, на едно место задната гума на мотора ми хлъзна към дерето и паднах , добре ,че мотора се завъртя и не падна в пропаста.
Вече на път за х. Македония , дъжда си ни заваля. Станимир изкара един дъждобран, резервен, и ми го предостави , тъй като аз не носех. Под самата хижа се чудехме дали се качим или не , понеже имах около 1 литър бензин останал , а Благоевград бе далеч. В крайна сметка се качихме , и мога да ви кажа ,че не съжалявам !!! Много готина хижа, пихме по един чай, снимахме се , поизпръхнахме малко от малко ,че бяхме мокри до кости и потеглихме надолу.
В крайна сметка се прибрахме , а на мен ми остана точно едно пръстченце гориво. То горивото си мислех ,че свърши малко над Благоевград , но добре ,че Станимир видя , че има малко останалов в другата част на резервоара. Обърнахме мотора , преместихме горивото и газ удома.
Искам да изкажа искренни благодарности на Станимир за гостоприемството , за търпението и за прекрасната разходка и прекрасен ден, който ми организира.
Станимир е много точен човек , не се оплака нито веднъж от мен , нищо ,че доста го измъчих и на места доста го забавих, в същото време е и страхотен ендураджия и кара страшно много.
Много ми хареса карането и дано скоро пак да имам възможността да покарам в тази посока.
Това е всичко за сега, ако не ме хванат бясовете надвечер може да пусна и снимков материал. Това беше всичко то мен !!!
.
, а моторите ще ги скрием от завистливи очи в гаража ми. 
За сега не мога да ти обещая нищо , но нещо ми се върти в главата и скоро ще ти споделя 
Коментар