Tweet
...
Още през първите почивни мартенски дни решихме с един мой приятел да направим кратка разходка - аз с моята моторетка,той с неговото АТВ.И така отивайки до Локорско решихме да тръгнем към Кремиковци.Времето,пътят и пътеките бяха супер.
След като стигнахме в Кремиковци преценихме,че имаме време да прескочим до село Ябланица
.Малко под хижа "Стрелец" навлязохме в леко заснежени участъци от планината.
Продължихме нататък и видяхме,че не само не са лекинко,но и доста продължителни
.Въпреки всичко си казахме "Продължаваме".
Слизайки до разклона на река Елешница забелязахме,че има и други ентусиасти.
Отморихме,пихме по вода и продължихме.Малко над село Ябланица на поредния разклон този път спряхме порядъчно мокри да похапнем и да попийнем по една биричка.
Стигайки до село Ябланица на общото ни събрание взехме решение да се върнем от където и да било,но не и по същия път.Тръгнахме към Реброво,къде по асфалт,къде по черно,но виждайки една стръмна суха поляна
на фона на изминатия сняг се юрнахме като изоглавени към нея.Кефейки се няколко пъти нагоре-надолу направих поредния пирует в задължителната ми не толкова волна програма,хвърляйки мотора поех в галоп надолу по поляната,където имаше и доста животински мини,които за щастие пропуснах този път.
Продължихе по пътя и презареждайки на Реброво потеглихме към Нови Искър,за жалост по асфалт
.Като пристигнахме се отклонихме в посока Локорско и по пътя се сблъскахме с поредните емоции в една готина кариера.
Минавайки покрай Локорско се отклонихме към Околовръстното (на разклона за Чепинци) и опа
изненадка - полисмени и знаейки,че ще ни се наложи да дадем каквото и да било обяснение относно пресичането ни на асфалта с подобен род машини,скубнахме лекинко на ляво
.Като се отдалечихме на подобаващо безопасно разстояние от патрула се натъкнахме на прилично прелезче.Тюхкайки се има ли влак,няма ли влак,
решихме да пренесем машините от другата страна на прелеза и ако успеем набързо да се приберем "со кротце и со благо".
Както и стана.....
Още през първите почивни мартенски дни решихме с един мой приятел да направим кратка разходка - аз с моята моторетка,той с неговото АТВ.И така отивайки до Локорско решихме да тръгнем към Кремиковци.Времето,пътят и пътеките бяха супер.
След като стигнахме в Кремиковци преценихме,че имаме време да прескочим до село Ябланица
.Малко под хижа "Стрелец" навлязохме в леко заснежени участъци от планината.Продължихме нататък и видяхме,че не само не са лекинко,но и доста продължителни
.Въпреки всичко си казахме "Продължаваме".Слизайки до разклона на река Елешница забелязахме,че има и други ентусиасти.
Отморихме,пихме по вода и продължихме.Малко над село Ябланица на поредния разклон този път спряхме порядъчно мокри да похапнем и да попийнем по една биричка.
Стигайки до село Ябланица на общото ни събрание взехме решение да се върнем от където и да било,но не и по същия път.Тръгнахме към Реброво,къде по асфалт,къде по черно,но виждайки една стръмна суха поляна
на фона на изминатия сняг се юрнахме като изоглавени към нея.Кефейки се няколко пъти нагоре-надолу направих поредния пирует в задължителната ми не толкова волна програма,хвърляйки мотора поех в галоп надолу по поляната,където имаше и доста животински мини,които за щастие пропуснах този път.Продължихе по пътя и презареждайки на Реброво потеглихме към Нови Искър,за жалост по асфалт
.Като пристигнахме се отклонихме в посока Локорско и по пътя се сблъскахме с поредните емоции в една готина кариера.Минавайки покрай Локорско се отклонихме към Околовръстното (на разклона за Чепинци) и опа
изненадка - полисмени и знаейки,че ще ни се наложи да дадем каквото и да било обяснение относно пресичането ни на асфалта с подобен род машини,скубнахме лекинко на ляво.Като се отдалечихме на подобаващо безопасно разстояние от патрула се натъкнахме на прилично прелезче.Тюхкайки се има ли влак,няма ли влак,решихме да пренесем машините от другата страна на прелеза и ако успеем набързо да се приберем "со кротце и со благо". Както и стана.
....
Прикачени файлове