Tweet
След като тия дни мноооого ми се караше , пък по една или друга причина все не се качвах на мотора, днес с Ина решихме да се повозим до Кремиковския манастир и околностите над него. Речено-сторено. Пристигнахме на чешмата, а с нас и върволица фенове на мото спорта. "Бате, ти можеш ли.....?" "Како, ти от тука ли мина...?" Ина се почувсва в свои води- въвежда ги в тайните на мотоциклетизма
Имаме цигарка време и продължаваме нагоре по черния /всъщност червения/ път
През това време предоставих каската за кръгче на единия малчуган... Ина съвсем ги беше спечелила за фенове
Червеният път лека-полека премина в черен, влизам в кадър на една полянка на няколко километра след хижата
Тука вече сме по-нагоре по пътя- природата ни предоставя чудесни камъни за пейзаж, голяма част от които са изключително нужни и в София, следователно трябва да се транспортират с мойта раница
малко чупки и пози....
За повечето от вас, които сте карали в този район, са добре известни невероятните разкриващи се пейзажи, с които може да те изненада всяко завойче.
Направихме кратка почивка при реката, където една група мотористи от Кремиковци ,ако не се лъжа, бяха седнали на маса и ни предложиха гроздови продукти с мезе. Отказахме им, а не е да не ме влечеше, поприказвахме малко с тях и продължихме към целта. Тук вече сме над Ябланица. Докато Ина си караше по пътя, аз шарех наляво-надясно
красота....
Пак почивка на следващата чешмичка
В Ябланица за наш късмет попаднахме баш на магазинера, който ни отключи "Била"-та. Годните за пряка консумация без термична обработка продукти, които открихме вътре, и като разнообразие, и като количество, са общо-взето сложените на масата. Обаче хляба поне беше пресен- от четвъртъшния.
\
ето я самата "Била"
Ина е недоволна, че ще трябва пак да се връщаме по същия път. Искаше и се по асвалта, че било по-лесно, пък и тя не е карала от близо месец и вече беше доста изморена
Айде обратно по същия път....пак спиране на чешмичката
.....пак снимки....
....на полянката
.....при реката, на лов за камъни
.... и накрая моето апатично изражение по повод безсмисленото събиране на камъни
Толкова от днес, надявам се снимките да са ви харесали . Пък ако нечия нежна половинка е начинаещ моторист- да пише, може да направим някоя разходка заедно.
Имаме цигарка време и продължаваме нагоре по черния /всъщност червения/ път
През това време предоставих каската за кръгче на единия малчуган... Ина съвсем ги беше спечелила за фенове
Червеният път лека-полека премина в черен, влизам в кадър на една полянка на няколко километра след хижата
Тука вече сме по-нагоре по пътя- природата ни предоставя чудесни камъни за пейзаж, голяма част от които са изключително нужни и в София, следователно трябва да се транспортират с мойта раница
малко чупки и пози....
За повечето от вас, които сте карали в този район, са добре известни невероятните разкриващи се пейзажи, с които може да те изненада всяко завойче.
Направихме кратка почивка при реката, където една група мотористи от Кремиковци ,ако не се лъжа, бяха седнали на маса и ни предложиха гроздови продукти с мезе. Отказахме им, а не е да не ме влечеше, поприказвахме малко с тях и продължихме към целта. Тук вече сме над Ябланица. Докато Ина си караше по пътя, аз шарех наляво-надясно
красота....
Пак почивка на следващата чешмичка
В Ябланица за наш късмет попаднахме баш на магазинера, който ни отключи "Била"-та. Годните за пряка консумация без термична обработка продукти, които открихме вътре, и като разнообразие, и като количество, са общо-взето сложените на масата. Обаче хляба поне беше пресен- от четвъртъшния.
\ето я самата "Била"
Ина е недоволна, че ще трябва пак да се връщаме по същия път. Искаше и се по асвалта, че било по-лесно, пък и тя не е карала от близо месец и вече беше доста изморена
Айде обратно по същия път....пак спиране на чешмичката
.....пак снимки....
....на полянката
.....при реката, на лов за камъни
.... и накрая моето апатично изражение по повод безсмисленото събиране на камъни
Толкова от днес, надявам се снимките да са ви харесали . Пък ако нечия нежна половинка е начинаещ моторист- да пише, може да направим някоя разходка заедно.
не е за каране 
осветли аудиторията - откъде, аджеба, си се снабдил с този най-нов модел обувки, щот още не са излизали по магазините...Да не си нещо като Ерик Брандауер - да експериментираш модела за 2012 година...
Много помагат ако си решил да не се завираш по черно и да си караш по асвалт. Но опорочих малко първоначалната идея....и в хода на събитията нямаше как да се преобувам 
Иначе са изключително подходящи и ако се открие тема "с каква "екипировка" НЕ трябва да караме". Давам авторското право на снимката за онагледяване.
Коментар