Tweet
Да започнем с това, че се намира на 10-12км от гр. Вършец. Доста карасиво място поне по мой спомени. Казвам спомени, защото така и нестигнахме 
. Пътя в началото беше добре ако изключим тревата която стигаше почти до каскитени. 
След като минахме тревата започна едно доста прилично пътче, но радостта небеше задълго след няколко километра каране по коловози и преминаване на малко по-сложни препядствия стигнахме до място където явно са обръщали камионите.
Всичко изглеждаше добре на пръв поглед, малко по- мокро тук там локва и тн. нормале черен път. Братовчеда реши да мине пръв и това беше доста голяма грешка. След няколко метра мотора огасна в нещо като тресавище. Гледката беше проста чудесна
.
След около 10мин. борене с калта извадихме мотора.
Небеше чак толкова зле
После започнахме пак да се хилим защото ако аз бях минал пръв всичко беше свършено. Това моето прасе едвам го вадя от коловози пък камоли от лепкава кал. Е все още бяхме твурдо решени да стигне, но ентосиазма ни изчезна след още няколко километра каране когато видяхме два пътя единият водещ до пункт за дървен материал или нещо такова, а другият беше неизползваем даже и за камиони. На това място ни изчезна тотално желанието да стигнем до крайната ни точка.
Много е жалко. Човек все по-рядко вече ще може да вижда девствена природа ако продължава тази безразборна сеч. Когато бях на годините на братовчетми,а те са 14 сме ходили пеша дотам и то по нормален път от (чакъл). Сега нямаше и следа то него което се вижда от снимките.
. Пътя в началото беше добре ако изключим тревата която стигаше почти до каскитени. След като минахме тревата започна едно доста прилично пътче, но радостта небеше задълго след няколко километра каране по коловози и преминаване на малко по-сложни препядствия стигнахме до място където явно са обръщали камионите.
Всичко изглеждаше добре на пръв поглед, малко по- мокро тук там локва и тн. нормале черен път. Братовчеда реши да мине пръв и това беше доста голяма грешка. След няколко метра мотора огасна в нещо като тресавище. Гледката беше проста чудесна
. След около 10мин. борене с калта извадихме мотора.
Небеше чак толкова зле
После започнахме пак да се хилим защото ако аз бях минал пръв всичко беше свършено. Това моето прасе едвам го вадя от коловози пък камоли от лепкава кал. Е все още бяхме твурдо решени да стигне, но ентосиазма ни изчезна след още няколко километра каране когато видяхме два пътя единият водещ до пункт за дървен материал или нещо такова, а другият беше неизползваем даже и за камиони. На това място ни изчезна тотално желанието да стигнем до крайната ни точка.
Много е жалко. Човек все по-рядко вече ще може да вижда девствена природа ако продължава тази безразборна сеч. Когато бях на годините на братовчетми,а те са 14 сме ходили пеша дотам и то по нормален път от (чакъл). Сега нямаше и следа то него което се вижда от снимките.
,какъв е тоя звяр?това ми прилича на асфалтов мотор,как го вкарахте там..?
.
Коментар