Tweet
До: Преход Мургаш-Емине от 23 до 27 август 2008 г.
И такааа, нашето кратко, но за сметка на това,
изпълнено с емоции приключенийце приключи и аз отново съм в София.
Преди всичко искам да благодаря на хората съставили трака, по който карахме!
Без него пътуването ни би било ако не невъзможно, то поне невероятно трудно.
И така , както вече Владо спомена, поради технически проблеми, стартът бе
отложен за неделя сутринта. По начало бе запланувано да потеглим рано рано,
но в крайна сметка достигнахме Бухово едва към обяд ( ако не ме лъже паметта
около 13 часа ) Честно казано, тогава си нямах ни най-малка представа какво
ми предстои да изживея ! Наистина, вече имах зад гърба си 3-4 карания от по
100-ина километра, но това се оказа нещо съвсем различно..
Така или иначе поради доста късното ни тръгване, решихме че Беклемето би било
непосилна дестинация , затова решихме , че хижа "Мургана" е подходяща за
преспиране първата вечер. Стигнахме до там общо взето без никакви трудности,
като изключим една нива ( иил там каквото беше ) , току-що изорана и на доста
едри буци. Към 17 часа, след кратка почивка за обяд на хижа "Чавдар"
стигнахме и х."Мургана". Първото , което ме впечатли силно бе остатъците от
някаква мъртва гора( може би в следствие на пожар или кой знае какво)
Тук Владо прояви своя навигаторски гений ! След кратка консултация с Чичко
Гармин, реши че всъщост няма защо да оставаме на х."Мургана", при положение
че Рибарица е само на 6 км по права линия...Да, ама не ! След като поехме
отново на път и изминахме въпросните 6 км, за наш късмет срещахме и хора,
които потвърдиха че Рибарица е на 2-3 км...с малката подробност , че това не
бе точно същата Рибарица, към която ние се стремяхме ! Това бе ЕТРОПОЛСКА
Рибарица, анашата цел се оказа ТЕТЕВЕНСКА Рибарица, която според едни бе на
40, според други, на 60 км....а лънцето вече преваляше...
Предстоеше ми едно доооста стресиращо ( поне замен де) спускане по един
каменист път, в който течащата вода бе напавила прилично дълбока вада. Така
или иначе късно вечерта около 22:30 часа, вече бяхме в правилната Рибарица.
Там обаче ни предстоеше доста любопитна среща. Решихме да отседнем в едно
хотелско комплексче-Грийн Вилидж. Доста приятно и лъскаво местенце. за наша
изненада обаче, портиерът ( вероятно заради доста неугледния ни вид) реши че
не сме подходящи клиенти за такъв род хотел и маакр да бяхме готови да си
платим " за единственият останал незает , но доста скъп апартамент", в крайна
сметка портиерът бе непоколебим- "момчета, тука не е за вас !" . За разлика
от Владо, който го прие твърде лично, аз никак не се натискам да давам пари
на някой , който не ги иска..в крайан сметка в х-л "Рибарица" ни посрещаха
далеч по топло а и обстановката бе повече от чудесна ( за хора в нашето
положение :-). Тази вечер бяхме като изтървани в хотелската механа...на
сутринта пък бяхме като ...препили. Апропо,горещо препоръчвам въпросния хотел
! Освен топлото посрещане, хотелът предлага уютни стаи, сауна и басейн. Освен
това там видях сервитьорката с най големите цици :-))))))
Така или иначе някъде около обяд започна вторият ден от нашето пътешествие.
Всъщост не си давахме много зор..дори на обяд си открихме едно много приятно
кръчме по протежението на трака, намиращо се на брега на една рекичка. Там си
починахме добре, зарадихме подобоващо търбусите с бира и потеглихме отново на
път към Беклемето. И този ден не мина без изява на навигационните
възможности на Владо ( прощавай, Владо, не се сдържах :-)) ) Всъщост
работата се състоеше в това, че на около 150-200 метра от Беклемето, Владо
успя да се обърка и да продължим по трака..но в обратна посока ! Е, добре че
бяха онези големи хубави купи сено ,та се усетихме, когато ги видяхме отново.
Тук пропуснах да отбележа че в началото на тази част на прехода ми изгоря
бушона на стартера. Разбира се аз нямах резервен и се наложи да продължа на
кик стартер. Накратко , взе ми се акъла ! така че, когато след Владовата
грешка по пътя ни зе Беклемето се озовахме отново на 6-7 км от Троян, аз бях
твърдо решен да не продължа , докато не си намеря нов бушон ! Не знам дали
този тип бушони са спрени от производство , но не ги открихме на нито една
бензиностанция( дори и на тези, които обиколихме преди да потеглим към Бухово
!). Накрая почнах и аз като братята роми-бате дай 20..ампера бушонче ! Владо
пък тръгна към следващата бензиностанция, на която също не бе открил бушони,
но в крайна сметка си изпросихме не един, а два бушона-в се пак не е лошо
човек да си е презапасен. Направи ми впечатлеин е че всички хора, който
попитах за бушон бяха невероятно отзивчиви! Дори едно момче, което в момента
не можеше да ми услужи, изрази съжаление от факта и потегли ( ние бяхме
спряли на една бензиностанция. Двадесетина минути по късно обаче, пъпросното
момче се върна с 20 амперов бушон.
Случайно срещнат на пъта коляга ендурист( който в момента бе пешеходец де),
който бе помислил Владо за германец, заради немския му рег. номер, бе
достатъчно любезен да ни препоръча хотел на Беклемето. По думите му хотелите
в Троян били с незаслужено високи цени.
Отново към 21:30 часа потеглихме от Троян към Беклемето. Отново по тъмно
достигнахме хотел "Сима", който пък се оказа единственият хотел в Беклемето,
в който имаше вода. Тази вечер решихме да караме по-леко, защото на другия
ден искахме да потеглим по -рано сутринта. Така и стана. В 9 :00 вече бяхме
на път за Бузлуджа. Като изключим няколкото губения на трака, този ден бе на
път да мине, без особени перипетии. Някъде през този ден пак ми изгоря бушона
и аз започнах сериозно да се притеснявам да не се стигне до по сериозни
проблеми с тоците. След кратко но внимателно оглеждане обаче, се оказа че
единия от кабелите на свалените мигачи опирал в рамката и закъсявал, така че
повече проблеми с бушоните нямах...Както вече казах, тази част от пътя бе на
път да премине без особени перипетии, когато Владо реши че му е скучно и
хвърли мотора в едно дере.:-) Уж че ( понеже пак ни завари нощта) един клон
го ударил и тои затова паднал в дерето. Според мен, просто се бе схванал и
имаше нужда от малко разкършване. Всъщост това упражнение не би трябвало да е
особено трудно за 4-5 човека, но за двама( при това не във върхова физическа
форма) се оказа дооста сериозо предизвикателство !След около час и половина
потене, успяхме да издърпаме мотора отново на трасето. Тук за (мое)
съжаление, Владо бе категорично против правенето на снимки!Абе така са си
звездите-не искат постоянно да ги снимат:-)
И разбира се, отново към полунощ ,след около 14 часов преход, без спиране
дори за обяд( май беше 11:30 ) достигнахме хотел "Бузлуджа". Хотел ли казах ?
това си е баш хижа, само дето има и бани. Тази вечер разбрахме колко е добре
да имаш и тераска ! Без да сме препивали, на сутринта аз поне се събудих с
махмурлук :-))
Но както се казва, всяко зло за добро !Замръкването на връх "Бузлуджа" е в
известна степен некомфортно-хладно е, потни сме, духа доста силен вятър...но
пък за сметка на това вечер от там се разкрива невероятна гледка !!!
Всъщост тук пропуснах една доста любопитна случка с главен герой пак Владо.
Често съм имал притеснения да не падна с мотора в отворена шахта, но до
момента съм ги имал единствено по пътищата. Е, Владо успя да свърши тази
работа в отворена шахта насред гората ! Идея си нямам какви бяха тия канали
посред пущинака, но разбира се и там мургавите братчеди не бяха оставили нито
един капак на мястото му.
На четвъртия ден сутринта, потеглихме от Бузлуджа за Котел. Може да се каже
че това бе най-емоционалната част.Общо взето гвоздеят на програмата пак бе
дело на Владо. Дет се вика, аз падах често, но той го правеше качествено !
И досега не съм убеден дали това в което Владо падна бе коловоз оставен от
виетнамка натоварена с дърва, или бе окоп изкопан от местни партизани ! Така
или иначе, Владо реши да провери, но поради тъмнината ( този път ние пак
замръкнахме..)не можа да разбере със сигурност ! За сметна натова разбрахме
че първият хотел , който ни се изпречи на пътя, ще е хотела в който ще
останем! Последните 4 км път , гарниран с траншеи, направо ни взеха здравето.
По едно време коловозите станаха толквоа дълбоки че трябваше да комбинирам
нещо като патешко ходене в полу-шпагат , с каране на мотор. Но след около 1,5
часа мотане из коловозите, спасението ни се появи в лицето на х-л "Чукарите".
Там ни посрещнаха с интерес и огромна доза скептицизъм по отношение
намеренята ни утре вечер да сме на нос Емине...Започнах да ги подозирам че
знаят нещо повече от нас за коловозите из района !:-)
В кръчмето на хотелчето емоции не ни липсваха- някаква местна група каубой
направиха шоу, което полицаите извикани от сервитьорката развалиха. Ей, ама
има подход родната полиция значи ! След като споменатата сервитьорка получи
заплахи за саморазправа, ако не донесе още огнена вода...ракия де, един от
хората почти бе набит от друг, родните полицай дойдоха, потупаха
скандалджията по рамото и благо му зададоха въпроса "ама защо така бе
момчета, по спокойно де. Хайде сега, Дидке ( сервитьорката) ние да седнем да
пийнем по една бира, ха донеси сега и по едни картофки. Дай по още една бира.
Е, хайде да си ходим че много се застояхме.." опаа, май забравихме да платим,
ама карай , случва се. Владо дълбоко разочарован от скучната развръзка на
филма ( все пак в Германия , където той живее, щеше да има полицейска намеса
"легни на пода" , белезници, това-онова...а тук нищо. Така че Владо си легна
отегчен. Аз пък реших че може да е интересно да си допия с местните бабаити.
Груба грешка-на сутринта не можах да отлепя ! И все пак запознах се с местния
шофьор на линейката, получих покана от уредника "на най-големия природонаучен
музей на балканския полуостров за безплатно посещение"... е някой ден може и
да се възползвам..надявам се само от услугите на втория де !:-)
Е, дойде и последният ден от нашето пътуване...Доста поуморени, поохлузени и
поучукани, с ръце като на Попай Моряка, се отправихме към крайната ни цел-нос
Емине ! Тук общо взето аз пропуснах първата половина на деня-бях твърде зает
да внимавам да не повърна в каската си !
Всъщост най-запомнящи за мен бяха последните километри от пътуването ни, след
като вече бях зърнал морето. Да си призная честно, последните 500 метра ми
идеше да сляза и да бутам мотора-не исках да свършва ! А когато стигнахме до
полянката пред военното потделение на нос Емина и чух Владо да казва "Стасе,
трака свърши" направо се натъжих ! Слязох от мотора и отидох пеша до ръба на
скалите, откъдето можеше да се види невероятната гледка разкриваща се от
крайната цел на нашето малко приключенийце.
Още една мечта стана реалност, но наред с радостта и удоволствието , което
осъществяването и ми донесе, в мен се отвори една дсота осезаема празнина ,за
която имам подозрението че само ново пътешествие, не по-малко от това , би
могло да запълни.
Тук ще си позволя да перефразирам мисълта на един критик, която прочетох в
една своя любима книга:
Скъпи пътешественици, които все още не сте минали по този път, завиждам и за
това, че възможността да го сторите за първи път все още стои пред вас !
Е, накратко това е преживяването ни , видяно през моите очи. Разбира се, дори
още докато го пишех, куп други спомени изплуваха в съзнанието ми, но наистиан
не бих могъл да включа всеки един , без да събера достатъчно материал за
малка книжка. Вероятно съм пропуснал и някой такива, така че ще помоля Владо
ако се сети за таквиа да ме допълни.
п.п. моля д аме извините за множеството правописни, пунктоационни и т.н.
грешки, които съм допуснал в писанието си. Не бих искал обаче да препрочитам
, написаното от мен, защото това неминуемо би ме подтикнало към някой
корекции, а аз обичам да оставям нещата такива, каквито спонтанния първи опит
за преразказ ги е предал
п.п.п. понеже снимките не мога да ги кача тук, ще ги публикувам малко по -късно , след като ги ъплоад-на в някой сайт
И такааа, нашето кратко, но за сметка на това,
изпълнено с емоции приключенийце приключи и аз отново съм в София.
Преди всичко искам да благодаря на хората съставили трака, по който карахме!
Без него пътуването ни би било ако не невъзможно, то поне невероятно трудно.
И така , както вече Владо спомена, поради технически проблеми, стартът бе
отложен за неделя сутринта. По начало бе запланувано да потеглим рано рано,
но в крайна сметка достигнахме Бухово едва към обяд ( ако не ме лъже паметта
около 13 часа ) Честно казано, тогава си нямах ни най-малка представа какво
ми предстои да изживея ! Наистина, вече имах зад гърба си 3-4 карания от по
100-ина километра, но това се оказа нещо съвсем различно..
Така или иначе поради доста късното ни тръгване, решихме че Беклемето би било
непосилна дестинация , затова решихме , че хижа "Мургана" е подходяща за
преспиране първата вечер. Стигнахме до там общо взето без никакви трудности,
като изключим една нива ( иил там каквото беше ) , току-що изорана и на доста
едри буци. Към 17 часа, след кратка почивка за обяд на хижа "Чавдар"
стигнахме и х."Мургана". Първото , което ме впечатли силно бе остатъците от
някаква мъртва гора( може би в следствие на пожар или кой знае какво)
Тук Владо прояви своя навигаторски гений ! След кратка консултация с Чичко
Гармин, реши че всъщост няма защо да оставаме на х."Мургана", при положение
че Рибарица е само на 6 км по права линия...Да, ама не ! След като поехме
отново на път и изминахме въпросните 6 км, за наш късмет срещахме и хора,
които потвърдиха че Рибарица е на 2-3 км...с малката подробност , че това не
бе точно същата Рибарица, към която ние се стремяхме ! Това бе ЕТРОПОЛСКА
Рибарица, анашата цел се оказа ТЕТЕВЕНСКА Рибарица, която според едни бе на
40, според други, на 60 км....а лънцето вече преваляше...
Предстоеше ми едно доооста стресиращо ( поне замен де) спускане по един
каменист път, в който течащата вода бе напавила прилично дълбока вада. Така
или иначе късно вечерта около 22:30 часа, вече бяхме в правилната Рибарица.
Там обаче ни предстоеше доста любопитна среща. Решихме да отседнем в едно
хотелско комплексче-Грийн Вилидж. Доста приятно и лъскаво местенце. за наша
изненада обаче, портиерът ( вероятно заради доста неугледния ни вид) реши че
не сме подходящи клиенти за такъв род хотел и маакр да бяхме готови да си
платим " за единственият останал незает , но доста скъп апартамент", в крайна
сметка портиерът бе непоколебим- "момчета, тука не е за вас !" . За разлика
от Владо, който го прие твърде лично, аз никак не се натискам да давам пари
на някой , който не ги иска..в крайан сметка в х-л "Рибарица" ни посрещаха
далеч по топло а и обстановката бе повече от чудесна ( за хора в нашето
положение :-). Тази вечер бяхме като изтървани в хотелската механа...на
сутринта пък бяхме като ...препили. Апропо,горещо препоръчвам въпросния хотел
! Освен топлото посрещане, хотелът предлага уютни стаи, сауна и басейн. Освен
това там видях сервитьорката с най големите цици :-))))))
Така или иначе някъде около обяд започна вторият ден от нашето пътешествие.
Всъщост не си давахме много зор..дори на обяд си открихме едно много приятно
кръчме по протежението на трака, намиращо се на брега на една рекичка. Там си
починахме добре, зарадихме подобоващо търбусите с бира и потеглихме отново на
път към Беклемето. И този ден не мина без изява на навигационните
възможности на Владо ( прощавай, Владо, не се сдържах :-)) ) Всъщост
работата се състоеше в това, че на около 150-200 метра от Беклемето, Владо
успя да се обърка и да продължим по трака..но в обратна посока ! Е, добре че
бяха онези големи хубави купи сено ,та се усетихме, когато ги видяхме отново.
Тук пропуснах да отбележа че в началото на тази част на прехода ми изгоря
бушона на стартера. Разбира се аз нямах резервен и се наложи да продължа на
кик стартер. Накратко , взе ми се акъла ! така че, когато след Владовата
грешка по пътя ни зе Беклемето се озовахме отново на 6-7 км от Троян, аз бях
твърдо решен да не продължа , докато не си намеря нов бушон ! Не знам дали
този тип бушони са спрени от производство , но не ги открихме на нито една
бензиностанция( дори и на тези, които обиколихме преди да потеглим към Бухово
!). Накрая почнах и аз като братята роми-бате дай 20..ампера бушонче ! Владо
пък тръгна към следващата бензиностанция, на която също не бе открил бушони,
но в крайна сметка си изпросихме не един, а два бушона-в се пак не е лошо
човек да си е презапасен. Направи ми впечатлеин е че всички хора, който
попитах за бушон бяха невероятно отзивчиви! Дори едно момче, което в момента
не можеше да ми услужи, изрази съжаление от факта и потегли ( ние бяхме
спряли на една бензиностанция. Двадесетина минути по късно обаче, пъпросното
момче се върна с 20 амперов бушон.
Случайно срещнат на пъта коляга ендурист( който в момента бе пешеходец де),
който бе помислил Владо за германец, заради немския му рег. номер, бе
достатъчно любезен да ни препоръча хотел на Беклемето. По думите му хотелите
в Троян били с незаслужено високи цени.
Отново към 21:30 часа потеглихме от Троян към Беклемето. Отново по тъмно
достигнахме хотел "Сима", който пък се оказа единственият хотел в Беклемето,
в който имаше вода. Тази вечер решихме да караме по-леко, защото на другия
ден искахме да потеглим по -рано сутринта. Така и стана. В 9 :00 вече бяхме
на път за Бузлуджа. Като изключим няколкото губения на трака, този ден бе на
път да мине, без особени перипетии. Някъде през този ден пак ми изгоря бушона
и аз започнах сериозно да се притеснявам да не се стигне до по сериозни
проблеми с тоците. След кратко но внимателно оглеждане обаче, се оказа че
единия от кабелите на свалените мигачи опирал в рамката и закъсявал, така че
повече проблеми с бушоните нямах...Както вече казах, тази част от пътя бе на
път да премине без особени перипетии, когато Владо реши че му е скучно и
хвърли мотора в едно дере.:-) Уж че ( понеже пак ни завари нощта) един клон
го ударил и тои затова паднал в дерето. Според мен, просто се бе схванал и
имаше нужда от малко разкършване. Всъщост това упражнение не би трябвало да е
особено трудно за 4-5 човека, но за двама( при това не във върхова физическа
форма) се оказа дооста сериозо предизвикателство !След около час и половина
потене, успяхме да издърпаме мотора отново на трасето. Тук за (мое)
съжаление, Владо бе категорично против правенето на снимки!Абе така са си
звездите-не искат постоянно да ги снимат:-)
И разбира се, отново към полунощ ,след около 14 часов преход, без спиране
дори за обяд( май беше 11:30 ) достигнахме хотел "Бузлуджа". Хотел ли казах ?
това си е баш хижа, само дето има и бани. Тази вечер разбрахме колко е добре
да имаш и тераска ! Без да сме препивали, на сутринта аз поне се събудих с
махмурлук :-))
Но както се казва, всяко зло за добро !Замръкването на връх "Бузлуджа" е в
известна степен некомфортно-хладно е, потни сме, духа доста силен вятър...но
пък за сметка на това вечер от там се разкрива невероятна гледка !!!
Всъщост тук пропуснах една доста любопитна случка с главен герой пак Владо.
Често съм имал притеснения да не падна с мотора в отворена шахта, но до
момента съм ги имал единствено по пътищата. Е, Владо успя да свърши тази
работа в отворена шахта насред гората ! Идея си нямам какви бяха тия канали
посред пущинака, но разбира се и там мургавите братчеди не бяха оставили нито
един капак на мястото му.
На четвъртия ден сутринта, потеглихме от Бузлуджа за Котел. Може да се каже
че това бе най-емоционалната част.Общо взето гвоздеят на програмата пак бе
дело на Владо. Дет се вика, аз падах често, но той го правеше качествено !
И досега не съм убеден дали това в което Владо падна бе коловоз оставен от
виетнамка натоварена с дърва, или бе окоп изкопан от местни партизани ! Така
или иначе, Владо реши да провери, но поради тъмнината ( този път ние пак
замръкнахме..)не можа да разбере със сигурност ! За сметна натова разбрахме
че първият хотел , който ни се изпречи на пътя, ще е хотела в който ще
останем! Последните 4 км път , гарниран с траншеи, направо ни взеха здравето.
По едно време коловозите станаха толквоа дълбоки че трябваше да комбинирам
нещо като патешко ходене в полу-шпагат , с каране на мотор. Но след около 1,5
часа мотане из коловозите, спасението ни се появи в лицето на х-л "Чукарите".
Там ни посрещнаха с интерес и огромна доза скептицизъм по отношение
намеренята ни утре вечер да сме на нос Емине...Започнах да ги подозирам че
знаят нещо повече от нас за коловозите из района !:-)
В кръчмето на хотелчето емоции не ни липсваха- някаква местна група каубой
направиха шоу, което полицаите извикани от сервитьорката развалиха. Ей, ама
има подход родната полиция значи ! След като споменатата сервитьорка получи
заплахи за саморазправа, ако не донесе още огнена вода...ракия де, един от
хората почти бе набит от друг, родните полицай дойдоха, потупаха
скандалджията по рамото и благо му зададоха въпроса "ама защо така бе
момчета, по спокойно де. Хайде сега, Дидке ( сервитьорката) ние да седнем да
пийнем по една бира, ха донеси сега и по едни картофки. Дай по още една бира.
Е, хайде да си ходим че много се застояхме.." опаа, май забравихме да платим,
ама карай , случва се. Владо дълбоко разочарован от скучната развръзка на
филма ( все пак в Германия , където той живее, щеше да има полицейска намеса
"легни на пода" , белезници, това-онова...а тук нищо. Така че Владо си легна
отегчен. Аз пък реших че може да е интересно да си допия с местните бабаити.
Груба грешка-на сутринта не можах да отлепя ! И все пак запознах се с местния
шофьор на линейката, получих покана от уредника "на най-големия природонаучен
музей на балканския полуостров за безплатно посещение"... е някой ден може и
да се възползвам..надявам се само от услугите на втория де !:-)
Е, дойде и последният ден от нашето пътуване...Доста поуморени, поохлузени и
поучукани, с ръце като на Попай Моряка, се отправихме към крайната ни цел-нос
Емине ! Тук общо взето аз пропуснах първата половина на деня-бях твърде зает
да внимавам да не повърна в каската си !
Всъщост най-запомнящи за мен бяха последните километри от пътуването ни, след
като вече бях зърнал морето. Да си призная честно, последните 500 метра ми
идеше да сляза и да бутам мотора-не исках да свършва ! А когато стигнахме до
полянката пред военното потделение на нос Емина и чух Владо да казва "Стасе,
трака свърши" направо се натъжих ! Слязох от мотора и отидох пеша до ръба на
скалите, откъдето можеше да се види невероятната гледка разкриваща се от
крайната цел на нашето малко приключенийце.
Още една мечта стана реалност, но наред с радостта и удоволствието , което
осъществяването и ми донесе, в мен се отвори една дсота осезаема празнина ,за
която имам подозрението че само ново пътешествие, не по-малко от това , би
могло да запълни.
Тук ще си позволя да перефразирам мисълта на един критик, която прочетох в
една своя любима книга:
Скъпи пътешественици, които все още не сте минали по този път, завиждам и за
това, че възможността да го сторите за първи път все още стои пред вас !
Е, накратко това е преживяването ни , видяно през моите очи. Разбира се, дори
още докато го пишех, куп други спомени изплуваха в съзнанието ми, но наистиан
не бих могъл да включа всеки един , без да събера достатъчно материал за
малка книжка. Вероятно съм пропуснал и някой такива, така че ще помоля Владо
ако се сети за таквиа да ме допълни.
п.п. моля д аме извините за множеството правописни, пунктоационни и т.н.
грешки, които съм допуснал в писанието си. Не бих искал обаче да препрочитам
, написаното от мен, защото това неминуемо би ме подтикнало към някой
корекции, а аз обичам да оставям нещата такива, каквито спонтанния първи опит
за преразказ ги е предал
п.п.п. понеже снимките не мога да ги кача тук, ще ги публикувам малко по -късно , след като ги ъплоад-на в някой сайт
Нормално си е това понякога. 
...вече ми се кара пак,само че сега ще си поръчам реклузиве съединител,че май било по-лесно
Ма те в последно време са доста заедно та сигурно прихваща!? 
Коментар