Етрополските моторджии.

[Naro]

До: Етрополските моторджии.

Браво сега ще чакаме с Танги снимки от св.АТАНАС ма и мръвки с лук.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Асфалтовия път до манастира беше толкова замръзнал, че вместо за 5 минути ,след като падахме по няколко пъти ,пристигнахме след половин час.





Нагоре вместо да караме по девствен сняг се надянахме на замръзнали коловози. За един час въртене у лево у десно краката ми не можаха да стъпят на стъпенките.Накрая се питахме на мотори ли се возихме или пеша ходихме. Направо се превърнах на стоножка.






Марио е герой , даже и пътник си докара до горе, ама и пътника си плати с бутане.



Като стигнахме местността „ Благовото” открихме и джипката. която бе минала преди нас. Хората вече бяха разпънали софрата.





Аз направих опит от две места да продължа нагоре,но не успях нито па пътеката през гората,нито по пътеката през ливадата. Затова пък изкопах няколко канала за прекарване на водопровод.





На връщане леда бе започнал да се разтушва и имахме време и за по някоя снимка.





Като не стигнахме вр. Св. Атанас дето беше големия празник, решихме да видим какво става под върха.Оказа ,че тия дето не им се ходи пеш до върха са се курдисали в подстъпите на планината и се веселяха здраво около запалените огньове.

[Митко (smile)]

До: Етрополските моторджии.

Ех, тези Етрополски зимни празници.
Тази седмица планирате ли да ходите до Вранята вода? Ние сме запланували да го посетим

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Свикнах всеки ден по 2-3 пъти да влизам във форума в раздел „Пътешествия и екскурзии” да се ровя и да гледам кой къде е карал вчера или онзи ден, защото в този раздел с един поглед виждах кои са карали в последните дни и при това могат да разкажат за приключенията си с текст и хубави снимки и клипчета .Коментарите- само свързани с репортажите, а всякакви други уговорки ,дрънканици и простотии –бяха в други теми.
Има колеги, които правят чудесни увлекателни репортажи. Добрите попадения се оценяваха с похвали ,пожелания и с точки и всеки се стремеше да кара , да снима и да публикува и като влезе в раздел „Пътешествия и екскурзии” да види, че е пак един от петнайсетината ,чиито групички са си палили моторите в последните няколко дни.
Това ми липсва сега, при новата структура на сайта. Пръснато е по клубове и групи ,а там е в една от многото всякакви теми и темички. Губя си времето да търся на 10 различни места репортажите на тези, които са карали в последните дни.
Не съм достатъчно умен за да давам акъл, но да се знае, че така го мисля.

[Ники Димов73]

До: Етрополските моторджии.

Здравей.Ти си най упорития ендурист.Няма метереологично време което да те спре.Браво възхищавам ти се,на тези години а колко много бензин в кръвта.Пример за много от нас.

[Chinela]

До: Етрополските моторджии.

Свикнах всеки ден по 2-3 пъти да влизам във форума в раздел „Пътешествия и екскурзии” да се ровя и да гледам кой къде е карал вчера или онзи ден, защото в този раздел с един поглед виждах кои са карали в последните дни и при това могат да разкажат за приключенията си с текст и хубави снимки и клипчета .Коментарите- само свързани с репортажите, а всякакви други уговорки ,дрънканици и простотии –бяха в други теми.
Има колеги, които правят чудесни увлекателни репортажи. Добрите попадения се оценяваха с похвали ,пожелания и с точки и всеки се стремеше да кара , да снима и да публикува и като влезе в раздел „Пътешествия и екскурзии” да види, че е пак един от петнайсетината ,чиито групички са си палили моторите в последните няколко дни.
Това ми липсва сега, при новата структура на сайта. Пръснато е по клубове и групи ,а там е в една от многото всякакви теми и темички. Губя си времето да търся на 10 различни места репортажите на тези, които са карали в последните дни.
Не съм достатъчно умен за да давам акъл, но да се знае, че така го мисля.

Първо за пореден път респект за упоритостта, за снимките, за клипчетата и за критиката.
Потрай малко и ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото.
Не спирай да ни разказваш за вас, много се радвам и ви следя ВИНАГИ.

[ВЛАДИМИР-ЕТРОПОЛЕ]

До: Етрополските моторджии.

Днес беше хубав ден да по-загрея моторчето.И като за пръв път искам да пусна 2-3 снимки но незнам да ли ще стане от първия път.[IMG]file:///D:/%D0%A1%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8%20%D0%B8%20%D0%BA%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B8/%D0%98%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B50098.jpg[/IMG]
надявам се да се е получило.

[boiko73]

До: Етрополските моторджии.

Нищо не се е получило. Ето прочети тези теми как се пускат снимки, защото то твоя компютър не може директно да се качват в поста. Може само като прикачени файлове.

http://forum.offroad-bulgaria.com/an...ment.php?f=184

http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=16138

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

В Етрополе снега се разтопи, пътищата са сухи все едно е лято. Но ние с Нарцис знаем ,че зимата си е тук- просто някъде се е скрила, и тръгнахме да я търсим по високото. Много скоро стъпихме на бялата черга.


















Имаше много паднали дървета, но Tова беше по-особено. Не можеше да се мине нито през клоните му, нито под него. Решихме - отляво през корена. Наро подходи с необходимото уважение към кютука и го премина успешно.













Аз обаче си имам собствен метод за преминаване на препятствия, малко търкаляв, но винаги успешен. Е не толкова, защото останах без ръчка на ръчната спирачка, но да не ставаме дребнави..

















Тука - пътя отнесен –останали 50 сантиметра ,а отгоре клон . Захапах кормилото , айрото издържа на удара и минах. Надявах се Наро да се хлъзне та да падне смях, а той взе че се спусна направо през свлачището. Съсипа ми клипчето.








На места като косачки минавахме през капинаците












Тука Нарцис минава лесно под това дърво,защото преди него аз минах без предна спирчка, с което още не съм свикнал и окърших всичките клони.







Е, решихме и малко да починем.





А Наро си хареса потока доло в дола и реши ,че ще идва да го зарибява с пъстърва и после да си лови на спокойствие.






И пак напред







После решихме да си измием ботушите


















Всичките ни приключения имат щастлив край, защото завършват в моето кафене ,където винаги аз черпя.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

С Деян решихме да покараме около оня планински връх.










Заобикал на дърво

Така и не разбрах защо паднах след като спрях.

След мене опит направи Деян, но с тия гладки гуми- това бе началото на голямото ни бутане през този ден



Нагоре



Под дървото

Паднало дърво

Падналото дърво не можа да ни хвърли в стръмната долчина, но мократа скала край потока ,скрита под шумата така ме изненада ,че не разбрах ,кога тръгнах и кога вече се бях отъркалял. След мене Фърки реши да мине по-вдясно ,но и на него не му се размина.

Хлъзгава скала

Гладки гуми

Гладки гуми 2

След бутането нагорe трябваше и аз да охладя радиатора и смело нагоре.

Без бутане

Оттам дето са моторите до горе оставаха 40 метра- ЕГАТИ БУТАНЕТО –нямах сили да снимам...

Тъкмо рещихме ,че сме се спасили и Фърки се надяна в гъсто преплетен капинак

Досега три пъти сме опитвали да стигнем до ТВ кулата от тая страна но каменистата и стръмна гора все ни спираше.Този път обаче уцелих отведнъж и то без проблеми. На гладкогумеца обаче трябваше малко помощ.

През гората

На гладкогумеца обаче трябваше малко помощ.



Фърко подхвърква и по нанагорнището

Нагоре към кула-1

А Сероучето каточели, а, а да спре ама все се качва

Нагоре към кула-2

Тука малко се позаиграхме на една бабунка

Леко скокче

Като превзехме най-високия връх на тая планина решихме да отидем и на друга. Потеглихме по посока на вр.Свищи плаз –последната планина вдясно -през ловното стопанство „Елен”/ Може пък и да не ни хванат /






По едно време навлязяхме в зоната на снега



Някъде снега бе доста дълбок

На връщане Деян опита да катери един сипей. Голям инат е ,но не можа да го докара до лупинг.







Като видя,че не става нагоре, реши да копае надоло.




За деня повредите ни бяха само две : при мене 25 квадратни сантиметра синьо черно петно на десния хълбок , а на Фърки заден десен мигач.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Моля да бъда извинен за това,че клипчетта в по-горния ми репортаж не се оказаха на мястото си. Може би защото смених Експлоръра с по-нова версия ми трябваше време да открия къде се изписва адреса на клипчетата качени в Youtube. Сега го намирам като натисна бутона Share под вече отворения клип в Youtube .Адре еса е последната част след знака = .

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Първи сняг за м. Март-добър повод за една двучасова разходка в обедната почивка.Заредих и подкарах напреко от Етрополе към с.Бойковец покрай язовира




Там калта пак си беше много ,но проблема ми се оказа ,че с ендуро рукавиците дясната ми ръка направо си замръзна. Като пристигнах там баща ми ми даде дебели кожени ръкавици и продължих по тоя път зад мен




Врътках се за удоволствие по ливади, пътечки и долчинки само за да оставя дири






Само кукуряка и моториста не губят надежда ,че пролетта ще дойде , затова кукуряка си расте в снега ,а аз си карам




Толкова му трябва на човек два часа да покара и да се чувства като човек с главно Ч.







Мотористи в България-много. Из горите и полетата на страната всеки ден кръстосват поеденично и на групички стотици мотори.Много карат, но колко от тях качват репортажи за приключенията си във форума.Не са много.Бих казал- около 15 като: Чинела, Жоро Хаджиев,Джартов, Жоро Витлиемов, Евгенимл, Т.Пашов, Чичко Фър и още десетина имена, няма да изреждам всички- те са всеизвестни .От тях познавам само Витлиемов ,но на всички им свалям шапка, защото едно е да караш ,а друго е и да правиш снимки и още по-друго, като се прибереш в къщи да седнеш и час , два да конвертираш,прехвърляш ,да пишеш текстове и да качваш във форума.
Свикнах всеки ден по 2-3 пъти да влизам във форума за да следя кой е карал вчера или днес, как е падал, какъв екстрем е минал. Мисля, че както на мен така и на всички посетили такива репортажи това им поддържа желанието при първа възможност да излизат, да карат и да правят такива неща и нови, по сложни и по-трудни изпълнения.
Я да видим сега карал ли е някой вчера,дали има някой нов интересен репортаж?
Кликвам на „мотори ендуро” .Тук има тема „Пътешествия и разходки” в ,която преди два месеца с един поглед виждах кои са карали в последните дни и при това приключенията им разказани с текст и хубави снимки и клипчета.
Днес обаче за да намеря тези репортажи трябва да кликна на „Клубове и групи”
и за да видя кой аджиба е карал вчера- да кликна върху някой клуб. Това обаче в някои случаи ме вкарва в едно гробище от стари изоставени теми от последните 2-3 години. / Направих си труда да видя кое е активно и кое не е по клубове/
Crazy Job 3 теми от- 2010
3 – 2008
8 -2007
14 – 2006
3 -2005
MG Racing 3 ot 2010
15 – 2009
10 – 2008
2 – 2007
Ендуро Севлиево 5 теми от 2010-03-06
15 – 2009
11 – 2008

И така в повечето клубове.
Че са много старите теми–много са ,но наистина в някои от тях има чудесен материал ,който винаги е интересно да бъде разгледан.
Моятя цел обаче е достигната- това са темите със звездички- те са на активните мотористи. И пак се връщам в „Клубове” кликвам на следващия и пак търся звездички.И това го повтарям 12 пъти. След това преглеждам и темите на тези, които са активни и публикуват, но са извън раздела клубове.

Та мисълта ми е ,че е по- логично, разумно, толерантно и практично да се върне старата тема „Пътешествия и екскурзии”от раздел „Мотори /Ендуро/ ,където без да се шматка излишно из дебрите на форума,човек би могъл на един екран с един поглед да види кои са карали в последните дни и да прегледа репортажите им.

Хубаво беше и правилото: Снимки, клипчета и текст от автора , а от посетителите -коментари само свързани със тях. Всякакви други уговорки ,дрънканици и простотии – в други теми.


Колегите, които снимат и качват във форума правят чудесни увлекателни репортажи. Добрите попадения да се коментират оценяват с похвали ,пожелания и с точки и всеки да се стреми да кара , да снима и да публикува и като влезе в раздел „Пътешествия и екскурзии” веднага, на един екран, да види, кои групички пак са си палили моторите в последните няколко дни.

[Chinela]

До: Етрополските моторджии.

Тодоре, респект за любовта ти към ендурото и за труда ти да ни правиш съпричастни с твоите разходки.
За горното ти мнение имаш право и не си първият който задава този въпрос, затова ще ти отговоря с един цитат на В. Петров, с това си мнение той е отговорил на същият въпрос.

Скоро ще има съвършено нова версия на софтуера и портална организация на заглавната страница... Всичко ще е различно, та в тази връзка потрайте малко, че да обсъждаме новата структура... Тази я бройте в миналото вече...

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Нарцис, Фърко, моя милост, Пешо и Влади.




Потеглихме от развъдника за диви животни в с. Лъга нагоре по друсащата пътека











На стръмните и друсащи места никой не спря за да снима. На Влади мотора му загря





а Пешо си загуби ключа и се върна да го търси ,така че останахме четирима.
















На билото минахме край къщата на дедо Куно и оттам надоло до с Лопян / Над селото зад реката има нов туристически комплекс /.




Вдясно от паркинга тръгва път , по който не съм минавал. Искахме горе високо да намерим пътеката ,по която Лопенчаните се качват всяка година до местността Лескова вода и Черти град , за празника на първи май и оттам да слезем в с. Брусен.

Пътя свърши ,а пътека нанай си...




Решихме да пробваме най-близкия връх




Бързо достигнахме до скален венец – непробиваем







Минахме долчината и както казват в тоя район
„ нагоре по арта , по арта” та пак до скалите.
Най-не обичам ,когато съм спрял на нагорно и стискам дръжките ,за да не се изпързалям от седалката- да обръщам на обратно.
Така се отъркалях- добре,че мотора не ме стигна.
Ръчката на амбриажа се отчупи до основата.

В тоя отчайващ миг ми се яви мотористкия господ и вика :спокойно пич, в раницата имам ръчка. Ние иначе си му викаме Нарцис ,но той е бог на ремонтите и винаги е добре да е част от групата.









И потегляме към следващата долчина









Излязох на поляна ,която ми се стори позната. От различни страни започнаха да се появяват и останалите.









Като не намерихме пътя от Лопян за Черти град, то поне излязохме на пътя от с. Ямна за там.
От тук нагоре има около 500 м. по една тясна и стръмна , каменна пътека , обилно посипана с чакъл.



Понеже мотора на Влади загряваше решихме да поемем на другата страна по една влажна пътечка , по която по–износените гуми винаги правят преминаването интересно.











От тук решихме да идем към онази отвесна просека на средната планина отсреща.



На няколко места рязахме завоите с газ нагоре по една много стръмна ливада, докато третия път не излетях на задна гума през целия път и се оказах паркиран в някакъв главоломен трап.



Имаше и возене , имаше и пълзене



На водопой





По тия баири явно не сме желани. На два пъти опряхме до оградата на ловното стопанство „Елен” . Яка ограда от висока мрежа , няма минаване.



Накрая си намерихме играчка. Баир отляво и по-голям и доста стръмен отдясно. Кръстих го „ Камилата”. Прилича ми на Фенера но е късичък, но за играчка-става, пък ако някой се изръси може и майтап да падне.

















Както винаги- накрая , в моето кафене аз черпя.