Етрополските моторджии.

[iskrenhristov]

До: Етрополските моторджии.

В един от горните постове много ми хареса , че все още има толкова добре поддържани паметници И това е съвсем сериозно.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Вече им стана навик на Пешо и Веска от хижа : „ Кокалското „ да ми звъннат, да паля мотора и да се качвам горе, защото е отседнал при тях моторист , искал да кара, но не познавал района.
„ В колко ще дойдеш, да е готов?” „ В 8 сутринта”
Вчера така се запознах с Ники Стоилов.
В 7.50 пристигнах пред хижата. Дебела мъгла и абсолютна тишина.








Малко по- нагоре и хижата на Туристическото дружество беше потънала в дълбок сън.




Само един дъждовник бавно изпълзя да види кой нарушава спокойствието.




Ники беше точен .Излезе в 8.00 ч. в пълна бойна екипировка.



Запознахме се. Решихме ,че мъглата може би скоро ще се махне и потеглихме. От Кашана на запад –към Равни дел.
Мъгла и лек дъждец ,който от време на време преминава в суграшица, която чука по каската. Видимист 20 метра ,когато си спрял. На скорост - виждаш, когато усетиш къде си.



По едно време разбрахме,че караме покрай вр. Баба” и решихме да се отбием до х. Чавдар да се изсушим . Събудихме хижара, но печка на беше палена и подкарахме нататък.

Много се радвам ,че моторетката ми качи вр. Звездец и по мокра трева , и че изобщо го намерихме в мъглата.










В по-ниското мъглата започна да се оттегля. На „Въртешката” до плочата дето слави подвизите на руските войни снимах Ники за да се слави и неговия днешен подвиг.



Много мокри и измръзнали спряхме в с. Бойковец при моите родители, където се стоплихме до селската печка, нагостиха ни с пържени яйца и овче кисело мляко и така в 11.00 ч приключихме вчерашната разходка.



Ники каза , че в тяхната група по това време обикновенно тръгват да карат, но въпреки това се надявам да му е харесало- имаше достатъчно студ, дъжд,много мъгла, камъни ,кал и обширни локвени полета-какво друго му трябва на човек да бъде щастлив далече от жена си?

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Видях., че в Map Source нашето село Брусен е разположено в едно чисто бяло OFF Roud петно , а това реално съвсем не е вярно. Та реших да запиша маршрута с. Брусен- Черни Вит. Другарче ми беше Славчо от Брусен, който живее зад реката и има Ява от 1954 година и EMW model 1939 и двата в движение.
След кратък преглед на запалващите механизми на КТМ –а 550 куб см.сме готови да потеглим.



Явно сме късметлии, защото ненадейно срещнахме тази известна личност : майстор гипсаджия със златни ръце и човек способен да пие до изчерпване на световните запаси от алкохол.





За първи път идвам на това много известно в района място, където на времето са загинали 19 партизани.





Славчо каза, че Черни Вит е натам, но на някакво място дърварите са направили пътя непроходим от кал.



Оказа се една добре разорана глина



После минахме и през още една



Най ги обичам тия места дето някой спира и се чуди струва ли си да се пробва. Оказа се,че гьола не е достатъчно дълбок, и че не може да ни спре.



Минахме през м. Байовица, където се оказа ,че далече от света си живеят хора и излязахме на асфалта преди с. Черни Вит. Върнахме се веднага по същия път и макар,че беше вече бая нанагорно ямяшката премина с пренебрежително високомерие през цялата кал до билото.

Ето едно кътче от една друга България , в която хората живеели колкото е възможно по-далече от света , а за оцеляването разчитали на себе си, семейството, земята и животните.



По билото потеглихме към м. Лескова вода.



Пътя за там минава по червената линийка.



От тук се вижда с. Брусен на север



и Стара планина на юг.



Тук е края на голото било-нататък през гората



Тук камъните бяха отметнали Славчо ,та трябваше да започва отначало









На Лескова вода ни очакваше голяма гъбена изненада. Толкова много масловки не бях виждал . За 5 минути напълнихме по един найлонов плик.



Но тая сърнелка направо ни разби.









Като се върнахме в Брусен решихме ,че е рано и може да качим и Корниля. Толкова стръмно и чепато ,че и през ум не ми мина да спирам за снимки.Като се събрахме горе Славчо ми каза, че нататък през гората е много стръмно и се минава само пеш.
Толкова ми трябва на мене. Бая се подмятах нагоре из шумата и каманаците на зиг –заг ама го качих без да спирам. Нататък гледам- три баира –бивши ливади а сега плътно обрасли със свежа метър и двайсет папрат. Качих първия ,минах като косачка и втория. На два пъти се набираха стебла на скоростите и ми излключва а по едно време бре, давам газ а мотора не върви- като погледнах -папратта ми набрала и спирачката.
Оставих третия склон за друг път ,когато се надявам и оттук да стигнем до Лескова вода или чак до Черти град.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

В неделя си направих една много приятна разходка из бялото OFF ROAD петно на картата около с. Брусен.



Първо минах през махала Слатина. Тук живеят самотно едни добри хора . Черпиха ме кафе и плодов сок, и се оплакаха ,че са последните постоянни жители от десетината къщи наоколо.




По –нататък се натъкнах на това приятно място за отмора.





По пътя имаше и една отсечка с остър ляв завой накрая ,който се оказа неприятна изненада ако караш по-бързо.







Стигнах до асфалта за Голям Извор и се върнах обратно за да мина и по ‘пътя” до махала Оселна. Оказа се къса стръмна ,камениста отсечка с малко кал в началото. Махалата обаче беше плътно населена и навсякъде щъпуркаха хора – защото пътя им е асфалтиран.
Отново се върнах към Брусен и покрай махала Жидювица реших да сляза до Черни Вит



Пътеката към Жидювица



Е там доло са няколкото къщи ,но там живее само един човек –Мирослав мотиката. Подминах и навлязох в една красива гора



Два пъти спирах за да махам дървета от пътеката, но накрая се предадох ,върнах се качих нагоре до билото и газ.





Обичам да се снимам на най високите места, но тук по чудо не си строших главата. Оказа се разкопана от иманяри могила.







След километър стигнах до друга разкопана могила. Тетевенчаните са известни иманяри.





Напред някъде там доло е Полатен



Наляви на един хребет са се наредили къщите на махала Камен дол



А надясно белее някаква самотна къща.



Тръгнах надясно и се оказа ,че хижа Роси е точно бялата къща.





Тук има хубав навес за разпиване на открито.



Хижарите: Васко Къркача и жена му Росица с децата. Васко е дипломиран треньор по езда и има добри коне.



Надоло към Камен дол е толкова стръмен каменен път,че за малко да забравя да го снимам.



По асфалта стигнах и до Полатен за да казвам, че съм идвал и дотук



И като знаех вече всички пътища до Брусен избрах та се върнах пак през Слатина
В осем вечерта акостирах в Етрополе да се похваля на Танги къде съм бил и да му оставя бронята си, че още не е назрял психологическия и финансов момент да обяснявам на жената, че това не е мода, а желание да се опазя жив и здрав, та да я дарявам с любов още дълги години.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

С доста закъснение, но ще разкажа за едно приятно каране.
Такъв хубав ден ,а се оказа ,че няма други мераклии .
Тръгнах нагоре по една пътека за бракониерски лов.Тоя шкарп ми беше старта.



То всъщност пътека няма , ама пътя си е оттам. Карах нагоре около 200 метра –почти екстрем, подскачах по клони ,корени ,шума и камъни , в горния край и на зиг-заг и не можех да повярвам, че все още държа курса нагоре.




Оставаха ми още трийсетина метра до края на стръмното и задницата заора на място. Че като започна едно бутане, аз напъвам нагоре , а той не ми помага и с един сантиметър. Аз бутам наляво по склона ,задницата се пързаля надоло. Като усетих накрая ,че съм изцяло мокър и без сили се предадох.



Реших да карам за удоволствие и да мина по всяко срещнато отклонение по пътя към м. Дебелия рът. Две леви отклонения стигнаха до табаните на открития рудник. Третото отклонение беше надсно и ми дава възможност да ви покажа на какво му се вика „Гола сеч”.



И реших да ида около Етрополската мандра да потърся някоя гъба преди да са изсекли цялата гора.
Минах през красиви места ,по един път - да хвърчиш и да си пееш.











С мотор се берат най –лесно сърнелки по ливадите, но става и за подплъзки / кладешници / . Караш из гората, оглеждаш всяко дърво от доло до горе и от време на време забравяш, че в шумата отдоло има камъни ,клони и корени, но това е част от тръпката.









Ако някой знае какви са тези гъби и дали се ядат нека ми каже.



Накрая намерих и това, което търсех – царицата на гъбите.
Една гъба кило и двеста . Най вкусната гъбена чорба.

[yaha_yamaha]

До: Етрополските моторджии.

Тошко,крайно време е да сложиш кросови гуми,че бутането ти е най-малкия проблем,иначе поздрави за готините репортажи.Ако идваш в събота в Сопот ще се видим.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Реших да покарам в сряда, защото в събота и неделя в моя край ловните групи са из целия балкан.
Знам една зона, в която не съм карал, а и съм чул ,че оттам има пряк път до х. Кокалското.
Оказа се коларски път-истинска разходка. В горния край обаче дето става бая стръмно целия път е покрит с дебел слой шума, а отдоло коловози ,
камъни и клони. Такова подмятане беше,че не остана време за снимки.
И вярно- пътя ме изведе на „Солището” съвсем близо до хижата.
На връщане хванах първата отбивка вдясно и гледам –някаква плоча.




Тук значи на 6 май 1976 година тук е била първата турска засада причакала четата на Бенковски убила 15 души и пленила архива им .

След 100 м. се озовах в един ловен терен, който се обработва и сади с картофи за примамка за дивите прасета. С хранилки и ловни чакала.









Познай къде изядох три мекици за закуска.






Продължих към нови непознати места





Но достигнах до тая екологична катастрофа





Продължих по друга отбивка ,карах докато излязах на асфалта и си намерих нов маршрут.














Пробвах се през тия клечки около 20 метра но без успех. Едва обърнах мотора за да се върна.



Реших: Отивам на „Свети Атанас” . Покрай Етрополския манастир трябваше да ида първяо на м. „Благовото” или „ дядо Благо”
Левия път и тук ме докара до дървопад.



Втория път оцелих.



Тук обаче сбърках . Тая камениста пътечка след 50 метра стана каменна пътека , по която надоло за 5 минути изминах към 30 метра, като прескачах
камък след камък докато сгрея, че и това не е моя път. Същите камъни до горе.



Тогава се появи божествена небесна светлина и освети моя път към славата.



От тук дойдох





А тая хубава пътечка не казва какво ме очаква само след 50 метра.



То е нещо като „О-О Шипка” Вече знам, че няма Етрополски моторист ,който да е пробвал оттам, а всички ми казаха ,че нямам акъл в главата..
Всъщност тук беше теста на новите ми таралежки. То било друга работа с тях,Добре че най после се реших да ги сменя.
Е тука с много газ изорах корените на това дърво и то падна…



Майтап бе Уили… Едни корени ме хакнаха в тая дупка. Едва извадих задната гума и влезе предната. Като изкарах и нея мотора падна върху мен.

Смяна на посоката и газ. Велика работа са големите грайферчета..



Излязах на нормалната пътека.



Е там горе е свети Атанас. Това е едно равно място над скален венец – древно тракийско светилище ,където всяка година последната неделя на
м.януари се качва цялото можещо да ходи Етрополско население. Огньове, греяна ракия, бръшлянови венци на главите,свинско на шишове над жаравата .
Играеш хоро ,пиеш и ядеш, а на обед надоло по задник из снега.



Моя път обаче е наляво





Излизам на превала





Това е вр. Черни връх





От тук се вижда Шиндарника



Свищи плаз



И скалите над Ябланица



А аз продължавам нататък



Тук помислих ,че е дошло време пак да хващам гората , но зад храстите открих бонус











Тоя скалист връх се заобикаля отляво, но реших,че нататък ще минаваме, когато съм с другарчета.







И накрая , като в приказките : яли , пили... па макар и сам , но с безкористната подкрепа на вярната ми ръкавичка.

[Chinela]

До: Етрополските моторджии.

Уникален фоторазказ, благодаря ти.
И аз вчера покарах доволно, но не съм снимал защото
беше на едно до болка вече познато "ендурокрос трасе"...

[Чичко Фър]

До: Етрополските моторджии.

Еййй голяма комита си брейй!!! Уникална снимка !! От де го измъкна тоя запасняшки колан с тоя голям гилджикСякаш си от четата на Аджи Димитра

[Pacharoza]

До: Етрополските моторджии.

на дървото нищо не виждамкакво чака да падне

[Жоро Витлиемоф]

До: Етрополските моторджии.

Приятелю, Чичко Фър, следващия път като се снимам леко ще заметна пешовете на якето да видиш тогава ,колко близо си бил до истината.
А на Pacharoza да кажа, че според жена ми си търся акъла , който, откакто съм купил мотора съвсем е отлетял.

Тошка ако ще те успокоя, да ти кажа че всички жени са така . А за тази снимка нямам какво повече да допълня , освен че тази снимка отива директно в албумът в профилът ми

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Най-после се събрахме трима за малка разходка. Стоян ,Владо и аз . Започнахме от язовира, защото оттам до с. Бойковец пътя е през гора , доста стръмен и изцяло от кал









До днес знаех шест пътя от Етрополе и Бойковец до х. Рудината. Сега реших да намерим и нов, най –далечния дето започвал от м.Лопушница над Бойковец



Не че беше много стръмно, но като излязохме горе мотора на Владо беше позагрял а Стоян полегна и ме пита не съм ли се изморил. Дали ме пита, малкия, защото му е интересно защо не съм се изморил или му е интересно, защо той се е изморил?



Където видяхме връхчета все им се изкатерихме







Тук реших да пробвам дали мога да сляза по двуметровия бряг доло на пътя или – дали ще пробвам колко е здрава каската.
Но не можах да я тествам.



После разбрах, че и с таралежки можело да се изпързаляш



След което ни натисна една мъгла, но това не беше проблем в гората, където си имаше пътеки.





Но като излязохме на ливадите все едно се боднахме в кисело мляко. Статична видимост-20 метра, а в движение до 10 метра ,но ние си се търкаляме смело напред.





Когато слънцето проби замалко мъглата ,направих тая снимка.



Последна снимка за деня. Следващото каране ще бъде на сняг.



На връщане тъкмо завих по главния път и гледам- полиция- КАТ, бързо се обърнах назад да кажа на момчетата ,че няма страшно да карат с мен защото полицаите са ми познати и гледам двамата юнаци изобщо не завиха, само дадоха газ , прелетяха отсрещната канавка и през мочурляка изчезнаха в мъглата.

[ВЛАДИМИР-ЕТРОПОЛЕ]

До: Етрополските моторджии.

Доста се изтормозихме, докато заобиколим полицията, но все пак се прибрахме по светло.

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Със закъснение, но да се отчета за карането си от миналата неделя. Пак бях сам. На тоя ден нормалните хора се качват пеша на една скала над града-„Кринчев камик” палят огньове ,ядат свинско на шиш и пият люта ракия. Аз си мислех, че няма да стигна до горе с мотора ,но реших да се пробвам. Закрепих фотоапарата на фара ,натиснах му копчето и започнах голямото подмятане нагоре по пътеката със безброй каменни прагове скали и чакъли. Голям кеф е хората да бягат встрани и да ти викат, че нагоре с мотор не може ,а ти да си го можеш. Като наближих, гледам горе ме чакат като финалист на рали „Дакар”-викат,свиркат,размахват шишета с вино и ракия, а пред мене 20 метра гола скала ,като да ме захлупи. Ама аз моторист ли съм или какво? Да знаете,че от този ден съм много по-световно известен в Етрополе.

Само дето се оказа ,че като съм включил камерата тя не е била на видео, както си мислех.
Две глътки вино и загърмях нагоре из гората. Когато се върнах бяха останали малко хора.




но пък сега дадох на мотора да погледне града отвисоко.






И трябваше отново да се боря със скалите надоло.



Като слязох доло изведнъж ме обвзе мисълта, че един героизъм сигурно си е чиста случайност ,пък и да не падна при това. И реших да се тествам повторно.Избора ми падна на рупите в черните скали под параклиса „ Св. Илия”











Тия мъглявите кадри ги е видял мотора,като го заврях в дерето.









Тоя ден и земята си прави някакви шегички и ми се върти в кадъра ха,ха....



Поглед отгоре






Мисля да прекарам оттука всички етрополски мотористи, които ми се вържат на акъла, а може би и някои от гост мотористите.


</H1>

[Тодор Етрополе]

До: Етрополските моторджии.

Минус 9 градуса.. Жената рече ,че съм най-откачения в Етрополе и май излезе права- други мотористи не видях.
За първи път карах с новите таралежки по сняг.Вярно,че докато карах сутринта в 9 ч. по градските улици Ямахата се въртеше под мене като женско дупе, но щом захапа стръмната ливада преди х. Старопланинец разбрах, че вече съм навлязъл в нов етап на моторизма.



Отново бях сам с красивата природа,





но се надявах нагоре да настигна хора, които са тръгнали да ядат и пият на открито извън града ,защото днес е третата неделя за отдаване почит на огъня, шишовете със свинско и ракийцата според древния Етрополски обичай.

Скоро видях пушек в далечината и подкарах натам



От миналата неделя знам ,че нас лудите много ни уважават и винаги ни посрещат с голяма радост ,когато се появиме някъде неочаквано в планината.

Това е един от многото огньове горящи днес около Етрополе.







. Хапнах няколко мръвки, преглътнах ги с една чаша /от киселото мляко на баба ми / с вино и помолих един пич да ми направи кратка фотосесия са спомен







Имаше и мераклии да се снимат със знаменития Serow-225 кубика.





След което продължих мойта си неизвестна и за мен мисия


Направих си едно приятно каране по случайни пътеки надоло и нагоре, някъде и с малко подбутване, докато накрая целия бях побелял от сняг



Пътечка уж имаше ,а често и почти нямаше







Докато накрая установих, че тая подраст е неизлечимо гъста и е по-добре да се връщам.



И днес си имам любима снимка



После газ надоло, дори има и няколко скокчета



Тук си харесах едно по-стръмничко и си направих няколко врътки



Като няма кой, помолих мотора да ме снима



На връщане минах през Танги и го снимах ,за да може да казва,че е пипал мотор тая зима



И той ме снима, за спомен ,че ако жената ми приберяла ключа това можело и да е последното ми каране. Ха, ха








Тоя репортаж го пиша в 6.30 сутринта в моя магазин. Печката на дърва бумка и за половин час температурата скочи от 4 на 9 градуса- дори ми стана горещо, а навън е -17 градуса.
Следващата неделя е най-голямата извънградска веселба - на връх св. Атанас.