Било лето две иляди и петнаЕсето.
Старейшината на племето СТЕТ, по време на медитация, получил видение. Бил духът от бутилката, който му повелил важна информация
Допратил хабер на друг член от племето, който по това време си бил на голЕмата вода, пиел си студена мътеница на горещия пясък и нищичко не подозирал.
Вождът бил кратък, ясен и безкомпромисен. Заръчал на клетникът да сгъва шатрата и да дохожда към голямото, мъгливо село, където ще му бъде дадено задание.
Речено-Сторено.
Поставената задача била, двамата с вожда да възседнат уморените, но верни коне и да идат в четири точки на планината Родопи, където вечер на лунна светлина проблясвал лъч, който ще отведе вожда до заветната цел - еднолитрова бутилка, пълна с магическа отвара в кехлибарен цвят, която лекувала нерви, лошо настроение, хванати очи от зла жена, педе%^тия в работата и правела ползвателя й безсмъртен.
Време за зобене на конете нямало, затова слугата подковал само коня на господаря си, напоил своята дръглива кобилка и в утрото на големия ден, натоварени на талигата, потеглили към града, който след време хората щели да нарекат Самоков
По изгрев слънце, тъкмо били пристигнали, когато видели, че там ги очаква шаманът. От къде знаел за пътуването не се разбрало, но нали бил шаман, все пак ... Гледал на пържоли, салати и мезета. Дали предсказвал истината обаче, никой не знаел....
Така предвождани от главатаря на Смукачите, групата се впуснала в търсене на бутилките с безценната течност.
Вождът още в началото изложил на риск своя авторитет, тъй като ръководен от някаква космическа, спътникова сила, тикнал керванът в много неблагоприятна за тях среда, а те били в самото начало, едва десетина минути откакто били тръгнали
с много пъшкане и пот, както и с призоваване на някаква мама, тримата човеци, които в последствие станали и муза за Великия Доньо Донев, някак си се добрали до Боровец, от където по думите на вожда щяло вече да им е по-леко
Колко пък да им е било лесно!? Май изобщо не им е било. Споменали мамата и на драките, и на дърветата и на онова космическо нещо, което казвало на вожда къде да язди и се спуснали по царския път към Радуил, защото денят избързвал, а бутилката била все по-близо.
Освен вождът, другите не знаели път и посока. Чули само, че трябва да идат близо до някакво място, където някакво си племе Роми, създавали ядове на местното население и се наложило стража да ги пази, че ония щели да се саморазправят с тях. Даже и конници с железни коне искали да помагат, но стражите не ги допускали.
с. Сестримо
Храна за конете в гр. Белово
Замирисало на Родопи
Велинград
Стария чарк
Конете два пъти яли, а вождът още не бил. Вече му прималяло
Мързелът се засилил и почивките зачестили
следва >>>
Старейшината на племето СТЕТ, по време на медитация, получил видение. Бил духът от бутилката, който му повелил важна информация
Допратил хабер на друг член от племето, който по това време си бил на голЕмата вода, пиел си студена мътеница на горещия пясък и нищичко не подозирал.
Вождът бил кратък, ясен и безкомпромисен. Заръчал на клетникът да сгъва шатрата и да дохожда към голямото, мъгливо село, където ще му бъде дадено задание.
Речено-Сторено.
Поставената задача била, двамата с вожда да възседнат уморените, но верни коне и да идат в четири точки на планината Родопи, където вечер на лунна светлина проблясвал лъч, който ще отведе вожда до заветната цел - еднолитрова бутилка, пълна с магическа отвара в кехлибарен цвят, която лекувала нерви, лошо настроение, хванати очи от зла жена, педе%^тия в работата и правела ползвателя й безсмъртен.
Време за зобене на конете нямало, затова слугата подковал само коня на господаря си, напоил своята дръглива кобилка и в утрото на големия ден, натоварени на талигата, потеглили към града, който след време хората щели да нарекат Самоков
По изгрев слънце, тъкмо били пристигнали, когато видели, че там ги очаква шаманът. От къде знаел за пътуването не се разбрало, но нали бил шаман, все пак ... Гледал на пържоли, салати и мезета. Дали предсказвал истината обаче, никой не знаел....
Така предвождани от главатаря на Смукачите, групата се впуснала в търсене на бутилките с безценната течност.
Вождът още в началото изложил на риск своя авторитет, тъй като ръководен от някаква космическа, спътникова сила, тикнал керванът в много неблагоприятна за тях среда, а те били в самото начало, едва десетина минути откакто били тръгнали
с много пъшкане и пот, както и с призоваване на някаква мама, тримата човеци, които в последствие станали и муза за Великия Доньо Донев, някак си се добрали до Боровец, от където по думите на вожда щяло вече да им е по-леко
Колко пък да им е било лесно!? Май изобщо не им е било. Споменали мамата и на драките, и на дърветата и на онова космическо нещо, което казвало на вожда къде да язди и се спуснали по царския път към Радуил, защото денят избързвал, а бутилката била все по-близо.
Освен вождът, другите не знаели път и посока. Чули само, че трябва да идат близо до някакво място, където някакво си племе Роми, създавали ядове на местното население и се наложило стража да ги пази, че ония щели да се саморазправят с тях. Даже и конници с железни коне искали да помагат, но стражите не ги допускали.
с. Сестримо
Храна за конете в гр. Белово
Замирисало на Родопи
Велинград
Стария чарк
Конете два пъти яли, а вождът още не бил. Вече му прималяло
Мързелът се засилил и почивките зачестили
следва >>>
Коментар