Tweet
Разходки около Кърджали
Предварително се извинявам, ако темата се дублира... Предишната тема се затри нещо... Та... скоро взех малко отпуск (4-5 дни) и реших да го прекарам приятно – в разходки с новата придобивка /бих искал отново да благодаря на kiki.t за Хондата – мотора е супер и си ми приляга като стил на каране/ Реших да си изтествам мотора по една стара пътека, която съм карал с колело. Пътеката започва от гробищния парк на гр. Кърджали и продължава покрай с. Зимзелен /ако не ме лъже паметта/. Следва „Каменната сватба” – туристически обект, за съжеление вече почти нищо не личи от „сватба”-та... Нагоре от нея е с. Повет – тичпиното родопско селище с схлупени ниски къщурки от цели камъни! Следва участък от асвалтен път, който на места е покрит с пясък с иглолистна гора от двете страни. По пътя, по пътя... и до с. Панчево. Пътя свършва на селския площад 
... четвъртито пространство с размери 10-15 на 10-15 метра където явно обръщат автобусите . От там се почва интересното. Цепи се директно през хълмовете и се стига до иглолистна гора – терена е много интересен като елементи /това е като за мен, де!/ и красив като гледка. Следват спускания по две-три варовикови корита и пасажи с прагове... Накрая се стига до малка отсечка през която минава коритото на поток, който е сух през лятото. В края на коритото е пътя от Кърджали към с. Мъдрец. И понеже марширута е сравнително кратък, реших да си го разширя с изкачване на връх „Желязна Врата” – на върха има останки от антична крепост, а в подножието на върха има село с същото име. Пътя е самия кошмар за новака – кал, черен чакъл и варовикови скали плюс сериозен наклон. Но пък за сметка на това е много красиво! Тук е момента да ви спомена и за няколко неща, които сигурно сте чували доста пъти, ноооо... Първо – добре е да сте с нови гуми, второ добре е да се кара с съобразена скорост, трето добре е спирачките ви да работят и да не забравяме – протекторите са това което ви дели от повечето проблеми при неочаквана прегръдка с майката земя . Ако скоростта ви не е достатъчно съобразена, то на места има шанс да приключите пътя си с скок от 5-6-7 метра върху асвалтовия път долу! След кратко изкачване върху описания терен се стига до малък участък от равно /сравнително, де…/ пространство, което за сметка на това има доста дълбоки локви /на места ми се наложи да обиколя през гората, между дърветата – има си известен чар, да се кара така/ и места които са разорани като нива… След това видях една истинска легенда – зелен “Москвич” с паметния надпис АЗЛК (Аз Защо Ли те Купих???). Та московеца си стоеше тихо и кротко в подножието на дълъго изкачване – 50-60 метра при стръмен и кален наклон. И понеже съм тежък случай пробвах да си го изкача на 2ра... естествено към последните 10-15 метра спрях. Какво бе учудването ми когато с мръсна газ ме подмина АЗЛК-то... 
„Явно е имало защо да го купят” помислих си . След изкачването има обратен завой и сравнително бърза и равна отсечка. За съжеление следващия елемент бе малко повече от това което мога да направя на мотоциклет... стръмен наклон, който трябваше да пресека напреки т.е. не нагоре/надолу. На всичкото отгоре самия склон е с сравнително гъста гора, а се оказа, че е и разкопан за тръбопровод... Но и това си е постижение за новобранец, пък и гледката си заслужаваше... абе и изкачването си заслужаваше беше адски приятно да се кефиш на различни елементи от терена!
... четвъртито пространство с размери 10-15 на 10-15 метра където явно обръщат автобусите . От там се почва интересното. Цепи се директно през хълмовете и се стига до иглолистна гора – терена е много интересен като елементи /това е като за мен, де!/ и красив като гледка. Следват спускания по две-три варовикови корита и пасажи с прагове... Накрая се стига до малка отсечка през която минава коритото на поток, който е сух през лятото. В края на коритото е пътя от Кърджали към с. Мъдрец. И понеже марширута е сравнително кратък, реших да си го разширя с изкачване на връх „Желязна Врата” – на върха има останки от антична крепост, а в подножието на върха има село с същото име. Пътя е самия кошмар за новака – кал, черен чакъл и варовикови скали плюс сериозен наклон. Но пък за сметка на това е много красиво! Тук е момента да ви спомена и за няколко неща, които сигурно сте чували доста пъти, ноооо... Първо – добре е да сте с нови гуми, второ добре е да се кара с съобразена скорост, трето добре е спирачките ви да работят и да не забравяме – протекторите са това което ви дели от повечето проблеми при неочаквана прегръдка с майката земя . Ако скоростта ви не е достатъчно съобразена, то на места има шанс да приключите пътя си с скок от 5-6-7 метра върху асвалтовия път долу! След кратко изкачване върху описания терен се стига до малък участък от равно /сравнително, де…/ пространство, което за сметка на това има доста дълбоки локви /на места ми се наложи да обиколя през гората, между дърветата – има си известен чар, да се кара така/ и места които са разорани като нива… След това видях една истинска легенда – зелен “Москвич” с паметния надпис АЗЛК (Аз Защо Ли те Купих???). Та московеца си стоеше тихо и кротко в подножието на дълъго изкачване – 50-60 метра при стръмен и кален наклон. И понеже съм тежък случай пробвах да си го изкача на 2ра... естествено към последните 10-15 метра спрях. Какво бе учудването ми когато с мръсна газ ме подмина АЗЛК-то... „Явно е имало защо да го купят” помислих си . След изкачването има обратен завой и сравнително бърза и равна отсечка. За съжеление следващия елемент бе малко повече от това което мога да направя на мотоциклет... стръмен наклон, който трябваше да пресека напреки т.е. не нагоре/надолу. На всичкото отгоре самия склон е с сравнително гъста гора, а се оказа, че е и разкопан за тръбопровод... Но и това си е постижение за новобранец, пък и гледката си заслужаваше... абе и изкачването си заслужаваше беше адски приятно да се кефиш на различни елементи от терена!
. Понеже следвах същия марширут, няма да се повтарям... само ще кажа, че "паркирах" MTX-са пред самата крепост! Този път успях да изкача върха, но по разбираеми причини не си вкарах мотора вътре... За съжеление не мога да намеря достатъчно евтин фото апарат да направя снимки... Както и да е, това с което за мен ще остане това изкачване е следното - удоволствието от успеха и разбирането, че има доста още да уча... Този ден ми беше първото падане от мотора... няма последици за мен или за мотора - късмет отвсякъде! Ако някой се е опитвал да изкачи върха, ще ме разбере... Пътя минава напреки на планинския склон, през гора - на места трябва да балансираш на наклон от 30-35 градуса и да минеш през пътеки с ширина 1-2 педи... След първата горичка има малка площадка следва още по-трудно изкачване през втора горичка. Там и без това тясната и скромна козя пътека става още по финна 
Може някой път да се отклоня по "проекта"... ако ми остане време!
Коментар