Tweet
Датата е 25.08.2007, събота, часът е приблизително 10. Тръгвам за Самоков, където имам среща с Добри /dobo/ за каране около Рилските езера. Плана ми за офроуд до там се проваля, защото и без това закъснявам вече. Добри ме чака нетърпеливо още на входа на града и отпрашваме в неизвестна за мен посока , покрай града надясно по посока крайната ни дестинация. Следват няколко километра изключително приятно каране, и спираме за фотосесия
Тука вече сме на хижа Вада, около 30 километра по-късно, пропуснал съм да снимам едно мое навлизане в блато и жестоко форсиране на дълбока отточна река от обори в Говедарци. Хижа Вада е мизерна и порутена, една чешмичка ни примамва да си налеем вода и продължаваме напред.....
.......... е го моя се препича на слънце, задника му гледа към хижа Седемте езера, за която настроенията поне за сега говореха, че ще е последната посетена.Ако знаеше какво го чака, 100% нямаше да запали! Разстоянието от Самоков до тук е 40км черно и малко асвалт. Терена- приятен, беше пълно с джипки горе
Добри снима картички, в далечината в ляво е хижа Седемте Рилски езера
Нещо ме човърка поне да ги зърна тия езера! Разбирайки, че нагоре е забранено за мотори и под страх от глоба от 500 до 1000 лева, решавам да се правя на турист-пешеходец. Стигам до там, от където е тази снимка, и се отказвам, връщам се и се просвам да си почивам на поляната
...... Тука коментарите са излишни, духа слаб полъх от средата на 80-те години
Имаме нов играч в схемата- от Самоков пристига Вальо, говори така убедително за маршрута нагоре, сякаш го е минавал десетки пъти! Не ни трябва много убеждения и си намираме подходящ път за към билото и от там- за езерата
На тази снимка Вальо и КТМ-а се подпират а зад тях и от дясно е Бъбрека
Ето го от ляво и Близнака
......игра на нерви- кой кого ще снима пръв !!!
Червената стрелка показва накъде продължаваме, водени от Вальо, който виждаше във всяка алея от безразборно нахвърляни камъни пътека.
Е ме и мене- бързо забравям за осемдесетте години с такова перце в ръцете
Вальо в доволна поза преди да ни завлече към страшен и изтощителен екшън
айдееее, тръгваме ...........
След една рекичка, която преминавам с малка помощ и бутане, се озоваваме пред дилева- да се спускаме ли към Близнака или.......май дилемата беше само моя, защото се виждах размазан от 150 килограмовото си ХТ.
Обаче няма начин- ще се слиза, решено е с обикновено мнозинство !!!
Тука долу машината ми пада между едни камъни. Екипа е предупреден, че с тоя тежък струг трябва да ми се отделя особено внимание. Късам спица, изкарвам веригата кривя зъб на задния венец и подбивам малко другите. Накрая ги хващам да помагат и се заемам да снимам
Направо не става , ще катериме нагоре. Задните ни гуми са в прекрасна кондиция, затова се налага да придружаваме всички мотори /без КТМ-а/ до горе по двама
Тая стрелка показва гадното спускане, след което с единодушие преценяваме, че връщане по същия път няма
Е в тоя кръг извадих веригата. за миг помислих, че е скъсана и се виждах как оставам там !
Горе на билото изненадите предстоят. Възрастна бабка, през която минава червената стрелка, ме нарича бракониер, а делото ни- престъпление. По- рано, на Бъбрека, друга жена ме спря да се снима с мен а от компанята и се усмихваха и бяха дружелюбни. Но тук настроенията са други
Последна снимка с тоя етап и продължаваме.......
Тука сме на Трилистника. Еееее от там горе изглежда сме дошли. Искам все още да съм там. Вече все по-реално си представям как това претежко ХТ ме затиска някаде по свлачищата и ме наранява.......
Вальо, който уж знае пътечката, отива да търси такава. След 10мин се връща- намерил е перфектна !!! Това ни плаши- вече и аз, и Добри, сме дълбоко вътрешно убедени, че той импровизира .
Айде, чао и на Трилистника.......
Ето я и хижа Седемте Рилски езера. Според хижаря, тя вижда мотористи за втори път през живота си, строена е от пешеходци с мулета. Първите мотористи били с разрешително от незнам си къде, и снимали някакъв филм, документален най-вероятно. Имали прикрепени камери. и ние снимаме филм, нашият, обаче, е драма. Или поне аз го определям като такъв, след като хижаря ни казва, че единствения ни възможен път то тук нататък е обратния. Алтернативата е мноооооого стръмна и той поне не знае някой да я е спускал с превозно средство.
Ето го Рибното езеро, хижата се пада отляво. Снимката е страхотна, а ние се свлякохме по червената стрелка
От другата страна е началната ни и крайна точка. От тук хижаря каза, че не се минава. Обаче за нас връщане няма
Разхождам се нервно, уж правя панорамни снимки, обаче мисълта ми все още е в тежкия ми мотор и вероятността да ми навреди съвсем скоро.......
Решаваме, че ще се мъчиме по тоя път въпреки съветите на хижаря, Зелената линия е едната от възможностите... Някъде по средата в далечината ,обаче, ни се струва,че виждаме хора, които си помагат с ръце.... Аз настоявам да минем от там, другите искат да се спуснем до Долното езеро.... така и става
Тук е зверски стръмно, ще се очестиме. Заобикаляме малко, но правим грешка....
......долната част на маршрута. по кой от двата пътя минахме не знам. То отдолу не се вижда никоя от хижите.
последна снимка преди тръгване. Леличка ни казва, че сме изглеждали свестни момчета и недоумява какво ни е накарало да дойдем до там с мотори. Аз съм поизсъхнал малко, обаче умората ме мъчи. Вальо ни окуражава с бисквитки "Закуска" и кроасани, пиеме вода и ......
Ето я и грешката от прди малко. Слизаме прекалено надолу и се налага да се качим 10-тина метра до така наречената пътека. Страшна мъка е дори с КТМ-а, Вальо се мъчи и с ХТ-то, защото аз нямам сили......я да си почина с няколко снимки......
Тук последва най-дългия и изморителен участък. Препятствията бяха огромни, чувствах ХТ-то като оловно. Момчетата ме изчакваха, на няколко пъти почивахме, останали без дъх. Стигнахме до хижата почти по тъмно. После тръгнахме към Самоков, където си починахме с Добри и аз си изядох последния сандвич.Моторите са ни сърдити. Аз се моля на моя само да ме върне към София. Обещавам му 100 октана за награда
Тука вече сме на хижа Вада, около 30 километра по-късно, пропуснал съм да снимам едно мое навлизане в блато и жестоко форсиране на дълбока отточна река от обори в Говедарци. Хижа Вада е мизерна и порутена, една чешмичка ни примамва да си налеем вода и продължаваме напред.....
.......... е го моя се препича на слънце, задника му гледа към хижа Седемте езера, за която настроенията поне за сега говореха, че ще е последната посетена.Ако знаеше какво го чака, 100% нямаше да запали! Разстоянието от Самоков до тук е 40км черно и малко асвалт. Терена- приятен, беше пълно с джипки горе
Добри снима картички, в далечината в ляво е хижа Седемте Рилски езера
Нещо ме човърка поне да ги зърна тия езера! Разбирайки, че нагоре е забранено за мотори и под страх от глоба от 500 до 1000 лева, решавам да се правя на турист-пешеходец. Стигам до там, от където е тази снимка, и се отказвам, връщам се и се просвам да си почивам на поляната
...... Тука коментарите са излишни, духа слаб полъх от средата на 80-те години
Имаме нов играч в схемата- от Самоков пристига Вальо, говори така убедително за маршрута нагоре, сякаш го е минавал десетки пъти! Не ни трябва много убеждения и си намираме подходящ път за към билото и от там- за езерата
На тази снимка Вальо и КТМ-а се подпират а зад тях и от дясно е Бъбрека
Ето го от ляво и Близнака
......игра на нерви- кой кого ще снима пръв !!!
Червената стрелка показва накъде продължаваме, водени от Вальо, който виждаше във всяка алея от безразборно нахвърляни камъни пътека.
Е ме и мене- бързо забравям за осемдесетте години с такова перце в ръцете
Вальо в доволна поза преди да ни завлече към страшен и изтощителен екшън
айдееее, тръгваме ...........
След една рекичка, която преминавам с малка помощ и бутане, се озоваваме пред дилева- да се спускаме ли към Близнака или.......май дилемата беше само моя, защото се виждах размазан от 150 килограмовото си ХТ.
Обаче няма начин- ще се слиза, решено е с обикновено мнозинство !!!
Тука долу машината ми пада между едни камъни. Екипа е предупреден, че с тоя тежък струг трябва да ми се отделя особено внимание. Късам спица, изкарвам веригата кривя зъб на задния венец и подбивам малко другите. Накрая ги хващам да помагат и се заемам да снимам
Направо не става , ще катериме нагоре. Задните ни гуми са в прекрасна кондиция, затова се налага да придружаваме всички мотори /без КТМ-а/ до горе по двама
Тая стрелка показва гадното спускане, след което с единодушие преценяваме, че връщане по същия път няма
Е в тоя кръг извадих веригата. за миг помислих, че е скъсана и се виждах как оставам там !
Горе на билото изненадите предстоят. Възрастна бабка, през която минава червената стрелка, ме нарича бракониер, а делото ни- престъпление. По- рано, на Бъбрека, друга жена ме спря да се снима с мен а от компанята и се усмихваха и бяха дружелюбни. Но тук настроенията са други
Последна снимка с тоя етап и продължаваме.......
Тука сме на Трилистника. Еееее от там горе изглежда сме дошли. Искам все още да съм там. Вече все по-реално си представям как това претежко ХТ ме затиска някаде по свлачищата и ме наранява.......
Вальо, който уж знае пътечката, отива да търси такава. След 10мин се връща- намерил е перфектна !!! Това ни плаши- вече и аз, и Добри, сме дълбоко вътрешно убедени, че той импровизира .
Айде, чао и на Трилистника.......
Ето я и хижа Седемте Рилски езера. Според хижаря, тя вижда мотористи за втори път през живота си, строена е от пешеходци с мулета. Първите мотористи били с разрешително от незнам си къде, и снимали някакъв филм, документален най-вероятно. Имали прикрепени камери. и ние снимаме филм, нашият, обаче, е драма. Или поне аз го определям като такъв, след като хижаря ни казва, че единствения ни възможен път то тук нататък е обратния. Алтернативата е мноооооого стръмна и той поне не знае някой да я е спускал с превозно средство.
Ето го Рибното езеро, хижата се пада отляво. Снимката е страхотна, а ние се свлякохме по червената стрелка
От другата страна е началната ни и крайна точка. От тук хижаря каза, че не се минава. Обаче за нас връщане няма
Разхождам се нервно, уж правя панорамни снимки, обаче мисълта ми все още е в тежкия ми мотор и вероятността да ми навреди съвсем скоро.......
Решаваме, че ще се мъчиме по тоя път въпреки съветите на хижаря, Зелената линия е едната от възможностите... Някъде по средата в далечината ,обаче, ни се струва,че виждаме хора, които си помагат с ръце.... Аз настоявам да минем от там, другите искат да се спуснем до Долното езеро.... така и става
Тук е зверски стръмно, ще се очестиме. Заобикаляме малко, но правим грешка....
......долната част на маршрута. по кой от двата пътя минахме не знам. То отдолу не се вижда никоя от хижите.
последна снимка преди тръгване. Леличка ни казва, че сме изглеждали свестни момчета и недоумява какво ни е накарало да дойдем до там с мотори. Аз съм поизсъхнал малко, обаче умората ме мъчи. Вальо ни окуражава с бисквитки "Закуска" и кроасани, пиеме вода и ......
Ето я и грешката от прди малко. Слизаме прекалено надолу и се налага да се качим 10-тина метра до така наречената пътека. Страшна мъка е дори с КТМ-а, Вальо се мъчи и с ХТ-то, защото аз нямам сили......я да си почина с няколко снимки......
Тук последва най-дългия и изморителен участък. Препятствията бяха огромни, чувствах ХТ-то като оловно. Момчетата ме изчакваха, на няколко пъти почивахме, останали без дъх. Стигнахме до хижата почти по тъмно. После тръгнахме към Самоков, където си починахме с Добри и аз си изядох последния сандвич.Моторите са ни сърдити. Аз се моля на моя само да ме върне към София. Обещавам му 100 октана за награда
Давате ли си сметка къкъв шум и каква миризма е имало след вас. А замислили ли сте се, че по тази пътека ако минат още 20 като вас и ще стане разорана нива. И давате ли си сметка, че това сте го правили на територията на НП Рила, а там е абсолютно забранено
..дали да не я скрием тази тема..
Коментар