Здравейте! Исам да ви разкажа за нашата първа разходка.
Тази пролет аз - bullet_pk - Павлин и iceman1234 - Руслан си купихме мотори:
аз със ETZ 251:

и Руслан с Yamaha DT125R:

След дългото обикаляне по прехвърляне, регистрация, данъчно и т.н, най-накрая дойде време и ние да се поразходим. Направихме го тази събота - 25.06.2007 г. в най-голямата жега.
Първоначално идеята беше за асфалтова разхода до хижа Здравец над Пловдив.
За тези , които не знаят, хижа Здрвец се намира в северната част Родопите на 25 км от гр. Пловдив. Поради близостта си до града и сравнително високата си надморска височина (около 1200 м) е любимо място за разхлада на Пловдивчани. Лятото и зимата е винаги пълно с народ. Зимата има и ски писти
Та хванахме си по асфалта и бегом към хладината, че в Пловдив не се траеше. По пътя спряхме на една чешма да пийнем студена вода.

Стигнахме до целта си

Спряхме на един хотел да похапнем малко че огладняхме

Да, но тъй като не ни беше достатъчно продължихме нагоре по пътя, без да знаем на къде отиваме.
Няколко километра по-нагоре Руслан спря: "Абе видях един черен път, защо не... " Дори не беше нужно да го казва. И ето ни в гората


Насред гората имаше построени вилички, вероятно незаконни, но хората си бяха там

Беше ни толкова интересно, че пропуснахме няколко интересни момента.
Тази кал малко ни постресна, защото беше рядка и дълбока, но се справхме


ETZ-то претърпя малко поражение, изривих му педала на скоростите, защото го застъргах брега отстрани.
Но продължихме през гъстата гора.



След 8 км препускане през шубраците, си хванахме по асфалта към Пловдив.
За мое голямо учудване, ЕТЗ-то се държеше доста добре в гората. Никъде не затъна, нито поднесе някъде, въпреки че предната му гума беше абсолютен галош. Само по много стръмните участъци запъваше. Ако му сложа по-малък преден зъбак ще се оправи, но пък си губя скоростта по нормалния път.
Ето и малко снимки навръщане. Село Гълъбово:



Поглед към Равнината:


В Далечината се виждат първите блокове на Пловдив

И се прибрахме по живо по здраво.
е, не е като репортажите на Жоро Хаджиев, но като за първи път надявам се да ви хареса
Тази пролет аз - bullet_pk - Павлин и iceman1234 - Руслан си купихме мотори:
аз със ETZ 251:

и Руслан с Yamaha DT125R:

След дългото обикаляне по прехвърляне, регистрация, данъчно и т.н, най-накрая дойде време и ние да се поразходим. Направихме го тази събота - 25.06.2007 г. в най-голямата жега.
Първоначално идеята беше за асфалтова разхода до хижа Здравец над Пловдив.
За тези , които не знаят, хижа Здрвец се намира в северната част Родопите на 25 км от гр. Пловдив. Поради близостта си до града и сравнително високата си надморска височина (около 1200 м) е любимо място за разхлада на Пловдивчани. Лятото и зимата е винаги пълно с народ. Зимата има и ски писти
Та хванахме си по асфалта и бегом към хладината, че в Пловдив не се траеше. По пътя спряхме на една чешма да пийнем студена вода.

Стигнахме до целта си

Спряхме на един хотел да похапнем малко че огладняхме

Да, но тъй като не ни беше достатъчно продължихме нагоре по пътя, без да знаем на къде отиваме.
Няколко километра по-нагоре Руслан спря: "Абе видях един черен път, защо не... " Дори не беше нужно да го казва. И ето ни в гората


Насред гората имаше построени вилички, вероятно незаконни, но хората си бяха там

Беше ни толкова интересно, че пропуснахме няколко интересни момента.
Тази кал малко ни постресна, защото беше рядка и дълбока, но се справхме


ETZ-то претърпя малко поражение, изривих му педала на скоростите, защото го застъргах брега отстрани.

Но продължихме през гъстата гора.



След 8 км препускане през шубраците, си хванахме по асфалта към Пловдив.
За мое голямо учудване, ЕТЗ-то се държеше доста добре в гората. Никъде не затъна, нито поднесе някъде, въпреки че предната му гума беше абсолютен галош. Само по много стръмните участъци запъваше. Ако му сложа по-малък преден зъбак ще се оправи, но пък си губя скоростта по нормалния път.
Ето и малко снимки навръщане. Село Гълъбово:



Поглед към Равнината:


В Далечината се виждат първите блокове на Пловдив

И се прибрахме по живо по здраво.
е, не е като репортажите на Жоро Хаджиев, но като за първи път надявам се да ви хареса
Коментар