Ми то и аз не съм ги виждал. Обаче, честно казано, не очаквам някой /Косьо с ТТР 600 или колегата с дизеловия мотор, които направиха по някое клипче/ да си направи труда да ги качи. Така че остава да изчакаме личните ми дипломати да договорят предаването на секретния материал.
А така, хубава работа. Що така се съмняваме бе колега? Айде като е така, сега на по бира у вас да качваме клипчета, че като има да черпиш... Като стана дума за черпилка май ще трябва до Локорско с касите с бира и едно агне да ходя, пък и тогава ако не счупя каръка не знам.
Вече има едно кклипче сглобено ама съм с един Dial up интернет от телефона направо се върнах в началото на милениум-а Дерзайте Coming soon
Първоначално публикуван от Георги Гущеров - / HannibaL /Преглед на мнение
П.п1 Кажи ся , ама честно за господари на Форума , не те ли е срам да не ни казваш кой , къде , защо и как поляга !??!? Не , че няма да го видим ама...
Оказва се, че второто полягане съм го спестил, само едно е.
Това е едното стръмно, за което споменах. Преди година стигах до под големия камък максимум, а даже и направо си го подминавах /стръмното, а не камъка - камъка съм го гледал само отдолу/, гледайки изпод вежди. Та след това изкачване, макар и кратко като дължина, нещо мноо си повервАх и ....
Добре, продължаваме. Има още преки пътчета. На Батулия колегата с големия мотор ни изостави /и все още не е качил неговите клипчета /, въпреки увещанията да не го прави и обещанията да не минаваме през трудни места, които няма от къде да бъдат заобиколени. Та на Батулия засякохме голяма група ендуристи, с някои от тях се познаваме, возили сме заедно, но определено са на доста по-високо ниво от нас - пишман ендуристите . Видях ги че тръгнаха по една пътечка, докато си дояждаме пресечената супа с лек аромат на пилешко и 2-3 фиденца, което ни помогна да решим на къде да продължим - ми по техните следи. В крайна сметка направихме едно къргче и се озовахме в Бакьово, от където поехме обратно към Локорско. По тази пътечка на едно место закъсахме, защото имаше хлъзгави камъни и се наложи с дружни усилия да се измъкнем /аз си се измъкнах сам, сори момчета - да бяхте се измъкнали сами и вие - щях да го напиша , но поради оувърхийтинга няма кадри от този момент на дърпане и бутане /.
След тази пътечка продължихме по черния път и стигнахме до второто стръмно, но за него по-късно.
Що се отнася до моето изпълнение, за което споменах - представете си от 0:30 на клипа мотора как продължава и излита хахахах Щото в началото на стръмното има малко скокче, а после има една скала, която насочва мотора в обратната посока. Мисля, че в клипа си личи достатъчно добре какво имам предвид - 0:15 на клипа , а и после.
Вчера, понеже кой си отпътувал, за да гласува, кой го боляло реброто , на кой му пуснали шепа гайки в двигателя, кой се напил на предната вечер и поради всички други обичайни оправдания си направихме разходка само двама изи райдъра . Аз и колегата с ХР 250, не му споменавам името, че не съм го питал дали може . Тръгнахме си ние леко-леко, обаче много ловци, много нещо и се наложи да ги заобикаляме. Аз набързо си паднах два пъти в стил "карам си и падам" и, ха на ляво, ха на дясно, се озовахме на връх Мургаш .
От едната страна облаци - нищо се не види, а на другата страна слънце
Поседяхме малко и се отправихме на изток, за разнообразие, пък и облаците бяха натам, да покараме малко в облаците
Слязохме от облаците и решихме да се опитаме да врътнем нещо като кръгче и да стигнем до Желява.
Не бях заредил батериите за ГПС-а, и за това така се ориентираме, т.е. не се ориентираме Повозихме се и по едно време пред нас се откри неприятна гледка - магистрала.
Какво, какво, ми дай да слезем до долу да видим, може пък да има някакъв друг път, който да ни отведе обратно в гората.
Покарахме малко в локалното, но път не намерихме, освен един преграден със дебело стоманено въже, вързано между две дървета. Решихме да не продължаваме, и без друго не изглеждаше да води на някъде този "път". И така хванахме същия път на обратно и по едно време намерихме отклонение, което да минава напряко под в.Мургаш. Излязохме в подножието му и оттам - обратно от където тръгнахме. Пихме по бира и се прибрахме.
Обаче се чудя дали да не направя едно клипче, като това от лятото. Не съм избрал музика още. Да не се повтаряме с "Арабия Сашко", де.
Коментар