Tweet
Ами ето че се случи именно тази ситуация, в чийто контекст зададох въпроса си – тръгнахме с Чочката (въпросния авер) да засенчим Чинела с неговите "Дупница ЕКСТРИЙМ"–ове с едно "Крушовица – Лозен МЕГАДРАЙВ СУПЕРКРОС" например, но за съжаление не се получи точно така, както го планирахме. Тръгнахме към 12, хапнахме в мнооого колоритно кафе/закусвалня в Чокурово и хванахме гората. Още след първите 100м влязох до половина с мотора в едно на пръв поглед безобидно гьолче. Яд ме е само че не се сетих от тогава да започна да снимам. Както и да е преодоляхме няколко трудни момента и като че ли напипахме пътя, докато не стигнахме до една ловджийска хижа (много добре направена между другото) от която пътя се превърна в тясна пътечка и на практика по едно време си се озовахме в чиста гора. Беше напрегнато и на моменти тежко но нищо кой знае какво. И ето че точно на това палаво местенце се случи точно това от което се опасявах – на Чочо му се строши съединителя (точно както на мен преди около месец) и за капак му падна и акумулатора. Така се озовахме в ситуация без съединител и без акумулатор. А времето беше убийствено яко, сигурно последната събота с такова слънце и такива температури. Всичките ни мечти за славни снимки по лозенските върове, за яки преживявания и много адреналин мигом се изпраиха. От снимките накрая се вижда отчаянието обзело ни в момента който действителността ни настигна.
Но за съжаление притесненията ни не спряха до тук. Като за капак нали сме лукови глави и объркахме пътя, около нас започна едно подвикване на викачите на ловците и едни палави изтрелчета от време на време. Не бяхме съвсем сигурни дали не сме се набутали по средата между двете чети. Имаше доста ехо и можеше да са навсякъде. Но едно беше сигурно по едно време бяха супер близко.
Както и да е де, размина ни се, така и не се засякохме с тях, въпреки че дори поседяхме 15ина мин в бивака им. Имаше доста бутане, но накрая естествено на едно нанадолнище мотора запали. Прибрахме се безславно и си измихме моторите
((
Ето малко материал за да отчетем все пак някаква активност, пък било то и без подвизи – поне не ни застреляха
Но за съжаление притесненията ни не спряха до тук. Като за капак нали сме лукови глави и объркахме пътя, около нас започна едно подвикване на викачите на ловците и едни палави изтрелчета от време на време. Не бяхме съвсем сигурни дали не сме се набутали по средата между двете чети. Имаше доста ехо и можеше да са навсякъде. Но едно беше сигурно по едно време бяха супер близко.
Както и да е де, размина ни се, така и не се засякохме с тях, въпреки че дори поседяхме 15ина мин в бивака им. Имаше доста бутане, но накрая естествено на едно нанадолнище мотора запали. Прибрахме се безславно и си измихме моторите
((Ето малко материал за да отчетем все пак някаква активност, пък било то и без подвизи – поне не ни застреляха
Коментар