Tweet
Когато бях малък, на около 16 години, един познат се появи с някакъв малък мотор. Очите ми останаха в него. Слушах с отворена уста как ми обяснява, че марката е КТМ, състезателен в някакъв малък клас и т.н. Продаваше го, но уви, нямаше как да го купя. Само да спомена за по-младите от мен, че тогава такива мотори бяха голяма рядкост и нямаше изобилие като сега от различни видове скутери.
Цели 14 години по-късно мечтата ми се осъществи. Не точно КТМ и не точно мотор, както 90% от вас биха казали, но днешния ден ме върна в онези детски години. Голяма радост хора, казвам ви. Много пъти съм си мислел за възможноста да си купя "градски" мотор. И винаги съм се спирал сам себе си. Причината е една. Никой не пази мотористите и колоездачите в София. Или почти никой. Прелом в решението ми най-накрая да се сдобия с такава "машина", беше срещата ми с КРО, човекът, който мина хиляди километри в слънце и сняг да си докара любимият мотор в България. Той ме насочи към марката и модела. Обаче в Мобилето се продават само 4. Скъпи машини. Една струва колкото смяната на задни накладки на Витарата ми
. Всеки ден откакто си дойдох от Стара Загора, където беше състезанието "Съкровището на Т-макс", ровех и търсех такъв мАтор. Днес станах и реших: Звънкам на единия продавач, от Пловдив, и ако не го е продал заминавам да си го докарам. Цъкам в Мобиле, става въпрос за днес, Неделя, 9 сутринта и ...о чудо. Появила се обява за пети. Гледам-регион София. Трескаво набирам номера-свободно. Сърцето ми прескочи няколко такта. Пред очите ми само желаната машина. Разочарован затварям-никой не ми отговори. Викам си, Неделя сутрин е бе, ахмак. Човекът снощи сигурно се е напил и сега последната му грижа съм аз. Започнах да звъня през 20 минути. Нищо. Сетих се за един лаф от доброто старо време.
Ни дума, ни вопъл, ни стон.
-Не човек, а желязо.-просъска агента фашист.
Тихо мъртвия каза:
-Не. Културист.
След краткото лирично отклонение да се върна към същноста. Към 11:10 отсреща някой вдигна и когато аха да кажа за какво се обаждам, бях полят все едно с ледена вода.
-Не мога да говоря.-и ми затвориха. Изчаках още 20 минути и пак звъня. Вдига жена и аз пак почвам, но отново:
-Не може да говори.
-Чакайте-почти крещя.-Искам само да питам...
-Отчето не може да говори сега. Обадете се след малко.
Затварям и броя секундите.....минутите.....годините. Звъня след нови 20 минути и най-накрая направих връзка. Оказа се, че съм първия който се обажда. Нормално, обявата е пусната снощи късно. Кой нормален човек ще тръгне да си купува мАтор в Неделя сутрин? Тук ще спестя пътуването, огледа (такъв нямаше, направо го качих в колата) и трепетното завръщане към София. Пропускам и срещата с отец Георги, попът на гр. Сливница, и другите съпътсващи мероприятия, като оливането с бензин на цялата задна част на комбито на баджанака. Веднага, щом стигнахме до вкъщи, се метнах отгоре му (на мАтора) и гасссссссссс. Усещах завистливите погледи върху себе си, и чувството на задоволство нарастваше
. Ето и малко снимки.
Цели 14 години по-късно мечтата ми се осъществи. Не точно КТМ и не точно мотор, както 90% от вас биха казали, но днешния ден ме върна в онези детски години. Голяма радост хора, казвам ви. Много пъти съм си мислел за възможноста да си купя "градски" мотор. И винаги съм се спирал сам себе си. Причината е една. Никой не пази мотористите и колоездачите в София. Или почти никой. Прелом в решението ми най-накрая да се сдобия с такава "машина", беше срещата ми с КРО, човекът, който мина хиляди километри в слънце и сняг да си докара любимият мотор в България. Той ме насочи към марката и модела. Обаче в Мобилето се продават само 4. Скъпи машини. Една струва колкото смяната на задни накладки на Витарата ми
. Всеки ден откакто си дойдох от Стара Загора, където беше състезанието "Съкровището на Т-макс", ровех и търсех такъв мАтор. Днес станах и реших: Звънкам на единия продавач, от Пловдив, и ако не го е продал заминавам да си го докарам. Цъкам в Мобиле, става въпрос за днес, Неделя, 9 сутринта и ...о чудо. Появила се обява за пети. Гледам-регион София. Трескаво набирам номера-свободно. Сърцето ми прескочи няколко такта. Пред очите ми само желаната машина. Разочарован затварям-никой не ми отговори. Викам си, Неделя сутрин е бе, ахмак. Човекът снощи сигурно се е напил и сега последната му грижа съм аз. Започнах да звъня през 20 минути. Нищо. Сетих се за един лаф от доброто старо време.Ни дума, ни вопъл, ни стон.
-Не човек, а желязо.-просъска агента фашист.
Тихо мъртвия каза:
-Не. Културист.
След краткото лирично отклонение да се върна към същноста. Към 11:10 отсреща някой вдигна и когато аха да кажа за какво се обаждам, бях полят все едно с ледена вода.
-Не мога да говоря.-и ми затвориха. Изчаках още 20 минути и пак звъня. Вдига жена и аз пак почвам, но отново:
-Не може да говори.
-Чакайте-почти крещя.-Искам само да питам...
-Отчето не може да говори сега. Обадете се след малко.
Затварям и броя секундите.....минутите.....годините. Звъня след нови 20 минути и най-накрая направих връзка. Оказа се, че съм първия който се обажда. Нормално, обявата е пусната снощи късно. Кой нормален човек ще тръгне да си купува мАтор в Неделя сутрин? Тук ще спестя пътуването, огледа (такъв нямаше, направо го качих в колата) и трепетното завръщане към София. Пропускам и срещата с отец Георги, попът на гр. Сливница, и другите съпътсващи мероприятия, като оливането с бензин на цялата задна част на комбито на баджанака. Веднага, щом стигнахме до вкъщи, се метнах отгоре му (на мАтора) и гасссссссссс. Усещах завистливите погледи върху себе си
, и чувството на задоволство нарастваше. Ето и малко снимки.
Прикачени файлове
0884480846
Супер е машинката 
Коментар