Имам вече road book holder "Touratech"!

[Жоро Хаджиев]

Тази сутрин DHL ме зарадваха с гореспоменатата придобивка.Сега си блъскам пачата как да конфигурирам туй нЯщо с GPS-a и компютърчето, така че ако плонжирам през кормилото (а то е неизбежно) "ония ми части" да останат по местата.
Събине, в теб ми е надеждата. Давай акъли

[sabin]

За съжаление не съм успял да измисля елегантно решение... Някъде имаше картинка, как го монтират хората ама трябва да я издиря...

[vendo]

Както и да го монтираш,все има риск за "ония работи".Начина е да се притъркалваме на страни

[mitkov]

или да си подобриш техниката и да не се надценяваш та да може и по малко да падаш

[sabin]

зада не oстане в подписа ти само ...Ендуро...

[Жоро Хаджиев]

Хей, пичове, майтап не бива с "ония" работи! Никога не съм се надценявал,но аз не познавам такъв който да не се е търкалял.Айде някой да се похвали с това де. Господ да ни пази!
Нашият "малкия" Данчо миналата година такива кълбета прави през кормилото,че ако беше с роуд бук, щеше сега да се казва Даниела
Вендо,я кажи на "Чудните мостове" за един час колко пъти ходи да береш цветя, а уж карахме като за поход? Като тръгне да става, то става.

[sabin]

Жоро, въпросът е че не трябва да се рискува. Самото каране на мотор в гората си е достатъчно рисковано, заради многото неща, които не може да се предвидят, а ако прибавиш и умишлен риск, вече си просиш белята. Аз лично всяка година карам все по внимателно, защото искам да намаля контузиите, но от друга страна ми се дава газ от време на време, заради адреналина де....

Примерно, статистиката показва че 9 от 10 случая в които предната вечер се усвинвам в бара и си лягам по нощите, на следващият ден приключва със сериозна контузия, две от които до ден днешен ме болят....

[vendo]

Ееееее за "Чудните Мостове" работата беше сериозна мислех да хващам асфалта.За 10 км.в гората паднах над 10 пъти.Ужас,имах чувсвото ,че в мен сее вселил клоуна от цирк Добрич.Голямо търкаляне...

[Жоро Хаджиев]

Аз онзи път като си скъсах връзките, дори не паднах,а ей така, в движение само ми се усука крака. После бая се търкалях от болка до мотора де. Направо ми се повръщаше по едно време. Ето мина вече един месец, а още не мога да се кача на мотор. Има оток и това не ми позволява да си сгъвам крака. Без ботуша не мога да го вдигам сгънат,а камо ли с тази тежест. Онзи ден само като споменах на касапина,че времето се оправя и смятам да покарам леко и той вика: "Ти да не си луд бе! Я си стой на шибания задник още един месц!" Един месец още няма да стане, но още 15 дена поне ще изтрая.
Лошото е, че като го разгъвам нещо прескача в коляното.