Днес ще ви срещнем именно с Дейвид Найт – живата легенда на британското Ендуро. Роден на 31 май 1978 г., Найт е един от знаменитите състезатели на Англия. Двукратен световен шампион (2005 и 2006), заводският пилот на КТМ е печелил почти всичко в света на Ендурото – триумфира в историческото състезание ISDE през 2005, 10-кратен шампион е на Англия, след което през 2007 се прехвърля в САЩ и разбива американската конкуренция, печелейки не само сериите GNCC (Grand National Cross Country), но и изключително интересният Ендурокрос шампионат. Дейвид Найт е почитател и на екстремното Ендуро, където също има няколко победи, въпреки че там господства полякът Тадеуш Блазусяк.
Извън трасето Дейвид е човек с чувство за хумор, а по време на състезанията обожава да общува с хората и винаги търси контакта с публиката. Той се бори за победата във всяко едно състезание, но на първо място винаги стои забавлението, удоволствието от самото каране. Ние пък ви предлагаме да се насладите на едно интервю, което той даде специално за феновете на този наистина зрелищен спорт в България.
Миналият уикенд се проведе Гранд при на Полша. Ти спечели в първия ден, но се класира трети в неделя. Какво стана?
Специалните тестове бяха наистина трудни и не успяхме да направим перфектните настройки на големия 500 сс мотоциклет. Карах добре първият ден, но не беше брилянтно, имах достатъчно късмет, за да спечеля. Вторият ден карах добре в първата обиколка, но после стана доста трудно и нямаше как да направя по-добри времена.
Нека да погледнем малко назад в годините. Роден си на остров Ман, известен с едно от най-опасните състезания по мотоциклетизъм на писта. Защо реши да се захванеш с Ендуро?
Първоначално, покрай баща ми и брат ми, карах трайъл доста години. След това през 1998 започнах да се занимавам с Ендуро и всичко друго е история. Ман Т.Т. винаги ми е било страст и някой ден може би ще опитам. Някои от моите приятели участват и дори печелят, така че защо не.
През 2005-та стана световен шампион за първи път. Разкажи ни по-подробно за състезателната си кариера.
Що се отнася до Световния шампионат 2005 и 2006 бяха невероятни години за мен. 2005 беше доста трудна година, тъй като баща ми почина от рак по средата на сезона. Трябваше обаче да продължа да се състезавам, а това определено беше трудно. След това през 2007 и 2008 в САЩ спечелих две GNCC титли. През 2008 станах и световен шампион на закрито, успях да спечеля и ISDE, имам 10 титли от шампионата по Ендуро на Англия – последните 5 години бяха невероятни!
Печелил си и ISDE. Кой формат ти харесва най-много – ISDE, WEC или екстремното Ендуро и защо?
Харесвам всички тези състезания по различни причини, но може би най-много се забавлявам на екстремното Ендуро. Чувствам се като „на ваканция”, гледам да извлека максималното забавление от всяка една надпревара, но световният шампионат е много сериозен и важен както за мен, така и за отбора.
Защо реши да се състезаваш в Америка? Какви са ти впечатленията от GNCC сериите?
Защо реших да се състезавам – трябваше да бием американците – това бе единствената причина. Прекарах страхотни две години в САЩ. GNCC сериите бяха доста различни от Ендурото в Европа, така че първо трябваше да свикна. Това бе един абсолютно нов стил, но се приспособих значително бързо и дори успях да се забавлявам, което е най-важното за мен. Имам много хубави спомени от САЩ.
Водиш в класирането и в шампионата по Ендуро на Великобритания…
Да, успях да спечеля във всички дни досега и съм много близо до титлата. Шампионатът на Англия е също много различен от WEC. Той носи чертите на „старата школа” (липсва Extreme теста, теренът е повече тревист и обиколката е доста по-дълга от тези в WEC - необходи ми са ти над 2 часа и половина), което понякога не е добре за по-младите състезатели. Когато свикнат с BEC, те после трудно се приспособяват към световния шампионат. За мен обаче това първенство е важно и участието в него е голямо удоволствие.
Състезавал си се за някои от най-големите производители. Кой от тях ти пасна най-добре? Напусна BMW по средата на сезона...
С КТМ се чувствам перфектно, това е отборът с най-голям опит, много добри мотоциклети и свежа атмосфера, което е много важно. С BMW можеше и да се получи, но мотоциклетът не беше и все още е неконкурентен. Те разполагат с трима от най-добрите пилоти, много добри механици (някои от които дошли от КТМ), но проблемът при тях е, че шефовете не се вслушват в думите на никой от нас. Така че ние нямаше как да се подобрим. Възможностите за мен бяха да напусна или да приключа със състезанията, не бях щастлив в БМВ, затова и си тръгнах. Можех да остана и да взимам огромна заплата за 2 години и да завърша на 6-то или 10-то място, но това нямаше да съм аз. Предпочитам да карам за без пари, но да се забавлявам и да се състезавам по моя начин, това и направих.
Водиш в Световния шампионат в момента, каква е твоята стратегия и с какво стилът ти се различава от този на другите пилоти?
Всеки път се опитвам да спечеля и да давам най-доброто от себе си. Благодарение на трайъла станах много техничен състезател, но понякога ръстът ми е недостатък. Мисля, че за екстремните състезания е добре да си висок и силен, тъй като мога да избутвам мотоциклета и спокойно да го местя, когато има трудни места.
Какви са ти плановете за сезон 2010?
Да спечеля трета поредна световна титла и титлата в шампионата на Великобритания. След това в края на годината мисля да направя някои състезания просто за забавление. Може би ще участвам и само в Ендурокрос състезанието в Лас Вегас и някои състезания на закрито. Ще посетя други страни и ще взема участие в техните състезания, искам да опитам нещо различно.
Какво според теб е необходимо да се направи, за да увеличим популярността на Ендурото?
Не мисля, че някога може да направим Ендурото популярно колкото футбола например. Организаторите обаче трябва да помислят повече върху специалните тестове – те трябва да станат по-вълнуващи, трасетата да не са прокарани по равни терени – няма нищо интересно в това. Обиколките може би трябва да са по-къси, но с по-голям брой специални тестове – това определено би увеличило интереса на публиката.
Автор: Зорница Буковска
Коментар