Tweet
И така, пиша тази тема по молба на някои членове на този форум. Надявам се да е поставена на правилното място. Главно темата ще е за някои състезания, които се провеждат в САЩ и по точно за тези в които аз лично съм участвал.
В тази страна има толкова много форми на OFF Road състезания, даже и аз не съм запознат с повечето от тях. Т.н. ендуро във формата която вие го познавате в европа се появи много наскоро тука и е в самият си зародиш
. От друга страна американският вариант на европейското ендуро се нарича GNCC (Grand National Cross Country), както и познатото ви Baja500 и Baja1000 (за което използват територията на Мексико). При тях не се позволява използването на GPS навигация. GPS се използва само за локализиране на мотоциклета. Може и да са го променили.
За жалост все още не мога да открия къде съм затрил снимките си за да се добие по-добра представа. Имам само няколко, които бяха отделени от общият куп като „не добри”.
Въпроса на някои от вас беше какво е това „Hare Scramble” и каква е разликата между „Hare and Hound”. По принцип голяма разлика няма. Или да бъда по-точен „Hare Scramble” е малкият брат на „Hare and Hound”. Второто се провежда като национално състезание, докато „Hare Scramble” е нещо като „републиканско” първенство на щата. Правилата са горе долу същите. „Hare and Hound” е по-дълго - 3-4 часа и обхваща разстояние около 100 мили. При него задължително има мотокрос писта и след старта трябва да имаш отворено пространство около 500м (мотокрос пистата напр.). Хубавото на двете състезания,е че всеки може да участва в тях.
Когато започнах да се състезавам в „Hare Scramble”, беше още в зародиша си в моят щат NC.
http://www.yourrace.com/cgi-bin/genesis.exe/home1.html
Провеждат се 14-16 състезания на сезон. Имаше места, където се провеждаше състезание два пъти в годината, но с тая разлика, че второто е в обратна посока. Не знам защо но на мене ми беше по-удобно да карам по мотокросната писта в обратна посока.
Трябва да се явиш 2 часа преди старта за да се регистрираш (трябва да подпишеш и декларация за отговорност също) и платиш вноската. В началото професионалистите и аматьорите стартираха заедно в едно състезание дълго 2 часа и обхващащо дистанция от около 25-45 мили за това време. Терените или маршрута на една обиколка е около 4-10км. Не е задължително да има мотокрос писта. 90% е в горист терен, в който има всякакви изненади, като и задължителни елементи като рекички, КАЛ,ями, КАЛ, паднали дървета, КАЛ, хълмове, КАЛ камъни и т.н, майче пропуснах кал. Ако е сухо заменете думата кал с прах. В следствие разделиха професионалистите сутрин, а аматьорите следобяд. Състезателите се нареждат в линии в зависимост от класа. Тука да отбележа, когато аз започнах се редяхме не повече от по 10-15 на линия и само за 2-3 години вече стигнаха до 40-50 на стартова линия от един клас. Разбира се не всички класове имат по толкова състезатели. Обикновенно толкова народ се събираше в най-популярните класове като 250сс (където и аз бях) и 125сс, в следствие ги разделиха на 2Т и 4Т. Може би това доведе до разделянето на две състезания. Класовете Про, А, АА – сутрин и B, C и не членове на AMA Hare Scramble NC – след обяд. Да не пропусна, че сутрин за 30мин преди Про се впускат дечицата. Всяки клас си има подкласове в зависимост от кубатурата и възрастта. Не се лъжете, че ще спечелите при ветераните, защото може да подвиете опашка. В последствие започнаха да отделят и клас за жени
И при двете състезания (Hound, Scramble) се стартира със загасен двигател. В някои случаи трябва да застанем пред мотора. Имаше и опити да го направят като на Ле ман, но не се получи по ред причини. Всяка линия стартира в рамките на една минута. Десет секунди преди да се дигне зеленият флаг от флагмена се обявяват „Teeeen seconds”. Просто не можете да си представите гробната тишина в този момент, а на терена са 300-400 състезателя. Аз си бях сложил един дигитален часовник на кормилото с големи цифри и точно в този момент се вглеждах в него и отброявах секундите и на 10-та секунда дигах поглед точно когато флага се дигаше – стартираш (риташ), и потегляш. Обикновенно стартираш на 2-ра предавка. Напрежението по време на старта е много голямо за повечето и това го прави много опасен при условие, че 40-50 се устремяват към първият завой с пълна газ. Много често някой ще се изръси пред завоя (вижте видията по-надолу) и последствията са ви понятни. Имал съм случай в едно състезание, което за жалост не успях да завърша, всички състезатели бяха наредени на една полянка, като първата редица беше точно пред един 30 градусов и стесняващ се нагоре склон, дълъг не повече от 30-40 метра, а горе изходът беше около 2- 2½ м широк
Маршрутът е обозначен със знаци, които трябва да са на не повече от 200 м или до „видимост”. Обозначенията са елементарни: стрелки наляво и надясно, стрелка нагоре значи направо, стрелка надоло дупка или спускане, "Х" значи опасност, "W" внимание часови контроли и т.н. Преди състезанието се раздават винетки, които се закачат на кормилото, като броят им зависи от Check Points. Задължително се слагат номера на каската отляво и отзад с цвят, който отговаря на класа ти. В последствие въведоха следенето на състезателите чрез Bar Code, който е нанесен заедно със номера на каската и когато минаваш часова контрола те сканират. Check Points са направени с цел да не съкратиш случайно маршрута. Там ти пробиват винетките, които се събират след като финишираш. Състезанието е 2+ часа за Про и 1 ½+ за аматьорите. Слагам +, защото флага се спуска точно след изтичане на времето и ако си минал малко преди това, то състезанието ти продължава докато свършиш обиколката. В зависимост от условията, за завършил състезанието се смята всеки който е изминал 40% от разстоянието, което победителя е минал.
Някои ще кажат, е 25-40 мили какво са за 2 часа? По закон трябва да има 20 % девствена местност, която вече не е девствена след преминаване на първите. Когато обхождате трасето преди състезанието то изглежда привлекателно, но не и след като са минали професионалистите след 2 часа каране. Бейрут ряпа да яде. Ако си сам на трасето проблеми няма, но представете си пред вас по-бавни, които те задържат и нямаш кой знае каква възможност да ги изпревариш, отзад натискат още бол нетърпеливи състезатели. Колегиалността е много важна. Ето пример
http://www.youtube.com/watch?v=yc1UqJx9sPQ&NR=1
(Ха, забелязах нещо интересно като гледах отново това видео, Момчето с червената фанелка от гледащите съм се състезавал заедно с него, а и работехме на едно място)
Доближиш ли някой или те доближат, се издават всякакви звуци, крясъци, свирки и този отпред трябва да отстъпи където е възможно, естествено му благодариш. Понякога някой просто иска да се лепне за тебе за да подържа твоето темпо или обратното.
Това е добро, даже ще чуете извиненията за засичане -
http://www.youtube.com/watch?v=t8Zn6...eature=related
Някои от участъците са изключително тесни и самото преминаване на кормилото е трудно, затова си има неписан стандарт да режеме кормилото на 30”. При тази ситуация минаването покрай тази гъста мрежа от дървета и храсти въобще не ти позволява да държиш лактите изправени. Да не говориме ако си с къси ръкави или нямаш Barkbusters.
Ето някои видео информации от тези състезания. Най-добра информация ще се получи от камерите на каските. http://www.youtube.com/watch?v=LWlrV...eature=related
Another bite a dust -
http://www.youtube.com/watch?v=CsphdXb0rTc&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=zkIf-5_IqCU&NR=1
Добре е да се види, но не е от NC. Има ги и часовите контроли -
http://www.youtube.com/watch?v=t1dYW...eature=related
Падане при спускане –
http://www.youtube.com/watch?v=9T04r...eature=related
Ето примери какво става „вътре” –
http://www.youtube.com/watch?v=8dZKtaVUuHA&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=A-jHw...eature=related
http://www.youtube.com/watch?v=cN_fk...eature=related
Ето това ще е трасе за удоволсвие –
http://www.youtube.com/watch?v=RFCQK...eature=related
Това не го знам къде е но е интересно –
http://videos.streetfire.net/video/D...ike_152451.htm
Температурите тука в NC през лятото са доста високи 35-40-45 и за не свикнал са доста опасни. През лятото когато си на състезание с всичките необходими принадлежности просто става АД. Аз си връзвах мокра кърпа около врата и държах друга в охладителната чанта, мокра върху леда. Когато спирах за бензин, сменях кърпите. Достатъчни са само 1-2 падания/задръствания и да започнеш да кипиш. Ще дам един съвет на тези които ще се състезават в жегите, колкото и гадно да звучи. Много от състезателите тичат да „източат” в храстите преди старта – НЕ ГО ПРАВЕТЕ тази течност ще ви е необходима, повярвайте ми. Когато свършите дори капка няма да е останало.
Много е болезнено когато не завършиш състезанието, особено ако си станал в 2-3 сутринта, карал 4-5 часа за да се явиш. Само два пъти моторът ми ме е „предавал”. Първият път гаснеше ( така и не разбрах защо) и вторият ми се счупи съединителя още на старта. Бях няколко сезона в А клас, но след като си счупих китката (седем месеца в гипс, три операции и незнам колко си пренамествания), година по-късно учасвах в състезанията като „гост” при аматьорите. Страхът си ми остана и не можах да го избия и до ден днешен, особено при големи скокове и при скоростните прави задържах, но затова пък се насочих към по-техничните участъци и хълмове. По ирония на съдбата първото и последното ми състезания бяха на едно и също място. Този участък ми се отдаде чак на третото ми явяване да го „превзема”. Последното го завърших на 3-то място в сняг, киша и яка кал.
Истории по състезанията мога да си разправям цял месец. Даже и сега като пиша ми подскачат „пеперудки” в корема
Ако има желаещи, ще публикувам някои снимки от състезанията ми. Не са кой знае колко.
В тази страна има толкова много форми на OFF Road състезания, даже и аз не съм запознат с повечето от тях. Т.н. ендуро във формата която вие го познавате в европа се появи много наскоро тука и е в самият си зародиш
. От друга страна американският вариант на европейското ендуро се нарича GNCC (Grand National Cross Country), както и познатото ви Baja500 и Baja1000 (за което използват територията на Мексико). При тях не се позволява използването на GPS навигация. GPS се използва само за локализиране на мотоциклета. Може и да са го променили.За жалост все още не мога да открия къде съм затрил снимките си за да се добие по-добра представа. Имам само няколко, които бяха отделени от общият куп като „не добри”.
Въпроса на някои от вас беше какво е това „Hare Scramble” и каква е разликата между „Hare and Hound”. По принцип голяма разлика няма. Или да бъда по-точен „Hare Scramble” е малкият брат на „Hare and Hound”. Второто се провежда като национално състезание, докато „Hare Scramble” е нещо като „републиканско” първенство на щата. Правилата са горе долу същите. „Hare and Hound” е по-дълго - 3-4 часа и обхваща разстояние около 100 мили. При него задължително има мотокрос писта и след старта трябва да имаш отворено пространство около 500м (мотокрос пистата напр.). Хубавото на двете състезания,е че всеки може да участва в тях.
Когато започнах да се състезавам в „Hare Scramble”, беше още в зародиша си в моят щат NC.
http://www.yourrace.com/cgi-bin/genesis.exe/home1.html
Провеждат се 14-16 състезания на сезон. Имаше места, където се провеждаше състезание два пъти в годината, но с тая разлика, че второто е в обратна посока. Не знам защо но на мене ми беше по-удобно да карам по мотокросната писта в обратна посока.
Трябва да се явиш 2 часа преди старта за да се регистрираш (трябва да подпишеш и декларация за отговорност също) и платиш вноската. В началото професионалистите и аматьорите стартираха заедно в едно състезание дълго 2 часа и обхващащо дистанция от около 25-45 мили за това време. Терените или маршрута на една обиколка е около 4-10км. Не е задължително да има мотокрос писта. 90% е в горист терен, в който има всякакви изненади, като и задължителни елементи като рекички, КАЛ,ями, КАЛ, паднали дървета, КАЛ, хълмове, КАЛ камъни и т.н, майче пропуснах кал. Ако е сухо заменете думата кал с прах. В следствие разделиха професионалистите сутрин, а аматьорите следобяд. Състезателите се нареждат в линии в зависимост от класа. Тука да отбележа, когато аз започнах се редяхме не повече от по 10-15 на линия и само за 2-3 години вече стигнаха до 40-50 на стартова линия от един клас. Разбира се не всички класове имат по толкова състезатели. Обикновенно толкова народ се събираше в най-популярните класове като 250сс (където и аз бях) и 125сс, в следствие ги разделиха на 2Т и 4Т. Може би това доведе до разделянето на две състезания. Класовете Про, А, АА – сутрин и B, C и не членове на AMA Hare Scramble NC – след обяд. Да не пропусна, че сутрин за 30мин преди Про се впускат дечицата. Всяки клас си има подкласове в зависимост от кубатурата и възрастта. Не се лъжете, че ще спечелите при ветераните, защото може да подвиете опашка. В последствие започнаха да отделят и клас за жени
И при двете състезания (Hound, Scramble) се стартира със загасен двигател. В някои случаи трябва да застанем пред мотора. Имаше и опити да го направят като на Ле ман, но не се получи по ред причини. Всяка линия стартира в рамките на една минута. Десет секунди преди да се дигне зеленият флаг от флагмена се обявяват „Teeeen seconds”. Просто не можете да си представите гробната тишина в този момент, а на терена са 300-400 състезателя. Аз си бях сложил един дигитален часовник на кормилото с големи цифри и точно в този момент се вглеждах в него и отброявах секундите и на 10-та секунда дигах поглед точно когато флага се дигаше – стартираш (риташ), и потегляш. Обикновенно стартираш на 2-ра предавка. Напрежението по време на старта е много голямо за повечето и това го прави много опасен при условие, че 40-50 се устремяват към първият завой с пълна газ. Много често някой ще се изръси пред завоя (вижте видията по-надолу) и последствията са ви понятни. Имал съм случай в едно състезание, което за жалост не успях да завърша, всички състезатели бяха наредени на една полянка, като първата редица беше точно пред един 30 градусов и стесняващ се нагоре склон, дълъг не повече от 30-40 метра, а горе изходът беше около 2- 2½ м широк
Маршрутът е обозначен със знаци, които трябва да са на не повече от 200 м или до „видимост”. Обозначенията са елементарни: стрелки наляво и надясно, стрелка нагоре значи направо, стрелка надоло дупка или спускане, "Х" значи опасност, "W" внимание часови контроли и т.н. Преди състезанието се раздават винетки, които се закачат на кормилото, като броят им зависи от Check Points. Задължително се слагат номера на каската отляво и отзад с цвят, който отговаря на класа ти. В последствие въведоха следенето на състезателите чрез Bar Code, който е нанесен заедно със номера на каската и когато минаваш часова контрола те сканират. Check Points са направени с цел да не съкратиш случайно маршрута. Там ти пробиват винетките, които се събират след като финишираш. Състезанието е 2+ часа за Про и 1 ½+ за аматьорите. Слагам +, защото флага се спуска точно след изтичане на времето и ако си минал малко преди това, то състезанието ти продължава докато свършиш обиколката. В зависимост от условията, за завършил състезанието се смята всеки който е изминал 40% от разстоянието, което победителя е минал.
Някои ще кажат, е 25-40 мили какво са за 2 часа? По закон трябва да има 20 % девствена местност, която вече не е девствена след преминаване на първите. Когато обхождате трасето преди състезанието то изглежда привлекателно, но не и след като са минали професионалистите след 2 часа каране. Бейрут ряпа да яде. Ако си сам на трасето проблеми няма, но представете си пред вас по-бавни, които те задържат и нямаш кой знае каква възможност да ги изпревариш, отзад натискат още бол нетърпеливи състезатели. Колегиалността е много важна. Ето пример
http://www.youtube.com/watch?v=yc1UqJx9sPQ&NR=1
(Ха, забелязах нещо интересно като гледах отново това видео, Момчето с червената фанелка от гледащите съм се състезавал заедно с него, а и работехме на едно място)
Доближиш ли някой или те доближат, се издават всякакви звуци, крясъци, свирки и този отпред трябва да отстъпи където е възможно, естествено му благодариш. Понякога някой просто иска да се лепне за тебе за да подържа твоето темпо или обратното.
Това е добро, даже ще чуете извиненията за засичане -
http://www.youtube.com/watch?v=t8Zn6...eature=related
Някои от участъците са изключително тесни и самото преминаване на кормилото е трудно, затова си има неписан стандарт да режеме кормилото на 30”. При тази ситуация минаването покрай тази гъста мрежа от дървета и храсти въобще не ти позволява да държиш лактите изправени. Да не говориме ако си с къси ръкави или нямаш Barkbusters.
Ето някои видео информации от тези състезания. Най-добра информация ще се получи от камерите на каските. http://www.youtube.com/watch?v=LWlrV...eature=related
Another bite a dust -
http://www.youtube.com/watch?v=CsphdXb0rTc&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=zkIf-5_IqCU&NR=1
Добре е да се види, но не е от NC. Има ги и часовите контроли -
http://www.youtube.com/watch?v=t1dYW...eature=related
Падане при спускане –
http://www.youtube.com/watch?v=9T04r...eature=related
Ето примери какво става „вътре” –
http://www.youtube.com/watch?v=8dZKtaVUuHA&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=A-jHw...eature=related
http://www.youtube.com/watch?v=cN_fk...eature=related
Ето това ще е трасе за удоволсвие –
http://www.youtube.com/watch?v=RFCQK...eature=related
Това не го знам къде е но е интересно –
http://videos.streetfire.net/video/D...ike_152451.htm
Температурите тука в NC през лятото са доста високи 35-40-45 и за не свикнал са доста опасни. През лятото когато си на състезание с всичките необходими принадлежности просто става АД. Аз си връзвах мокра кърпа около врата и държах друга в охладителната чанта, мокра върху леда. Когато спирах за бензин, сменях кърпите. Достатъчни са само 1-2 падания/задръствания и да започнеш да кипиш. Ще дам един съвет на тези които ще се състезават в жегите, колкото и гадно да звучи. Много от състезателите тичат да „източат” в храстите преди старта – НЕ ГО ПРАВЕТЕ тази течност ще ви е необходима, повярвайте ми. Когато свършите дори капка няма да е останало.
Много е болезнено когато не завършиш състезанието, особено ако си станал в 2-3 сутринта, карал 4-5 часа за да се явиш. Само два пъти моторът ми ме е „предавал”. Първият път гаснеше ( така и не разбрах защо) и вторият ми се счупи съединителя още на старта. Бях няколко сезона в А клас, но след като си счупих китката (седем месеца в гипс, три операции и незнам колко си пренамествания), година по-късно учасвах в състезанията като „гост” при аматьорите. Страхът си ми остана и не можах да го избия и до ден днешен, особено при големи скокове и при скоростните прави задържах, но затова пък се насочих към по-техничните участъци и хълмове. По ирония на съдбата първото и последното ми състезания бяха на едно и също място. Този участък ми се отдаде чак на третото ми явяване да го „превзема”. Последното го завърших на 3-то място в сняг, киша и яка кал.
Истории по състезанията мога да си разправям цял месец. Даже и сега като пиша ми подскачат „пеперудки” в корема
Ако има желаещи, ще публикувам някои снимки от състезанията ми. Не са кой знае колко.
Коментар