Обява

**Тануцо** · 17-03-09, 12:00

До: Техники на каране!

Карайте по-добре # 2:
(за да се ориентирата коментарът към всяка снимка е под нея)
Завоите обикновено съдържат три елемента: навлизане, завой и излизане. Това може да ви помогне да ги разберете и да си улесните мисленето. Опитвайте да си представяте какво трябва да правите във всеки елемент и запомнете, че за състезател завоите са много важна част за подобряване на времената на обиколка. Стараете се да намалите до минимум спирането и завиването, за да увеличите времето за ускоряване. Стегнатото и бързо завиване е от полза дори за състезателите по ендуро и добавя съвсем ново удоволствие от карането след като усвоите техниката.

1. Навлизане: Наближавайки завоя, трябва да останете изправени колкото се може по-дълго време, за да поемете бабуните и подскачането на мотора при спиране, защото това може да ви измести от линията на завой. Също така окачването работи много по-добре когато сте изправени. На снимките се вижда, че позицията на тялото ми е точно в средата, ръцете са в една линия с лостчетата за по-добър контрол и съм натиснал предната спирачка, въпреки този равен, но хлъзгав завой. Именно поради факта, че завоят е такъв, забележете, че тялото ми е изнесено леко към външната част на мотора. Това ще попречи на задната част на мотора да се изнесе надясно докато спирам.

2. Като навлизате в завоя се подгответе да преминете в седяща позиция, дори може да се наложи да свалите една предавка надолу. В момента в който достигнете средата на завоя, пуснете вътрешния си крак, за да запазите по-лесно баланс по време на завоя. Първоначално е добре да е изнесен напред, за да помогне на предницата да “захапе” пръстта по-добре. Разбира се, ако сте пуснали крака си така лесно можете да се отблъснете от земята, ако усетите че предницата поднася. Отстрани нещата трябва да изглеждат така.

3. Завиване: Когато сте в началото на завоя трябва да седите в предната част на седалката, за да пренесете колкото се може повече тежест в предната част, за да улесните работата на предните амортисьори. Натискайки предницата, предната гума “захапва” по-здраво и ъгълът на завой става по-устойчив и моторът завива по-бързо и стегнато.

4. Както виждате от предницата на мотора, центърът на тежестта на крака ми е пренесен напред, за да улеснява предното колело, в готовност да ме задържи на мотора ако предницата се изметне или подхлъзне. Ръцете и лактите са изправени за по-добър контрол при завой и лесно достигане до лостчетата. Също така трябва да гледате напред, така че обърнете внимание на положението на главата ми – движите се натам, накъдето гледате, така че аз оглеждам добре трасето.

5. Това продължава през целия завой. Гледайте трасето и какво предстои пред вас, гледайте излизането от завоя и какво предстои напред.

6.Излизане: Когато се чувствате добре в завоя и сте готови за каране, започвате да местите тялото към седяща атакуваща позиция. Това допълнително тегло което е се пренася към предницата пречи на мотора да се плъзга прекалено широко. Също така, когато подадете газ предницата няма да се изправи. По време на този процес разбира се, ще следите и контролирате сцеплението, премествайки тежеста леко назад, ако усетите прекалено превъртане на гумата.

7. Тук вече приключваме завоя. Все още сме в седяща атакуваща позиция, въпреки че трасето е равно, обърнете внимание че тялото е все още изнесено напред и лактите са вдигнати, гледам напред в трасето и дори лекото плъзгане на мотора не ме притеснява. Ако почвата беше по-твърда ще трябваше да се изправя в стояща атакуваща позиция.

**Тануцо** · 17-03-09, 17:23

До: Техники на каране!

Карайте по-добре – част 3 - Коловозите

Наистина няма за какво да се притеснявате при коловозите. Но поради някаква причина когато попиташ голяма част от състезателите, ще отговорят че те се борят с мотора, опитвайки се да го задържат мотора на трасето и оставайки на него без да го изпуснат. Или се опитват да преминат много бързо, подавайки газ рязко и прекалено рано и моторът излиза от коловоза, оставяйки задната гума да буксува по стената й.Което от своя страна води до две ситуации – или излизайки от коловоза ще сте вече на средата на трасето (по ширина

) или пързаляйки се на една страна ще паднете. Е, да се надяваме, че след като прочетете този материал ще можете да излезнете, да се поупражнявате и да пратите вашите кошмарни коловози в леглото да спят веднъж завинаги.

1. Ако сте прочели “карайте по-добре#2” вече знаете,че позицията на тялото е много важна когато навлизате в завой. Но при писта с коловози позицията на тялото е може би още по-важна. Защо? Ами...ако влизате прекалено отворено към завоя, може да пропуснете навлизането в коловоза. Ако осъзнаете това в последния момент, завършвате паникьосвайки се и криволичейки по ширината на трасето. Друг вариант, ако приближавате прекалено затворено ще пропуснете момента, в който трябва да завиете.
Както можете да видите, навлизайки в завоя, аз съм изправен, гърбът ми е в задната част на мотора, за да поеме неравностите при спиране и да ви предпази от напускане на трасето. Ръцете са на една линия с лостчета, за лесно спиране и използвам и двете спирачки, за да държа мотора в права линия. Ще забележите че съм се изместил от идеалната права с около 15см. Защо? Е, ако не го бях направил, щях да ударя голямата бабуна пред мен, която можеше да подхвърли задницата прекалено нависоко. Кокато това се случи губите ценно време за спиране, което може да е определящо за това ще преминете ли през коловоза или не.

2.Както виждате, успешно минах покрай въпросната бабуна, двете колела все още са на земята, улеснявайки спирането ми, но по-важното – помагайки ми да съм в права линия. Също съм в началото на коловоза, все още съм изправен и все още използвам предната спирачка. Опитвайте се да оставите сядането на мотора за последния момент. Ако погледнете внимателно, ще видите, че гърбът ми натиска към външната лява част на мотора, за да предотврати евентуално плъзгане на задницата изпод мен.

3. Сега съм в началото на коловоза. Седнал съм върху мотора, точно върху извивката на седалката. Тъй като влязох в завоя малко по-отворено(широко)(за да избегна гореописаната бабуна имам по-ясен поглед върху началото на коловоза, което означава, че мога да използвам завоя като по-широк отколкото всъщност е, което ми дава увереност да удържам мотора ниско, което в завой ще ми позволи да мина през коловоза доста по-гладко. Ако бях влезнал в завоя прекалено тясно и стегнато щях да съм прекалено косо спрямо входа на коловоза. Сигурно щях да мина през коловоза, но почти в момента в който щях да влезна в него, щях да бъда изхвърлен назад и щях да съм загубил време в опити да приведа мотора в по-ниско положение, за да ме извади от ситуацията. Кракът ми е издаден напред, което също ще ми помогне да се наклоня, особено когато навлезна в коловоза. Също така, захождайки от по-широка позиция, ще ви улесни да поддържате средна скорост в завоя. Помислете за това!

4. Сега съм в средата на завоя и въпреки че съм в подобна стойка, кракът ми е още по-напред и нависоко (чист баланс J ), но моторът се накланя повече в завоя. Също сигурно забелязвате че пръстът ми е точно над предната спирачка. Защо мислите че това се случва? Няма да ви кажа точно тук, вместо това изпратете й-мейл на “еди кой си адрес” и ще получите екип на O’Neal, междувременно, нека поледнем към ситуацията от обратната страна

5. Най-важното нещо, на което трябва да обърнете внимание в този кадър е че все още седя в горната част на извивката на седалката. Спомняте ли си от снимка 2, когато тялото ми беше леко изместено вляво от мотора? Е, тогава беше с цел да попреча на мотора да не се изпързаля докато спирам. Сега обаче съм напълно в коловоза и все още съм леко на ръба на седалката. Това е и една от причините, поради които мога да наклоня мотора по-ниско, като си в по-ефективната по-висока стояща стойка.

6. Вече съм на 2/3-ти от завоя, все още стоя в кривата, точно преди да подам повече газ, за да изляза от завоя. Пръстите ми отново са над лостчето на съединителя, в случай че имам нужда от лека корекция, но това е всичко. Ръцете ми са високо, за да ми дадат по-добра възможност за завиване и обратното – ако са прекалено ниско ще се забиват в ребрата ми, принуждавайки ме да изляза от коловоза и пречейки ми да завия.

7.Вече съм на края на коловоза и си мисля за предстоящите препятствия пред мен. Горната част на тялото започва да се премества напред и над предницата на мотора, което ще ми помогне да задържа предницата ниско и съответно да достигна по-висока скорост.

8. Позицията на тялото е напред, гледам пред мен и подавам газ и заставам на стъпенките така, че да се изправя в стояща атакуваща позиция, което ще ми помогне да премина през всички онези малки бабуни които често се срещат на изхода на повечето завои, които се превръщат в още по-големи бабуни по правата. Запомнете, че окачването винаги работи по-добре, ако сте изправени. Възползвайте се от това като станете от седалката по-рано.

Забавлявайте се опитвайки тези нови неща, следващия път когато излезнете да карате. Направете повече от милион обиколки и мислете за карането си!

**Тануцо** · 17-03-09, 19:15

До: Техники на каране!

Карай по-добре #4

В следващите няколко издания ще ви покажа верните и грешните неща при скоковете, започвайки с основния скок на скорост, такива през каквито преминавате по средата на права. Сега, всички вярваме че сме Сет, Майк или Травис, когато стане дума за скокове, независимо дали скачаме 0.3м. или 30м. Но истината е, че когато се вгледаме във видеозаписа след скоковете, виждаме че има какво да се желае и да се постигне подобрение, особено когато говорим за стил. Вярвате или не, но има може би 4 различни начина, по които хората скачат, така че както винаги започваме от начало.

1. Седите напред, без никакъв тонус. Основната грешка, която допускат повечето състезатели, когато се учат да скачат е в тяхното приближаване към скока. Съзнанието им казва “изправи се”!, но тялото остава залепено за седалката. Защо? Е, може би защото сте се учили да карате мотор на равно, без бабуни и скокове, така че не намирате причина да се изправяте на стъпенките. Тогава, поради незнанието какво ще се случи с поведението на мотора по време на скока, вие се отдръпвате в последната секунда. Така че поради комбинацията от седене, липсата на тяга и скорост при отделянето от земята тялото ви сгъва задния амортисьор, който при обратното си разгъване, подпомогнат от ротационните сили от забавянето на двигателя и се опитва да ви изхвърли през кормилото. Благодарение на факта, че седите на мотора като торба картофи, моторът изпада в позиция ендо ( получава се когато се спре рязко с предната спирачка и задната се вдигне във въздуха). С колкото по-висока скорост навлезнете в такъв скок, толкова по-голямо е завъртането и шансът да се преметнете през кормилото нараства още повече.
Първите две снимки показват тази ситуация отстрани, докато третата снимка показва как изглеждате отпред. Подсеща ли ви нещо това?

2. Седейки, в кондиция, опитвайки се да издърпате предницата. Като минава време, започвате да разбирате как се държи моторът по време на скокове. Гледайки останалите състезатели, забелязвате, че може и да се налага да изтеглите предницата на мотора, за да помогнете на мотора да се отлепи от земята а и за да се предпазите от случай с ендо.
Сега давате повече газ в началото на скока, но все още отказвате да си отлепите краката и да се изправите на стъпенките. Когато се отделите от земята се опитвате да придърпате горната част на тялото си към кормилото, така както атлет се хваща за мъртва тяга. Всичко това кара горната част на тялото да е скована, завършвате скока в която и да е посока, като междувремено се борите да задържите предницата ниско и докато трае скока вие се чувствате като замразен на мотора. Отново можете да видите това отпред и отстрани.

3. Когато откриете начин как да стоите изправени на мотора на твърда почва, каквато е в повечето случаи на мотокрос трасета, тогава откривате, че минавате през скоковете по същия начин, по който го правите, докато седите, т.е. дърпате кормилото. С тази техника имате възможност да намалите риска от ендо-та, но ще откриете, че горната част на тялото продължава да е скована и шансът да паднете е точно толкова голям, колкото и ако бяхте седна. Сигурно давате и повече газ, карайки предницата да се изправя, което може да доведе до по-сериозно вдигане на предната гума, което отново ще доведе до “замръзването” ви във въздуха. Първиите две снимки показват погледът отпред и отстрани, докато третата снимка показва как се вдига предницата.

4. Както прочетохте в началото на статията, правилното скачане зависи основно от подготовката за скока и положението на тялото. Както можете да видите от следващите три снимки по време на скока, оставам в стояща атакуваща позиция, лактите са изправени, гледам напред, за да видя къде ще се приземя. Стъпил съм на възглавничките на ходилата, което ми дава повече пространство около глезена и по-лесно мога да местя тежестта си от една позиция в друга.
Когато излетя във въздуха, тялото ми е централноразположено спрямо мотора. Подаването на газ е постоянно, ако не е –ускорявам малко. Когато минавам през поредица започвам да натискам предницата напред, като същевременно пренасяйки си тежестта към задната част на мотора, запазвайки всичко балансирано във въздуха, предлагайки ми по-лесно приземяване. Въпреки че не се вижда на снимката, когато приземявам използвам колената, за да поемат част от натоварването, позволявайки им да се сгънат леко при приземяването. Важно е да се движите с мотора, а не срещу него, така че позволете на краката ви да работят като допълнително окачване.

**Тануцо** · 17-03-09, 22:51

До: Техники на каране!

Карай по-добре # 5: ТРАПЕЦ

Ако си спомняте, миналия месец минахме през основния скок, известен още като скок на скорост, както обичат някои да го наричат. Този месец, ще обърнем внимание на трапеца.

Ако сте чели съветите от миналия месец, сигурно сте видели, че повечето проблеми, свързани със скоковете в мотокроса са изградени от няколко стълба, като увереност, позиция на тялото, разположение на трасето или скорост. Да се надяваме, че с достатъчно практика, ще можете да изпълнявате всички съвети, да работите върху цялостната си техника, да скачате по-добре и с повече увереност.

След като веднъж преодолеете проблема с усвояването на познанията как да скачате нормален скок без да се чуствате неуверени, следващото препятствие пред вас е трапецът. Обикновено е по-висок като структура, може да бъде сбъркан със скоростен скок, с изключение на факта, че има наклонена рампа за приземяване. И точно ТУК се крие проблемът при справянето с такива скокове.

1. Една от основните грешки, които състезателите допускат, дори и да са преминали успешно през скоростните скокове е да се върнат обратно към ужасните си навици за скачане. И имам предвид, виждат скока, мислят си че трябва да дръпнат кормилото, за да се вдигне…..и изведнъж сядат замръзнали във въздуха, чакащи да се приземят. Тъй като при трапците трябва да промените ъгъла на мотора във въздуха е от изключително значение как приближавате скока и каква е позицията на тялото.
Когато приближите скока за първи път, заемете положителна, но отпусната позиция, в средата на мотора. Когато предницата на мотора започне да се изкачва по лицевата част на скока, опитайте се да не пренасяте тежестта си назад, защото ако го направите ще доведе до издърпване на кормилото. Вместо това, опитайте се да запазите центрираната си позиция и накарайте мотора да се движи по вас. Това създава еднакъв баланс на предното и задното окачване, което намалява шанса предницата да се изправи прекалено високо, както и задницата да ви изхвърли напред.

2. Независимо колко е дълъг или висок трапеца, техниката е една и съща, но най-трудната част е да прецените скоростта. Вместо да се опитате да го скочите от първия път, опитайте се да го правите на етапи. Разделете скока на три или четири равни части. Когато правите първия опит, фокусирайте се върху приближаването и към техниката за отлитане, т.е. за започване на скока. Можете да изберете каквато скорост си пожелаете, в зависимост от размера на скока, но преценете така, че да направите първата една трета.
Ако приближаването е било успешно, ще стоите изправени леко нагоре и моторът ще е под ъгъл 45 градуса или какъвто е там ъгълът на скока. Когато задната гума се отдели от семята, тогава натиснете предницата на мотора далеч от вас, сякаш сте на машина за гребане. Така че на "излитане" когато моторът минава през лицевата част на скока ръцете ви трябва "да гребат към вас" и когато моторът е във въздуха ръцете ви трябва "да гребат срещу вас" ,т.е. навън. Избутвайки моторът навън автоматично ще промени позицията на мотора и вие ще установите , че тежестта ви се пренася към задницата на мотора. Тъй като това трябва да ви е първия опит е по-вероятно да се приземите с двете гуми едновременно и по-рано, отколкото се очаква. За да свикнете с тази техника, опитайте го няколко пъти.

3. След като преминахме през първата 1/3-та, трябва да си проправите път към следващите етапи на скока. Така че , нормално, ще ви трябва повече скорост. Но, не смятайте, че просто трябва да дадете пълна газ и да излетите. Отново това е последователен процес, така че веднъж усвоили първата 1/3-та откъм скорост, техника, позиция на тялото, увереност ще се насочите към скок с една идея по-напред.
Ще установите, че с повече скорост че при излитане може да се наложи да стоите малко по напред над предницата на мотора, което ще ви помогне да предотвратите шанса да се върне прекалено рано след излитане.
Когато се приземявате, използвайте същата техника, която използвахте при първата 1/3=та на скока, като "натискате мотора далеч" от вас, за да промените ъгъла. Друго нещо, което ще се окаже важно в този момент, е че ще се стремите да НЕ се приземявате с двете гуми едновременно. Като за начало ще ви изглежда, че допускате грешка, но не се паникьосвайте. Тъй като давате повече газ, съответно сте скочили по-високо, което означава повече въртене на мотора във въздуха. Ще усетите също повече отколкото при първата 1/3, как тежестта ви се премества към задната част на мотора. Затова трябва да се опитва на етапи. Тъй като сега ще се приземите на предна гума, трябва да помислите как ще се приземите. Не позволявайте да се сгромолясате върху мотора като торба картофи. Бъдете стегнат и тонизиран, но все пак леко отпуснат. В момента в който моторът докосне земята с предната част, трябва да му помогнете, за да може ръцете и краката ви да поемат приземяването. По този начин контролирате и работата на окачването . Ако не го направите, окачването се сгъва толкова бързо, че докато тялото ви се блъска в мотора, окачването вече е в разгъваща фаза, което предизвиква сблъсък между тялото и мотора, моторът се удря във вас и ви изхвърля от трасето.

4. Последния етап в скачането на трапец е да направите всичко наведнъж. Досега трябва да сте скачали на етапи, да сте отработили техниката, независимо колко време ви е отнело това. Точно както във втория етап или преминавайки през 2/3-ти от скока, ще сте направили достатъчно повторения, което ще ви даде възможност да прецените колко още ще ви трябва, за да успеете. И, както и преди идва и повишената височина на скока, въртенето на колелата на мотора и прелетяната дистанция. Причината, поради която се налага на упражнявате приземяването на предна гума на втората трета от скока е за да ви помогне да прецените колко още ви трябва за да направите скокa както трябва, за да се приземите на предна гума, плавно поемайки приземяването, което ще направи скокa по-гладък и бърз. Ако погледнете как съм се приземил, въпреки че окачването се е свило, все още съм изправен, но позволявайки на тялото да поеме приземяването и помагайки на окачването да работи за мен, по същия начин по който ако скочите от стена, ограда или стол, когато се приземявате, свивате колената, за да омекотите удара, в противен случай получавате тежко и неприятно приземяване. Когато скачате с мотор, мислете за ръцете и краката си като продължения на предното и задното окачвания и колкото повече работят в хармония, толкова по-меко ще бъде карането.

Е, това е за трапците…Следващия месец ще обърнем внимание на нещо по-напреднало, когато става дума за скокове

**Тануцо** · 18-03-09, 15:05

До: Техники на каране!

Карайте по-добре # 6 - "Предварителен отскок"

В последните издания говорих за скачането, започвайки с нормален скоростен скок а миналия месец видяхме и как да се справяме с трапец.
Оттук насетне можем да преминем към двойните и тройните скокове, но вместо това мисля, че ще по-полезно да поговорим за предварителния отскок. Сигурно сте чували състезатели да си говорят за него, може би сте ги виждали как го правят, но никога не сте можели да разберете напълно как изглежда толкова лесно острани.
Този месец ще продължим уроците с напътствия как да се справяте. Успокойте се, учете го малко по малко и както винаги ще преминем през този урок стъпка по стъпка.
Терминът “предварителен отскок” означава да скочите преди всъщност да достигнете най-високата точка на самия скок. Защо пък трябва да правите нещо подобно? Е, всъщност има няколко причини, от спестяването на време(прекарано във въздуха), през ниския стоеж, предпазвайки се и от сериозно прескачане на мястото за приземяване, и разбира се – изглежда много яко ако можете да правите неща, които друг не можеJ

1. Както обясних по-рано, когато скачате с мотора трябва да се фокусирате на приближаването на скока, позицията на тялото и в зависимост от размера на скока да прецените количеството подавана газ.
Когато правите предварителен отскок винаги е по-добре да започнете с нещо по-малко. Тъй като по всяка вероятност ще пробвате нова техника добре е да го учите при ниска скорост, намалявайки риска от сериозно падане, ако нещо се обърка. За да успеете да го изпълните, трябва да си набележите маркер на земята, нещо което ще ви помогне да преминете през връхната точка на скока, преди да стигате до нея.
Може да е дупка, изровена от по-рязкото подаване на газ, или в случая със скокът, на който скачам, там където състезателите отскачат се е оформила малка бабуна. Която всъщност е на около 3 метра от горната част на скока. Също като при трапеца, тялото трябва така да е разположено, че да е стегнато, но не прекалено и по средата на мотора. Разликата тук е че точно преди да се “гмурнете” за скока ще пренесете тежестта си надолу през стъпенките, точно както бихте го направили с pogostick (онези подскачащите играчки, които бяха много модерни преди).
Това натоварва задното очакване и предницата на мотора започва да се изправя, горната част на тялото автоматично ще се пренесе над кормилото, за да предотвратите превъртане назад.
Обърнете внимание на разпологението на краката ми върху стъпенките. Стъпил съм на възглавничките на ходилата а петите са в обратна посока. Това е с цел да се предпазя от неволно превключване на по-ниска предавка и глезените ми имат възможност да работят по-лесно с мотора, и да получа по-голямо повдигане.

2. Както можете да видите за частите от секундата в които тези снимки са заснети има промяна в положението на тялото ми, както и в поведението на мотора.
В промеждутъка между снимка 1 и 2 лееееко съм отнел газта и я подавам пак лееко, точно в най-дълбоката част на “гмуркането”. Това леко ще подобри и натоварването на задната пружина, която какво виждате е доста сгъната.

3. Тук вече става забавно или ще си скъсате нервите, или по-скоро мислете за всички неща, които могат да се объркат. Но недейте! Няма нуждааа!
След като моторът тръгва да излиза от “гмуркането” следващото което ще се случи е че окачването ще тръгне да се разгъва, което ще ви помогне да се отделите от земята. Тук е мястото на което трябва да обърнете сериозно внимание и да го оттренирате като техника при ниска скорост, за да добиете усета какво следва.
Ако просто приемета, че автоматично ще преминете през върха без да правите нищо, тогава ще се издъните, защото може да не се тренирали достатъчно вдигането на мотора над върха. Направете го така и ще скочите прекалено малко, ще се ударите в горната част на скока и ще обезсмислите целта към която се стремите, защото моторът ще отскочи при излитане и ще ви изпрати в небесата. Ако това се случи на скокът, който използваме за снимките, ще съм на няколко метра надолу на късата попивка на другата страна, което в най-добрия случай ще доведе до тежко приземяване, а в най-лошия моторът ще ме изхвърли или ще ме преметне през кормилото, което не е толкова добре.
Когато пробвате тази техника за първи път положете повече старания в начина по който вдигате мотора. Погледнете тази снимка. От снимка 2, можете да видите колко съм усилия съм положил да придърпам мотора към мен, много близко като техника като гребането при трапеца. Но с предварителния отскок, трябва също така да работите с краката, за да успеете да вдигнете задницата на мотора през горната част на скока.

4. Както можете да забележите, за да успеете да направите всичко това докрай, трябва сте като в такава стегната позиция докато не усетите и не се почувствате спокоен да се върнете към скоковете така, както ако сте на трапец, използвайки техниката за гребане навън, за да имате възможност да се приземите в долната част. В този случай тежестта на тялото ви ще се премести към задната част на мотора или ако е на равно на другата страна, тогава ще се отбутнете, за да се приземите на две колела.
Причината, поради която някои състезатели намират тази техника за трудна е, защото или не я тренират достатъчно или не смятат че е необходимо, защото в повечето случаи когато разтоварите мотора от ремаркето/буса, ви е по-интересно да отпрашите с мръсна газ както миналата седмица, отколкото да тренирате.
Залепете се за тази техника! Трябва да я упражнявате много време, ако не го правите няма да виждате и усещата онези малки неща, които ще ви помогнат. Тренировката не е състезание, така че я използвайте за да отработите подобни елементи.
Когато чуете за някои топ състезатели, че отиват да карат, те излизат за да усвояват нови техники, или да изглаждат съществуващите които са усвоили, откривайки нови предели на възможностите си. Погледнете някои от тези снимки, за да откриете как и къде може да ви е полезен предварителния отскок и как можете да го използвате.
Забавлявайте се с това и ще се видим следващия месец.

**Тануцо** · 18-03-09, 18:45

До: Техники на каране!

Карайте по-добре #7

Скачане от седалката

Както обещах в последното издание, ще обърнем внимание на още една от техниките за скачане за напреднали, позната още като “Седалката отскача”, но какво означава всъщност? Е, ако трябва да сме буквални – точно това! Това е може би единствения случай, в който ще трябва да излетите при скок, стоейки наобратно на нормалната техника при скок.

Но кога може да използваме нещо подобно и каква е ползата? В повечето случаи когато скокът е от дясната страна когато излизаме от завой, особено в случай бързо излизане, както в примера, който ще дадем. Защо? Защото в този сценарий рядко има време да се изправи от седалката, да стъпи здраво на степенките и да има възможност да работи така с окачването, че да успее да постигне необходимата височина, за да премине подобен скок нормално. Кога да я използвате? Никога не я прилагайте при висока скорост или на наистина къси и остри скокове, тъй като задния амортисьор ще ви изхвърли през кормилото, МНОГО СТИЛНО и очевидно, колкото по-бързо се движите, толкова по-сериозна ще е катастрофата.

1. В този момент съм на около 5 метра от края на завоя и скокът е точно пред мен. Защото нямам време да се изправя на стъпенките и оттам с стояща атакуваща позиция, положението на тялото ми е просто леко зад извивката на седалката, защото няма нужда да стоя точно над кормилото, колкото имам нужда от място за мотора да мотора да се намести когато тръгна да скачам. Тъй като разстоянието за тази стъпка е далеч и ъгълът на излитане не е толкова суров, контролът на газта остава непроменен. Ако скокът беше по-малък и следователно по-гладък, трябва да сте по-уверени и контролиращи газта, спирайки подаването на газ, точно преди да стигнете до скокът, за да имате възможност леееко да подадете газ, в момента в който стигнете до изкачването на скока. Във всички случаи опитвайки това, го правете на много ниска скорост, за да усетите как се държи мотора и съответно как ще реагира.

2.В момента на излитането можете да видите, че съм “легнал” повече към предната част на мотора, но не съм се преместил от седалката. Това което се случва е, че в момента в който предницата се изправя, ръцете ми “гребат към мен”, както при скачането на ТРАПЦИ, за да може горната част на тялото да се премести към предницата. В същото време, ключът към перфектния скок от седалката ще се появи J. Тъй като предницата се опитва да се изправи, цялата тежест на мотора се пренася назад, карайки задния амортисьор да се претоварва, но това трябва да се случи, за да може моторът и състезателя да получи максимално разгъване от окачването, за да достигне необходимата височина, за да стигне горния праг.

3. Когато задното колело се отдели от земята, ще установите, че точно както при трапеца, ще трявба да промените ъгъла на мотора, за да успеете да се приземите първо на предна гума, на долната част на мотора. За да направите това, трябва да бутнете или гребете с ръце навън от вас(далеч от вас), това се случва почти веднага след излитане, поради начинът по който моторът ви изстрелва във въздуха. В същото време ще усетите задната си част, че се вдига от седалката, след което натИска назад към задницата на мотора. Ако не успеете да преместите тежестта си към задницата на мотора или да избутате предницата на мотора от вас, това ще доведе то продължаващо въртене на задната гума напред, което ще накара носа на предницата да се забие в челото на прага.

4.В този момент съм набрал достатъчно височина за да успея да скоча през прага, всичката тежка работа е свършена, тялото ми е по-скоро в средата, което ще ми позволи да се приземя с увереност, като мога да видя къде ще се приземя. Въпреки това все още съм притеснен за положението на задницата на мотора, защото в този момент на скока трябва доста прецизно да оправя стойката си, за да мога да се приземя и на двете гуми.

5. Както можете да видите, тежестта ми е пренесена към задницата на мотора за да запазя баланса, или да го стабилизира, така че знам, че няма да има повече въртене на гумата напред. Когато това се случи горната част на тялото ще се пренесе леко напред след центъра на мотора и ръцете ми ще се изпънат почти докрай в подготовка за приземяването.

6. По ъгъла на мотора можете да разберете колко е стръмна долната част на скока, заради което е толкова важно да се фокусирате върху положението на тялото по време на скока. Снимката е направена секунда преди да се приземя, но когато го направих, тъй като окачването се сгъна, това направиха ръцете и краката ми, помагайки ми да остана на мотора. Запомнете! Когато приземявате скокове винаги помагайте на окачването на мотора с ръцее и краката си, преръщайки ги в продължение на амортисьорие.

Това е засега. Заслужава си да се запомни, че техниките, които обсъждаме са много опасни. Уверете се, че сте отработили основните техники и ги владеете добре..Много добре знаете, че не можем да бъдем отговорни за вашите действия, ако се пребиетеJ по време на тренировка J

**borisgp** · 19-03-09, 13:32

До: Техники на каране!

Карайте по-добре # 8

Първото нещо, което трябва да помниш когато се спускаш по склон, независимо да ли се влачиш или не, е да се уверите, че тежеста трябва да е преместена към задната част на мотора. Причината за това е да държиш предницата колкото се може по високо, за да дадеш малко повече възможност за работа на предното окачване когато преминаваш през бабуни при спиране....

1. Когато започнеш да наближаваш края на склона изглежда че имаш милион и едно неща за които да мислиш. Бабуни, позиция на тялото намаляване на скороста или коя бразда да избереш когато стигнеш до завоя са само някои от всички. Но всяка ендна е важна колкото друга да бъдат направени в правилния ред, за да получиш необходимата скорост и стабилност при излизане от завоя, за да можеш да атакуваш обратно нагоре склона. Както виждате съм на път да влезна в зоната на спиране и макар че съм изправен и тежестта ми е изнесена към задната част на мотора, за да го държи възможно най-ниско до земята, но горната част на тялото ми постепенно започва да преминава в атакуваща позиция, премествайки се леко напред. Това е за да може да се създаде натиск върху вилката и тя на свой ред да придаде повече сцепление към предното колело, помагайки ми максимално да управлявам мотора в завоя.

2. Както вероятно очаквате в края на калния склон ще срещнете единични бабуни и в мокро това променя управлението на мотора тотално така че ще трябва да сте подготвени да устоите на танцуването на мотора, което предстои. Както виждате аз удрям една от тези бабуни при спирането отхвърляйки гърба ми. Както и да е аз съм способен да контролирам това като държа задната си част на тялото изнесена назад, същевременно бутайки горната част на тялото ми на разстояние от мотора за да избегна тласъка, който да ме избута твърде напред, което ще окаже събарящ ефект в завоя. Също така можете да видите от позицията на тялото ми че аз съм точно в центъра на мотора, позволявайки му да отиде където пожелае, което е по-добре от колкото да се опитвам да го преборя. Правейки това моторът ще се върне правилната позиция.

3. Това е акцентирано напълно ясно на снимката. Моторът ме е изхвърлил на ляво и за да го коригирам трябва да използвам тежестта на тялото си за да вкарам мотора отново в релси. Седя изправен на мотора гледайки напред, държа погледа си върху завоя. Ако се паникьосате в тази ситуация, може да се опитате да седнете, опитвайки се да направите още едно плъзгане, но след като сте толкова близо до завоя обикновено това води до загуба на време.

4. Когато стигнеш до завоя изказването „давай бавно ,за да стигнеш бързо” важи. Ако седнеш и мигновенно подадеш много газ ще свършиш на задника си J. Почвата в случая е много хлъзгава така че е много важо да усетиш точно в коя част на седалката да застанеш. Необходимо е да седиш в предния край за да държиш предницата утежнена, но също така трябва да преместиш тежеста на тялото си на външната степенка за да можеш да придадеш малко повече сцепление.

5. Грешният начин: Отпуснато стоене е равно на мързеливо което води до проблени с управлението. Вижте положението на ръцете на тази снимка сравнение с другите снимки. Когато ръцете ти са ниско нямаш упора което означава че си ограничен и нямаш пълен контрол над управлението.

6. От изправен, съм преминал в седнало положение и съм готов да преместя тежестта си на външната степенка. Понеже е прекалено хлъзгаво съм върнал газта на този етап и оставям мотора да получи сцепление. Когато стигната до средната точка на завоя можете да видите че плъзгайки се съм се преместил и точно подавам газ плавно. Няма нищо агресивно в начина по който взимам завоя. Бъдете спокойни и плавни не бързайте и всичко ще е ОК. Мислейки за неща като позиция на тялото и контрол на газта ще започнете да се превръщате в последователен и логичен и това е ключа към резултатите. Забавлявайте се пързаляйки се и хлъзгайки се. До следващия път „адиос”.

Карайте по-добре # 9

Една от основните разлики между карането на хард пак писта в сравнение с карането в пясък е че твърдите писти остава гладки през по-голямата част от временето. Пясъкът се променя при всяка обиколка така че няма завой, скок или права които да останат такива каквито са били в началото което, заради което можеби се счита че карането на пясък е една от най трудните повърхности за състезания. Не само защото е много неравно и изискващо 100% концентрация през цялото време но и също така трябва да разчиташ на издръжливостта си много повече за да доведеш състезателния ден до край.
Но едно неще което може да ви помогне е техникатаи ако не я притежате няма да има значения дали сте най-здравия човек там ..... ще се напрягате.

За да подобрите своята техника в пясъка, първото нещо което трябва да използвате е да се изправите. Навсякаде доли в завоите дори. Защото когато си седнал пясъкът става толкова друсащ, колкото повече седиш на седалката толкова повече ще работиш срещу порива на мотора(желанието му поднесе в пясъка J). Както можете да видите на снимката въпреки че съм изправен с езика на талото си казвам че съм отпуснат, гледам напред понататък около завоя почти както когато ходиш (не си гледаш в краката ) Тежестта на тялото ми е стравнително центрирана и стойката ми въпреки че е отпусната е много уверена. Това е основното нещо бъди отпуснат но сигурен ,уверен.

Колкото повече навлизате в завоя толкова по-тесен и труден ще става той. Това е момента в който повечето състезатели започват да се паникьосват. След тренировката почвата ще бъде вече наслоена и браздите ще започнат да се оформят доста добре и най нормалната позиция която трябва да заемем е седяща атакуваща. Но внезапно бабуните се появяват и ти се опитваш да продължиш да заемаш същата позиция и същата скорост, надхвърляш очакванията си задницата ти започва да се подмята и те принуждава да намалиш в процеса губиш набраната енерция и това е едно от нещата които не трябва да стават. Как завивате докато седите изправени? Първоначално започвате като тръгвате бавно. Ако тръгнете нервномерно няма да разберете какво се случва с мотора или какво се опитвате да постигнете затова и тук важи фразата карай бавно за да стигнеш бързо. Докато завоя се стеснява тежестта на тялото ще остане сравнително центрирана, но горната част на тялото се превръща в ключов фактор из завоя. На този дясната ръка завива, аз ще приложа повече налягане на лявата ръка за да избутам мотора от дясната ми страна. Дори ако трябва да се отдръпна назад ще имам повече контрол отколкото когато съм седнал защото окачването ще бъде способно да работи по свободно. Ако си седнал през бабуните по този начин теглото ви ще натисне амортисьора по-бързо. Резултатът ще е изхвърляне можеби дори през кормилото

Когато бабуните започнат да се появяват вие трябва да сте подготвени, затова нещото което трябва да помните е тази позиция. Защото по закона на Мърфи в един момент предницата ще се опита да потъне а това не е нещото което желаете. Ако предното ви колело влезе в първата дупка тогава получавате реален шанс да излезнете от форма, особено ако са близо една до друга така че когато практикувате първия път при преминаването на първата дупка отдръпнете се назад точно преди да достигнете дупката това ще промени ъгъла на мотора като компресира предното окачване моментално. Веднага след като се дръпнете назад се върнете към газта и когато го направите ще видите, че предницата се е вдигнала и ще избегнете пропадането и в неравностите. Колкото по голяма е неравността (чупката) толкова по назад трябва да изтеглите тялото си. Но все пак трябва да сте отпуснати, положително настроени, подготвени да работите с предницата, за да я запазите достатъчно висока, за да преминете през бързите бабуни.

4. Сега съм в на път да завия в средата на завоя, приближавайки бабуна, но също така завоят започва да става тесен. Може да видите горната част на тялото ми как започва да се накланя повече, защото натискам повече лявата част на тялото ми. Изправен съм малко след центъра назад към мотора, което означава, че се подготвям да вдигна предното колело преди идващите бабуни. Погледът ми е все така концентриран. Все още гледам 10-12м. напред, отпуснат и концентриран съм, но в също така съм готов и да изправя предницата.

5. На тази снимка добре се виждат ползите от това да сте изправени когато моторът леко излезне от траекторията на идеалната линия. Ако бях седнал когато задницата отскочи наляво, по-вероятното е че щях да се плъзна настрани и да падна. Вместо това задницата ми позволява да занеса леко и имам възможност да използвам горната част на тялото за да спра занасянето, докато моторът сам се върне в траекторията.

6. Все още съм прав, тежестта на тялото е централно разположена, горната част на тялото натиска надолу, но по-важно гледам напред за следващата бабуна. Пръстът ми е на съединителя по време на целия процес при завиване, в случай че двигателят не реагира на подаването на газ, след лекото намаляване на скоростта, в случаитте в които това го правя за да помогна на предницата да се натовари, за да премина през бабуна. Точно такъв е случая с тази част. Задницата не се вдига толкова от намаляването на скоростта, но се налага да намаля, за да мина през по-голяма бабуна, това от което имам нужда в този случай е да плъзна леко съединителя, за да съм сигурен че предното колело ще тръгне навреме. И защото съм изправен, задницата работи също толкова добре, колкото и ако бях на права и просто си занасях.

Запомнете. Когато пробвате нова техника за първи път, правете го на място което ви е познато и можете да разберете какво се случва. Ако просто тръгнет с много газ и атакувате участъка рискувате сериозно да катастрофирате и в такъв случай ще ви е по-лесно да обвините всичко друго но не и себе си. Допускането на грешки е част от обучението и да продължиш напред означава, че понякога трябва да си признаете, ако правите нещо неправилно.

Карай по-добре 10

Едно от на общите неща което изглежда афектира състезателите когато скачат в пясък е че имат тенденция да убиват скороста точно преди да отскочат. Има много причини поради които това се случва, най-вече заради произхода на почвата и факта че условията се променят със всака обиколка са основните фактори. При така наречените „Хард Пак” писти плътността е по-голяма и това остава незабелязано, но приближаването към скока изменя лицето на скока в пясък бабуни и бразди. Ще разгледаме браздите и бабуните в друга тема, но сега ще се съсредоточиме върхо полета и приземяването.

Когато караме в пясък е важно да се опитваме да стоиме прави колкото е възможно повече и да караме възможно най-спокойно и плавно и когато наближим лицето на скока (попивката можеби J) вече сме изправени готови за скок. Ако излитането е хоризонтално вие ще атакувате по същия начин по който бихте атакували един скок на „хардпак” писта в изправена атакуваша позиция. Но това е просто сходство. Както можете да видите на снимката горната част на тялото ми е сравнително централно разположена но задната ми част е пренесена повече към задната част на мотора точно когато атакувам скока.

Защо приземяването в пясък e различно на хард пак? Е дължи се главно на факта че земята се променя от мека до екстремно неравна и твърда. Както може да видите на втората снимка съм се дръпнал високо горе на мотора дърпайки кормилото загребвам напред към предната част на мотора. Всичко което правя е подготвяне за приземяването. Въпреки че предното колело е сравнително високо тялото ми е все още в централна позиция, което означава че контролирам мотора и имам шанс да променя позицията си на по късен етап от скока.

Когато мотора достигне най-високия момент в полета аз съм все още много високо. Очите ми гледат напред към точката в кято искам да се приземя. Нещата за които гледам са бабуни или дупки или местата където са се приземявали другите състезатели. С това имам впредвид че когато състезателите насочват приземяването си го правят където започват първите бабуни понеже няколко ярда пред тях се е натрупал пясък който задната гума на мотора изхвърля назад при всяко приземяване и попадането там ще бъде прекалено меко, което може да постави двигатела за момент в безизходно положение също така предната гума може да загуби сцепление и да потъне в пясъка. Резултатът е бързо премятане през кормилото J. Затова е необходимо предната част да бъде колкото е възможно по вдигната.

Точно момента в който се приземявам все още държа предницата високо и стоя напълно стегнат на мотора в очакване на приземяването. Очите ми все още гледат напред вече съм избрал мястото на приземяване и единият ми пръст е на съидинителя за всеки случай ако се нуждая от малко допълнително ако се появят някакви затруднения като например енергично попадане в дупка в който случй чуквам газта и съидинителя в едно и също време докато задното колело влезне в контакт с дупката, това ще помогне на предното колело да продължи да бъде високо позволявайки му да мине през всякакви бабуни който може да се окажат на пътя ми.

Както виждате тъкмо съм направил контакт със земята и съм се придвижил над бабуната. Гърбът ми е добре изправен но понеже предницата ми беше толкова високо по време на скока можете да видите как предницата минава над върха на бабуната и се приземява в долния и край, което прави приземяването напълно гладко. Ако предницата се беше забила в дупката щях да изкоча от нея губейки контрол над машината.

Следващото нещо, за което трябва да се притесняваш е как да абсорбираш приземяването за да ти даде най добър шанс за връщане обратно на газта възможно най бързо. Ако си бях позволил да остана скован и изправен щях да съм подскочил от пътя ми през дупките, но както виждате съм се огънал на мотора работейки заедно с окачването. Но не съм просо отпуснал ръцете и краката си : правейки това ще падна от мотора в момента в който окачването се разгъне обратно, изхвърляйки ме от седалката. Все още стоя стабилен но работейки с окачването.

И така окачването сега е разгънато е предодвратило подскачането на колелетата из цялото място. Стоя изправен над мотора и дойде по близо до мен като отново го придърпвам с ръцете към мен. Това ще помогне да задържи задното колело долу, за да се върнете веднага към подаването на газта до толкова че да позволите на мотора да отскочи напълно напред. Застанал съм изправен но приведен сравнително ниско дад мотора, натискам тежеста на тялото ми към мотора за да мога да намаля скоростта с която окачването на мотора ще се разгъне.

Когато окачването се е разгънало тогава ще можеш да се преместиш към задната част на седалката в атакуваща позиция за да атакуваш следващата серия от бабуни.

Приятно каране

**Тануцо** · 20-03-09, 20:58

До: Техники на каране!

Карайте по-добре # 11

Дотук разгледахме основните понятия и техники на каране. Придобихте умения, които могат да бъдат използвани както от начинаещи така и от напреднали, но какво да кажем за тези от вас, за които мотокросът е нещо повече от забавление? Тези от вас, които се състезават? Кое е най-важното нещо в едно състезание, независимо от нивото ? СТАРТЪТ!!! Това е единственото място на трасето, на което можете да изпреварите всеки с едно движение, настройвайки се за по-лесно състезание, което сте могли да имате, сте пропуснали напълно момента със старта...Тъй като има много неща с които трябва да се съобразите, ще обърнем внимание на този момент в следващите няколко броя, за да успеете да усвоите колкото се може повече знания, така че да доведете техниката си до чисто изкуство!. Този месец ще говорим за подготовката!

1. Трябва да имате доста неща предвид, когато си избирате място на стартовия ред. Някои неща ви идват първосигнално, като например къде ви се иска да застанете, ако имахте право на избор; като за начало може да ви се иска да сте от вътрешната страна, ако първия завой е обратен ляв на 180 градуса. Но когато взимате предвид и други неща като на каква предавка, къде сте седнали, ръцете вдигнати или свалени, кракът вдигнат или не и т.н. и т.н. Но каквито и съображения да имате откъде ще стартирате, първото и най-важно решение което трябва да вземете е какво да правите със самата врата. Както можете да видите на снимката, изборът на вратата отляво не е най-правилен, защото ще ви изпрати в състезателят, който ви е отдясно. Но вратата отдясно е права, което означава че е продължение на линията, която сте следвали преди да минете през вратата.

2. Ако все пак нямате избор и трябва да използвате лявата врата, тогава имате 2 варианта. Първият е да оставите браздата такава каквато е? Или вторият вариант е да се опитате да го оправите? Лично аз бих се спрял на втория вариант. Как ще оформите браздата зависи много от условията, защото тези снимки са правени на пясък, където вариантът ми е да напълня браздата с пясък с идеята го запълня. Често се случва състезателите да си изчистват браздите, но в пясък браздата винаги става все по-дълбока, което създава и друг проблем, защото имате по-голяма дупка, от която трябва да се измъкнете, което означава и че моторът ще трябва да се измъкне и става съвсем сложно. Ако решите да запълвате браздата, не забравяйте да утъпчете добре мястото, за да го загладите. Защото ако само го напълните и го оставите така, задната ви гума ще превърти и ще потъне преди да успеете да тръгнете, в момента в който отпуснете съединителя.

3. Ако погледнете вратата отпред можете да видите че повърхността е вече равна. Също така можете да сравните ситуацията с браздата отляво. Но това няма да е проблем за вас, защото ще стартирате от равно положение и колелата ви няма да имат повод да контактуват със старата бразда(освен ако не оплескате нещата). Острани също можете да видите разликата. Старата бразда е напълнена и е на същото ниво с вратата, давайки ви по-голям шанс да стартирате гладко. От друга страна далечната бразда, която беше по-добра преди малко е тази от която трябва да стоите далеч и да се пазите. Ако ударите рамката на вратата с предното колело имате голям шанс да се извъртите, а когато сте обградени от други състезатели това не е добра идея. Трябва да се измъкнете колкото се може по-бързо и чисто от ситуацията. Друг аспект на този аргумент е, че колкото е по-дълбока браздата, толкова повече ще се забавите, когато ударите рамката със задното колело. Ако се отплеснете/хлъзнете в тази бразда, когато се отвори вратата ще се заровите дълбоко в пясъка като ще имате доста работа. В рамките на 2 секунди че и по-малко всичко свършва. (Идеята е, че дори и да сте си заравнили вашата бразда, трябва да внимавате да не тръгнете прекалено рано, защото ако го направите има огромен шанс задницата ви да занесе и да попадне в незаравнената бразда - бележка на преводача)

4. За състезатели от световно ниво, шансовете, които им дава стартът са равни и всеки един от тях има шанс да стигне до завоя първи. Това винаги е предимство, но те, както всеки срещу когото се състезават, трябва да се подготвят. Ако сте били на голямо състезание тогава без съмнение сте наблюдавали градинарските умения на топ състезателите именно по начина, по който ви споменах. С такова уважение вратата им ще изглежда така. Най-голямото предимство е, че предната част на вратата е подготвена, което означава, че ще имат по-голям шанс да запазят права линия, когато стартират. В задната си част, мястото за стартиране ще изглежда горе долу така, гладко и подготвено, но те ще направят още, като подготвят и мястото между двете врати, за да имат по-малко препятствия, през които да минават.

В почти всеки аспект на мотокроса, може би 90% от състезанието е в психиката ви! Ако осъзнаете това, ще ви даде увереност. Същото може да се каже и за старта. Ако просто отидете до вратата си, или си изберете някоя произволно, без да я погледнете или да видите накъде води, психически вие не сте толкова подготвен, колкото състезателят, който мисли за тези неща. Състезател който се подготвя трябва да се притеснява само за правилния момент в който ще скочи към перфекционизма, намалявайки риска от объркване на нещата с 80%. И защото е подготвен психически знае, че има по-голям шанс да мине перфектно отколкото състезателя до него.

Следващия месец ще се опитаме да разкрием неправилно стартиращите сред нас.

**borisgp** · 21-03-09, 10:55

До: Техники за каране на мотокрос

Натъкнах се на един материал който се относя за завоите с бразди в кал. Повечето неща се препокриват но има нещо което не фигурира в Карай по-добре уроците.

6. Пръстът ми не е на предната спирачка понеже в случая доста добре съм "усетил" целия завой. Но можеш винаги да задържаш леко предната спирачка, което ще ти помогне да държиш предното колело в браздата!

**borisgp** · 21-03-09, 12:50

До: Техники за каране на мотокрос

Скот от Уест Джордън, Юта>
“Отидох на местната писта като всеки друг ден да покарам. Пистата беше страхотна но състоянието и не беше много добр. Суха и прашна.”

Аз лично само на такива услвия карам , а ето какво казва Tuesday Tip with Heath Voss от времето в което е овладявал сухите, песъкливи равни завои (без вираж или бразди)
Вос ни предупреди, че тренирането на неговата техника за плъзгане с двете колела може да доведе до много изхвърляния от мотора или прекалено занасяне, докато се стремим да усъвършенстваме техниката, но се заклева, че това е най-бързият начин за преминаване, ако веднъж се усвои. Нека Хиит поеме нещата оттук.......

ОТИДИ НАПРЕД

От различните видове завои, равните са може би изискващи най-много подготовка, за да минеш бързо през тях. Ако изпълняваш техниката правилно всъщност плъзгаш задното си колело използвайки газта повече, за да управляваш мотора, от колкото кормилото. Въщност това е същия принцип който използват момчетата от рали състезанията в които задницата на техните коли се плъзга странично през завоя.

Започни като влизаш в завоя със задника си разположен възможно най-напред на седалката. Трябва да седиш близо до резервoара, гледайки напред. Дръж лактите високо и в равна позиция. Това същo ще помогне да държиш тежестта си разположена в предната част на мотора.

Аз държа и двата си крака на стъпенките като тежеста е преместена повече на външния крак за да подпомага контрола на плъзгането.

1,2,3... DRIFT

Сега за по трудничката част, както при рали колите, които споменахме по рано, започваш завоя като „перваш” леко кормилото в противоположна посока на завоя (това се нарича контра управление) Правейки това ще принудите мотора да започне да се плъзга.

От тук нататък, ключа е използвайки плавно газта да плъзгаш задната част на мотора през заовя. Без абсолютно никакъв съидинител или спирачка. Започвам с четвърт газ и бавно започвам да подавам още. Докато се плъзгаш постепенно подаваш повече и повече газ. На края моторът ми е перфектен и се движи колкото може по бързо, главата ми е изправена и гледа право напред сканирайки за следващите препятствия. Бъдете готови за малки корекции на кормилото(завивате повече или по малко в даден момент) по време на завоя, за да помогнете контрола на плъзгане да бъде плавен.

Завои като този са труднички, но с добър контрол на газта ще ги направите по-лесни от колкота са. Учейки се как да плъзгате задницата на мотора си с газта вместо със спирачката е нещо, което ще ви помага не само в тази ситуация, но и в много други ситуации на пистата.

ПП няма ли да се разкара снега че полудях от теория

**Тануцо** · 21-03-09, 13:09

До: Техники на каране!

Карай по-добре # 12

ЛОШИ СТАРТОВЕ

Ако се върнете назад към предишния брой, ще се сетите, че започнахме обучението за стартовете с това колко важна е подготовката. Въпреки това този месец ще спрем вниманието си на неправилното стартиране(странно е, знам), но е важно да разберете причината или причините в които се крие проблемът защо стартираме неправилно. Добре де, всички сме стартирали, някои повече от други, но ако се опитате да намерите основния начин за стартиране чисто и правилно, увереността ви по време на състезанието ще получи много силен начален тласък, така че - продължавайте да четете.

1. След като сте прочели първата част на нашите съвети за стартиране, то досега, да се надяваме, че можете да си подготвите вратата, за да можете да постигнете най-добър старт. Но, за нещастие подготвянето на браздата сама по себе си не гарантира изстрелване или добър старт. Позицията на седене и стойката са неща за които трябва да помислим. Когато погледнете двете снимки, докато усвоените позиции на тялото са различни, резултатът често може да е сходен. На първата снимка се вижда, че състезателят е седнал почти в дясната част на седалката, главата му гледа напред и към предницата на мотора, но с несигурна стойка. От друга страна, втората снимка показва, че състезателят е седнал повече към задната част на мотора и е леко изправен .И двете снимки показват слаба и неправилна позиция, като ръцете и горната част на тялото са отпуснати.

2. Погледнато отпред можете да установите колко неудобно и тотално сбъркано изглежда всичко. Когато сте седнали в това положение, не само изглеждате като торба картофи, но нямате контрол върху предницата на мотора в момента в който отпуснете съединителя. Обърнете внимание на разположението на краката.

3. Добре тогава, какво трябва да направим за да оправим положението ? Вижте двамата състезатели. Този отляво е отпуснат, ръцете са ниско долу и единия крак е свален. Младежът отдясно изглежда че е усвоил по-правилна стойка. Горната част на тялото му е напред, главата му гледа след предницата на мотора, но по-важното - ръцете му са изправени. Ако трябваше да залагате сега, със сигурност ще заложите на младежа от дясно, че ще успее да стартира по-добре. Но вижте какво става в последствие.

4. Вратата пада, засега всичко изглежда страхотно, що се отнася до увереността на младежа отдясно. Но проблемите започват да изкачат в момента, в който тръгва да подава газ. В момента в който подава много газ, ръката и лакътя му пропадат, карайки дясното му рамо да се сгромоляса към мотора. Изведнъж се получава сериозен дисбаланс при разпределението на тежестта му от горната част на тялото. В същия момент състезателят отляво също е пуснал съединителя и е дал газ, както можете да видите, предната гума започва да се вдига във въздуха. На пръв поглед изглежда, че състезателят отдясно е готов да излети. Той е усвоил атакуващата стойка и изглежда, че всичко е под контрол. Докато младежът отляво има какви ли не проблеми. Предницата се вдига все по-високо и вече го тегли надясно. Сега той има 2 варианта : а) да се отдръпне, и да остави предната гума да падне, губейки ценно време и ускорение или б) да се опита да овладее бурята и да види докъде може да доведе това.

5. Това което изглеждаше че ще е страхотен старт за младежа отдясно, вече не е съвсем така. Но как стана така? Ок, нека видим снимките отново. Ръцете бяха изправени, т.е. нагоре, изглеждаше уверен и държеше ситуацията под контрол, тежестта му беше пренесена напред, за да предотврати прекаленото изправяне на предницата. Но вижте десния му крак! Въпреки че е седнал в извивката на седалката, не е помислил къде трябва да е кракът му и съответно той е на една страна, от външната страна на стъпенката, карайки го да го изпъне. Заради това, вече е близо до момента в който ще е уязвим или недобре балансиран. Когато вратата падне, инстинктивно дава много газ, карайки горната част на тялото да се наклони надолу в момента, в който ръцете му се отпуснат. В същото време ускорението на мотора кара окачването да се свие и в същия момент предницата олеква, и предното колело се вдига във въздуха. В този момент започва да губи контрол върху мотора. Десния му крак е разтегнат докрай, съчетано с поддаването на горната част на тялото, дебалансирането го кара да издърпа мотора надясно, докато кара на задна гума.
В същото време, младежът отляво е избрал да се бори със стихиите, но нещата стават от лоши към още по-лоши.... Тъй като ръцете му бяха ниско когато удари съединителя и награби газта, нямаше възможност да пренесе тежестта си към предната част на мотора, за да предотврати вдигането на предната гума.
В момента в който и двамата състезатели започват да "карат на задна гума" и двамата се занасят надясно, опитвайки се да пренесат макар и малко тежест в другата посока. Младежа отляво е вдигнал левия си крак от стъпенката, опитвайки се да запази баланс, докато състезателя отдясно се опитва да извади леко коляното си и крака си към лявата стъпенка. Но и в двата случая горната част на телата им се е преместила надясно, принуждавайки ги да продължат да залитат надясно. И всичко това се случва, на не повече от 15 СМ от старта.!!!
Това беше за този месец. Кратко и приятно, но разгледайте внимателно снимките и си помислете са стойката и разположението на краката. Мислете за собственото си поведение при старт. Правите ли някои от тези неща? В такъв случай помислете върху това и отидете да тренирате. Следващия месец ще ви научим как да стартирате перфектно!

**Тануцо** · 21-03-09, 19:55

До: Техники на каране!

Карай по-добре # 13

ПРАВИЛЕН СТАРТ

Досега трябва да сте поне малко по-запознати с процеса на стартиране и определено трябва да имате предвид как да подготвите вратата и съответно да стартирате. Този месец ще насочим вниманието си как да направите (почти) перфектен старт, така че слушайте и внимавайте !

1. Както споменах миналия месец, сама по себе си подготовката на браздата не е достатъчна за добър старт. Правилното разположение върху седалката и общата стойка са липсващите съставки. Ако сравните снимките от последния месец с тези ще забележите разлика в общата стойка. От позицията в която можете да видите че стиловете се различават. Вместо да съм в "увиснала" стойка, сега съм точно на извивката на седалката като горната част на тялото ми е изнесена към предницата на мотора. Добър съвет е да пуснете мислено линия от брадичката си до кормилото. Също така виждате, че ръцете ми са вдигнати уверено (повече за това, по-късно). Отпред можете да видите как това трябва да изглежда, но също така забележете стъпването ми, сравнено с колегата до мен. И двата ми крака са стъпили на земята, докато другият състезател е с един свален и един вдигнат. Ръцете и краката ми са са леко извити и са пред стъпенките, докато колегата до мен има същия разтегнат "на една страна" грешен начин, който ще доведе до лош старт. Ако трябва да стартирам на първа скорост, тогава ще обмисля дали да не поставя крака си на лявата стъпенка, за да успея да превключа, но все пак е по-добре да остане леко свит и пред стъпенката. След секунда и двамата стартираме, така че е добре да си пусна крака.

2. Така, проверихме общата стойка. Следващата стъпка е да усетите работата на двигателя и тук ще стане ясно дали ще стартирате правилно или не. Ако стартирате с прекалено рязко отпускане на съединителя рискувате да изпуснете мотора, докато ако е прекалено плавно има риск да си останете на едно място. Тъй като този мотор е 250Ф има повече от достатъчно мощност, за да може да стартира на втора предавка, така че, сваляме и двата крака долу. В момента в който вратата падне е важно да запазите добра, положителна стойка през цялото време, за да намалите риска от излизане от трасето. Погледнете към ръката с която се подава газ на младежа до мен. В момента в който вратата падне, същото прави и дясната му ръка, защото кракът му вече е разгънат прекалено, промяната в горната част на тялото води до загуба на равновесие. Моята тежест е балансирана, с еднакъв натиск и в двете части на мотора. Ако погледнете дясната ми ръка за сравнени, изглежда сякаш нищо не се движи. Движението идва от китката. За да стартирате добре не трябва изведнъж да "заварите" газта. Всичко трябва да става плавно.

3. Отпред можете да видите много ясно, че младежът отдясно вече започва да губи контрол, което е следствие от загубата на равновесие. Дори от страни можете да видите кошмарът, който ще го сполети. А както можете да видите и двете ми ръце все още са вдигнати, което означава, че в момента в който предното колело се изправи в опита си да премине през вратата, ръцете и горната част на тялото могат да поемат и абсорбират движението в посока нагоре на мотора, "загребвайки " моторът към мен. (спомняте ли си трапците?). (ако се върнете на урока от миналия месец, ще установите, че няма как да поемете това движение ако ръцете ви са ниско долу). Предницата на младежа отдясно вече е започнала да стои надясно в момента в който удря вратата, така че какви са шансовете му за добър старт?

4. Изминали сме половин дължина на мотор и вижте разликата. Независимо дали го виждате, младежът отдясно има сериозен проблем. Това при положение че са само двама състезателите. Представете си пълна редица? Докато поддържам положителната си стойка, неговия случай преминава от лош към по-лош. Предното колело е отскочило от вратата и сега се опитва да се изкатери. Добавете към това факта, че той вече е загубил равновесие и губи правилната линия, в случая той е доволен че има само двама състезатели.

5. Предницата ми е преминала вратата и е отново на земята, задната ми гума тъкмо се развърта. Готов съм да тръгвам . Стойката ми все още е правилна, краката ми са долу, за да запазя равновесие и баланс. Младежът до мен все още се съпротивлява, но ще изгуби битката. Предницата все продължава да го дърпа надясно. Вече съм преминал вратата и двете гуми са на трасето и съм устремен напред и можете да видите колко много неща се случиха само в рамките на една дължина на мотора. Вижте ръката на другия младеж(зад мен) по-ниско е от моята, което означава, че още се опитва да овладее мотора.

6. Финалната последователност от снимки отразява следващите 2 дължини на мотор и е доказателство за това, че добрият старт е най-важната част от всяко състезание. Състезание се печели или губи на старта. Някои ще кажат, че първите 3 метра са важни, други че първите 10, аз бих казал първите 2-3 метра или разстоянието, необходимо да преминете вратата. Фактите говорят сами. За времето в което изминавате 4 метра (последната снимка) можете да видите колко време е изгубено или спечелено (в зависимост от това кой състезател гледаме). Дори няма нужда да обяснявам какво се случва на другия младеж, можете да видите сами. И къде изгуби битката той ? Със сигурност не беше на първия завой.

Успешни стартове и до следващия месец

**borisgp** · 22-03-09, 11:41

До: Техники за каране на мотокрос

Завоите с хлъзгави виражи!

Има специфична техника за повевчето завои на всяка писта за мотокрос. Когато завоя е хлъзгав сух и с вираж подходящата техника се превръща в още по наложителна. На суперкрос пистата на РокСтар/Макита Сузуки забелязахме този труден вираж и решихме да попитаме защитаващия титлата Чад Рийд да ни запознае как минава толкова бързо през тях. Чад??

Влизане в завоя: Пистата на която сме в Корона е Hard Pack и хлъзгава, на нея няма никакви бразди. Влизайки в завоя, вие търсите начин да нагласите мотора така че да извлечете колкото можете повече скорст. При всички положения не искате да го натиснете прекалено много и да загубите сцеплението на предната гума в глъзгавата пръст.

Спиране: Аз предпочитам да съм изправен влизайки в повечето завои и тогава незабвано от спиране да премина в седяща позиция вдигайки си кръка за придам повече сцепление на мотора. Този специфичен завой е много хлъзгав затова аз съм седнал опитвайки се да да придам колкото се може повече тежест на предницата за да я държа „посадена” през завоя. Понеже е наистина хлъзгава пръст се нуждаете да държите предното колело стабилно за да завиете. В зависимост от вида на почвата както казах предпочитам съм изправен докато спирам, но когато е наистина твърдо и хлъзгаво се нуждаете да утежните колкото се може повече предницата.

Точката на завиване: В средата на завоя се нуждаете да гледате напред към края на завоя и да се върнете отново на газта. Не искате обаче да подадете прекалено много и мотора да се изправи или по лошо да ударите газта и задницата да се завърти около вас. Този завой е пълен с едрозърнест пясък има само една тънка линия, така че трябва да бъдете много внимателни и да вкарате мотора в нея и да направите добро минавете през виража. Ако направите това ще бъдете способни да минете през завоя и да направите добро излизане право надолу.

Ускоряване: Когато започнете да пренимавате от спиране към отпускане на спирачките, вие искате да се опитате да подадете газ бавно да започнете да я увеличавате. Както казах по-рано трябва да внимавате да не преувеличите с газта за да не се завъртите на хлъзгавата пръст. Ако го направите правилно ще получтите добро излизане надолу към следващата права.

Ако скоро не спре снега ще науча английския

**Тануцо** · 29-03-09, 18:12

До: Техники на каране!

Карай по-добре # 14

РЪЧНА РАБОТА

Вече е средата на лятото(е, има още малко време), време на годината, в което условията на трасето са по-трудни и времето като цяло е по-топло. Добре е да четете как да скачате тук или как да минавате оттам, но когато не можеш да държиш кормилото, защото ръцете ти са покрити с мазоли, тогава независимо какво опитвате на трасето, съзнанието ви е повече насочено и ангажирано с това какво се случва с ръцете ви. Така че какво можем да направим, за да ги предпазим?

Обикновено мазолите се получават или защото ръцете ви са прекалено сухи или заради лошо пасващи ръкавици. Ако ръкавиците ви са прекалено големи, когато започне състезание те се трият по кожата и я прогарят, което предизвиква мазоли. Същото се получава за жалост и при някои ръкавици макар и с точен размер. Когато ръцете ви започнат да се потят, ръкавиците започват да се разтягат, което означава, че стават малко по-големи, отколкото при старта...колкото по-дълго е състезанието, толкова по-голям е рискът от мазоли. Но има начини за предпазване от мазоли, а както се казва предпазването е по-добре от лечението.

1.Има много начини по които да се предпазите или да намалите мазолите, но техниката която ще видите е може би най-простата. Необходимо ви е: Ножица, Еластопласт еди какво си(лейкопласт, ама явно някакъв модерен) и кутийка с лепенки против мазоли(продават се в аптеките)

2. Дори и да си увиете ръцете с лейкопласт, все пак може да се появят мазоли, основно защото нарушават повърхността му или използвате грешен лейкопласт. Виждал съм какви ли не експерименти, включително с тиксо или изолирбанд, просто защото това са имали състезателите в кутията с инструменти. Проблемът с тиксото или изолирбанда е, че не се огъват лесно, когато си увиете пръстите с тях стават на бръчки. Това пречи на ръкавицата да застане правилно на ръката ви и понякога и тиксото се навива в ръкавицата. Същото се получава ако го омотаете около кокалчетата. В горещ ден ръцете ви се потят още преди да сте сложили каквато и да е лента, така че липсата на добро сцепление е още една пречка да залепне добре лентата(тиксо или каквото и да е друго).

3. Изрежете лента от Fabric Strapping(достатъчно за да го увиете около палеца си 2-3 пъти). Тези които са предразположени към мазоли трябва да предпазят най-поддатливите части. Причината да използваме такава лента е че се разтяга и може да я "водите" около палците си без да се прегъва и да прави "бръчки". За по-добра защита е добре да положите втори слой точно там, където свършва първия, за да не се развие лентата, когато тръгнете да си слагате ръкавиците. Натиснете добре, за по-добро прилепване.

4. Когато става дума за дланите ви е добре да си сложите и лепенки за мазоли(в случая това са само кръчетата, без лепенка отстрани. Тъй като материалът е английски е базиран на материали, които има на тамошния пазар.). Тези на "boots" са най-ефективни, защото залепват най-добре. Трябва да положите лепенките там където имате мазоли и да го притиснете добре. Ако имате повече от един мазол, поставете колкото е необходимо в зависимост от това къде са разположени. Ако не е горещ деня, можете да се напръскате с contact cleaner ( нямам идея за какъв почистващ препарат има предвид, надявам се да не е такъв за автомобилни контакти

), като го изчакате да изсъхне, за да е по-лесно залепването на лепенките. Това е в случай че кожата ви не е наранена.

5.След като вече имате мазоли е добре да ги разкъсате( в случай че са загрубели) и да отстраните старата и изсъхнала кожа, отрязвайки я с ножичка за нокти, за да загладите кожата. Старата кожа ще ви причини повече неприятности.
Хубавото на тези лепенки е, че дори и да се е спукал мазолът можете спокойно да ги положите на наранената кожа, но помага, ако можете да остраните старата кожа. Ако кожата ви се е разранила в основата на пръста, завъртете лепенката, за да легнат в тази част на пръста, както е показано. Лепенката и лентата ще останат по време на цялото състезание, но лепенките може и да паднат когато свалите ръкавиците, но не винаги. Лентата трябва да е ок. Ако усетите че лентата се изплъзва или навива докато карате, поставете я наново, за да имате максимална защита.

Обява

Техники на каране!

Техники на каране!

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата