Tweet
Както всеки път - с огромно закъснение, ето няколко кила снимки от Унадила. Коментарите ще свеждам до минимум, понеже вече и аз не помня кое какво е, от малкото което съм знаел 
Снимките са както съм ги изкарал от двата апарата, тъй че хронологията не е спазена (освен вътре във всяка серия). Оставям на познавачите удоволствието да си подредят кой кого е и какво е. Снимки ще добавям в готовите публикации.
По стар навик - ако някой иска роу формат или голям жпег на някоя от снимките - да свирка.
Състезанието Юнадилла се провежда в покрайнините на село (е, град) Ню Берлин. Нови Берлин демек, щат Ню Йорк. Щата е важен, понеже както при французите има примерно стотина села и паланки наречени "нещо си Сюр Марн", така и в Щатите има поне една шепа Нови Берлини, разпръснати стратегически по картата. Намира се кажи го в центъра на щата, на около 300км северно от град Ню Йорк.
Снимките в тази публикация повечето са през джама на колата, сори за което.
Като начало, цялата област е богата на две неща. Синьо небе и царевица. Небето си беше точно толкова синьо колкото на снимката, не съм го пипал. Царевицата беше навсякъде.
Ню Берлин се намира на път 8, който върви в посока юг север. Някога е бил доста главен път, сега не чак толкова. На петдесетина километра е и градчето Бингхамптън, в което до преди няколко години също имаше кръг от шампионата (и където пистата е по-дълга). Баровци и половина, за един месец си имаха два кръга от шампионата под ръка.
Това тук е някакво друго село, с бакалията му от време оно.
Иначе в района къщите, когато не са ферми, са си на пътя, често представляващи част от някаква област, но не и от град. Адресите им са "Еди кой си, Щатски път 8, номер еди кой си".
Ограничените ми възможности не ми позволяват да тълкувам какво е това в ляво, ще предположа че е ферма. Района е фрашкан с такива, някои здрави, други - изоставени.
Това е река Юнадила, на която е кръстено състезанието. Дълга е стотина километра, след което се влива в Сускехана, и от там по етапен ред - в Атлантика. На времето първите заселници в района са я ползвали първите години като транспортна артерия, биейки път с канута до Бингхамптън за да купят провизии и зърно. После нагоре, настрани, и обратно затваряли кръга пак през Юнадила, прекарвайки до три седмици на път.
Този бандерол пък напомня за другото на което областта е богата: газ. От асоциацията на местните земевладелци е, и призовава в общи линии към използване на суровината по отговорен начин вместо автоматично заклеймяване и забрана.
Това е границата на град/област Ню Берлин. Същинското село Ню Берлин е на десетина километра нататък.
А това е типичната подредба на мпс-тата по вид, марка и модел. Табелата отпред предлага пресни яйца, два долара дузината. Естествено не знам дали цялото местно население винаги предлага неща за продан, или е било за случая. Все пак състезанието си е събитие.
Още един "селски двор"
Тези са изоставени от години. Е - поне откакто аз съм почнал да ходя на състезанието са си все така.
А това е много типична гледка. Поне когато дойде състезателно време, хората сядат пред къщите и гледат посетителите с нескрита липса на интерес
. Посетителите - и те. По вида на тази инсталация далеч по-солидна от сгъваемо столче, считам че зяпането на преминаващите коли е занимание с което поне пенсионерите се занимават доста активно и през останалата част на годината, когато времето го позволява. Точно този ми изглежда доста удобен.
А ето го и самото село
Архитектурата е интересна до колкото очаквах да видя такива къщи някъде на юг в Луизиана примерно, а не тук на север. В града е пълно с подобни някога читави конструкции в момента в отвратително състояние. Не знам дали просто селото е бедно, или са решили че в това им е чара, или и двете.
Тази е култова, детето ако я види ще се ухили до ушите. Дано до тогава сградата не се срути, или още по-лошо - да не вземат да я стегнат и/или пребоядисат
А тази табела показва че в района има амиши. Амишите, каквито ги помним от филма "Свидетелят" с Харисън Форд. Само не знам дали амишките са всичките свежи и белоцицлести като Кели МакГиллис
Тук вече започва задръстването за пистата.
Тази снимка е мътна, сори за което, но е с описателна цел. По табелата можем да съдим как минават зимите в района, има ли сняг, и какви участници в движението се появяват като се приберат амишите на топло
И ето че насред нищото и царевицата изниква в дясно завод за... мдам. Завод за кисело мляко. Млекокомбинат демек. Него го проучих, умрях да се хиля. Значи историята каква е (цитирам): "...През 2005та някъде Осман Патадакоголололу (името е "по спомен" и разбира се няма връзка с действителността) си седял на бюрото и го разчиствал от боклуци. И изведнъж нещо му светнало, и почнал да рови в кошчето за боклук в което изхвърлял ненужните хартии, и, ии, иии... ЕТО ! Намерил го. Смачкана обява във вестник, на която пишело "продава се млекокомбинат". И човекът се загледал, и ей така, на нюх, си казал - трябва да го купя тоз комбинат бре ! И вдигнал телефона, отишъл да го огледа, и го купил. Година и половина после търсил култури и ето, започнал да прави най-хубавото, най-джиджаното кисело мляко..."
Та такива ми ти работи, нежна патриархална картинка, усетил се чичката и си купил млекокомбинат. В момента това нещо бълва едно кисело мляко с марка "Чобани", което с умела реклама успя да стане абсолютен хит за всяка модна женица. Че и за останалите не е съвсем лошо. Читаво кисело млекце. Пет долара кофичката 250 грама.
Но така или иначе, дава хляб на 2000 души само в района, отделно на другите по веригата из страната и в чужбина (зер почнал човекът да прави и в Австралия кисело мляко).
Точно отсреща пък пътчето продължава нагоре. На табелата пише "Пътя не се поддържа от декември до април". На местен език се превежда като "не можем да ти забраним да караш там, но ако се окопаеш се оправяй сам, или чакай да те изгребем април месец".
Това вече е от паркинга на състезанието.
В началото са експозициите на фенските клубове с разни реставрации. Димитър Рангелов да каже кое от тези е карал.
Мили спомени - това е и първият "истински" мотор който съм карал в живота си. ЦР480, модел някъде от началото на 80те години. Гостувах на един приятел във Франция при родителите му които бяха винари и живееха в няколкостотин годишна "воденица". В кавички го поставям понеже си беше сграда с на четири етажа с размери около 15х30 метра. Мотора беше на баща му, качен на тавана и непипан от години. Спазарихме се ако си го сваля сам по стълбите и ако успея да запаля - да си го юркам. Вървеше невероятно.
Е, невероятно невероятно - предполагам по-малко от модерен двутактов кросак 250 кубика, но до тогава критерият ми беше симсон и етз-ка. Имаше разлика
Това е небезисвестното блатце до пистата.
А това вече е на връщане към колата. Внимание, на следващите снимки има и коли които НЕ СА 4х4, но ще трябва да ги търсите внимателно.
Семейно
А тук тия младежи зад оградата свиркаха на всеки минаващ да палне гумите. Тоя с поршето не се изложи. Другите - кой как може.
А това беше мила картинка от селото, паркинг пред къщичка.
Снимките са както съм ги изкарал от двата апарата, тъй че хронологията не е спазена (освен вътре във всяка серия). Оставям на познавачите удоволствието да си подредят кой кого е и какво е. Снимки ще добавям в готовите публикации.
По стар навик - ако някой иска роу формат или голям жпег на някоя от снимките - да свирка.
Състезанието Юнадилла се провежда в покрайнините на село (е, град) Ню Берлин. Нови Берлин демек, щат Ню Йорк. Щата е важен, понеже както при французите има примерно стотина села и паланки наречени "нещо си Сюр Марн", така и в Щатите има поне една шепа Нови Берлини, разпръснати стратегически по картата. Намира се кажи го в центъра на щата, на около 300км северно от град Ню Йорк.
Снимките в тази публикация повечето са през джама на колата, сори за което.
Като начало, цялата област е богата на две неща. Синьо небе и царевица. Небето си беше точно толкова синьо колкото на снимката, не съм го пипал. Царевицата беше навсякъде.
Ню Берлин се намира на път 8, който върви в посока юг север. Някога е бил доста главен път, сега не чак толкова. На петдесетина километра е и градчето Бингхамптън, в което до преди няколко години също имаше кръг от шампионата (и където пистата е по-дълга). Баровци и половина, за един месец си имаха два кръга от шампионата под ръка.
Това тук е някакво друго село, с бакалията му от време оно.
Иначе в района къщите, когато не са ферми, са си на пътя, често представляващи част от някаква област, но не и от град. Адресите им са "Еди кой си, Щатски път 8, номер еди кой си".
Ограничените ми възможности не ми позволяват да тълкувам какво е това в ляво, ще предположа че е ферма. Района е фрашкан с такива, някои здрави, други - изоставени.
Това е река Юнадила, на която е кръстено състезанието. Дълга е стотина километра, след което се влива в Сускехана, и от там по етапен ред - в Атлантика. На времето първите заселници в района са я ползвали първите години като транспортна артерия, биейки път с канута до Бингхамптън за да купят провизии и зърно. После нагоре, настрани, и обратно затваряли кръга пак през Юнадила, прекарвайки до три седмици на път.
Този бандерол пък напомня за другото на което областта е богата: газ. От асоциацията на местните земевладелци е, и призовава в общи линии към използване на суровината по отговорен начин вместо автоматично заклеймяване и забрана.
Това е границата на град/област Ню Берлин. Същинското село Ню Берлин е на десетина километра нататък.
А това е типичната подредба на мпс-тата по вид, марка и модел. Табелата отпред предлага пресни яйца, два долара дузината. Естествено не знам дали цялото местно население винаги предлага неща за продан, или е било за случая. Все пак състезанието си е събитие.
Още един "селски двор"
Тези са изоставени от години. Е - поне откакто аз съм почнал да ходя на състезанието са си все така.
А това е много типична гледка. Поне когато дойде състезателно време, хората сядат пред къщите и гледат посетителите с нескрита липса на интерес
. Посетителите - и те. По вида на тази инсталация далеч по-солидна от сгъваемо столче, считам че зяпането на преминаващите коли е занимание с което поне пенсионерите се занимават доста активно и през останалата част на годината, когато времето го позволява. Точно този ми изглежда доста удобен.А ето го и самото село
Архитектурата е интересна до колкото очаквах да видя такива къщи някъде на юг в Луизиана примерно, а не тук на север. В града е пълно с подобни някога читави конструкции в момента в отвратително състояние. Не знам дали просто селото е бедно, или са решили че в това им е чара, или и двете.
Тази е култова, детето ако я види ще се ухили до ушите. Дано до тогава сградата не се срути, или още по-лошо - да не вземат да я стегнат и/или пребоядисат
А тази табела показва че в района има амиши. Амишите, каквито ги помним от филма "Свидетелят" с Харисън Форд. Само не знам дали амишките са всичките свежи и белоцицлести като Кели МакГиллис
Тук вече започва задръстването за пистата.
Тази снимка е мътна, сори за което, но е с описателна цел. По табелата можем да съдим как минават зимите в района, има ли сняг, и какви участници в движението се появяват като се приберат амишите на топло
И ето че насред нищото и царевицата изниква в дясно завод за... мдам. Завод за кисело мляко. Млекокомбинат демек. Него го проучих, умрях да се хиля. Значи историята каква е (цитирам): "...През 2005та някъде Осман Патадакоголололу (името е "по спомен" и разбира се няма връзка с действителността) си седял на бюрото и го разчиствал от боклуци. И изведнъж нещо му светнало, и почнал да рови в кошчето за боклук в което изхвърлял ненужните хартии, и, ии, иии... ЕТО ! Намерил го. Смачкана обява във вестник, на която пишело "продава се млекокомбинат". И човекът се загледал, и ей така, на нюх, си казал - трябва да го купя тоз комбинат бре ! И вдигнал телефона, отишъл да го огледа, и го купил. Година и половина после търсил култури и ето, започнал да прави най-хубавото, най-джиджаното кисело мляко..."
Та такива ми ти работи, нежна патриархална картинка, усетил се чичката и си купил млекокомбинат. В момента това нещо бълва едно кисело мляко с марка "Чобани", което с умела реклама успя да стане абсолютен хит за всяка модна женица. Че и за останалите не е съвсем лошо. Читаво кисело млекце. Пет долара кофичката 250 грама.
Но така или иначе, дава хляб на 2000 души само в района, отделно на другите по веригата из страната и в чужбина (зер почнал човекът да прави и в Австралия кисело мляко).
Точно отсреща пък пътчето продължава нагоре. На табелата пише "Пътя не се поддържа от декември до април". На местен език се превежда като "не можем да ти забраним да караш там, но ако се окопаеш се оправяй сам, или чакай да те изгребем април месец".
Това вече е от паркинга на състезанието.
В началото са експозициите на фенските клубове с разни реставрации. Димитър Рангелов да каже кое от тези е карал.
Мили спомени - това е и първият "истински" мотор който съм карал в живота си. ЦР480, модел някъде от началото на 80те години. Гостувах на един приятел във Франция при родителите му които бяха винари и живееха в няколкостотин годишна "воденица". В кавички го поставям понеже си беше сграда с на четири етажа с размери около 15х30 метра. Мотора беше на баща му, качен на тавана и непипан от години. Спазарихме се ако си го сваля сам по стълбите и ако успея да запаля - да си го юркам. Вървеше невероятно.
Е, невероятно невероятно - предполагам по-малко от модерен двутактов кросак 250 кубика, но до тогава критерият ми беше симсон и етз-ка. Имаше разлика
Това е небезисвестното блатце до пистата.
А това вече е на връщане към колата. Внимание, на следващите снимки има и коли които НЕ СА 4х4, но ще трябва да ги търсите внимателно.
Семейно
А тук тия младежи зад оградата свиркаха на всеки минаващ да палне гумите. Тоя с поршето не се изложи. Другите - кой как може.
А това беше мила картинка от селото, паркинг пред къщичка.
Коментар