От: Пътят до коприната. С мотор по Pamir highway – М41 или Motosynthesis.
С малко закъснение - смс от Димо от късния следобед:
Ot 100km sam v Evropa - granicata e v Uralsk. Russian border formalities nachali.
Последното изречение е повторение на смс от Черноморската обиколка.
Иначе офроуда в Казахстан си е бил предизвикателство. Много дълбок фин прах, камиони и скорпиони. Каза, че местните селяни са много диви, не говорели никакъв език и само мучали. С удоволствие напуска Казахстан.
Иначе днес дойде излишния багаж. Отдъхнете си - снимките до Алмати са спасени и са при мен.
Аз ще ги разгледам тази вечер, а вие - като се върне автора.
От: Пътят до коприната. С мотор по Pamir highway – М41 или Motosynthesis.
Кръгчетата ги въртя в някакво населено място. Само че последната точка (9,33часа) е на изток от селището. Колко е часа сега там, май са два часа напред?
От: Пътят до коприната. С мотор по Pamir highway – М41 или Motosynthesis.
Най-егоистично ми се иска Димо да спре за по-съществена почивка в Саратов, там да има свестен интернет и той да намери време да разкаже/покаже нещо от изминатия маршрут след последното включване. Но.... както реши и Бог да му помага.
Най-егоистично ми се иска Димо да спре за по-съществена почивка в Саратов...
И аз си помислих, че ще спре в Саратов, но гледай какво става! Ако не греша, днес е отметнал кажи-речи 1400 км. Дали ще спре във Волгоград, или ще отпраши незабавно към Ростов?
От: Пътят до коприната. С мотор по Pamir highway – М41 или Motosynthesis.
Ехоо, спрях във Волгоград
Наистина е ужасно топло. Ма много сте писали
За днес са седемстотин шестдесет и пет км. (пиша ги с думи щото нямам всички цифри).
От зад напред ...
Снощи проверката беше дълга, пълна и тягостна.
Първо казахстанците разхвърляха багажа, после руснаците влязоха в детайл ...
Имам си рентгенова снимка на мотора
Все едно. Всичко е наред. Не нося оръжие и наркотици ...
После си намерих хубаво местенце до една "речка"
Участъка след Байконур беше тежък, но всяка що годе подготвена Жипка от форума би летяла от там
Минах го само с едно падане. Вече съм стар за тия неща Както казва Бат' Съби: Спирам си бате, нагласям си моторчето и с повече разум (кой, колкото има ) напред ... Трасето е ралиджийско. Просто има участъци с дълбок пясък, в които като влезеш на скорост става луда работа. При дъжд е непроходимо, заради дължината. Но дъжд/няма
Моята техника беше : спускане на гумите до нула шест атм. и на втора, трета с повече бодрост в очите )
При тежките места/полечка ... на първа. Самообладание трябва.
За Байконур много имам да разправям
Още не мога да повярвам.
Аз също съм от поколението, което мечтаеше да полети в космоса ...
П.П.
Отивам да си взема още бира
От: Пътят до коприната. С мотор по Pamir highway – М41 или Motosynthesis.
еее, ти ме разби, егати пътешествието, егати снимките, егати разказите, егати случките, егати нещото!!!!!
за руснаците и това, че са те посрещнали така на Байконур- WOW, направо не мога да повярвам, много уважение към тях!
стоя тука със зяпнала уста, егати аз на 15 години като бях, от порно се впечатлявах по-малко!!
Коментар