Днес, като се събудих в ранни зори, към 12:00 реших, че прекрасното слънце греещо навън няма да остане неоползотврено. Звъннах на тоз-онзи, но всички се оказаха във втората половина на реализацията на плановете си за деня и не им идваше мерак да се разправят с мен. Ами като е така няма да им преча. Запалих добрата стара "истинска" мторетка (не косачката, да не се бърка някой
) и отпраших на едно квартално каране в юг-югоизточна посока. Някъде около Кюстендил се усетих, че въпреки голямото си желание, никога не съм влизал в Сърбия през КПП Отоманци... пък и последният път не можах да ям плескавици на Пирот... Е'мчик'ош'муй... От там Босилеград, Горна Лисиня, Власина... че като ме прасна един дъжд преди Сурдулица... Гледам назад към родината ясно небе с малки кълбести облачета, напред оловносива стена от дъжд. Взе и да захлажда... Абе аз да не съм водолаз... я стига експерименти. Кръъъгом и към Стрезимировци. Ясно е, че и този път плескавиците ще ги пропусна, но поне следващата седмица няма да се чудя накъде ще подкарам. За да не съм валат на Трън свих към Ждрелото на Ерма река. Разгеле най-накрая го разгледах това чудо (вече 20 пъти сигурно само се каня). После Брезник, прекрасен, живописен път към Божурище, малко обиколки около и в София и в къщи. Събраха се едни 300 километра, достатъчни да поначеша крастата. От всичко по малко, де'т се вика.
Първото интересно нещо, заради което отварям дума, е че на околоМръсното покарахме малко с един чиляк яхнал BMW GS 800, с отворен ауспух и австрийска регистрация, в каската на който се подвизаваше физиономия, силно наподобяваща нахиленият ЗМЕЙ. Митко, я си признай ако си бил ти. Да нямаш повод за радост и черпня?
Второто дето ми се върти из главата е и това, заради което кръстих темата така. И на четирите гранични проверки, наши и сръбски, ме гледаха толкова подозрително и с недоверие, че нямаше как да не ми стане странно. Прекосявал съм граници колко ли пъти вече, но никога не съм им казвал, че карам без посока, само ей така за удоволствие. Е, оказа се, че и никога не ми бяха ровили толкова старателно двете фланели в топ касата. На влизане в Сърбия дори щателно ми провериха чантичката на кръста. За първи път ме карат да извадя всичко дори от портфейла си. Направо не повярвах. Аз им казвам, че дори кутия цигари нямам, а господата пак: "Ще видим". Питха ме дали седалката се отваря и какво ли още не. Очаквах всеки момент да пристигне някой с комплект ключове да започваме голямото разглобяване... И всичко това подозирам само задето има казх, че никъде не отивам, просто си карам мотора за кеф. Абе какъв е тоя КЕФ бре? Запитах се толкова ли е странно човек да си кара мотора за удоволствие. На балканите нямаме ли право да се забавляваме, нямаме ли право да живеем добре и да се радваме на живота или по дефолт все трябва да ни е гадно, да гледаме мръсно и нон-стоп да практикуваме: "Псуем те животе"... Толкова ли е страшно да правиш нещо от което няма да изкараш пари, а ще се забавляваш?
Какво всъщност е "НОРМАЛНО" да правим? Какво? "Да ходим да вършим някаква "много важна" работа"... "Да опитваме да прецакаме някой"... "Да сме тръгнали на екскурзия, ама задължително в група от поне 15 човека"... ми то май това е.
Всичко останало със сигурност е: Алогично, Незаконно, Ненормално и дори Неморално!
Ако съм прав дори на 20% категорично ви заявявам, че съм безкрайно щастлив задето съм ненормален. Безкрано щастлив съм и задето вие също не сте от най нормалните... Благодаря ви даже за това! Благодаря ви че сте ненормални!!!! Продължавайте така, продължавайте да се побърквате. Много ме кефите!!!

Първото интересно нещо, заради което отварям дума, е че на околоМръсното покарахме малко с един чиляк яхнал BMW GS 800, с отворен ауспух и австрийска регистрация, в каската на който се подвизаваше физиономия, силно наподобяваща нахиленият ЗМЕЙ. Митко, я си признай ако си бил ти. Да нямаш повод за радост и черпня?
Второто дето ми се върти из главата е и това, заради което кръстих темата така. И на четирите гранични проверки, наши и сръбски, ме гледаха толкова подозрително и с недоверие, че нямаше как да не ми стане странно. Прекосявал съм граници колко ли пъти вече, но никога не съм им казвал, че карам без посока, само ей така за удоволствие. Е, оказа се, че и никога не ми бяха ровили толкова старателно двете фланели в топ касата. На влизане в Сърбия дори щателно ми провериха чантичката на кръста. За първи път ме карат да извадя всичко дори от портфейла си. Направо не повярвах. Аз им казвам, че дори кутия цигари нямам, а господата пак: "Ще видим". Питха ме дали седалката се отваря и какво ли още не. Очаквах всеки момент да пристигне някой с комплект ключове да започваме голямото разглобяване... И всичко това подозирам само задето има казх, че никъде не отивам, просто си карам мотора за кеф. Абе какъв е тоя КЕФ бре? Запитах се толкова ли е странно човек да си кара мотора за удоволствие. На балканите нямаме ли право да се забавляваме, нямаме ли право да живеем добре и да се радваме на живота или по дефолт все трябва да ни е гадно, да гледаме мръсно и нон-стоп да практикуваме: "Псуем те животе"... Толкова ли е страшно да правиш нещо от което няма да изкараш пари, а ще се забавляваш?
Какво всъщност е "НОРМАЛНО" да правим? Какво? "Да ходим да вършим някаква "много важна" работа"... "Да опитваме да прецакаме някой"... "Да сме тръгнали на екскурзия, ама задължително в група от поне 15 човека"... ми то май това е.
Всичко останало със сигурност е: Алогично, Незаконно, Ненормално и дори Неморално!
Ако съм прав дори на 20% категорично ви заявявам, че съм безкрайно щастлив задето съм ненормален. Безкрано щастлив съм и задето вие също не сте от най нормалните... Благодаря ви даже за това! Благодаря ви че сте ненормални!!!! Продължавайте така, продължавайте да се побърквате. Много ме кефите!!!

Коментар