Мисията.

[ЗМЕЙ]

До: Мисията.

Когато за пръв път стъпах в Гърция и поисках да пия Цантали, кръчмаря снизходително ме погледна и ми донесе Барбаяни Стана ми малко неудобно, но след 3х200 срамът ми мина и се престраших за № 4, от който ми стана още по - хубаво и като краен ефект у мен остана един топъл спомен за тази марка узо

ВладиЧ, какви са Вашите впечатления ?

[zlatoto_zd]

До: Мисията.

В Гърция, както и у нас, хората от различните географски области имат различни предпочитания към напитките. В северните части на страната се пие узо, което е с по-висок градус и по-твърдо и остро на вкус т.е. близко до нашата мастика. Узото Цантали е представител на тези вкусове. В южните области и по островите узото е меко и много често е с различни подправки - кориандър, мащерка и много, на които не им знам имената. Това е причината узото да се пие топло - когато е изстудено не се усещат подправките.
Ха, наздраве!

[ВладиЧ]

До: Мисията.

Узо Барбаяни е много добро! Много меко, мазно и ароматно. И Пломари го бива. Остри вкусови усещания и високи градуси на мен никак не са ми по вкуса. За това и не понасям нашенска мастика, а пък от анасонови ракии по 55-60 градуса направо ми се повдига...
За мен (да не ми се разсърди някой), тези последните, които съм описал, са пиенета за алкохолици, а не за човек, който е седнал да си прави сладки приказки и кефа...

[4EGEVARA]

До: Мисията.

Понеже в Пломари ме налегна умората,а и притегателната сила на любимото ми узо(Пломари) бе съответно най-голяма в едноименния град,набих кучките малко след табелата и преди другите да разберат,че липсвам от групата,се нахулих в първата кръчма,която се изпречи.Минавам през тераса със столове и маси под чадъри,и суркайки табани влизам вътре,където двама островитяни,категорично гърци-бъкел нищо не говорят,стоят и гледат телевизия...пак гръцка.Разбрахме се лесно,защото единственато ми абсурдно беше: "УЗОООО????????"
Енергичното кимане на единия веднага ме успокои,викам си разгелле тоз път стана работата,разбрахме се от първия път.Вече си представях,как ще изненадам другите мисионери,които подминаха това райско мяст в търсене на поредната забележителност,или следвайки поредния фалюив курс на GPSа,с Узо и много,ама много лед и потна бутилка вода....Тъкмо тази анимация се въртеше на метър над главата ми,толкова истинска,все едно Том и Джери по Картууна....,когато въпроса на бармана,отнове ме изстреля в изходна позиция...аз вече примлясквах сладко и миризмата на анасон галеше нервните ми окончания в носа.По нергичното му ръкомахане се досетих,че не съм му казал,какво точно узо искам...а си мислех,че се подразбира,та нали бихме толкова път заради това узо Пломари.Викам му "Узо Пломари бе човек,П-Л-О-О-М-А-Р-И...",а той с кисел жест ми вика " Узо Пломари....дис ис... Л-И-К-Ь-О-О-Р".Баси,действа изнервящо вече,още повече,когато освен жаждата за вода,ти се иска и една глътка ей така...а и през улицата едно мореее....вълнички,две масички със столчета стоят и чакат....красота.Поръчвам му "Дай ми да бест узото мамка му,това,което пиете хиър..."О,каква радостна мутра стоеше пред мен и вече наливаше от първата бутилка до него....и мърмореше "Барбаяни,Барбаяни..."Докато се обадя с жест,че искам малко щото сме смотори(разбира се през това време бръмча и карам жестикулирайки енергично...)този "младеж няла две водни чаши до горе,място за лед не остави...и бутилката свърши.С отработено движение бръкна под бара и извади Т-У-Б-А,пълна с ароматната течност,заби една фуния в гърловината на празната бутилка и доля съответното количество узенце-Барбаяни.Така изпълни поръчката и я гарнира съответно с потната бутилка минерална вода.Взех безапелационно таблата с чашите,водата,леда и се отправих към терасата с надеждата ми за изненада.Не зная,колко съм изненадал някого,но Владич вече щракаше с апарата и жадно премляскваше.
Като се сетя,че го набидих за моя учител по пиене на узо...а той хал хабер нямаше....,но това е друга тема.
Та така се запознахме и с Барбаяни....

[giorgio]

До: Мисията.

Цецо, Цецо, пак си объркал темите, ама... на кой му пука...

Ето финала на краткия ти разказ:



Сега и без това се чудиш какво да правиш... Да вземеш да пуснеш едно ЛС до Венци Петров, да ти направи папка в FTP, та да качиш и някоя друга снимка ли...

Желая ти бързо възстановяване!

[4EGEVARA]

До: Мисията.

...ми като се зачета,че като ме обземе един ентусиазъм да пиша,че пиша ,пиша и после видя темата...,хем външно не приличам на блондинка....