Tweet
Скоро имах продълговато служебно отсъствие от дома. За разнообразие в багажа ми втъкнаха третия брой на "The Explorer" от тази година, двумесечно издание. Не е лошо четиво, става за разтуха и младите амбициозни редактори са събрали интересни материали. Една от хубавите статии в този брой е на стр. 92, под раздел култура,
"Пътешественикът" . Много ми хареса и ще я попрепиша тук :
Майкъл Китакис пътува, снима и пише за приключенията си. "Пътешественикът" се състои от етюди, писма, есета, записки от дневник из места, които авторът е посетил. "Пътешественикът" не е роман, нито пътепис или туристически гид. Записките в книгата са лично и съкровено споделяне, подобно на писма от скъп и близък приятел, което и дава усещането за непосредственост и лично отношение в творбата.
Фотограф и писател, Майкъл Китакис представя различни култури и места по света през последните 30 години. Той е грък по произход, но е роден и живее в Щатите. Преподава в университетите в Калифорния, Монтана, а университета в Южна Калифорния го удостоява със сертификат за отличие в преподавателската дейност. Снимките на Майкъл Китакис са включени в стотици изложби, книги и албуми. През 1999г. Китакис става член на Кралското географско дружество на Великобритания.
Сбогом, Танжер
извадка от дневника, 20.10.2006
Танжер , Мароко
"Както и навсякъде другаде, и тук е пълно с призраци, а усещането, че все още има нещо останало от времето, когато тук са живели Пол Боулс, Капоти, Бети Хътън, битниците и Бъроуз, по-скоро е свързано с прочетеното от мен, отколкото с някакъв опит на града да ги използва като реклама за привличане на туристи (... ) Градът се държи така, все едно писателите и артистите никога не са му били необходими, докато те самите са имали нужда от Танжер. И това вероятно е така. Бъроуз, Боулс и тълпата от неканени гости са дошли , за да открият и вземат нещо от града. Ако не бях чел нещо за това, никога нямаше да изпитам каквото и да било усещане за някогашното присъствие на Хътън и приемите й или за Бъроуз и неговата пристрастеност към наркотиците. Нямаше да почувствам поезията на Гинсбърг или да разбера въодушевлението на Боулс. Щях просто да видя града и за известно време това щеше да ме задоволи напълно, точно както беше с Париж. Чувал съм да казват, че някога в Танжер всичко било възможно, казват в минало време и това е нещото, което ме изненадва, защото, след като пребродих потайните кътчета на града разбрах, че и сега е така."
Интервю с М.Китакис, обажда се в редакцията около 17 часа наше време от Сан Франциско. Говори бавно и отчетливо, има спокоен и дружелюбен глас. Разказва толкова улекателно, че няма начин да се придържаш към предварително подготвени въпроси. разговорът е непринуден. Без очаквания, типично за пътешественик. :
Колко време ви беше необходимо да напишете книгата?
Книгата съдържа епизоди от живота и пътуванията ми от последните 30 години, през които съм водил записки. Така че писах тази книга 30 години ( смее се ). Именно поради тази причина всяка страница е различна - една е красива, друга грозна, една е комична , друга тъжна. Всъщност, нещата, които всички ние споделяме на този свят.
Обиколили сте толкова много държави, живели сте в различни страни, все пак къде се чувствате у дома?
В Европа. Тук настъпиха големи промени, хората са жадни за живот, младите са изпълнени с различни, нови идеи. Аз съм доста критичен къ САЩ. Сега и там се очаква промяна, едно ново начало с управлението на Обама, но в САЩ цари прекалено много страх. А и Америка е по-скоро един голям магазин, където всичко се продава. Аз не се чувствам комфортно живеейки в магазин.
Какво означава да си пътешественик?
Пътешественикът не говори много, той слуша. Опитва се да разбере света. В това се крие красотата. Да имаш въпроси е вълнуващо. Пътешественикът е широко скроен, той наблюдава, но няма очаквания. По това се различава от туриста, който само посещава дадено място по време на отпуск или ваканция.
Пътешественикът не се чувства изгубен?
Не. Навсякъде се срещаш с различни и интересни хора, които споделят опит, преживявания, начина си на живот, оплакват се или се смеят заедно. Пътешественикът не може да е националист, това е отрова за него, той е гражданин на света.
.......... разговаряме още дълго за живота и света, интересува се от хората, с които общува, и неусетно той започва да задава въпросите.
Интервюто е взето от Д.Андонова.
Интересен човек с богат житейски опит и широк мироглед.
Ако ви допада, книгата е едноименно заглавие в обем 192 стр. ,
на цена 8 лева, издателство ИК "Унискорп"
"Пътешественикът" . Много ми хареса и ще я попрепиша тук :
Майкъл Китакис пътува, снима и пише за приключенията си. "Пътешественикът" се състои от етюди, писма, есета, записки от дневник из места, които авторът е посетил. "Пътешественикът" не е роман, нито пътепис или туристически гид. Записките в книгата са лично и съкровено споделяне, подобно на писма от скъп и близък приятел, което и дава усещането за непосредственост и лично отношение в творбата.
Фотограф и писател, Майкъл Китакис представя различни култури и места по света през последните 30 години. Той е грък по произход, но е роден и живее в Щатите. Преподава в университетите в Калифорния, Монтана, а университета в Южна Калифорния го удостоява със сертификат за отличие в преподавателската дейност. Снимките на Майкъл Китакис са включени в стотици изложби, книги и албуми. През 1999г. Китакис става член на Кралското географско дружество на Великобритания.
Сбогом, Танжер
извадка от дневника, 20.10.2006
Танжер , Мароко
"Както и навсякъде другаде, и тук е пълно с призраци, а усещането, че все още има нещо останало от времето, когато тук са живели Пол Боулс, Капоти, Бети Хътън, битниците и Бъроуз, по-скоро е свързано с прочетеното от мен, отколкото с някакъв опит на града да ги използва като реклама за привличане на туристи (... ) Градът се държи така, все едно писателите и артистите никога не са му били необходими, докато те самите са имали нужда от Танжер. И това вероятно е така. Бъроуз, Боулс и тълпата от неканени гости са дошли , за да открият и вземат нещо от града. Ако не бях чел нещо за това, никога нямаше да изпитам каквото и да било усещане за някогашното присъствие на Хътън и приемите й или за Бъроуз и неговата пристрастеност към наркотиците. Нямаше да почувствам поезията на Гинсбърг или да разбера въодушевлението на Боулс. Щях просто да видя града и за известно време това щеше да ме задоволи напълно, точно както беше с Париж. Чувал съм да казват, че някога в Танжер всичко било възможно, казват в минало време и това е нещото, което ме изненадва, защото, след като пребродих потайните кътчета на града разбрах, че и сега е така."
Интервю с М.Китакис, обажда се в редакцията около 17 часа наше време от Сан Франциско. Говори бавно и отчетливо, има спокоен и дружелюбен глас. Разказва толкова улекателно, че няма начин да се придържаш към предварително подготвени въпроси. разговорът е непринуден. Без очаквания, типично за пътешественик. :
Колко време ви беше необходимо да напишете книгата?
Книгата съдържа епизоди от живота и пътуванията ми от последните 30 години, през които съм водил записки. Така че писах тази книга 30 години ( смее се ). Именно поради тази причина всяка страница е различна - една е красива, друга грозна, една е комична , друга тъжна. Всъщност, нещата, които всички ние споделяме на този свят.
Обиколили сте толкова много държави, живели сте в различни страни, все пак къде се чувствате у дома?
В Европа. Тук настъпиха големи промени, хората са жадни за живот, младите са изпълнени с различни, нови идеи. Аз съм доста критичен къ САЩ. Сега и там се очаква промяна, едно ново начало с управлението на Обама, но в САЩ цари прекалено много страх. А и Америка е по-скоро един голям магазин, където всичко се продава. Аз не се чувствам комфортно живеейки в магазин.
Какво означава да си пътешественик?
Пътешественикът не говори много, той слуша. Опитва се да разбере света. В това се крие красотата. Да имаш въпроси е вълнуващо. Пътешественикът е широко скроен, той наблюдава, но няма очаквания. По това се различава от туриста, който само посещава дадено място по време на отпуск или ваканция.
Пътешественикът не се чувства изгубен?
Не. Навсякъде се срещаш с различни и интересни хора, които споделят опит, преживявания, начина си на живот, оплакват се или се смеят заедно. Пътешественикът не може да е националист, това е отрова за него, той е гражданин на света.
.......... разговаряме още дълго за живота и света, интересува се от хората, с които общува, и неусетно той започва да задава въпросите.
Интервюто е взето от Д.Андонова.
Интересен човек с богат житейски опит и широк мироглед.
Ако ви допада, книгата е едноименно заглавие в обем 192 стр. ,
на цена 8 лева, издателство ИК "Унискорп"