Tweet
Беше невероятно !
Трябваше да тръгна в понеделник към Видин, да се влача бавно покрай Дунав-а и в деня Х да се озова пред стадион „Партизан”. Обаче се замотах. Твърде дълго и прецизно си поправях куфара и гръмнах деня. В сряда сутрин два мотора тръгват от едната страна на града, три мотора от другата. Избрах първите два, по време. Тръгваха по-рано. Крайната цел за всички е „Партизан”. Дафин е пъхнал някакъв трак в Зумо-то и понеже му е забранил магистралите се съгласяваме и тръгваме. След Пирот хващаме на север по малки 3то класни пътчета с приятни завои и лоша настилка. Движим се успоредно на прохода Петрохан, но сме в сръбско. На почивката Румен (BMW R1200RT) нещо не е щастлив
Много дупки, баси пътя... аре да излизаме на нещо по-главно. Ние с Дафин се хилим. Пътя си е ОК. Обаче след 20-30 км. Дафин дръпва през едно село, влиза в тесен междуселски път, от там стигаме другото село, вилната му зона и от там – в шипките 
Моя ГПС се мъчи милия да ме върне на пътя, но по едно време откри малката черна чертичка в картата си и преизчисли новия маршрут. Спираме до храстите идва Румбата. Дафин се хили, аз само вътрешно. Мисля си, това е някакъв номер. Дафин иска да вкара Румбата в приключение. Ще мина, все пак те са с момичета по моторите, аз съм сам – няма страшно. Най-много да се наврем едно-две дерета напред, някой да се счупи и да изкараме весело. Имам храна, вода, някой каза,че има дискове на Диси, значи тук ще е концерта Тръгваме. Дафин отпред, аз след него. Храсти, шипки, аз не мога да спра да се хиля в каската,” НЕ, това не е вЕрно”. Караме по неизползван коларски път, на 400 км от Белград и бързаме за концерт Излизаме на една полянка, от която продължават две пътечки. Спираме. RT-то : Аз се връщам. Аз мълча. Дафин: „Аре още малко. ОК връщаме се”. Обръщаме слизаме в селото. Румен го няма. Пушим цигара, аз тръгвам нагоре. Румен бесен. Паднал в един коловоз, спукал десния куфар, девойката се поодарила. Абе – тъпо, ама нямаше много сръдни.
Избираме най-краткия път към по-главен и потегляме. Спирка за обяд, плескавици, вешалици ..
Съвсем навреме се озоваваме в Белград. От файла, който Мони пусна с къмпинзи в Европа си бях дръпнал координатите на единствения(според този файл) в Белград къмпинг Дунав. Намирам го. Работи. Добър ден, мотор+човек+палатка=728 динара. 8 евро. На брега на Дунав подстригана трева, сянка, място за моторчето и топла вода в приличната баня. Съседите – норвежци с три, четири каравани и още някакви. Пълно спокойствие. От там – градски транспорт и „Партизан”
За концерта после ще разправям. То е отделно преживяване
Даже мислехме темата да е До Белград по черно или По черно на концерт ...
Трябваше да тръгна в понеделник към Видин, да се влача бавно покрай Дунав-а и в деня Х да се озова пред стадион „Партизан”. Обаче се замотах. Твърде дълго и прецизно си поправях куфара и гръмнах деня. В сряда сутрин два мотора тръгват от едната страна на града, три мотора от другата. Избрах първите два, по време. Тръгваха по-рано. Крайната цел за всички е „Партизан”. Дафин е пъхнал някакъв трак в Зумо-то и понеже му е забранил магистралите се съгласяваме и тръгваме. След Пирот хващаме на север по малки 3то класни пътчета с приятни завои и лоша настилка. Движим се успоредно на прохода Петрохан, но сме в сръбско. На почивката Румен (BMW R1200RT) нещо не е щастлив
Много дупки, баси пътя... аре да излизаме на нещо по-главно. Ние с Дафин се хилим. Пътя си е ОК. Обаче след 20-30 км. Дафин дръпва през едно село, влиза в тесен междуселски път, от там стигаме другото село, вилната му зона и от там – в шипките Моя ГПС се мъчи милия да ме върне на пътя, но по едно време откри малката черна чертичка в картата си и преизчисли новия маршрут. Спираме до храстите идва Румбата. Дафин се хили, аз само вътрешно. Мисля си, това е някакъв номер. Дафин иска да вкара Румбата в приключение. Ще мина, все пак те са с момичета по моторите, аз съм сам – няма страшно. Най-много да се наврем едно-две дерета напред, някой да се счупи и да изкараме весело. Имам храна, вода, някой каза,че има дискове на Диси, значи тук ще е концерта
Тръгваме. Дафин отпред, аз след него. Храсти, шипки, аз не мога да спра да се хиля в каската,” НЕ, това не е вЕрно”. Караме по неизползван коларски път, на 400 км от Белград и бързаме за концерт Излизаме на една полянка, от която продължават две пътечки. Спираме. RT-то : Аз се връщам. Аз мълча. Дафин: „Аре още малко. ОК връщаме се”. Обръщаме слизаме в селото. Румен го няма. Пушим цигара, аз тръгвам нагоре. Румен бесен. Паднал в един коловоз, спукал десния куфар, девойката се поодарила. Абе – тъпо, ама нямаше много сръдни.Избираме най-краткия път към по-главен и потегляме. Спирка за обяд, плескавици, вешалици ..
Съвсем навреме се озоваваме в Белград. От файла, който Мони пусна с къмпинзи в Европа си бях дръпнал координатите на единствения(според този файл) в Белград къмпинг Дунав. Намирам го. Работи. Добър ден, мотор+човек+палатка=728 динара. 8 евро. На брега на Дунав подстригана трева, сянка, място за моторчето и топла вода в приличната баня. Съседите – норвежци с три, четири каравани и още някакви. Пълно спокойствие. От там – градски транспорт и „Партизан”
За концерта после ще разправям. То е отделно преживяване
Даже мислехме темата да е До Белград по черно
или По черно на концерт ...
Коментар