Отдавна мисля да пусна такава тема, нещо като анкета, но не точно. Покрай пътуванията, пътеписите, срещи с мотористи се вижда една разлика в мотивацията на хората да пътуват. Всички имат някакви вътрешни причини и през повечето пъти са неясни отвън, понякога може би твърде различни и макар пътуващите хора външно да си приличат, се движат от разнообразни мотиви...
Ето и моята история. Започнах да пътувам преди две години, като в началото ме привлече основно удоволствието от карането на мотоциклета и самото движение. Просто беше важно да се кара нанякъде. Постепенно, обаче, мотивацията ми се промени. Сега искам да пътувам нанякъде, което значи навсякъде, без да изключвам дадено място като “безинтересно”. Искам да срещам хора, ако мога да комуникирам с тях, да снимам. Да поразмишлявам за връзката между мястото и хората, и евентуално да се получи някаква история, поне в главата ми. А дали мога да напиша тая история е съвсем друго. Не мога да пропусна, че това мислене окончателно се затвърди в мен след като прочетох тази книга. Пътуването с мотора ми отвори погледа към пътешествията изобщо, и сам си потвърдих, че няма значение как - с мотор, кола, пеша и всички останали начини.
Затова и си мисля, че вече нямам никакви предпочитания към известни места, “гледки”, “исторически обекти”. По всеки път е интересно и дори избягайки местата с многото тълпи може да подредя по-истинска картина в главата си.
Затова въпроса ми е “Защо пътуваме?” Според мен от отговора зависи какви дестинации си избираме, по кои пътища караме, къде спираме, какво виждаме и усещаме, какви снимки правим и каква история ще излезе накрая - дали написана или само в главите ни. Пък и какви сме всъщност...
Ето и моята история. Започнах да пътувам преди две години, като в началото ме привлече основно удоволствието от карането на мотоциклета и самото движение. Просто беше важно да се кара нанякъде. Постепенно, обаче, мотивацията ми се промени. Сега искам да пътувам нанякъде, което значи навсякъде, без да изключвам дадено място като “безинтересно”. Искам да срещам хора, ако мога да комуникирам с тях, да снимам. Да поразмишлявам за връзката между мястото и хората, и евентуално да се получи някаква история, поне в главата ми. А дали мога да напиша тая история е съвсем друго. Не мога да пропусна, че това мислене окончателно се затвърди в мен след като прочетох тази книга. Пътуването с мотора ми отвори погледа към пътешествията изобщо, и сам си потвърдих, че няма значение как - с мотор, кола, пеша и всички останали начини.
Затова и си мисля, че вече нямам никакви предпочитания към известни места, “гледки”, “исторически обекти”. По всеки път е интересно и дори избягайки местата с многото тълпи може да подредя по-истинска картина в главата си.
Затова въпроса ми е “Защо пътуваме?” Според мен от отговора зависи какви дестинации си избираме, по кои пътища караме, къде спираме, какво виждаме и усещаме, какви снимки правим и каква история ще излезе накрая - дали написана или само в главите ни. Пък и какви сме всъщност...
Коментар