Обява

**nikita66** · 11-10-09, 19:59

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Поздравления!
Много обичам да чета пътеписи. За моя изненада повечето атрактивни маршрути са с мотори. Чудна работа! Явно нас повече ни мързи.

Да му се ненавиди и на куража, който имате

.

**suzuki_neli** · 11-10-09, 21:50

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Ден 4 (25.08 - вторник)
Имахме време да стигнем горе-долу до Риека.

Но! Пак се оказа, че плановете са за това, за да се развалят. Малко преди града със звучното име Шибеник (Šibenik) на Гоши мотора изведнъж угасна. Точно пред сервиз на КТМ

Оказа се, че Дукатито няма ток. Таблото не светеше и стартера отказваше да завърти дори. Оказа се, че главния бушон е изгорял, но когато сложихме нов и той изгоря. В сервиза на КТМ не можаха да ни помогнат, защото монтьорите точно този ден ги нямаше. Питахме и за частите на Барни, но ги нямаха в наличност. Късмет

Поне ни приютиха да не стоим на улицата.

След около час разплитане на кабели и една шепа изгоряли бушони, мотора запали!!!!!! Събрахме го и продължихме. Но на средата на Шибеник мотора пак угасна. Този път драмата с кабелите продължи по-дълго. Гоши дори се обажда до Дукати в София – безрезултатно. Барни каза, че инженера проектирал инсталацията на Дукатито се казва Тоци Бегàли

След няколко-часови опити Дукатито все пак благоволи да запали.
Но времете беше доста напреднало и трябваше да се търси място за спане.

Малко по-късно настроението беше вече на 6.

Намерихме приятен къмпинг с много смокинови дръвчета близо до гр. Сенж (Senj) на 65 км. преди Риека.

Забравихме да представим нашите приятели Кучо и Печо

За днес: Trogir, Šibenik, по магистралата покрай Otocac, Senj – 290км.

Ден 5 (26.08 - сряда) – Тръгнахме от Сенж, минахме през Риека и там намерихме още един магазин на КТМ, но части пак нямаше. Продължихме към Триест и известния дворец в „Мира Маре“. Естествено обаче никой от нас не беше сетил да види точно къде се намира той. Обиколихме целия град и след като се бяхме примирили, че няма да намерим прословутия дворец и вече си тръгвахме, точно на излизане от града го видяхме!

Много красиво място, вижда се в какъв разкош са живели италианските аристократи, по време когато ние сме били още под турско робство.

Следваща спирка – Венеция (по магистралата за по-бързо). Слязохме от магистралата при San Dona di Plave, като крайната спирка беше Punta Sabbioni. Заляха ни табели с къмпинги (до края на сушата 24 на брой!) и хотели (доста по-многобройни). Но повечето места или нямаше места, или не искаха да ни приемат за по-малко от 3 дни

Най-накрая се настанихме в кънпинг Del Sole (http://www.campeggiodelsole.it/). Имахме един свободен ден за разглеждане на Венеция, та решихме да си поизперем дрехите

))

Оказа се, че въздуха е толкова влажен, че за два дни нищо не изсъхна.

Срещнахме един немец, чието BMW R80GS изглеждаше като чисто ново. Барни разговаря дълго с него, нищо че немеца говореше само немски, а Барни – само английски

За днес – Senj, Rijeka, Trieste, Venezia – 350км.

Ден 6 (27.08 - четвъртък) – днес планувахме да разглеждаме цял ден Венеция.

Искам да отбележа, че града не миришеше на тиня, както съм чувала от някои хора (може би през зимата има някаква миризма).
Мисля, че няма нужда да описвам колко беше красиво навсякъде. Просто италианците живеят с изкуство. Класическата музика е на почит и всичко е поднесено с невероятен финес.

Моста на въздишките се оказа не място, на което се събират влюбени хора, както си мислех. По него са минавали затворниците, осъдени на смърт и всъщност въздишали по отиващия си живот.

Посетихме магазин на Ферари

Болидът беше истински дори! А буталото имаше следи, че е работило!

Корабчетата щъкаха навсякъде. Много ни беше интересно как не катастрофират?!

Заради тази подводница ходихме час и половина пеш, само за да се окаже, че не е истинска, а част от изложбата Sub Tiziano.

Изделия от известното Муранско стъкло.

Решихме да останем и вечерта – определено си струваше!

Имаше няколко камерни оркестъра, които свиреха класическа музика и евъргрийни. Интересното беше, че имаше много млади хора, които се радваха на тази музика, нищо че е доста по-различна от Pop и R&B.

Ресторантите ни приканваха да ги посетим с примамливо поднесени морски деликатеси. И така и направихме , вечеряхме в един китайски ресторант

.

Ден 7 (28.08 - петък)
Днешният план беше да стигнем до езерото Комо и по-точно Мандело дел Ларио (Mandello del Lario), където се намира завода на Мото Гуци.

Близо до Венеция се намира малкото градче Ноале (Noale), в което се помещава заводът на Априлия. Естествено не пропуснахме да го посетим (Гоши беше особено заинтересован, защото преди Дукатито караше Априлия РСВ Миле)

.

Продължихме към Милано. Идеята беше да не се качваме на магистралата, за да не ни е скучно, но пътя който минава покрай нея, беше с многобройни населени места, като във всяко имаше по няколко кръгови кръстовища. Това просто уби темпото ни на каране и за това все пак се качихме на магистралата. В Милано трябваше да отидем до магазин на КТМ (по карта намиращ се на околовръстното), защото Барни караше все още със счупен скоростен лост, но се оказа, че околовръстното е доста широко (буквално) понятие. Объркахме се и хванахме за Como и след това - Lecco.

Малко преди Mandelo del Lario, попаднахме на моторджийски къмпинг, в който Мото Гуцитата бяха повече от CBR-ите по нашите събори

.

И един достоен съперник на BMW R 1200 RT с табло, светещо като коледна елха

Moto Guzzi Norge 1200

Езерото Комо

За днес – Venezia, Noale, Vicenza, Milano, Mandello del Lario – 400км.

**drago varvar** · 11-10-09, 22:27

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Нели ако бяхте карали по плана,щеше да ви е доста по скучно.Чакам с нетърпение продължението.Този път вие от където се връщате аз на там отивам

**boiko73** · 12-10-09, 20:55

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Браво Нели, а ние се чудихме що не идваш на сбирки в сряда. Много хубаво пътуване. С жена ми направихме подобно преди месец и наистина местата са много красиви. За многото хотели около Венеция и къмпинги ние също видяхме проблем и не ни пуснаха за една нощувка или за две. Явно не ги е треснала достатъчно кризата. Очаквам с нетърпение продължението, защото като гледам маршрута има два невероятни прохода, в които ходих и ми е интересно как сте ги видели през вашите очи - Passo del Stelvio и Grossglockner strasse.

**churov** · 13-10-09, 11:55

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Чудесно и смело пътешествие! Браво! Снимките са страхотни , а спомените ,които ми навяват.... Благодаря! Ако отново попаднете в Котор ,не се качвайте на ферибота ,а обиколете залива. Няма да съжалявате (даже и една бира ще ме почерпите ) . Пропуснали сте няколко много красиви къмпинга ,а това е най - красивото и невероятно място за къмпиране :

...и входът от към залива :

**bochkata** · 13-10-09, 17:04

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Благодаря за,прекрасния пътепис и красивите снимки.

**suzuki_neli** · 13-10-09, 17:59

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Здравейте,
Благодаря на всички (и от името на Барни и Гоши) за хубавите думи!

Сhurov, снимките изглеждат много хубави. За съжаление това не е единственото място, което пропуснахме - гр. Мостар и реставрирания мост останаха в страни от нашия път. Но нали трябва да има поводи да се пътува отново и да се черпим с бира като се видим

И така - пътешествието продължава

Ден 8 (29.08 - събота)
Днес бяхме предвидили да останем в Мандело дел Ларио и да разгледаме Милано, пистата Монца и Варезе (завода на Каджива). Гоши реши да се отдаде на почивка и да не ходи с нас в Милано.

Ходи до завода на Мото Гуци и до фирмения магазин естествено

А ние се отправихме към пистата Монца.

Съоръжението е настина огромно, а самата пистата се намира в парк ?!

Погледахме, помечтахме за състезанията проведени тук и....... газ към Милано.
Купихме си подробна карта на града, защото иначе е просто невъзможно да не се изгубиш. Градът е много голям.

Прочутия Teatro alla Scala

Старата градска улица, която е покрита по-късно, за да не се разрушават красивите сгради вътре.

Тази снимка Барни засне специално за Гоши, за да му покаже какво е изпуснал от „забележителностите“ на града

.

И невероятната миланска катедрала, която доказва за сетен път колко необятно е човешкото въображение и усет към красивото. Всяка една от стотиците скулптори беше уникално произведение на изкуството.

Прозорците бяха тип витраж с многобройни сцени, а четирите органа бяха просто огромни. Заболяха ни вратовете да гледаме все нагоре

За съжаление органите свиреха само в неделя и нямахме възможността да ги чуем на живо.

Изглед от върха на катедралата.

Решихме да се поразходим безцелно.

Тези двамата нахилени момчета снимахме, защото идват чак от Кувейт.

В един хубав парк, който случайно намерихме, имаше малко езерце, в което плуваха рибки по кило/две, достойни за всяка трапеза

))))

Да посетим Варезе (Varese) и завода на Cagiva не остана време, но и без това в събота нямаше да видим много. Някоя друга година..........
Вечерта се прибрахме изтощени от цял ден ходене, но заредени със спомени за следващите 100 години.
За днес - Mandello del Lario, Monza, Milano, Mandello del Lario – 150км.

Ден 9 (30.08 - неделя)
Днешния ден всички очаквахме с нетърпение, защото ни предстоеше да минем през прословутия проход Passo del Stelvio. С малко късмет трябваше да спим някъде около Merano. Минахме през завода на Мото Гуци и ние с Барни.

И продължихме към Sondrio.

Началото на Passo del Stelvio. Мотористите ставаха все повече и повече. Тук просто е рай!!!!!! Усмивките ни не слязоха през цялото време от лицата.

Всеки пътува с каквото има

Спускането беше с много стръмни завои.

Раздвоението за нас беше много голямо - да даваме газ по завоите или да гледаме

На спускането планината вече изглеждаше направо сурова. Без слънце, температурите доста бързо спаднаха.

На 10 km. преди Merano се беше образувало огромно задръстване. На Гоши му беше доста труднo да минава между колите със стърчащите чанти. Пък аз с моя левент нямах такива проблеми

. По едно време ни надмина едино момче с Bimota DB5S и карахме само по него между колите до Merano . Следобяд пристигнахме там и решихме да пренощуваме някъде наоколо. Градчето наистина е прекрасно, но се оказа, че е и доста скъпо. Намерихме един къмпинг точно в центъра на града, но се оказа доста скъп. Човекът на рецепцията обаче ни упъти към още по-малкото градче, на име Lana, само на няколко километра от Merano. Там други хора ни опътиха към къмпинг Völlan (http://www.camping-voellan.com/). Пътя до къмпинга беше толкова стръмен и тесен (нямаше място да мине дори една кола, освен ако не е малка), че започнахме да се чудим дали не са ни излъгали. Минавахме покрай ябълкови градини, но ябълките не бяха на дръвчета, а на храсти?!

Най-накрая в средата на нищото пред нас изникна хубав, чудесно подреден къмпинг. Вече беше късно и всички магазини бяха затворили отдавна, което означаваше, че май няма да вечеряме

Собственичката на къмпинга обаче ни съжали и специално за нас отвори магазина, за да не оставаме гладни.
Направи ми впечатление, че Тиролците са много гостоприемни хора. Много приличат на хората от родопските села. И успяха да ни накарат да се чувстваме наистина уютно.

За днес – Mandello del Lario, Sondrio, Bormio, Merano, Lana – 300км.

**Чичко Фър** · 13-10-09, 18:30

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Браво пътешественици!!!!

Как сте траяли до сега да не покажете тия преживявания?

**suzuki_neli** · 13-10-09, 19:19

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Ден 10 (31.08 - понеделник)
И през този ден ни очакваха още много хубави планински пътчета.

Още на излизане от Мерано се намира проходът Passo di Monte Giovo, който ни хареса дори повече от Passo del Stelvio, въпреки че не е толкова известен.

Езерото Lago di Anterselva (малко преди австрийската граница).

Проходът Passo Stalle (2052 m) минава през границата на Италия и Австрия. От италианската страна пътя е толкова тесен, че няма място да се разминат 2 коли. По тази причина движението е еднопосочно (светофар разрешава преминаването за 15 мин. на всеки час). Въпреки тесния път, асфалта беше добре поддържан и много грапав.

Между другото Барни продължаваше да кара със счупен скоростен лост и в почти всеки по-голям град се оглеждахме за магазин на КТМ. В Lienz намерихме магазин, но както във всички останали, които намерихме до сега, ни казваха: “Много е стар мотора – нямаме в наличност части за него - само с доставка”. Поне доставката беше за 1 ден, за разлика от КТМ в България – 2 седмици. Близо до магазина имаше и сервиз за мотоциклети. Там завариха скоростния лост срещу “скромните” 26Евро, но и до сега си е здрав.

Малко по напред започнахме да се оглеждаме за място за спане.
Намерихме райско кътче край Lassach (близо до Lienz). Къмпингът се казва Lindlerhof (http://www.lindlerhof.at/) и според нас имаше най-прекрасната трева на света. Вече се “размазвахме” от кеф

И тук се порадвахме на рибките, които хората гледаха за красота, нищо че бяха пъстърви по около килограм. Имаше и сом, който беше значително по-голям от пъстървите. Опитахме да хванем някоя с ръце, но сръчността ни не беше достатъчна

Къщата на собствениците на къмпинга естествено беше с много цветя и изцяло аранжирана в старовремски стил. Имаше “картини” (не знам с какво друго име да ги нарека), изработени от боядисана вълна.

Настроението ни беше чудесно, та решихме да разцъкаме малко тенис на маса

. И нали не сме си играли като малки с колички...........

Направи ни впечатление, че хората там обръщат голямо внимание на животните, които отглеждат. Имаха няколко различни вида селскостопанска техника за събиране и складиране на прясна трева, с която да се хранят животните през цялата зима. Резултатът от тази старателност се виждаше от наистина хубавото прясно мляко, което дават тези животни.

Вечерта беше доста студено, наложи се да се топлим в палатката с газовото котлонче. Гоши обаче нямаше такова и каза, че му е било много студено.

За днес – Merano, Passo di Monte Giovo, Vipteno, покрай Bressanonne, Brunico, Passo Stalle (Bagni di Salomone, Zotten, Kienburg), Lienz, Lassach – 240км.

Ден 11 ( 01.09 - вторник)
Тази сутрин беше още по-студено. Термометърът показваше 5°С. Попитах един човек, дали всяка сутрин е така. Той ми отвърна: “Ами то сега си е топло, трябваше да видите какво е като вали!”. Не искахме да виждаме изобщо!
Планът за днес – да се качим до ледника Grossglockner и да спим някъде около Mattighofen (на около 40км. от Salzburg), където се намира завода на КТМ (да уважим и Барни, пък и евентуално да си купи най-после нов скоростен лост).

За завоите по пътя Grossglockner strasse, нямаме какво да кажем освен “КЕЕЕЕЕЕЕЕФ

!!!!!!!!!!!”

Горе се порадвахме не на мармотите, които така и не можахме да видим на живо (е, видяхме ги от снимките на boiko73 все пак), а на множеството и най-различни мотори

След като разгледахме, продължихме към Zell am See. Тук Гоши водеше и в един тунел, където пътя се разклоняваше, малко се пообърка, сви в последния момент и ние след него. Получи доста опасна ситуация, защото зад нас имаше доста коли, но за щастие нищо лошо не се случи. Продължихме към Sallfelden, Unken и влязохме в Германия. През Bad Reichenhall, около Salzburg и така до Laufen. Излязохме от Германия и влязохме пак в Австрия, а дори нямаше и граница. Просто минахме по едно малко мостче и вече бяхме в Австрия.

Днес Дукатито пак беше решило да прави мизерии. Угасна в едно малко градче Moosdorf и разглабянето започна отново. Този път след около половин час, се смили над нас и реши да запали. Гоши се беше запасил с още десетина 30 амперови бушона

Проблема не се появи повече, но остава загадка и до сега.

След обяд пристигнахме в Mattighofen и не след дълго намерихме завода на КТМ. Той беше доста голям, за разлика от Moto Guzzi и Aprilia. Имахме надежда, че продават и части, но магазина го затвориха точно под носа ни и трябваше на другия ден да се върнем пак.

Тази вечер спахме на къмпинг Paradies (http://www.campingparadies.com/) на езерото Mattsee. Тук интересното беше, че къмпинга беше доста луксозен, но точно на входа имаше помещение, в което гледаха крави?! Собственичката на къмпинга (една доста добре изглеждаща и поддържана жена) ни каза, че работи цял ден на полето и след обяд идва да настани гостите на къмпинга.
Цените за престой и тук, както и в останалите къмпинги в Австрия, които посетихме, бяха нормални, дори ниски (18-19 Евро за 3 човека, 2 палатки и 3 мотора).

За днес – Lassach, Grossglockner strasse, Zell am See, Lofer, Unken, Bad Reichenhall, покрай Salzburg, Mattighofen, Mattsee – 380км.

Ден 12 (02.09 - сряда)
Днес първо посетихме фирмения магазин на КТМ, който се оказа на около 20км от Mattighofen в едно много затънтено селце на име Schwand. Не разбрахме как може да има магазин, голям поне 3 пъти повече от например Suzuki в София, в селце с размерите примерно на с.Герман?
Тук беше последната надежда да намерим скоростен лост, но уви – Барни просто нямаше късмет. Явно, че нашата представа за “нов” мотор изобщо не съвпадаше с тамошната. Магазинерът сви рамене и каза: “Мотора е стар, може да поръчаме, но частите ще пристигнат утре”. Е да ама нас утре не ни устройваше.

Ако пък не намерихме части, то поне видяхме първия произведен КТМ – 1957г. с двигател Puch.

Върнахме се обратно през Mattighofen и поехме към Bad Ischl. Навсякъде беше много красиво, едни езера, едни хубави пътища, спретнати къщички, просто уникално!!! След това минахме през Radstadt, Seeboden, малко преди Villach намерихме един къмпинг точно на брега на езеро Feld See в близост до град Feld am See.

Тази вечер трябваше да направим труден избор – бяхме запланували на другия ден да сме на Плитвишките езера, но километрите до там не бяха никак малко. Вариант 1 – газ по магистралата и ранния следобяд сме там. Много скучен вариант, а наоколо имаше толкова хубави пътчета, всичките щяхме да ги пропуснем

. Гоши ни каза, че се е опитвал да минава през някакъв проход от Kranjska gora до Bovec с кола зимата и не е успял, защото снегът е бил над метър и половина. Но пък е видял колко е красива местността.
Вариант 2 – минаваме през Kranjska gora, но е неизвестно дали ще остане време да разгледаме Плитвишките езера изобщо! И това лошо. Не може ли денят да е някак си малко по-дълъг?
Най-накрая след доста спорове решихме да станем по-рано, да минем през Kranjska gora и с по-малко спирки по пътя да стигнем навреме на Плитвишките езера.

Ден 13 (03.09 - четвъртък)
Много се радвам, че избрахме да минем през Kranjska gora и през прохода Vrsic. Проходът е наистина изключителен. Пътя не беше толкова хубав, на места нямаше асфалт, а настилката беше паваж, но това ни позволи да обърнем повече внимание на природата. Минахме покраи Bovec , Tolmin и тук започна да вали.

Малко вали, но приятно

!

Пътищата в Словения бяха общо взето добри. Продължихме през Idrija, Logatec, Rakek, Babno Polje, минахме границата и влязохме в Хърватска. След това през не толкова добър път до Delnice.
Стигнахме до малкото градче Mrkopalj и решихме да минем за по-пряко по един черен път (около 10-тина километра) до Jezerane. Черния път се оказа не 10, а 30км, защото на Гоши на картата черния път беше само в началото, а после трябваше да стане асфалт. Асфалт нямаше, табели – също. Пътя беше поддържан, но на нас с Гоши ни дойде нанагоре. Само Барни нямаше проблеми, но все пак КТМ-а е доста по-удобен за черни пътища.

Стигнахме до Jezerane и пак решихме да минем по някакви жълти пътчета през Lipice. След селото пътя отново стана черен, а на Гоши на картата беше показан, че е асфалтов!! Трябваше да стигнем до някакво село Glibodol.Е стигнахме, но в „селото” имаше 2 ,3 пусти къщи и нищо друго. Пътя си беше все още черен.
По едно време спряхме за почивка и видяхме, че гората през която караме е минирана цялата. Продължихме, но не след дълго пътя се разклоняваше, а табели нямаше абсолютно никакви! Стана напечено, изобщо не знаехме накъде сме. Не ми се искаше да нощуваме тук! Хванахме в едната посока и карахме около 1 км, но нещо ни подсказваше че не сме в правилната посока и се върнахме на разклона. Оказахме се прави - другия път за изведе точно на Licka Jesenica.

Стигнахме село Poljanak и с Гоши нещо се разгубихме, а вече беше станало тъмно. В краина сметка се намерихме на къмпинг “Corana”, където той вече се беше настанил. Къмпинга се намира на 4 км. от Plitvicka Jezera и се оказа доста хубав.
Тук цените за палатка мотор и човек бяха същите като за бунгало, за това решихме тази вечер да се поглезим малко и взехме по едно бунгало. Пък и вече нямахме сили да опъваме палатки.
Информация за къмпинг Corana:
http://www.np-plitvicka-jezera.hr/en...d=50&Itemid=65

За днес – Villach, Kranjska Gora, Tolmin, Idrija, Cerknica, Mrkopalj, Jezerane, Plitvicka Jezera – 450км

Ден 14 (петък)
Планът за днес – разглеждане на Плитвишките езера и спане някъде около Сараево.
Сутринта гледам Гоши и Барни оглеждат нещо по Дукатито?! Гоши вика:
- Има змия в мотора!
- Как така? Къде е? - питаме.
- Ми ето тук, навила се е около масления радиатор!
Оказа се, че “страшната” змия е малка пепелянка, на която сигурно е било студено през нощта. Но на страха очите са големи

След като я изгонихме, доста дълго си оглеждахме моторите и си тръскахме дрехите. Поне Барни беше спокоен, защото КТМ-а има такива вибрации като запали, че просто няма начин, ако има някоя животинка върху него, да не умре от страх

И така, купихме си билети за езерата, но гледаме табела малко по-напред по пътя “Забранено влизането в двете посоки”. Ей, как така “забранено”? И като едни истински Бай Ганьовци решихме, че табелата не се отнася точно за нас

Пуснахме се по вече пешеходните алеи на парка, без да се притесняваме, че хората ни гледат някак лошо! И най-накрая след като свърши асфалта имаше опъната лента (сигурно да не влизаш там), която вдигнахме и си оставихме моторите на абсолютно забраненото място, за да не “пречим”. Почти веднага се появи полицай с малка тротинетка и разбрахме, че сме загазили. Поиска ни билетите и каза, че глобата е 500 Куни на човек, за това, че сме влезли в зоната на парка с мотори. Гоши и Барни гледаха с недоумение “Колко пък да са 500 Куни?”. И като им казах, че това се около 70Евро на човек, се опулиха

Е, най-накрая полицаят не ни глоби, като разбра че сме Българи, но моторите просто трябваше да се махнат от там.

Още едно малко змийче, което сигурно беше по-уплашено от хората, които го снимаха.

Разгледахме и езерата и към 1 часа тръгнахме към границата с Босна, която е на около 30 км. Минахме на бързо и газ към Bihac. Страшна цигания! По-зле и от при нас. През града минахме много бавно. Имаше много задръствания, улиците бяха тесни и прашни... След това Босански Петровац (Bosanski Petrovac), Яйце (Jajce) (преди Jajce има много красиво езеро, а видяхме и че има кампинг, изглеждащ доста добре).
Преди да влезем в Босна и Херцеговина Гоши ни предупреди, че полицаите там много вардят и са го глобявали преди. Малко по-късно разбрахме за какво говори

Въпреки, че се опитвахме да спазваме всички правила, това не ни се отдаде съвсем. На един завой изпреварихме камион, който се включи в главния път с много ниска скорост, но и двамата с Барни настъпихме непрекъсната линия. За наш “огромен” късмет точно зад завоя имаше патрулка. И то не бяха обяснения, то не беше чудо. Глобата беше по 50 Евро на човек и престой в полицията! Камионът не беше санкциониран, нищо че също беше в нарушение, но пък за сметка на това ние трябваше да “почерпим” полицая с 50 босненски марки (около 50лв.), за да не ни глоби.
Привечер пристигнахме в Сараево. Не искам да описвам многобройните изоставени къщи и бомбандираните блокове. Също нямаше смисъл и да ги снимам.......
По общи обяснения къмпинг трябваше да има на излизане от града, но на кое излизане? Обикаляхме доста време, стъмни се, излязохме от града – къмпинг нямаше. Питахме няколко човека, но тук нещо не бяхме добре дошли. Всички ни говореха с половин уста. Най-накрая намерихме хотелче с гараж за моторите, в което да се приютим през нощта.

Ден 15 (събота) – Днешният ден може да бъде описан само с две думи – много дъжд

Тръгнахме рано сутринта към 9 часа от хотела в проливен дъжд. Прибирането за Гоши беше през Рогатица, Вишеград, Ужице, Чачак, Крагуевац, Ягодина, Парачин, Зайечар и Монтана. А за нас от Чачак, Кралъево, Ниш, София. За Гоши километрите бяха около 700, от които 600 в непрестанен дъжд. А на нас 650 от които 600 в непрестанен дъжд. Много тежко прибиране !!!!

И така попътувахме 15 дни и изминахме 4900 км. Като финанси: на Гоши му стигнаха около 900 Евро, а на нас 1500 (спане - почти изцяло на къмпинг, храна - от магазините). Много красиви места пропуснахме, много не можахме да разгледаме подробно, но за другата година (живот и здраве) една обиколка на Алпите ще бъде добре дошла

, въпреки че Барни иска нещо по-нецивилизовано (Русия например). Като пътуване – не беше много изморително – можехме и още толкова да минем, ноооооооо за съжаление толкова ни бяха възможностите. Догодина – пак!

**Goshi** · 13-10-09, 20:15

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Браво Нели!! Много добре си го описала пътуването

Поздрави!!!

Всички мои снимки се намират тук:
http://goshi.snimka.bg/travel/europa-tour-2009.422859

**drago varvar** · 13-10-09, 20:24

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Размечтах се.... до година и аз съм там....ако е рекъл господ ,защо не дойдете с Барни утре на сбирката (кръчмата вече я знаеш коя е)та по подробно на чашка.Мисля ,че на всички ще е интересно.А Goshi нямали и той да каже нещо ,вие с Барни е ясно вече ама той?

**VESO4AR** · 13-10-09, 20:48

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Като чета подобни пътеписи ми се иска да си продам лекото ендуро. Да си взема турист и да тръгна на подобно пътешествие.Респект!!!

**boiko73** · 13-10-09, 22:25

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Браво за пътуването, пътеписа и снимките. Пак ми се приходи някъде надалеч

**fozy** · 15-10-09, 07:09

До: Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Чудесен разказ, срахотни фото попадения, добре направен маршрут.

П.П. Допускам че Goshi норочно е правил номера с D-I за да гони лошия късмет!

Обява

Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Пътешествие през Балканския полуостров, Италия и Австрия

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата