Nova Rock 2017 през Румъния, Унгария и Словакия

[xunuxaxo]

Това пътуване исках да го опиша още когато го завършихме, но се замотах, времето си минаваше и така си остана неописано. Е, сега му дойде редът. Този път ще се опитам да бъда малко по-подробен. И така – започвам...

До този момент (края на 2016г.) бях карал почти само из България, ако не се брои едно ходене до Власинското езеро в Сърбия и на море в Гърция. Никога не бях стъпвал дори в други държави освен изброените, за това когато с две семейства приятели се разбрахме да отидем на фестивала Nova Rock в Австрия през 2017-та, веднага реших, че ще се пътува с мотора. Като път в по-голямата си част маршрута не беше нищо особено, даже скучно за каране – много магистрали (не че в Унгария не е право като стрела и извън магистралите де), никакви проходи и подобни неща, но за мен беше специална възможност – щеше да бъде първото ми пътуване с мотор на такова далечно разстояние.

Купихме билети за всичките 4 дни на фестивала, по около 170 евро на човек. За щастие имаше опция print at home – изпратиха ни билетите на мейла и само трябваше да си ги разпечатаме, така спестихме около 35 евро доставка. Това са всички групи, които щяха да свирят:



Понеже Будапеща ни беше на път и всички искахме да я разгледаме, си удължихме отпуската малко, като идеята беше на отиване да отседнем там за няколко дни и след това да продължим към Нова Рок. Ние с жена ми се спряхме се на следният маршрут (плюс една бърза разходка из Виена) : София - Тимишоара (1 нощувка) - Будапеща (3 нощувки) - Братислава (4 нощувки) - Белград (1 нощувка), а приятелите ни решиха да пътуват директно за Будапеща и да се срещнем направо там, и след това вече щяхме да се движим заедно.
Билетите за феста по принцип включват паркинг и къмпинг, но на никой от нас не му се къмпингуваше, особено на самия фест. Бях гледал, че събитието се посещава от над 200000 души и като си представих гъчканицата, пиянските изцепки и състоянието на общите бани и тоалетни(без да говорим за опашките, които щяха да се образуват там) се отказах от къмпинга и започнахме да търсим къде да си букнем нощувки. Понеже бюджета ни се различаваше от този на приятелите ни, щяхме да спим в различни хотели. Не ни интересуваше дали ни е включена закуска и други подобни екстри, единственото, на което обърнахме внимание при избора(освен ценовата категория) беше да има обособен паркинг за мотора. Машината имаше доста неугледен вид, но все пак не исках да я оставям на улицата, а и не знаех как е позволено да се паркира на местата където отивахме. Навсякъде, където букнахме имаше паркинг, с изключение на хотела, който си бяхме харесали в Будапеща. Писахме им с въпрос дали някъде около тях има платен паркинг, който може да ползваме и ни върнаха отговор да не се притесняваме – щяли да ни отворят някакъв вътрешен двор в който да оставим мотора.
Най-накрая дойде време да събираме багажа и да потегляме. Разполагахме с 3 куфара и чанта за резервоара. Опаковахме най-вече тениски, бельо, дълги и къси панталони, блузи с дълъг ръкав, всичко това в по-големи количества, в случай, че някъде нямаме достъп до условия за пране. Мото якетата бяха достатъчни като връхна дреха. Жената реши да си вземе 2 чифта обувки за разходките, а аз си взех само едни кецове, които ми се сториха леки и удобни. В последствие това се оказа голяма грешка. Всеки ден правехме по 30 000 крачки и повече, и като се добави стърчането по концертите към края на пътуването куцах сериозно J.

Ден 1 София – Тимишоара – 567км.
От София потеглихме около 6 часа сутринта. Беше си хладно и в подножието на Петрохан спряхме за да сложа зимните ръкавици. До видин пътя ми се стори доста приятен за каране, без почти никакъв трафик. След първият ден щеше да дойде скуката на магистралите. Минахме по моста Видин-Калафат, като пресичането на границата не ни отне почти никакво време – предредихме колите, показахме личните карти и продължихме, без да ни ровят в багажа(притеснявах се понеже носех нож в куфара, с който да си правим сандвичи). Вместо да изберем най-прекия път към Турну Северин, хванахме маршрута покрай Дунав – със сигурност щеше да бъде по-живописен. По някое време спрахме да хапнем сандвичи, които си бяхме приготвили вкъщи.





Честно казано не бях много добре подготвен за карането в Румъния. Бях чувал, че много дебнат чужденците и спират за всяко нарушение, отделно във всяко село имаше полиция, а като че ли разстоянията между селата бяха по стотина метра, така че напредвахме тромаво (следващата година, когато отидохме да караме по проходите далеч не бях толкова примерен J ). Тук таме спирахме за малко да си починем и за зареждане.











Пристигнахме в Тимишоара късния следобед. Трябваше да се настаним в Pension Andronic (https://www.booking.com/hotel/ro/pen...onic-1.bg.html) , който се намираше в покрайнините на града, и то точно в противоположната половина, така че трябваше да прекосим целия град. Тук е мястото да отбележа, че понеже не разполагахме с GPS или стойка за телефона(бях решил да не купувам, а да ползвам прозрачния джоб на чантата за резервоар.... да бе, да, успех...), метода ни на навигация беше следния: където можем да се ориентираме по табели – добре, където не можем, жената вади телефона с предварително зададения маршрут и ми крещи на ухото къде да завивам(между другото учудващо добре сработи този вариант, с малки изключения)... Позагубихме се на едно две места, но бързо коригирахме грешките и пристигнахме благополучно.

Пансионът разполагаше със голям заграден двор, където паркирахме и оставихме куфарите в стаята, за да се върнем с мотора и да разгледаме стария град. В двора имаше и едно такова:


Попитахме персонала как стои въпроса с паркирането. Казаха ни, че нямаме право да ползваме само паркинги, заградени с бариера, всички останали са безплатни, поне за мотористи. Паркирахме се пред някаква църква и тръгнахме да обикаляме.



Църквата, пред която паркирахме.



През цялото време обикалях така, ако бях опразнил куфарите, вместо да ги свалям от мотора щеше да ми е по-удобно.



Старата част на града не беше далече от паркинга. Много ни хареса, и до голяма степен всъщност ни направи почитатели на Румъния, решихме, че задължително ще посетим и други места в страната(а и вече си мечтаех тайно за Трансалпина и Трансфагарашан).





















Този човек свиреше нещо на Deep Purple, не помня какво.






































На това заведение чадърите му бяха направени от дънери.




Оказа се, че сме нацелили някакъв местен фестивал. Имаше много сергии, работилници, както и сцена за някакъв концерт, който очевидно нямаше да дочакаме, понеже се бяхме поуморили и на другия ден пътувахме отново. На едно място видяхме, че печатат графики със стара печатна преса. Избрахме си картина, от градчето и си купихме един принт, напечатаха го пред нас. С това всъщност си дадохме началото на традиция да си купуване подобни картини от всяко място, което посещаваме. Между другото се учудих как успяхме да я докараме до София в идеално състояние, предвид количеството багаж в куфарите, с което се прибрахме.











Тук ни печатат картината.










На връщане към паркинга спряхме да хапнем по нещо за вечеря. Жена ми си избра някакви картофи, а аз на идване бях видял едни сандвичи с плескавици, които не ми излизаха от главата. Докато чаках на опашката видях, че имат голяма и малка плескавица. Както бях озверял вече (целия ден изкарахме на по един сандвич) реших да си поръчам голяма. Пробвах се да комуникирам с лелката на английски, започнах да соча сандвичите и да повтарям „Биг, биг..“, а тя само ме зяпаше, нареждаше „Маре, маре...“ и въобще нямаше намерение да ми продаде нещо за ядене. Накрая се съгласих, за да и направя кефа – зациклих и аз на „маре“ и най после си получих яденето. От къде да знам какво значи „маре“...


Докато свари да ме снима моята вечеря е полуизядена вече, както казах - бях озверял от глад.



Прибрахме се в пансиона. Стаята беше малка, с баня, напомняше на общежитие, но беше чисто и ни устройваше идеално за една вечер.



Пих една бира и си легнахме. На следващият ден потегляхме за Будапеща.

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Мисля , че църквата пред която сте паркирали е най-големия , източно-православен храм .

Явно сте пропуснали , но там е първата е Европа и втората в света улица с електрическо осветлени .( поне така твърдят местните )


Когато за първи път попаднах в Тимишоара потънах от срам в земята , за всеки един път в който съм нарекъл Русе - малката Виена . За разлика от нас , те не са си разрушили града , а са го съхранили и развили .

[xunuxaxo]

Ден 2 Тимишоара-Будапеща – 318км.
Събудихме се рано, събрахме багажа и свалих куфарите, за да ги закача на мотора. Човекът, който ни настани предната вечер ни видя, че се готвим да потеглим и ни попита защо бързаме да тръгнем преди да сме закусили. Въобще не бях разбрал, че имаме включена закуска и приятно се изненадах – вече не беше необходимо да търсим нещо за ядене по пътя.
След закуската тръгнахме към Будапеща (отново прекосихме целия град) по магистралата покрай Арад, Сегед и Кечкемет. Резервоара на Хондата беше 19 литра и по спецификации и даваха пробег около 315км. Понеже този модел няма датчик за нивото на горивото, гредах да зареждам на всеки 250км и започнах леко да се притеснявам, когато малко преди Сегед ги прехвърлих, а нямаше изгледи да има бензиностанция наблизо. Спряхме на една зона за почивка преди града, за да опитам да се ориентирам по GPS-са на телефона къде мога да намеря бензиностанция, но нямах успех. В това време наблизо спря семейство с кола и реших да попитам тях дали знаят къде най-близо можем да заредим. Те също не знаеха и се наложи да слезем от магистралата и да отбием към града. Заредихме в покрайнините на Сегед, върнахме се на магистралата и продължихме.
В Будапеща движението беше доста натоварено. Тъй като хотелът ни беше близо до центъра трябваше да минем през половината град, а сред целия шум наоколо трудно чувах инструкциите на жена ми на къде да карам. На едно кръстовище толкова се бях съсредоточил да се опитам да я разбера, че се разсеях и минах на червено. Помолих се наум да няма камери и продължихме.
В крайна сметка намерихме сградата на хотела и спряхме на улицата пред него. Проблема беше, че не виждах никъде нещо което дори бегло да наподобява на двор. Жена ми отиде до рецепцията за да обясни, че имаме резервация и какво сме се разбрали за паркирането, а аз останах при мотора. След малко се върна със служител на хотела, който отвори тази врата (снимката е от стрийт вю, не съм я правил аз), която водеше през един проход до помещенията на кухнята, явно от там си получаваха доставките.



Беше доста тясно, но като свалих куфарите успях да наместя мотора така, че да не пречи. Минахме през кухнята и се качихме в стаята.







Видяхме, че някой беше направил дупка във вратата на банята (вижда се на снимката). Веднага уведомихме на рецепция, за да са наясно, че не сме ние – не ми се плащаше за подмяна на врата.
Зарязахме багажа и тръгнахме да поразгледаме докато чакаме останалите да пристигнат и да хапнем нещо. На път към сградата на парламента намерихме нещо, което не бяхме опитвали до сега – лангош. За тези, които не знаят какво е – на практика голяма мекица, с нещо като цедено кисело мляко с чесън, и кашкавал отгоре. Имаше и други няколко варианта, жена ми си избра класическия, а аз с бекон. Хареса ни.







Пообиколихме малко района в близост до хотела, за да видим какви магазини има – щяхме да закусваме основно сандвичи и подобни неща, купени навън, в този хотел нямахме включена закуска. Купих си и шапка (с надпис Будапеща естествено J), понеже бях забравил да си взема, а щеше да ми трябва. Беше доста горещо, а ни чакаше и висене по цял ден на една ливада след няколко дни - изпълненията на Нова Рок започваха около 16 часа, което означаваше, че трябва да сме на място около час по-рано поне, за да имаме време да влезем.
Пуснахме се набързо до реката, като се въртяхме горе-долу в района на парламента. Нямахме представа къде са останалите, но проблизително знаехме кога се очаква да пристигнат. Пътят от границата със Сърбия до Будапеща е около 2 часа, което означаваше, че имаме време да се помотаем и да поразгледаме малко, след което да седнем някъде около парламента, да пием по 1-2 бири и да ги изчакаме. Бях впечатлен от архитектурата, до сега не бях виждал толкова внушителни сгради.





































Купихме си от Алди някакви закуски (подобни на Форнети, но много по-добри според мен) и бира и тръгнахме към самият парламент. Когато пристигнахме бях наистна впечатлен – това беше най-величествената и красива сграда, която бях виждал до този момент. Уникални орнаменти и скулптури - можех да ги гледам цял ден.













По данни от Уикипедия строежът е дълъг 268 м и широк 123 м. Интериорът включва 10 двора, 13 пътнически и товарни асансьора, 27 порти, 29 стълбища и 691 стаи (освен това и повече от 200 сервизни помещения). Със своята височина от 96 метра, това е една от най-високите сгради в Будапеща. Фасадата е украсена с 242 скулптури на унгарски и трансилвански владетели и на известни военни, като Арпад, крал Ищван и Янош Хуняди. Над прозорците могат да се видят изобразени гербовете на крале и херцози. Има 365 кули – за всеки ден от годината, а височината от 96 метра е свързана с навършването на хиляда години през 1896 от пристигането на маджарите в Панония.
Основната фасада е към Дунав, но главният вход е от източната страна и представлява стълбище, украсено със статуите на два лъва. Откъм главният вход има площадче и пейки, където седнахме да чакаме другите. Отворих си бира. Освен мен имаше още един ентусиаст, който обаче беше на твърд алкохол. Заслушах се в разговорът му с жена му – оказа се руснак.
Дочакахме и смяната на караула.











Поседяхме известно време, когато приятелите ни звъннаха. Казаха, че е имало гигантска опашка на границата, ще пристигнат късно и са много уморени, така че щяхме да се видим направо на следващият ден. Ние също се бяхме уморили от разходката и решихме да се прибираме. На другият ден щяхме да започнем със сериозното обикаляне.