Tweet
Здравейте на всички! От доста години чета този форум, като разбира се най-любимия ми раздел е този с пътеписите, та си рекох да вема да се регистрирам и да споделя и аз някое пътуване. Обикновено не правя много снимки по пътя, понеже тръгна ли не обичам много-много да спирам, особено ако имам много километри за деня, но все ще се намери какво да ви покажа. Надявам се писанието ми да ви бъде интересно.
От няколко години насам, поради желанието на децата пътуват с мен и жената, възприехме един малко по-особен формат на придвижване – тя и децата (а вече и кучето, което взехме наскоро) с кола, а аз с мотора. Обикновено пътуваме отделно, без да се изчакваме и се срещаме на крайната дестинация за деня(или при някоя забележителност, която искаме да разгледаме). В случая се получи нещо средно между семейна екскурзия с кола и мото пътешествие.
Решението за това пътуване беше взето спонтанно. Бяхме на гости в наши приятели с още едно приятелско семейство и разбрахме, че двете фамилии плануват да направят екскурзия до Доломитите. Веднага се присламчих и аз и заявих, че паля мотора и тръгвам с тях. Жена ми ме изгледа малко в стил „ти сериозно ли“, но като видя, че не се бъзикам не и трябваше много за да се запали, та беше решено – тръгваме всички. Пътувахме три семейства с деца, общо 12 човека - 3 големи палатки, 3 коли и 1 мотор.
28 Юли - България – Словения
Автомобилистите се бяха разбрали да се съберат на някоя бензиностанция, а аз реших да потеглям без да чакам никого. Със сигурност те щяха да се движат по-бавно от мен, предвид че всички бяха натоварили велосипеди, което налагаше все пак по-внимателно шофиране. Валеше и реших да спра някъде преди границата със Сърбия и да заредя, както и да сложа телефона в стойката за да ползвам GPS-a, понеже не ми се занимаваше да слагам покривалото против дъжд на стойката. На околовръстното преди кръговото за Калотина забелязах позната кола – едно от приятелските семейства. Махнах им и ги изпеварих, влязох в кръговото и изтръпнах – усетих как предната гума губи сцепление в завоя, може би е имало мазно петно, което не съм видял заради мократа настилка. Някак успях да не падна, заредих и продължих със стегнато темпо. Имах локацията на къмпинга в Словения и щях да чакам останалите там. Спирах само за зареждане и да дръпна два-три пъти от вейпа и не съм снимал, но и пътя си беше скучен – само магистрала.
Целта за днес беше къмпинг Danica (https://tdbohinj.si/en/danica-campsite/), в покрайнините на Триглавския национален парк, за който се минава покрай езерото Блед (снимки от там по-късно). Паркирах се пред къмпинга, разхвърлях екипировката, че се бях сварил в нея вече и зачаках другите, като си въобразявах, че имаме резервация.
По едно време жена ми ми звънна да пита къде съм. Оказа се, че не правели резервация в този къмпинг (или поне така бяха казали на моите хора) и трябваше да проверя има ли места преди да пристигнат останалите. От регистратурата ми казаха, че къмпинга е пълен и не могат да ни приемат. Приятелите ми пратиха локация на друг къмпинг и ме изстреляха нататък, за да видя дали там ще има места.
Пристигнах пред къмпинг Špik (https://www.camp-spik.com/) почти на здрачаване. Места имаше и зачаках останалите пред регистратурата. Докато се регистрираме и си изберем места се стъмни и разпъването на палатките не беше много приятно. Инсталирахме бивака, вечеряхме консерви с топла бира и си легнахме, понеже се бяхме поизморили.
През нощта температурите падат до 10-15 градуса и е препоръчително човек да е обурудван с термо дрехи и топъл спален чувал. Околностите на този къмпинг са лично по мое мнение доста по-живописни от тези на предишния, така че не съжалявах за допълнителното разстояние, което трябваше да изминем. Километри за деня – около 1100.
29 Юли - Къмпинг Špik – езерото Bled – град Kranj
За днес планът беше да се обиколи езерото Блед с велосипеди. Тъй като бяхме с кучето, а и за мен нямаше колело (както и за жената на един от приятелите) двамата щяхме да го играем пешеходни туристи. Натоварихме се на колите, паркирахме пред едно заведение над езерото (платихме си на заведението за престоя) и потеглихме да разглеждаме.
Мястото е красиво и много приятно за разходка, с плажчета и заведения, в които щом персонала види, че си с куче, веднага му носят купичка с вода. По този начин ни посрещаха с кучето навсякъде в Словения и Италия всъщност. В средата на езерото има малък остров. Езерото се намира район, заобиколен от планини и гори. Средновековният замък Блед се издига над северния бряг на езерото, бившата резиденция на Тито. Долината „Зака“ се намира в западния край на езерото. Остров Блед е в центъра на езерото. На острова има няколко сгради, основната от които е на поклонническата църква, посветена на Успение на Пресвета Богородица.
След Блед се отправихме към Шкофя Лока, приятно градче със старинно излъчване(едно от най-старите и най-добре запазени средновековни градчета в Словения), където разгледахме и тамошния музей, с колекции, съдържащи предмети от археологията, история и изкуство, етнология. Замъкът датира от 13-ти век, като е бил обновен в началото на 16-ти век след разрушения в следствие на земетресение. Семейният билет за музея е 12 евро, като ни позволиха да влезем с кучето.
И градчето, и музея не са големи, не отнема много дълго да бъдат разгледани, та ни остана доста време и се зачудихме на къде да се отправим, не ни се прибираше още в къмпинга. Първоначално имаше идея да разгледаме Любляна, но впоследствие решихме да отидем до Kranj.
По данни от Уикипедия има какво да се види - старият град е добре съхранен, останките от градските стени, които били издигнати през XV век, също така и Връхната врата, се считат за задължителна част от обиколката на града. Друга забележителност е сградата Ратуша - архитектурното обединението на две сгради от различни епохи и стилове, като първата датира от средата на XVI век,а втората е построена в началото на XVII век и първоначално е била предназначена за аристократични особи. Интерес представлява църквата св.Канциян. Това е първата църква в града и датира още от VI век, което е доказано от архиологическите разкопки в местността. Затова църквата била построена в романски стил, а в края на XIV век в готически.
На нас времето ни стигна само да се разходим из стария град и да напазаруваме храна и бири за вечерята в къмпинга.
Тук ще направя едно отклонение. Преди пътуването велкрото на ръкавите на мото якето ми започна да сдава багажа и постоянно се отлепваше. Не ми се търсеше ново яке и реших да изровя едно старо Dainese, което беше с тик-так копчета и да карам с него. От разликата в стойката на този и стария ми мотор ли, или просто съм си променил размерите не знам, но ръкавите ми идваха леко къси и от време на време трябваше да ги придърпвам надолу и да ги закопчавам пак около ръкавиците, за да не ми се оголват китките и да мръзна(беше си хладно в Юлийските Алпи и Доломитите, особено вечер).
Докато се разхождахме из Kranj реших да погледна дали има мото магазин в района и евентуално да си взема ново яке. Гугъл ми показа, че в някакво селище на 20-на километра от там има магазин, който работи до 22 часа – идеално. Останалите се върнаха в къмпинга, а аз, жената и цецата се метнахме на колата и се засилихме към магазина. Пътят беше доста живописен и приятен, но започна да става все по съмнителна цялата работа – изглеждаше все едно се катерим към Копитото на Витоша и ми се струваше малко вероятно да намерим това, което търсим, но все пак продължихме. Накрая се озовахме в някаква вилна зона и GPS-а на телефона гордо обяви, че сме достигнали местоназначението си точно пред задния двор на някава вила. Теглих му една и се прибрахме. По-късно, в Кортина Д`Ампецо попаднахме на магазин на Dainese, но цените бяха „туристически“, изкарах си цялото пътуване с това яке.
От няколко години насам, поради желанието на децата пътуват с мен и жената, възприехме един малко по-особен формат на придвижване – тя и децата (а вече и кучето, което взехме наскоро) с кола, а аз с мотора. Обикновено пътуваме отделно, без да се изчакваме и се срещаме на крайната дестинация за деня(или при някоя забележителност, която искаме да разгледаме). В случая се получи нещо средно между семейна екскурзия с кола и мото пътешествие.
Решението за това пътуване беше взето спонтанно. Бяхме на гости в наши приятели с още едно приятелско семейство и разбрахме, че двете фамилии плануват да направят екскурзия до Доломитите. Веднага се присламчих и аз и заявих, че паля мотора и тръгвам с тях. Жена ми ме изгледа малко в стил „ти сериозно ли“, но като видя, че не се бъзикам не и трябваше много за да се запали, та беше решено – тръгваме всички. Пътувахме три семейства с деца, общо 12 човека - 3 големи палатки, 3 коли и 1 мотор.
28 Юли - България – Словения
Автомобилистите се бяха разбрали да се съберат на някоя бензиностанция, а аз реших да потеглям без да чакам никого. Със сигурност те щяха да се движат по-бавно от мен, предвид че всички бяха натоварили велосипеди, което налагаше все пак по-внимателно шофиране. Валеше и реших да спра някъде преди границата със Сърбия и да заредя, както и да сложа телефона в стойката за да ползвам GPS-a, понеже не ми се занимаваше да слагам покривалото против дъжд на стойката. На околовръстното преди кръговото за Калотина забелязах позната кола – едно от приятелските семейства. Махнах им и ги изпеварих, влязох в кръговото и изтръпнах – усетих как предната гума губи сцепление в завоя, може би е имало мазно петно, което не съм видял заради мократа настилка. Някак успях да не падна, заредих и продължих със стегнато темпо. Имах локацията на къмпинга в Словения и щях да чакам останалите там. Спирах само за зареждане и да дръпна два-три пъти от вейпа и не съм снимал, но и пътя си беше скучен – само магистрала.
Целта за днес беше къмпинг Danica (https://tdbohinj.si/en/danica-campsite/), в покрайнините на Триглавския национален парк, за който се минава покрай езерото Блед (снимки от там по-късно). Паркирах се пред къмпинга, разхвърлях екипировката, че се бях сварил в нея вече и зачаках другите, като си въобразявах, че имаме резервация.
По едно време жена ми ми звънна да пита къде съм. Оказа се, че не правели резервация в този къмпинг (или поне така бяха казали на моите хора) и трябваше да проверя има ли места преди да пристигнат останалите. От регистратурата ми казаха, че къмпинга е пълен и не могат да ни приемат. Приятелите ми пратиха локация на друг къмпинг и ме изстреляха нататък, за да видя дали там ще има места.
Пристигнах пред къмпинг Špik (https://www.camp-spik.com/) почти на здрачаване. Места имаше и зачаках останалите пред регистратурата. Докато се регистрираме и си изберем места се стъмни и разпъването на палатките не беше много приятно. Инсталирахме бивака, вечеряхме консерви с топла бира и си легнахме, понеже се бяхме поизморили.
През нощта температурите падат до 10-15 градуса и е препоръчително човек да е обурудван с термо дрехи и топъл спален чувал. Околностите на този къмпинг са лично по мое мнение доста по-живописни от тези на предишния, така че не съжалявах за допълнителното разстояние, което трябваше да изминем. Километри за деня – около 1100.
29 Юли - Къмпинг Špik – езерото Bled – град Kranj
За днес планът беше да се обиколи езерото Блед с велосипеди. Тъй като бяхме с кучето, а и за мен нямаше колело (както и за жената на един от приятелите) двамата щяхме да го играем пешеходни туристи. Натоварихме се на колите, паркирахме пред едно заведение над езерото (платихме си на заведението за престоя) и потеглихме да разглеждаме.
Мястото е красиво и много приятно за разходка, с плажчета и заведения, в които щом персонала види, че си с куче, веднага му носят купичка с вода. По този начин ни посрещаха с кучето навсякъде в Словения и Италия всъщност. В средата на езерото има малък остров. Езерото се намира район, заобиколен от планини и гори. Средновековният замък Блед се издига над северния бряг на езерото, бившата резиденция на Тито. Долината „Зака“ се намира в западния край на езерото. Остров Блед е в центъра на езерото. На острова има няколко сгради, основната от които е на поклонническата църква, посветена на Успение на Пресвета Богородица.
След Блед се отправихме към Шкофя Лока, приятно градче със старинно излъчване(едно от най-старите и най-добре запазени средновековни градчета в Словения), където разгледахме и тамошния музей, с колекции, съдържащи предмети от археологията, история и изкуство, етнология. Замъкът датира от 13-ти век, като е бил обновен в началото на 16-ти век след разрушения в следствие на земетресение. Семейният билет за музея е 12 евро, като ни позволиха да влезем с кучето.
И градчето, и музея не са големи, не отнема много дълго да бъдат разгледани, та ни остана доста време и се зачудихме на къде да се отправим, не ни се прибираше още в къмпинга. Първоначално имаше идея да разгледаме Любляна, но впоследствие решихме да отидем до Kranj.
По данни от Уикипедия има какво да се види - старият град е добре съхранен, останките от градските стени, които били издигнати през XV век, също така и Връхната врата, се считат за задължителна част от обиколката на града. Друга забележителност е сградата Ратуша - архитектурното обединението на две сгради от различни епохи и стилове, като първата датира от средата на XVI век,а втората е построена в началото на XVII век и първоначално е била предназначена за аристократични особи. Интерес представлява църквата св.Канциян. Това е първата църква в града и датира още от VI век, което е доказано от архиологическите разкопки в местността. Затова църквата била построена в романски стил, а в края на XIV век в готически.
На нас времето ни стигна само да се разходим из стария град и да напазаруваме храна и бири за вечерята в къмпинга.
Тук ще направя едно отклонение. Преди пътуването велкрото на ръкавите на мото якето ми започна да сдава багажа и постоянно се отлепваше. Не ми се търсеше ново яке и реших да изровя едно старо Dainese, което беше с тик-так копчета и да карам с него. От разликата в стойката на този и стария ми мотор ли, или просто съм си променил размерите не знам, но ръкавите ми идваха леко къси и от време на време трябваше да ги придърпвам надолу и да ги закопчавам пак около ръкавиците, за да не ми се оголват китките и да мръзна(беше си хладно в Юлийските Алпи и Доломитите, особено вечер).
Докато се разхождахме из Kranj реших да погледна дали има мото магазин в района и евентуално да си взема ново яке. Гугъл ми показа, че в някакво селище на 20-на километра от там има магазин, който работи до 22 часа – идеално. Останалите се върнаха в къмпинга, а аз, жената и цецата се метнахме на колата и се засилихме към магазина. Пътят беше доста живописен и приятен, но започна да става все по съмнителна цялата работа – изглеждаше все едно се катерим към Копитото на Витоша и ми се струваше малко вероятно да намерим това, което търсим, но все пак продължихме. Накрая се озовахме в някаква вилна зона и GPS-а на телефона гордо обяви, че сме достигнали местоназначението си точно пред задния двор на някава вила. Теглих му една и се прибрахме. По-късно, в Кортина Д`Ампецо попаднахме на магазин на Dainese, но цените бяха „туристически“, изкарах си цялото пътуване с това яке.
), че смятат да минат границата на ГКПП Стрезимировци вместо на Калотина, за да избягнат чакането по опашки. Аз нямах този проблем, но си рекох защо не, ще покарам малко по завои за финал покрай Власина и хванах нататък. По едно време нещо се обърках и все пак хванах към Калотина, но верен на взетото решение коригирах курса. Очаквах другите да са ме изпреварили и да ги настигна бързо, но не. Впоследствие се оказа, че и те са се объркали като мен, но не са си дали труд да се връщат, минали са през Калотина почти без да чакат и са се прибрали доста преди мен. На хубавите завои преди Власина ме запука як дъжд, задната гума се опитваше да ми избяга, но все пак си беше кеф, особено след магистралата. На смрачаване бях на границата. Докато я мина доста бързо започна да се стъмва. Докато стигна град Трън вече си беше напълно тъмно. Постарах се да преброя възможно най-малко дупки в тъмницата по пътя и се прибрах към 22 часа.
Коментар