Tweet
(Западно) Балканските чукари 2019г.
Преди спомените съвсем да са отшумели, да се отчета и аз с вече миналогодишната мото-екскурзия (една от малкото за 2019г).
Планувахме - естествено за нас, без кой знае каква предварителна подготовка - основните точки: Каньона Матка в Сев.Македония; Валбона, Тет и ферибота по Команското езеро в Албания; Дурмитор около Жабляк в Черна гора. По високото, без да слизаме на Адриатическото крайбрежие. От някъде съм минавал и ми се е искало да се върна, за другаде съм чел и ми става интересно да видя - та така "планираме" и забиваме габърчета по картата...
За седмица (18/24 май 2019г - имахме от събота до събота) успяхме без да бързаме. Напоследък, въпреки че пак си излизаме да си се накараме, сякаш вече не се изхвърляме с някакви огромни дневни километражи...
Носихме и палатки, но беше достатъчно студено (защото и спахме все по високото, де), та ги разходихме поредните няколко хил.км без да ги разпънем...
При мен така се нареждаха нещата, че или трябваше да навъртя едни 1000+км в четвъртък и петък с колата преди тръгване, или да кача жената и щерката на влака, пък аз с мотора да им пренеса по-обемистия багаж, после да си продължвам по живо, по здраво...
Тръгнахтака от Варна за бабин дом:
Запръска ме за сефте още на Старо Оряхово.
Но пък стигнах на време в Ст.Загора:
После с половинката на Празника на розата в Карлово. Естествено по страничните пътчета (и през място със смътни детски спомени за мен).
Събота. Видяхме розобера сутринта. Мотора паркитан в двора на хотела. Аз чакам Наско да се дотътри до Карлово - да ни започне пътуването най-накрая... Той естествено се мота - бил е на абитурентска предната вечер, та няма как да стане бързо...
Аз се качих до кръста над града:
Карлово от високо:
Малко след обяд се събираме и тръгваме. Естествено пак по затънтените пътчета. Мухово:
Времето естествено е напреднало и решаваме да се качим на Паничище за нощувка. А мислихме да е в Македония, че даже и Матка да стигнем. Нищо - утре!
На сутринта се качихме и до х.Пионерска и лифта. Та чак към обяд бяхме на границата...
Първо македонско кафе:
В ранния следобед заобиколихме Скопие и се паркирахме възможно най-близо до портата на комплекса.
Букнахме си стая в хотелчето на самия каньон. Та се разсъблякохме и хукнахме на пешеходна обиколка. Към пещера на около час вървене по каньона. Хубаво, ама като стигнахме, се оказа че няма как да пресечем реката до другата страна където е входа. Трябвало с лодка. И на обратно...
Изпихме по бира в кръчмичката. Аз реших да сляза до паркинга, или най-близкия магазин за храна за вечеря. Бая си повървях до първото село, ама вече не ми се връщаше за мотора...
По пътя разпитвах за магазин - един ме пита: какво ми трябва? Аз: Хляб, салам, сирене, маслини - ей такива неща... Казва - хляб имал, и боб бил наготвил - да влизам да ме гощава! Да де, ама не съм сам - Наско ме чака в хотела прегладнял...
На връщане ме качи един образ на стоп - бил шофьор - живеел втори живот, защото го арестували в Иран с наркотици в камиона, заедно с двама българи... С по 20 кила, разправя ги хванали - не знаел за тях - ако той бил трафикант, нямало повече от 2кг да носел - да не бил луд... Спасил ги нашия премиер (ама кога е станало и кой е бил не остана време да ми разкаже...), а той нямал право да излиза вече извън Македония... Синът му учил в София, а той си беше наистина развълнуван, че среща българин... Подмина си приятелите, за да ме закарал докъдето искам (аз не че се натисках за няколкостотин метра, ама не търпи отказ).
В хотела пък с една мощна девойка-македонка започваме разговор на английски. Тя ни чува, че между нас си говорим на български, и казва че разбира - да сме говорили на македонски. Аз и викам: Хубаво, няма проблем, и на български ще се разберем! Тая ми ти като се наежи... Това било македонски!!!
Не, че на сутринта не ми подари магнитче от каньноа, де.
Вечерта хапнахме и пийнахме на беседките до кейчетата. До нас бяха компания (мъж и три жени) от Пловдив. На момчето му се оставаше сякаш на домашната ракийка, ама бързо го привикаха да се прибира...
На следващия ден - понеделник - покрай Тетово, през Парк Мврово и Дебър. Студ, малко дъжд, малко пек.
И в Албания:
През Пешкопия, Кукеш, по SH23 към Валбона.
Също ту мокро, ту сухо, но студено и много красиво.
Някъде по пътя в планината, между селата, в дъжда - четири деца - три по-големи и едно малко. Обувките, якетата и качулките мокри, косите и те. Едно от големите носи и чантата на малкото... Предполагам им е ежедневие да ходят така по няколко км на училище...
Тази буря около Кукеш ни се размина:
Във Валбона стигнахме почти по тъмно. Повтарям се и потретвам, ама наистина си е много яко и красиво из албанските дивотии.
Преди да тръгнем си мислехме, че ще спим на палатки, ама явно за там е твърде рано. Градусите си бяха твърдо под 10, комините на къщичките и хижите пушеха. Наоколо склоновете заснежени. Та логично и ние се прибрахме на топло. Вече не помня какво ядохме, ама беше местно и вкусно. Наздрве!
И така... следва ферито Фиерца-Коман и красотите на долината Тет...
Планувахме - естествено за нас, без кой знае каква предварителна подготовка - основните точки: Каньона Матка в Сев.Македония; Валбона, Тет и ферибота по Команското езеро в Албания; Дурмитор около Жабляк в Черна гора. По високото, без да слизаме на Адриатическото крайбрежие. От някъде съм минавал и ми се е искало да се върна, за другаде съм чел и ми става интересно да видя - та така "планираме" и забиваме габърчета по картата...
За седмица (18/24 май 2019г - имахме от събота до събота) успяхме без да бързаме. Напоследък, въпреки че пак си излизаме да си се накараме, сякаш вече не се изхвърляме с някакви огромни дневни километражи...
Носихме и палатки, но беше достатъчно студено (защото и спахме все по високото, де), та ги разходихме поредните няколко хил.км без да ги разпънем...
При мен така се нареждаха нещата, че или трябваше да навъртя едни 1000+км в четвъртък и петък с колата преди тръгване, или да кача жената и щерката на влака, пък аз с мотора да им пренеса по-обемистия багаж, после да си продължвам по живо, по здраво...
Тръгнахтака от Варна за бабин дом:
Запръска ме за сефте още на Старо Оряхово.
Но пък стигнах на време в Ст.Загора:
После с половинката на Празника на розата в Карлово. Естествено по страничните пътчета (и през място със смътни детски спомени за мен).
Събота. Видяхме розобера сутринта. Мотора паркитан в двора на хотела. Аз чакам Наско да се дотътри до Карлово - да ни започне пътуването най-накрая... Той естествено се мота - бил е на абитурентска предната вечер, та няма как да стане бързо...
Аз се качих до кръста над града:
Карлово от високо:
Малко след обяд се събираме и тръгваме. Естествено пак по затънтените пътчета. Мухово:
Времето естествено е напреднало и решаваме да се качим на Паничище за нощувка. А мислихме да е в Македония, че даже и Матка да стигнем. Нищо - утре!
На сутринта се качихме и до х.Пионерска и лифта. Та чак към обяд бяхме на границата...
Първо македонско кафе:
В ранния следобед заобиколихме Скопие и се паркирахме възможно най-близо до портата на комплекса.
Букнахме си стая в хотелчето на самия каньон. Та се разсъблякохме и хукнахме на пешеходна обиколка. Към пещера на около час вървене по каньона. Хубаво, ама като стигнахме, се оказа че няма как да пресечем реката до другата страна където е входа. Трябвало с лодка. И на обратно...
Изпихме по бира в кръчмичката. Аз реших да сляза до паркинга, или най-близкия магазин за храна за вечеря. Бая си повървях до първото село, ама вече не ми се връщаше за мотора...
По пътя разпитвах за магазин - един ме пита: какво ми трябва? Аз: Хляб, салам, сирене, маслини - ей такива неща... Казва - хляб имал, и боб бил наготвил - да влизам да ме гощава! Да де, ама не съм сам - Наско ме чака в хотела прегладнял...
На връщане ме качи един образ на стоп - бил шофьор - живеел втори живот, защото го арестували в Иран с наркотици в камиона, заедно с двама българи... С по 20 кила, разправя ги хванали - не знаел за тях - ако той бил трафикант, нямало повече от 2кг да носел - да не бил луд... Спасил ги нашия премиер (ама кога е станало и кой е бил не остана време да ми разкаже...), а той нямал право да излиза вече извън Македония... Синът му учил в София, а той си беше наистина развълнуван, че среща българин... Подмина си приятелите, за да ме закарал докъдето искам (аз не че се натисках за няколкостотин метра, ама не търпи отказ).
В хотела пък с една мощна девойка-македонка започваме разговор на английски. Тя ни чува, че между нас си говорим на български, и казва че разбира - да сме говорили на македонски. Аз и викам: Хубаво, няма проблем, и на български ще се разберем! Тая ми ти като се наежи... Това било македонски!!!
Не, че на сутринта не ми подари магнитче от каньноа, де.
Вечерта хапнахме и пийнахме на беседките до кейчетата. До нас бяха компания (мъж и три жени) от Пловдив. На момчето му се оставаше сякаш на домашната ракийка, ама бързо го привикаха да се прибира...
На следващия ден - понеделник - покрай Тетово, през Парк Мврово и Дебър. Студ, малко дъжд, малко пек.
И в Албания:
През Пешкопия, Кукеш, по SH23 към Валбона.
Също ту мокро, ту сухо, но студено и много красиво.
Някъде по пътя в планината, между селата, в дъжда - четири деца - три по-големи и едно малко. Обувките, якетата и качулките мокри, косите и те. Едно от големите носи и чантата на малкото... Предполагам им е ежедневие да ходят така по няколко км на училище...
Тази буря около Кукеш ни се размина:
Във Валбона стигнахме почти по тъмно. Повтарям се и потретвам, ама наистина си е много яко и красиво из албанските дивотии.
Преди да тръгнем си мислехме, че ще спим на палатки, ама явно за там е твърде рано. Градусите си бяха твърдо под 10, комините на къщичките и хижите пушеха. Наоколо склоновете заснежени. Та логично и ние се прибрахме на топло. Вече не помня какво ядохме, ама беше местно и вкусно. Наздрве!
И така... следва ферито Фиерца-Коман и красотите на долината Тет...
Прикачени файлове
Коментар