Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Скандинавия и Прибалтика 2018

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #61
    От: Скандинавия и Прибалтика 2018

    Първоначално публикуван от sivanov Преглед на мнение
    Дай боже всекиму да посети Норвегия, особено с мотор!....
    Aaa, и с автомобил е приятно Даже повече, щото тези дъждове и студове на Север малко правят некомфортно пътуването, пък част от нас сме 'градски тюфлеци'

    Интересно на паркинга посредата на Атлантик роуд си сварил доста народ... Аз като минавах нямаше НИКОЙ...
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:20092866498_18123b545e_k.jpg
Прегледи:1
Размер:489.6 КБ
ID:5804836
    Вече съм неактивен в този форум и не го следя.
    Но съм насреща през алтернативни средства за комуникация (други форуми, телефон), ако има въпроси по обсъжданите тук теми.

    Коментар


    • #62
      От: Скандинавия и Прибалтика 2018

      Първоначално публикуван от slowtraveler Преглед на мнение
      Aaa, и с автомобил е приятно Даже повече, щото тези дъждове и студове на Север малко правят некомфортно пътуването, пък част от нас сме 'градски тюфлеци'

      Интересно на паркинга посредата на Атлантик роуд си сварил доста народ... Аз като минавах нямаше НИКОЙ...
      [ATTACH=CONFIG]976658[/ATTACH]
      Разбира се, че основното е да се пътува, пък с кола или мотор всеки си избира сам
      При мен се уцели да бъда на Атлантик Роуд в неделя и затова е така с толкова народ, а и времето беше много слънчево след серията дъжд предните дни и сигурно предразполагаше местните да излязат на разходка

      Коментар


      • #63
        От: Скандинавия и Прибалтика 2018

        Ден 15, Alesund – Grotli 200km




        Alesund беше единственият град, който бях решил да посетя в Норвегия. Когато правих плана за пътуването бях предвиди да видя Берген, Трондхайм и Алесунд, но в последствие след известно умуване си дадох сметка, че искам да имам възможно повече време за природата на страната, фиордите и пътищата, отколкото повече да бъда сред хората в градовете. Освен това логистиката с посещението на градовете беше по-сложна от гледна точка на бюджет и настаняване. Трябваше да търся евтини места за спане, а и да имат сигурен паркинг да паркирам, пък после да си организирам придвижването с градския транспорт, и не на последно място всичко струваше повече пари в градовете. Така взех компромисното решение да оставя в плана единствено Alesund от трите града, и акцента да бъде върху природните красоти, а един ден ако се отвори шанс можеше да дойда със самолет на екскурзия до Осло или Берген.

        Сутринта се оправих бързо в къмпинга в който се бях настанил край Alesund предната вечер, облякох си по-леки дрехи и маратонки, а останалия багаж заедно с куфарите прибрах в палатката. Идеята ми беше да бръмна с мотора на около 20км до града, да се разходя до обяд за да го разгледам, и после да се върна в къмпинга, за да натоваря багажа и да продължавам към Geiranger.

        Речено-сторено и в 9:30ч вече бях паркирал мотора в една уличка на центъра близо до порта. Alesund e пристанищен град, който е разположен върху седем острова. Населението му е около 50 хил. души и според класацията е едва на 17-то място по големина в Норвегия, но същевременно се е обособил, като най-важния риболовен център в страната. Основната централна част от града е върху остров Aspoya, а на останалите острови са разположени основно жилищни сгради и квартали. Може би най-важният исторически факт за града е, че през 1904г е изгорял абсолютно целия град за една нощ от случайно възникнал пожар. Всички сгради по това време са били дървени и това е причината за огромните щети. Веднага след това започва възстановяване и архитектите решават града да бъде построен изцяло в един стил, модерен по това време, и така сегашните сгради в центъра изглеждат еднакво, и няма по-стари или по-нови – всички са на една възраст и в един стил. Това си личеше от пръв поглед, а също така може да се убедите и вие от снимките.
        Alesund ми хареса доста, много приятен и спокоен град. Въпреки делничния ден, атмосферата по нищо не личеше да е забързана, а напротив, видях спокойни и усмихнати хора, нямаше го и характерния шум на големите градове. През града минават няколко плавателни канала, имаше кейове с яхти и рибарски лодки, а корабчета разхождаха туристи из града и околностите.
















        След като пообиколих централната част седнах и на едно-две места да почина и да се припека на слънце, защото времето беше просто перфектно.
        След това запалих мотора и се качих на най-високата част от града, хълма Aksla, откъдето се откриваше страхотна панорамна гледка към града, островите и океана.







        Така неусетно минаха няколкото часа до обяд, които си бях отделил за разглеждане, и вече трябваше да се прибирам към къмпинга за да събера палатката и да се изнасям.
        Към 13ч вече бях натоварил мотора и тръгнах към следващата ми цел – Geraingerfjord. Това беше едно от най-посещаваните места, една от емблемите на Норвегия и нейните фиорди. И имаше защо, тъй като е едно райско кътче, където водата и планината преливат една в друга.
        Пътя от Alesund до Geiranger е около 100-тина километра, които не се усещат изобщо, тъй като през цялото време се редуват фиорди и планини, където гледките са една след друга. Абе, изобщо в Норвегия няма скучни километри, или поне аз не усетих такива. Няма еднообразни и скучни прави пътища, а завойчетата са един след друг



        Това долу са два огромни круизни кораба







        Преди последното спускане към Geirangerfjord пътя се изкачва високо и оттам се открива цялата красотата, която е причината това да е толкова посещавано от туристите място. Има няколко обособени места с паркинги, където може да се спре и снима, а наплив от снимащи туристи не липсваше изобщо. От круизните кораби акостирали в дълбокия фиорд долу, автобуси извозваха стотиците им пасажерите нагоре до високите места, за да направят снимки и да се насладят на гледките от високо. Имаше всякакви – азиатци, араби и германци, основно в пенсионна възраст.
        За прекрасното настроение и гледки допринасяха и ясното и слънчево, и топло време с температура 25 градуса, което си е истински подарък за посетителите на тази северна страна.

        Най-любимата ми снимка







        Искам специално да уточня и подчертая, че Trollstigen и Geirangerfjord са свързани в един маршрут на Път 63. Път 63 според мен е най-живописния и панорамен път, дълъг е около 100-тина км и трябва да бъде задължително включен във всяко пътуване ако ходите до Норвегия, особено с мотор. Задължително минете по Път 63! Исках да го начертая и да пусна скрийншот от него, но тъй като зимата, явно е затворена високата част от него, и Google Maps не ми позволява да рутирам оттам, или аз поне не успявам да го направя. Ако някой може ще съм благодарен да помогне с картата.
        Прекарах може би 2-3ч на Geiranger в почивка, зяпане на круизните кораби, пиене на кафе излегнат на една полянка, и все не ми се тръгваше. Страхотно местенце, въпреки, че беше пренаселено в самото селце Geiranger с туристи, които се бяха изсипали от двата презокеански лайнера, акостирали съвсем близо до брега и трескаво пазаруваха сувенири и магнитчета от обособените магазинчета. А за цените на магнитчетата в Норвегия да не ви говоря, най-обикновените бяха по 7-8 евро бройката, сякаш са златни….

        Все пак привечер казах “Довиждане!“ на фиорда и продължих по Път 63 в посока Grotli. Шосето се изкачи отново високо по серпентините и се озовах на нещо като плато, а там гледки, гледки, гледки.....езера, планински склонове с още нестопен сняг, уникална сурова природа, каквато има може би само в Норвегия и може би Алпите.







        Просто удивително, а най-прекрасното беше, че нямаше хора и трафик. Чувстваш се сам сред тази обширна територия, можеш да спреш навсякъде, да снимаш, да се разхождаш, и отвсякъде те обгръща красота и величие!













        Бях решил, че днес ще спя на „диво“ сред тази прекрасна природа и започнах да се оглеждам по пътя, и да търся удобно място за палатка.
        Намерих една черна отбивка от главния път и си харесах едно местенце, което беше малко по-закътано зад едни храсти. Още като пристигнах, забелязах в песъчливата почва големи стъпки от копита, които бяха съвсем пресни, вероятно от голям лос. Наоколо имаше гора от храсталаци и си помислих дали през нощта няма случайно да ме навести някой „вежлив“ лос да ми каже „Добър вечер!“, като от популярния виц и да вземе да налети на червеното Дукати





        След като се установих реших да се заема да натегна веригата отново, защото отново усещах, че се е отпуснала. Явно си заминаваше прогресивно и по всичко личеше, че е почти за смяна вече, но аз вярвах, че до България все ще издържи за да ме прибере. Останах докъсно отвън пред палатката, да разгледам маршрута за утре, защото си беше все така светло, и само комарите бяха наоколо, но мазилата си свършиха работата.
        Така измина този страхотен ден, един от най-добрите дни изобщо от цялото пътуване на Север.

        Следва продължение....

        Коментар


        • #64
          От: Скандинавия и Прибалтика 2018

          Супер пътепис Свилка,продължавай в същия дух,очакваме продълженията.Припомних си миналогодишната разходка из някой от Норвежките прелести.

          Коментар


          • #65
            От: Скандинавия и Прибалтика 2018

            Да, супер е пътеписа, очакваме продължението.
            Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

            "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

            Коментар


            • #66
              От: Скандинавия и Прибалтика 2018

              Имал си невероятен късмет да уцелиш хубаво и топло време точно по тази част от маршрута. Ние като минахме от там валеше и температурата бе около 2-3 градуса. Много исках да снимам, но от треперещите ми от студ ръце снимките се размазваха . Изобщо, като гледам заснетите от теб пейзажи, е било по топло и по сухо. На нашите снимки виждам преспи с височина от около 2 метра.

              Коментар


              • #67
                От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                Игра на светлината(признавам "фотомоделът" ми е по-грозен).., до тук общо взето вървяхме заедноНатиснете снимката за да я уголемите

Име:29620136328_dbd03db0ae_c.jpg
Прегледи:1
Размер:216.6 КБ
ID:5804885Натиснете снимката за да я уголемите

Име:IMG_3846 (3).JPG
Прегледи:1
Размер:243.9 КБ
ID:5804886

                Коментар


                • #68
                  От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                  sivanov, за да направиш скийншот на маршрута, действай така: задаваш начална и крайна точка и под тях в менюто "тръгване във", задаваш август догодина. :-)
                  https://www.google.bg/maps/dir/62.51...1565864400!3e0
                  Honda TransAlp 650 '02

                  Коментар


                  • #69
                    От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                    Първоначално публикуван от aleyan Преглед на мнение
                    sivanov, за да направиш скийншот на маршрута, действай така: задаваш начална и крайна точка и под тях в менюто "тръгване във", задаваш август догодина. :-)
                    https://www.google.bg/maps/dir/62.51...1565864400!3e0
                    @aleyan Много благодаря, научих нещо ново

                    Ето скрийншот на Път 63, за който говорех. Минава през Trollstigen и Geirangerfjord, и е изключително живописен. Ако някой планира пътуване към Норвегия, според мен трябва да го включи в маршрута си задължително.

                    Коментар


                    • #70
                      От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                      Първоначално публикуван от stefans Преглед на мнение
                      Имал си невероятен късмет да уцелиш хубаво и топло време точно по тази част от маршрута. Ние като минахме от там валеше и температурата бе около 2-3 градуса. Много исках да снимам, но от треперещите ми от студ ръце снимките се размазваха . Изобщо, като гледам заснетите от теб пейзажи, е било по топло и по сухо. На нашите снимки виждам преспи с височина от около 2 метра.
                      Осъзнавам, че бях голям късметлия с времето, признавам си
                      Освен няколкото дни с дъжд и студ, които описах около Лофотенските острови, всичките дни нататък бяха направо горещи. Мисля си, че периода 15.07 - 15.08 би трябвало да е най-доброто време за пътуване в Норвегия от гледна точка на времето.

                      Коментар


                      • #71
                        От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                        Ден 16, Grotli – Eikelandsosen 450km



                        Поредния ден от пътуването из Норвегия отново обещаваше да бъде слънчев и топъл. Още вчерашния ден бях свалил зимната подплата на якето, защото стана доста топло и според прогнозите времето трайно оставаше такова с температури около 25 градуса, което си е истински подарък за тази страна и пътуващите с мотор като мен. Дъждобрана беше натъпкан дълбоко на дъното на куфарите, пък а дано не се наложи да го вадя отново! Тръгнах около 9:30ч от импровизираният ми лагер, като преди това старателно огледах за нови стъпки около палатката, но за щастие лосовете не бяха идвали или поне аз не съм ги усетил

                        Днес бях направил маршрут, който се движеше на юг, като се бях постарал отново да следвам някой от най-добрите туристически маршрути извадени от онзи сайт в предните постове.
                        Насочих се към Път 55, който беше точно такъв и междувременно спрях на един крайпътен магазин в едно село.



                        През последните дни в Норвегия почти ежедневно пътьом спирах в разни супермаркети, като този „Coop“, за да си купя хляб, кашкавал, някакъв колбас, вода и нещо сладко. Цените не са евтини дори в магазина за нашия стандарт, но това е най-добрия вариант, защото заведенията за хранене са безбожно скъпи и не можех и да си помисля да се храня на ресторант. А, най-скъп в Норвегия е алкохола, като например кенче бира от най-евтината в супермаркета е около 5 евро. Вече бях поосвободил място в куфарите от храната, която носех и така от магазина само си дозареждах разни неща, които ми се хапваха, като например шоколад Toffee на промоция за 3 евро или пък консерва с ананас за евро и половина





                        В този същия магазин „Coop” имаше отделена част с нещо като мини-музей посветен на природата в района, та в него имаше и информация за животните и тук снимах как изглеждат следите на елена и лоса. Така вече бях сигурен, че стъпката от предната вечер според формата и големината беше на Лос



                        Освен това искам да ви покажа и как изглежда една обикновена крайпътна тоалетна на отбивка на забутано второкласно пътче в Норвегия – даже и ел.печка си има, да не говорим за сапун, хартия и т.н.



                        Пътя се изкачи отново на високо в планината и пак започнаха едни чудни пейзажи и гледки. Отвсякъде ме обграждаше вода, скали и планини.....














                        Постепенно се изкачих на над 1400м н.в. където снега все още не се беше стопил.






                        Това отсреща е писта за ски-бягане по която видях, че имаше състезатели, които тренират дори и сега, през Юли








                        Пътя следваше извивките по високопланинското плато, а човек не може да откъсне очи от заобикалящата го природа, и затова и аз често-често спирах да направя някое фото.












                        Имаше и разни исторически паметници, като този в памет на шестима загинали от измръзване мъже през 1813г докато прекосявали планината. Всеки един от изправените камъни отбелязваше мястото, където са го намерили загинал.






                        В днешния ден километража „удари“ 7000км от началото на пътуването.




                        Пътя постепенно се спуса отново до морското равнище и вече беше станало време за традиционното следобедно кафе на припек, на брега на фиорда, а после и кратко пътуване с поредния ферибот до другия бряг.







                        На една от спирките за почивка срещнах Кирил, който е украинец и живее в Тел Авив, а от няколко месеца пътуваше от Киев за Париж с колело, и за по-на пряко минаваше през Норвегия
                        Пича от доста време вече обикаляше страната, и беше супер-щастлив и позитивен. Разказа ми, че работи като фрилансър, като си носеше лаптопа и ползвал Wi-Fi от бензиностнациите. Направихме си снимка за спомен и си пожелахме „Лек път!“



                        Привечер започнаха да търся място за спане на „диво“, но нещо не намирах нищо подходящо. Наложи се да карам доста, като по едно време реших да отбия в една горичка и влязох по един горски път обрасъл с треволяк и големи коловози. Мотора се заклини в едни паднали клони и ни напред, ни назад можех да го мръдна. Трябваше да разтоваря целия багаж за да мога да го обърна, а на всичкото отгоре беше и нагорнище. Снимки не съм правил, защото се бях ядосал, а и ме нападнаха комарите в гората...

                        Най-сетне се установих в една отбивка над едно езерце и разпънах палатката. Бях доста уморен от прехода, хапнах малко и легнах бързо. Така приключи още един страхотен ден от пътуването ми в Норвегия.

                        Следва продължение....
                        Последно редактирано от sivanov; 18-12-18, 17:22.

                        Коментар


                        • #72
                          От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                          Благодаря за споделеното! Абонат!
                          Колкото по-проходим джип имаш, толкова по-далеч ще ходиш за трактор.....
                          0882 52 00 52 - Жоро

                          Коментар


                          • #73
                            От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                            Първоначално публикуван от sivanov Преглед на мнение

                            Със съгласието на sivanov - ето седем-минутно видео от този прекрасен участък (от снежното плато, през спускането в долината, до излизането от нея) на видео през 2015г... Малко отегчително е видеото, но предполагам илюстрира добре красотите на Норвегия, като допълнение на хубавия разказ и снимки на колегата На видеото се вижда и споменатата от колегата писта за бягане (ратрака), контраста между 'бялото' плато, и сочната зеленина към долината... Контрастите в Норвегия и свежестта са уникални. БЛАГОДАРЯ на колегата, че споделя преживяното от него в тази красива страна
                            Вече съм неактивен в този форум и не го следя.
                            Но съм насреща през алтернативни средства за комуникация (други форуми, телефон), ако има въпроси по обсъжданите тук теми.

                            Коментар


                            • #74
                              От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                              Ден 17, Eikelandsosen - Lysebotn 350km




                              И така, днес продължавам пътуването си на юг, като плана ми за деня е да стигна до къмпинга в Lysebotn, който се намира в края на Lysefjord. Причината да пътувам натам е, че Lysebotn e в подножието на Kjeragbolten, а тази забележителност беше следващата точка в списъка ми за посещение в Норвегия.
                              Навярно всеки от вас поне веднъж е виждал снимка каменното топче, което е заклещено между две скали, е това е Kjeragbolten и аз утре щях да пробвам да се кача на него




                              Около 9 и нещо вече бях събрал палатката и пътувах към поредното пристанище, за да взема ферибот от Gjermundshamn до Arsnes, и да си продължа пътя по другия бряг на фиорда по посока Odda. Това може би беше вече 10-тия ферибот, на който се качвах, и вече се чувствах ветеран във всичките процедури по изчакване, купуване на билет, товарене и разтоварване от кораба. Плаването трая около 30мин и без никакво забавяне се озовах на отсрещният бряг.



                              Не минаха и 20-тина километра и се озовах пред поредната забележителност, която в интерес на истината намерих случайно – водопада Furebergfossen. Водите му се спускаха от високия скалист склон, минаваха под пътя и се вливаха във фиорда. Спрях да направя няколко снимки и кратко видео.









                              По нататък по пътя след няма и още петнайсетина км пък влязох в тунел дълъг 11км, който пробиваше планината и трябваше да ме изкара от другата страна малко преди Odda. Вътре има ограничение на скоростта до 60км/ч мисля, и пътуването през него ми се стори половин час. Толкова свикнах с тъмнината, че направо бях заслепен от яркото слънце на изхода от другата страна. В Норвегия практически е невъзможно да стигнеш от едно голямо населено място до друго, без да се наложи да пресечеш голяма планина или да трябва да се качиш на ферибот, за да минеш през фиорд. Фактите за страната говорят, че има над 900 пътни тунела с обща дължина над 750км което е впечатляващо. В Норвегия също така е и най-дългия тунел с дължина 24.51км, който мислех по едно време да включа в маршрута, но се отказах после, защото не намерих смисъл поне за себе си.

                              След град Odda пътя ме отведе до поредния водопад – Latefossen, който е висок 165м. Много красиво място, като водата се спуска с грохот по два паралелни потока едновременно.

                              Беше пълно с доста туристи, които правеха снимки и се катереха по скалите около него и аз паркирах и се разходих за да разгледам и поснимам.







                              По-нататък по пътя имаше и още и още водопади. Накъдето и да погледеш по склоновете се стичаше вода на малки или по-големи потоци.Много вода!





                              Така неусетно стана време за следобедното саморъчно приготвено кафенце край езерото
                              Днес нямах толкова много километри за пътуване, така че си позволих да го карам по-лежерно в това хубаво време



                              Някъде по пътя спрях да снимам къщички с характерните тревни покриви





                              Някъде в късния следобед пътя се спусна по едни красиви серпентини ниско долу до водата и пристигнах в Lysebotn camping. Мястото на къмпинга е много красиво и е отправна точка за всички, които искат да посетят каменното топче Kjerag. Препоръчвам го ако сте планирали тази забележителност.





                              Къмпинга е много популярен и сред любителите на парапланерите и парашутите, тъй като е в подножието на едни високи отвесни скали откъде скачаха. Вечерта направих няколко ефектни клипчета на младежи, които кацаха директно в къмпинга. Много весели момчета, забавляваха се яко







                              Ето и видеото, което направих



                              Вечерта се запознах с едни словаци, които бяха също на палатка в къмпинга, и тепърва отиваха на север към Нордкап. Момчетата извадиха едно малко шишенце сливова ракия, като много държаха да я изпием заедно, докато им разказвам за моето пътуване до момента
                              Така завърши поредния страхотен ден, а утре беше време за сериозен пешеходен преход до Kjeragbolten

                              Следва продължение....
                              Последно редактирано от sivanov; 19-12-18, 17:15.

                              Коментар


                              • #75
                                От: Скандинавия и Прибалтика 2018

                                Страхотен Коледен подарък.
                                Благодаря ти за времето, желанието и енергията с която ни представяш това фантастично пътуване
                                The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X