Tweet
Когато преди две години, прочетох в офроуд форума, пътеписа на Митьо Питона за прелестите на Норвегия, реших, че все някога в този живот и аз трябва да видя всичко това на живо. За целта трябваше да разполагам с подходящ мотор, пари, свободно време и съмишленик също отговарящ на горните три условия. Та през лятото на 2016 г. тези условия се изпълниха. Аз Стефан с BMW R1150R и приятелят ми Кънчо с YAMAHA TDM 900I, решихме да отскочим до Нордкап, и пътьом да разгледаме каквото можем от Норвегия. За целта закупихме по един голям непромокаем сак от LOUIS,сменихме масла и филтри по моторите, обухме ги в нови гуми и бяхме готови за път. Относно избора на гуми, предвид дължината на пробега и спецификата на пътните настилки в Норвегия "изяждащи" грайфера, по думите на вече реализиралите дестинацията мотористи, аз се спрях на METZELER ME 880 MARATON, а Кънчо на BRIDGESTONE BT023. Избрахме да пътуваме в края на юни, за да хванем белите нощи. Преценихме, че ще бъде по правилно да тръгнем скоростно през Финландия до Нордкап, а на връщане да го даваме по лежерно през Норвегия и да разглеждаме на спокойствие.
И така на 25.06.2016 год. сутринта се срещнахме с Кънчо на бензиностанцията в Панагюрище, пихме по кафе, занулихме километражите и поехме на север.
През Петрохан се изнесохме до Видин, паркирахме до едно ресторантче, в близост до гарата и се нахранихме с българска храна, като за последно
Готови за подвизи прецапахме Дунава
Скочихме в Румънско и по плана подкарахме устремно на север. Толкова устремно, че за 4 часа едва се докарахме до Тимишоара. Фрашкано с тирове, адска жега и ремонти по шосетата. Решихме, че все пак трябва да стигнем до унгарската граница и след като пресякохме Арад по диагонала
се озовахме в Орадеа. Отбихме в едно от първите срещнати хотелчета и спазарихме нощувката
Разтоварихме на бързо багажа, ударихме по един душ и излязохме на разходка. Да си призная, след 900 + км. за деня не обърнах внимание на никакви забележителности, освен на един хипермаркет от където си закупихме ледена бира
На следващият ден 26.06.2016 год. ни предстоеше да караме на територията на три държави и пресичане на шенгенска граница. Станахме рано, направихме фотосесията
и след около половин час бяхме в Унгария. Забихме по някакви селски пътчета по посока на Дебрецен. Карахме през някакви блокове засети със слънчоглед и царевица. На много места от нивите излизаха трактори и разнасяха гадна кал по асфалта. Абе за 50 км. станахме кални като прасета. Навлязохме в Словакия. Там поне пътищата бяха по добри и по чисти. Около обед карахме из някакви красоти в Татрите и решихме да хапнем в едно попътно кръчме
Опитахме да разговаряме на английски с персонала, но ударихме греда. Реших да проявя позабравените си познания по руски и о чудо, на масата се появиха бири и някаква чорба от зеле със сметана в нея, гръмко наречена "капустняк". Даже ни попитаха да не сме Украинци - егати и руския съм говорил. Бирата обаче я биваше.
След като се нахранихме и отдъхнахме, продължихме на север. На границата с Полша поспряхме при този паметник
снимахме този ветеран
В Полша продължихме по хубави и не много натоварени пътища
Цел за деня беше град Люблин. Искахме да преспим и да го разгледаме, но цените на хотелите ни се видяха излишно високи и по съвет на местни, продължихме още малко на север, където в покрайнините на Любартов си намерихме приличен хотел на добра цена
Предоставиха ни и гараж в който да приберем моторите, тъй като се задаваше дъждовна нощ
Вечерта пихме по бира с местните, споделихме маршрути и впечатления
и по креватите.
През нощта наистина бе валяло и температурите бяха паднали драстично. Облякохме дебелите дрехи и сритахме моторетките - днес трябваше да стигнем да Вилнюс.
Спирахме, само за да заредим с гориво и да се подкрепим с храна или течности
Имаше и много други мотористи които караха по маршрута
Около обед пресякохме границата с Литва
Стъпихме на магистрала и много бързо се озовахме в покрайнините на Вилнюс. Първата ни бензиностанция на която си бяхме обслужващ персонал
Бяхме решили, на всяка цена да нощуваме във Вилнюс и да разгледаме града. Тръгнахме да търсим хотел или къмпинг - всичко пълно. Рецепциониста на къмпинга обаче, ни насочи към общежитието на местния университет, превърнато за лятото в хостел. Общежитието се намира в покрайнините на същинския център на града до гаражите на полицията. Спазарихме стая със споделена баня, за цели 16 евро за двамата, паркирахме моторите при ченгетата, за да не ги мислим, изкъпахме се и облечени в подходящи дрехи атакувахме централната част на града.
Опитахме местната храна и бира - добри са
Впечатленията ни от Вилнюс бяха прекрасни, хубав град, красиви хора, чисто и подредено, чак леко скучно. Тук за първи път усетихме, че вече сме доста на север. Последните снимки са правени след 22 ч., а още грееше слънце. Въпреки слънцето, улиците на града бяха пусти - тук там някой турист като нас - местните явно спяха. Когато си в Рим прави като римляните - отидохме да спим и ние.
И така на 25.06.2016 год. сутринта се срещнахме с Кънчо на бензиностанцията в Панагюрище, пихме по кафе, занулихме километражите и поехме на север.
През Петрохан се изнесохме до Видин, паркирахме до едно ресторантче, в близост до гарата и се нахранихме с българска храна, като за последно
Готови за подвизи прецапахме Дунава
Скочихме в Румънско и по плана подкарахме устремно на север. Толкова устремно, че за 4 часа едва се докарахме до Тимишоара. Фрашкано с тирове, адска жега и ремонти по шосетата. Решихме, че все пак трябва да стигнем до унгарската граница и след като пресякохме Арад по диагонала
се озовахме в Орадеа. Отбихме в едно от първите срещнати хотелчета и спазарихме нощувката
Разтоварихме на бързо багажа, ударихме по един душ и излязохме на разходка. Да си призная, след 900 + км. за деня не обърнах внимание на никакви забележителности, освен на един хипермаркет от където си закупихме ледена бира
На следващият ден 26.06.2016 год. ни предстоеше да караме на територията на три държави и пресичане на шенгенска граница. Станахме рано, направихме фотосесията
и след около половин час бяхме в Унгария. Забихме по някакви селски пътчета по посока на Дебрецен. Карахме през някакви блокове засети със слънчоглед и царевица. На много места от нивите излизаха трактори и разнасяха гадна кал по асфалта. Абе за 50 км. станахме кални като прасета. Навлязохме в Словакия. Там поне пътищата бяха по добри и по чисти. Около обед карахме из някакви красоти в Татрите и решихме да хапнем в едно попътно кръчме
Опитахме да разговаряме на английски с персонала, но ударихме греда. Реших да проявя позабравените си познания по руски и о чудо, на масата се появиха бири и някаква чорба от зеле със сметана в нея, гръмко наречена "капустняк". Даже ни попитаха да не сме Украинци - егати и руския съм говорил. Бирата обаче я биваше.
След като се нахранихме и отдъхнахме, продължихме на север. На границата с Полша поспряхме при този паметник
снимахме този ветеранВ Полша продължихме по хубави и не много натоварени пътища
Цел за деня беше град Люблин. Искахме да преспим и да го разгледаме, но цените на хотелите ни се видяха излишно високи и по съвет на местни, продължихме още малко на север, където в покрайнините на Любартов си намерихме приличен хотел на добра цена
Предоставиха ни и гараж в който да приберем моторите, тъй като се задаваше дъждовна нощ
Вечерта пихме по бира с местните, споделихме маршрути и впечатления
и по креватите.През нощта наистина бе валяло и температурите бяха паднали драстично. Облякохме дебелите дрехи и сритахме моторетките - днес трябваше да стигнем да Вилнюс.
Спирахме, само за да заредим с гориво и да се подкрепим с храна или течности
Имаше и много други мотористи които караха по маршрута
Около обед пресякохме границата с Литва
Стъпихме на магистрала и много бързо се озовахме в покрайнините на Вилнюс. Първата ни бензиностанция на която си бяхме обслужващ персонал
Бяхме решили, на всяка цена да нощуваме във Вилнюс и да разгледаме града. Тръгнахме да търсим хотел или къмпинг - всичко пълно. Рецепциониста на къмпинга обаче, ни насочи към общежитието на местния университет, превърнато за лятото в хостел. Общежитието се намира в покрайнините на същинския център на града до гаражите на полицията. Спазарихме стая със споделена баня, за цели 16 евро за двамата, паркирахме моторите при ченгетата, за да не ги мислим, изкъпахме се и облечени в подходящи дрехи атакувахме централната част на града.
Опитахме местната храна и бира - добри са
Впечатленията ни от Вилнюс бяха прекрасни, хубав град, красиви хора, чисто и подредено, чак леко скучно. Тук за първи път усетихме, че вече сме доста на север. Последните снимки са правени след 22 ч., а още грееше слънце. Въпреки слънцето, улиците на града бяха пусти - тук там някой турист като нас - местните явно спяха. Когато си в Рим прави като римляните - отидохме да спим и ние.
Коментар