Едно Италиано Австрийско приключение

[stefans]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

На сутринта се насочихме към Фюсен. Карахме по високопланински пътища и въпреки, че бе доста студено, удоволствието от пътуването бе пълно






Веднага след като преминахме границата се появиха реклами и хотели, гъмжеше от туристи.
Пред паркингите се извиваха опашки от коли, като всяка кола се поемаше от водач, указващ точно къде да бъде паркирана / хората си борят безработицата /. Наредих се на опашката и аз, и тогава един от водачите дойде при нас и ми каза, че мотоциклетите се паркират безплатно и трябва сам да си избера място за паркинг. Паркирах, зарязахме багажа по мотора и тръгнахме към замъците, А наоколо народ, опашки за билети и транспорт към върха, пълна лудница. Решихме да не губим време по опашките за билети и да не влизаме вътре в замъците, а да се задоволим само с това от вън. Беше ни напълно достатъчно.
Тръгнахме към Нойшванщайн. Пътеката е дълга и стръмна
Зад нас остана замъкът Швангау, оставихме го за по късно.
гледката от високото
Замъкът
На стъклената площадка

професионално обработени снимки на замъка, на постери за търговия
Въпреки ефирните форми, замъка е внушителен.
Входа на цитаделата.
Вътрешният двор.


Изгледа към другия замък.
От тази табела разбрахме за наличието на панорамен мост за изглед към замъка и се насочихме на там.
Самият панорамен мост и туристите върху него.
Пропастта под моста.
Панорамата от моста.

Позяпахме още малко и се насочихме към другия замък. Слизането на долу бе по лесно.



Тоя всички го пипаха по носа, пипахме и ние


Времето бе много напреднало и се замислихме на къде да тръгваме. Както се вижда и от снимките над планините имаше надвиснали тежки сиви облаци и навярно валеше. Не искахме да караме в дъжд и решихме да отидем до Залцбург - на североизток. Подкарах из баварската провинция. Пътища, гледки, чистота, уредба и т.н. перфектни, е малко миришеше на крави, ама то няма пълно щастие. Малко преди границата се качихме на магистрала и от там по околовръстното на Залцбург се отправихме към селцето Obertrum am See, където наехме стая за около 40 евра B&B. В самият Залцбург цените са недостижими за нас. Къщата се намираше на самият бряг на езерото. В избора ни помогнаха българи работещи и живеещи в същото село.


Тъкмо се настанихме и навън заваля пороен дъжд. Май не сбъркахме с избора.

[drago varvar]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Kакто се казва във форума, ти си пиши, отиваме за пуканки

[stefans]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Когато на следващата сутрин се събудихме, навън продължаваше да вали. Решихме да отделим целия ден за разглеждане и да останем за още една нощ в същия хотел. По сценарият от Венеция, излязохме на спирката и хванахме автобуса за Залцбург. Билетите се закупуват от шофьора и ако закупиш за двете посоки получаваш отстъпка. Та тук билетите в двете посоки с отстъпката, струваха около 20 евро за двамата - доста повече от Венеция . Както и да е, ударихме един молебен за спирането на дъжда и тръгнахме. От автобуса слязохме на спирка, на границите на стария град и обиколката започна при силен вятър и показващо се слънце. За момента дъжда бе спрял.
Залцбург е стар исторически град, построен на два хълма около река Залт. На единият от хълмовете е построен военният замък, а на другия - Капуцинското абатство. Е ние започнахме с абатството. В самите сгради не влизахме, обиколихме градините му, откъдето се откриват невероятни панорами към отсрещния бряг на реката


Военният замък на отсрещния хълм.
Обикаляхме из градините, докато от една от бараките в двора не изпълзяха някакви наркомани, мъж и жена, явно преживяващи в бараката, Силвия се изплаши от тях и предпочетохме да си тръгнем. Спуснахме се до реката и по този мост,,
по чиито перила имаше закачени множество катинарчета
преминахме на отсрещния бряг и потънахме в ситито.


Залцбург е родното място на Моцарт.
Помотахме се из старият град, разгледахме една задвижвана от вода, на принципа на водното колело, електрическа централа, за която пишеше, че осигурява тока за електрическия елеватор, качващ туристите по стръмния склон до замъка. След това се насочихме по пешеходния маршрут към замъка. Маршрута е стръмен, но осигурява ефектни панорами към сградите отдолу.
Заплатихме таксата / 6 евро на човек / и влязохме в замъка.
Пейзажите от крепостните стени.



Влязохме да разгледаме и замъка - резиденция на местния архиепископ. Вътре има ситуирани сбирки от средновековни оръжия

Статуи на местни велможи, модерно изкуство и др. Дават възможност да се качиш и на една от кулите, където е била оборудвана астрономическа обсерватория и тъй като, това е най- високото място, доминиращо околността, от там се откриват великолепни гледки.


Освен замъка, зад крепостните стени е уреден и малък парк, из който се разходихме и където изядохме сандвичите си за обед - времето летеше неусетно. Изглед към замъка от парка

Небето отново започваше да се смрачава и приготвя за дъжд, и ние излязохме от замъка и се насочихме по поречието към градините около университета.

Мястото където е роден Моцарт, беше фрашкано с народ
Фрагменти от градините



Докато се размотавахме из градините, отново заваля и всички разпънаха чадърите.

Влязохме в един маркет да напазаруваме продукти за вечеря и се насочихме към автобусната спирка, за да се прибираме.
Въпреки дъжда се полюбувах на този красавец
и си пожелах един, за в бъдеще естествено
Прибрахме се в стаята, а навън дъжда се засилваше. Прогнозите бяха за поне още два дни дъжд в Алпите. Тогава решихме, на другия ден да се насочим към Виена и от там да преценяваме, дали връщането ни към България ще стане през Алпите / искахме да се видим с наши приятели австрийци живеещи в селото Fusch аm der Grosglokner /.

[stefans]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Когато на следващата сутрин се събудихме и излязохме навън, вече не валеше, дори имаше изгледи за слънчев ден.
Над Алпите обаче си валеше.

Натоварихме багажите, взехме си сбогом, с любезните ни домакини и от първата бензиностанция си закупихме винетка за мотора. След около три часа скучна магистрала, пристигнахме във Виена. В този град имаме приятели и те ни бяха наели стая, в една къща в близост до двореца Шонбрун. Във Виена планирахме две нощувки, тъй като един ден е недостатъчен да се види и малка част от този красив град. За Виена е писано и показвано на снимки много и не бих отегчавал никого. Ще представя няколко снимки, само за да се усети атмосферата на този град. Разбира се на живо всичко е много по хубаво.
Паметника на Мария Тереза.
Тия правеха страхотно шоу.
Сградата на Парламента.
Статуята на Атина Палада - богиня на мъдростта, пред парламента.
Сградата на кметството на Виена.

Кулите на Дантелената църква.
В един от множеството градски паркове.


Статуя на Франц Йосиф.
Паметника на чумата.
Катедралата Стефансдом.
Паметника на Съветската армия.
Разни патки, плуващи в езеро, в парк, в центъра на Виена.
Паметника на Щраус.
Двореца Шонбрун.

Летният дворец с езерото пред него.
Разни статуи в градините на около.



В едната от вечерите, нашите приятели ни заведоха до някакъв хълм над Виена, от където се открива разкошна нощна панорама на осветения град.


Както е известно, човек предполага, но Господ разполага. На вторият от дните във Виена започна да ме боли зъб - явно развивах възпалителен процес. Опитах се да си закупя антибиотик от някоя от аптеките в града, но без наличието на рецепта отказваха да ми продадат такъв. Посещението на местен зъболекар, не се вписваше във финансовите ми възможности и решението за маршрута на прибиране бе взето - по най бързия начин към България. Та на последната сутрин, станахме максимално рано, екипирахме се и тръгнахме по магистралата към Будапеща. В началото движението бе спокойно и рехаво, но постепенно трафика се сгъсти. От към Германия прииждаха тълпи работещи на запад турци, които се прибираха за байрам. Някъде около Будапеща се бе оформило 30 километрово задръстване, в което аз и няколко други мотоциклетисти се опитвахме да се придвижваме между колите. Много от турците нарочно обаче ни задръстваха с маневри или пък отваряха врати, и не те пускат да преминеш. Абе тегава работа. По едно време се чу сирена, блеснаха светлини и зад гърбовете ни изскочи моторизиран унгарски полицай, водещ колона от подобни на нас мотористи. Веднага се включихме и ние. Та този полицай много бързо ни изведе на върха на задръстването, всички се дръпваха и правеха път, остави ни да си продължаваме по пътя, а той се върна за нова порция мотористи. Виждайки невъзможните задръствания по пътя, избрахме да се приберем през Румъния. Карахме до Видин, където пристигнахме около 21 часа. Тъй като, челюстта ми бе започнала да се подува и ме обхвана треска, решихме да преспим в града и на другия ден да се приберем в Панагюрище. От една отворена аптека си купих антибиотик, хапнахме в едно заведение на открито в близост до гарата и се настанихме в хотелче.
На другата сутрин направихме лека разходка по дунавската дига

пихме кафе в едно заведение в градската градина и около обед си тръгнахме. Пристигнахме благополучно.
Равносметката - 14 дни, около 4500 км., около 1500 похарчени евра, много емоции и незабравими спомени.
Въобще емоцията покрай това пътуване бе тройна: Първо - докато го планувах, Второ - докато го реализирахме и сега, когато го написах. Поздрави и успех на всички.

[drago varvar]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Браво за труда, страхотно четиво беше с кафето. Пожелания за много подобни емоции. Дано и останалите групи, които през 2015 пътуваха по тези ширини вземат пример от теб и напишат и те нещо със снимков материал , имаше бая народ в Алпите

[Стефан Слабов]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Eвала адаш!

[ВладиЧ]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

По пътешествия през 2015 година панагюрци удариха Пазарджик в земята... Браво! А така!

[aptt]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

+ 1

[mitiracing]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Браво колега,уникален пътепис,снимки......никога не е късно да върнеш спомените за тези прекрасни места...