Едно Италиано Австрийско приключение

[stefans]

При избора ни на маршрут за лятното ни пътуване през 2015 год. избрахме северна Италия и Австрия. Планирахме да стигнем до езерото Комо и границата с Швейцария, като преспиваме по стаи за гости или бунгала на къмпинги. Не бяхме планирали нощувки на никъде, като решавахме на къде ще караме ден за ден, и се съобразявахме с метеорологичните прогнози. Участници в пътуването сме аз, Стефан и съпругата ми Силвия. Придвижваме се с едно вече старо 04 BMW R1150R оборудвано за туризъм.
И така на 20.07.2015 год. сутринта сритахме моторетката и потеглихме от Панагюрище. Целта за деня бе Белград. Избрахме маршрута през Видин и покрай Дунава. На Петрохан спряхме за по кафе

След което продължихме към границата. В Брегово хапнахме в кръчмето на центъра и навлязохме в сръбско. Карахме лежерно, кефехме се на природата и така стигнахме до Голубац. Тук планирахме малко по дълъг престой, но цялата крепост бе опасана в скелета, течеше мащабна реставрация, гъмжеше от машини и работници и не бе много за престой. Малко снимки



и продължихме към Белград. Там се настанихме в къмпинг Дунав. Метнахме се в едно бунгало

баня, бира, малко нет, малко природа
и после сън.

[drago varvar]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Опа, ще има нещо за четене сутрин с кафето

[green]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Ха така! Давай,че в този студ не се трае

[NiksZh]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Готин маршрут и крайна точка, сега вече точа лиги за продължението

[valsodar_rn]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Скоро никой не е пускал пътепис.

[stefans]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Когато съм си в къщи, ставам около 07 ч. и в случаите, когато пътувам на запад от България, този факт и изместването на часовата зона, се превръщат в благоприятен фактор. Когато на следващата сутрин се събудихме, къмпинга бе изключително тих, а утрото свежо и приятно, пихме по кафе и подгонихме целта за деня - град Пула на полуостров Истрия - Хърватска. Този път карахме само магистрала - жегата се очертаваше да е голяма, а и искахме да стигнем максимално рано, за да разгледаме историческия град. По пътя спирахме само за дозареждане и подкрепяне с течности, и пристигнахме около 14 ч. Насочихме се към къмпинга на крайбрежието и попитахме за бунгало. Обявиха ни цена от около 100 евро за нощувка и ни отказаха. Мръднахме на около 500 метра от къмпинга и се зачудихме как да действаме, и тогава от съседния двор излезе една възрастна дама, и ни попита дали търсим стаи за нощувка. Получи потвърждение и обяви цена 30 евро за стая. Не се и замислихме и вкарах мотора в двора

Дамата ни настани, извади студена вода и сок, направи и по кафе. Изкъпахме се, облякохме леки дрешки и следвайки указанията на домакинята ни, се насочихме към историческия град. Град Пула е известен най вече с много добре съхранения си цирк, подобен на Колизеума в Рим. Има обаче и други забележителности, и въобще е много приятно градче пълно с туристи.
триумфалната арка
цирка - поглед от към крепостната стена
части от самата крепостна стена с оръдията насочени към пристанището. Разгледахме крепостта и гледките от високо и тръгнахме към цирка

Наистина е много добре запазен и вътре функционира като театър, имаше и афиши за постановка


Освен цирка има още много исторически сгради, страхотен парк и невероятни кафенета


водата в чешмата е питейна

пристанището и парка


морската администрация по настоящем хостел
храмът на Октавиан Август. Постепенно се стъмни и отново се върнахме при цирка, който бе ефектно осветен


Помотахме се още малко по тесните улички, накупихме сувенири и се прибрахме да почиваме.

[К.Наков]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Благодаря! Като мехлем за душата е в тези студени дни.

[s_s1]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Какъв студ? Супер си е времето. На коледа карах ски,после мотоциклет, сега пак карахме ски и като се приберем отново ще подкарам мотоциклета.
Пътеписа започва много интересно,очакваме продължението.

[stefans]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

На сутринта въпреки ранното ни ставане, нашата домакиня вече ни очакваше с кафе и кекс. Възползвахме се, както от храната, така и от съвета и да тръгнем на северозапад по крайбрежието. Панорамните пътища са чудесни. Постепенно наближихме границата със Словения и решихме да се отбием и да разгледаме град Пиран. Пътя ни изведе на хълма с градската крепост
Морето се виждаше някъде под нас
Решихме да слезем до долу направо през стария град - голяма грешка. Попаднахме в някакъв лабиринт от тесни калдаръмени улички, често преплетени и глухи или завършващи със стълбища. Добре че някакви местни ни съжалиха, посочиха ми вярната посока и през някаква забранена пешеходна зона, успях да кацна на пристанището
Паркирах моторетката, купихме си грозде от пазара и тръгнахме на разходка
центъра до пристанището

някакво площадче на близо
по тесните улички отново се изкачихме, този път пеша до местната църква с часовникова кула
площада с пристанището под нас

бреговата ивица с плажа на нея-хората бяха опънали хавлии по камънаците и се къпеха в изключително бистрата вода.
Венецианската църква на брега
завързахме нови приятелства. Неусетно минаха едни три часа и ние се сетихме, че имаме цел за деня - Венеция. На мотора, снимка за спомен
и вече по правилният път поехме към Италия. Табелите са на два езика Италиански и местния диалект на сърбо-хърватския език. Впечатли ни начина на изписването на имената на едни и същи градове. На една и съща табела пише TRIESTE и TRST /наистина няма нито една гласна /. Предвид очакващите ни цени на бензина в Италия, на едно словенско ОМВ заредихме резервоара до горе и настъпихме към Триест. Там попаднахме в един чудовищен пътен възел може би на 7 или 8 нива / ако не беше Джи Пи Еса сигурно още щях да си връткам по него / и се качихме на магистралата за Венеция. Бях чувал разни митове за цените на магистралите в Италия и реших да ги разбия. Да ама не-за 130 км. магистрала от Триест до Венеция ме таксуваха 11 евро. Това затвърди убеждението ми, че тези пътища по тези географски ширини трябва да се избягват. Та значи добрахме се до Венеция, отидохме до един къмпинг и сценария с цените на бунгалата от Пула се повтори. Тук обаче съвсем нямаха срам - поискаха 130 евра. Отсвирихме ги и по съвета на един местен хванахме пътя към летището им. В кварталчето на близо наехме стая в едно хотелче за 60 евро В&В. Вкарахме мотора под един навес в двора, освежихме се, леки дрешки и следвайки указанията на домакина ни, взехме градският транспорт - автобус спиращ на автогара до Канале Гранде в стария град. Впечатли ни начина на таксуване-въпреки, че си купуваш билета за автобуса от шофьора, трябва да го "чекнеш" в електронно устройство в самият автобус, отделно от шофьора. Не го ли направиш писва аларма и автобуса не тръгва. Нередовни пътници не видях.
Та значи стоварихме се до Канале Гранде и потънахме в лабиринтите на стария град. За Венеция е писано и показвано прекалено много, но ще метна няколко снимки и аз, ей така за цвят















Ако трябва да обобщя, Венеция е красива и спокойна само по малките каналчета. Покрай големите, гъмжи от туристи и разни навлеци, които се стремят да ти набутат в ръцете разни сувенири боклуци, селфистикове и др. от които е трудно да се дистанцираш. Да не говорим, че цените на храната и напитките могат да се издигнат до неподозирани висоти. Все пак обикаляхме до тъмно и пак с автобуса се прибрахме да спим. Варианта с автобуса бих препоръчал на всеки с мотор. Цените на хотелите в страни от стария град са поносими. Условията са отлични, не мислиш за паркинг / всички бяха ужасяващо претъпкани /, а и цената на билетчетата в двете посоки за двама ни не надвишаваше пет евро.

[bochkata]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Благодаря за споделянето!

[stefans]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

На сутринта закусихме яко / ей тоя италианец как ни нахрани /, пихме кафе и спазвайки обещанието "повече никакви магистрали в Италия", тръгнахме по някакви селски пътчета от Венеция към Падова. И така разстояние от 45 км. го пътувахме около един час. За сметка на това е много живописно и спокойно. В Падова бях уведомен от местни, че трябва да паркирам мотора на паркинг за мотоциклети, който е безплатен, ако паркирам на паркоместо за автомобили, трябвало да заплатя таксата, като за автомобил. Намерих паркинг за мотоциклети на брега на реката около която е построен града
и се отправихме към центъра на старият град, където е оформено едно кръгло парково пространство обградено, с канал с вода и множество статуи - голяма красота






След това ни напече и решихме да се скрием на хладно в огромен църковен комплекс "Сан Антонио"



След това отново излязохме по улиците на стария град. По улиците под всички стари сгради са оформени колонади и можеш да се разхождаш винаги под сенки, респективно на сухо, ако вали

На тази фасада имаше плоча с изписано името на Данте и година 1306 - тази сграда беше стара над 7 века.
Като се наситихме на Падова хванахме пътя към Виченца



След Виченца се отправихме към едно селце в близост до Басано, където живеят и работят наши приятели българи, с които имахме договорка да се срещнем, а и да покараме заедно моторетките из планината. Пристигнахме настанихме се, приказки и т. н. На следващият ден обаче Николай, домакина ни бе зает и решихме да им погостуваме един ден без да караме мотора. Посетихме Басано - стар исторически град, разходихме се по този дървен мост от 1730 год.


изгледа към алпите от моста

След обеда аз и Антонио - хлапето на домакините покарахме велосипеди / егати уредените велоалеи покрай напоителните канали /
половихме риба
Антонио великодушно ми разреши да изпробвам неговата моторетка
и така премина този почивен от към каране ден. На утрешният ден ни предстоеше среща с Доломитите.

[stefans]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

На сутринта, докато изпием кафето и уточним плановете за деня, малкия Антонио се бе екипирал и ни чакаше да караме заедно
обяснихме му на бързо, че ще караме, ама с другите мотори и той се съгласи да остане в къщи, след като позира на моята моторетка

И така, потеглихме от Басано по посока на Тренто и постепенно пътищата станаха ето такива


гледките ето такива

а изразът на лицата ни е красноречив


Постепенно достигнахме Passo Brocon и паркирахме пред албергото на върха
Наоколо бе пълно с мотористи


Тези пичове с двете харлита, едва бяха спрели и извадиха някакви кърпи и започнаха да лъскат хрома - какво да правиш - съдба
След Passo Brocon продължихме към Passo Gobera и постепенно наближавахме целта за деня Passo Rolle
Природата на около бе забележителна, пътища и сгради извадени сякаш от картички


беше пълно с мотористи и колоездачи
скалистите зъбери се открояваха над сградите


Постепенно фибите станаха по тесни а дърветата изчезнаха


Спряхме за кратко на една площадка за позиране



след което продължихме към върха


е, стигнахме го
отново спирка, този път малко по дълга


отморихме качествено
и тъй като времето напредваше тръгнахме да спускаме
Нашите приятели ни заведоха до пътя за едно село на име MONTAGNAGA, описан като свръхестествен - когато спреш превозното средство и го освободиш от скорост, и отпуснеш спирачката, то тръгва да се движи по инерция срещу естествения наклон на пътя. Пробвахме и ние - така беше, движехме се все едно изкачваме по инерция Предполагам, че се получава някаква зрителна измама. Постепенно слязохме в ниското и се върнахме в цивилизацията
Минавахме през села с кацнали по върховете църкви и замъци
спряхме на една отбивка да хапнем от прехваления италиански сладолед
и видяхме това растение
Покарахме още някое време покрай разни езера и почивни комплекси и се прибрахме в Басано. Тя вечерната програма е ясна - лаф и бира.

[sozi]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

ЧУДНО ,в тези студени дни е друго да те стопли един добър пътепис.

[stefans]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Вечерта докато правехме разбор на изминалия ден и планове за следващите, проверихме прогнозата за времето и установихме, че следващите няколко дни в западните Алпи се очертават дъждовни и студени, а на Стелвио предвиждаха мъгли. Това обезмисляше удоволствието от пътуването на там и решихме да променим първоначалните планове, като вместо към езерото Комо, се насочихме на север към германският град Фюсен и баварските замъци в околностите му.
И така на сутринта рано се сбогувахме с приятелите ни и поехме на север. Карахме през южните Алпи и бе много красиво. Като първа спирка за деня избрахме градчето Фондо. Спряхме на центъра и паркирах моторетката до някаква саксия на сянка
пихме вода от чешмата
и се улисахме около този дърт часовник
реставриран и опакован в стъкло, механизма му бе воден и се базираше на пълненето на две купички с вода, а на четирите циферблата показваше
точен час
фазите на луната
календар
зодиак
Пихме по нещо в едно кафене, закусихме, заснехме тези весяляци
и продължихме по посока на град Мерано
на някое от многобройните пасота на около

Постепенно започнахме да се спускаме към долината в която е разположен град Болцано, а пътя бе перфектен

гледките в ниското




Всичко подредено, пълно с ябълкови градини под противоградни мрежи, чисто и окосено, да им се чудиш как го правят.


Ако може с две думи да се изразя Рая на земята - Италиански Тирол. Навлязохме в Мерано / тук всички надписи на обществените места са на Италиански и Немски /, паркирахме моторетката пред една църква и посетихме историческия център

Естествено растящи палми в сърцето на Алпите



Помотахме се още из Мерано, обядвахме, напазарувахме храна и напитки от един магазин и се насочихме към прохода Passo Rombo, от австрийска страна името му е Timmelsjoch. Тръгнахме да изкачваме




Ставаше все по стръмно, сурово и красиво

По фибите се караше само на първа и втора предавка


Толкова е стръмно, че при потегляне, ако подам газ по рязко и ще се навиря на задна гума
природата наоколо е уникална

[img]http://media.snimka.bg/s1/5113/036470755.jpg?r=0[/img зад този тунел е Австрия
качихме се
Оставихме мотора на паркинга и се разтъпкахме до близкото хълмче - гледките от хълмчето





Започнахме да спускаме към Зьолден в Австрия
и на едно КПП ни взеха 13 евра такса за пътя
Продължихме спускането покрай една мътна река

и акостирахме в Имст.
Пейзажа гледан от терасата на хотела в който спахме. Когато пристигнахме и се настанихме бе около 19 часа. Докато се изкъпем и излезем на вън всички магазини и заведения бяха затворили. Ако не си носехме храна от Италия щяхме да умрем от глад . Помотахме се малко и се прибрахме в ходела да спим.

[sozi]

От: Едно Италиано Австрийско приключение

Давай давай още че кафето не върви