Доломити, лято 2013 :)

[balkanski]

Крайно време е да пусна един бърз пътепис за лятната разходка през миналата година. Нещо нямах ищах за писане, но се наканих.
Планът беше за няколко дни из Доломитите и после каквото сабя покаже.
Най-същественото от подготовката беше претапицирането на седалката на Африката и промяната на формата й.
Другото е ясно - бърз преглед на мотора като цяло, застраховка, Зелена карта, багаж, малко провизии, пари и айде газ.

Ден 1 – 20.08.2013, вторник.

Тръгнах сутринта към 5-6 часа, вече не помня в колко точно, но гледах да се изстрелям по-раничко.
Като цяло нямаше нищо интересно през този ден, общо взето едни километри, които трябва да се минат, че да дойде интересното.
Температурата беше приятна за каране и не заврях като предни години. По границите нямаше проблеми и забавяния,
всичко беше нормално. В Хърватска брулеше някакъв вятър през цялото време и ми се взе акъла, то там магистралата няма край,
права и скучна колкото щеш. Добре, че после в Словения е интересна, има си завои, става хълмисто наоколо и си мирише на Алпи
Този път реших да мина през Караванкен тунела между Словения и Австрия, уж за по-бързо. Голяма грешка. Вътре беше голям задух и
жега, едва издържах да изляза от другата страна. Купих винетка от една бензиностанция по пътя и айде газ към Къмпинга.
Имам една шано снимка от този ден, то какво и да снимаш толкова де... Поне вече Алпите са наблизо.



Кацнах в Къмпинга в Lassach(http://www.lindlerhof.at) някъде към 19:00-19:30 май беше, в доста прилично време.
Мисля, че се вързаха към 14 часа и половина каране. Новата седалка беше доста добра, не ми беше изтръпнал задника като
миналата година. Или поне не толкова много Разпънах палатката, взех душ, помотах се и минах през кръчмето да хапна и
да пия една бира за отпускане. После айде към палатката за релакс и почивка. Много го обичам този момент, да знаеш, че на
сутринта ще се събудиш в Алпите и започва якото каране и киризене на пейзажчета, кефец

Край на Ден 1.

Километри за деня - 1122
Маршрут - София - Белград - Загреб - Любляна - смотаният Караванкен тунел - Villach - Lienz - Lassach

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Ден 2 – 21.08.2013, сряда.

Събуждане в Алпите, кефец
Не бързах особено, нямаше и закъде. Днес беше ден за Гросглокнер, време имаше достатъчно. Раздвижих малко из къмпинга
да го обиколя на спокойствие.



Слънцето още не беше стигнало до палатката ми.



Скоро и това стана. Точно в 09:22, записал съм си го



Докато закусвах видях нещо много интересно. Една патица с цяла върволица патенца спринтираше по поляната към
малкото декоративно езерце. После всичко дружно се пльоснаха вътре, сигурно да търсят закуска



След като се натутках се метнах на мотора и газ към Гросглокнер. Беше към 11:00, слънчево с лек ветрец, таман.
Таксата вече е 23 евро, тия всяка година вдигат цената, почват да ме дразнят вече, тази сигурно ще е 25.
А, не, таман проверих на сайта им, само 24 е за 2014-та, тенденцията се запазва, както и да е.

Качих се на глетчера докато е хубаво времето да видя каква е хавата. Много GS горе, много нещо, сигурно ги печелят
от Зрънчо или от шоколадови яйца, друго обяснение нямам Не съм ги снимал, че нямаше да ми стигне лентата.



Всякакви шемети има



Ето го и Гроса



Ледникът май бързичко намалява, така ми се стори



Седнах малко на тия масички да покиризя, добре беше



Айде стига толкова, време е за малко газ. Гааааааааз! Газ, газ, ама толкова хора досега не бях виждал по прохода, хем беше
делничен ден. Пълно беше с коли, велосипедисти и чат-пат кемпери и автобуси с туристи. Моторите направо си бяха кът.
На места направо си имаше трафик, загубена работа, явно почва да става прекалено туристическо това място. Не можах да
покарам както миналата година, но пак биваше. Слязох до северния край и обърнах наобратно. Айде газ нагоре, сега май
беше по-добре, нямаше чак толкова народ. Поизкефих се

Качих се отново на глетчера и се преоблякох и преобух. Багажа в шкафа и айде надолу по пътеката и стълбите



Времето беше само за разходка - топло и с лек ветрец, чудно. Бързичко слязох долу и защъках нагоре-надолу по леда
А, и снимки, туристическата

















Ето как изглежда глетчера в долния си край:





Прекарах сигурно час-два долу в ходене напред-назад, много е интересно и си струва да се види, пак бих слязъл там с кеф
Следобедът преваляше и тръгнах нагоре към паркинга. Част от пътечката



Топи се не, ами се топи



Качих се горе и се помотах още сигурно около час, има разни местенца на теферич за сядане и зяпане на панорамата.
Случайно хванах следното на залез слънце, интересно се получи



Минаваше 18:30 и тръгнах да се прибирам, не бяха останали много мотори на паркинга



Метнах се по прохода и газ нагоре, нямаше почти никой, голям кеф, сега вече се караше идеално След предела обаче
имаше мъгла, та обърнах наобратно и айде надолу. По пътя спрях за хапване и бира в едно кръчме, което гледам от 2-3 години
и се оказа много добро попадание. Много вкусно беше, а и на хвърлей от Къмпинга, сигурно 10-на км, до един голям водопад.
Лелята ми вика - имам меню на италиански и на немски, какво искаш? Аз се хиля - ами италиански не знам бъкел, дай немското
Вече няколко пъти ме питат дали съм италиано в Австрия, явно ми е цинганейшън мутрата Само да понауча малко езика и съм 6
Прибрах се към 21:00, взех един душ и айде почивка. Добър ден се получи. Отново се убеждавам колко е яко да имаш база и
да бръмчиш през деня с мотора без багаж, а не да товариш и разтоварваш като муле всяка сутрин и вечер, това е играта.

Край на Ден 2.

Километри за деня - 150
Маршрут - Къмпинга - Гросглокнер - Къмпинга

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Ден 3 – 22.08.2013, четвъртък.

Сутринта отново не бързах, закусих и събрах катуна. Тръгнах от Къмпинга към 11:00 и газ към Cortina d'Ampezzo и Доломитите.
Заредих бензин догоре преди да вляза в Италия, че разликата беше 30 цента на литър, много богати тия италианци, тц-тц-тц
Доломитите наближават:





Отбих се до езерото Misurina, имах мерак да отида да видя и Tre Cime di Lavaredo, много известен масив, но след езерото имаше
голяма опашка от коли и каса, на която искаха 11 евро за минаване, та го оставих за друг път, като имам повече време за разходка там.
Ето ги и тях, трите върха(Tre Cime di Lavaredo)





Газ към Кортина, пейзажът над града не лъже, завидях им на кортинци



Газ на юг към Forno di Zoldo, пътят е супер за каране и за зяпане







След Forno di Zoldo се метнах обратно към Кортина по другия път. Миналата година бях фиксирал един къмпинг покрай пътя,
близо до оня Големият Доломит(за него по-късно) и мислех да се цопна в него. Само че, сега като минах покрай него и ми се
стори много населен и баш до пътя, та го подминах и реших да търся нещо друго в района. Къмпингът е Palafavera(http://www.campingpalafavera.com/).
Пуснах се по завоите и по някое време видях табела за друг къмпинг и реших да го проверя. Беше в гората встрани от пътя
и веднага ми допадна. На рецепцията ми дадоха карта на къмпинга и ме пуснаха да разгледам и ако си харесам място - да остана.
Много любезни хора Намерих си топ място в самия му край и разпънах базата. Беше към 3-4 следобед май, идеално.
От палатката ми се виждаше Големият Доломит(за него още малко по-късно):



Къмпингът е много готин, казва се Cadore(http://www.campingcadore.com/en/home.html). След като оставих багажа, се метнах
на мотора и газ към Кортина. Избръмчах по прохода Passo di Giau, много завои и много кеф. Горе гледките са лудница



Имаше и табло с карта на Доломитите в района











Имаше още време и мръднах малко настрани и метнах и Passo di Falzarego, доста по-лесен от Giau, но пак над 2000 м.



След това се прибрах в базата. В близост до къмпинга има няколко селца едно до друго с магазини, пицарии и т.н., много удобно.
Над къмпинга има ресторантче с яка гледка към Големият Доломит, всъщност това е Mount Pelmo(http://it.wikipedia.org/wiki/Pelmo).
В Гугъл може да се видях жестоки снимки на този масив. Качих се до ресторантчето и залезът тъкмо огряваше планината, беше
неописуемо. Не знам защо не съм снимал, явно съм се прехласнал тотално. Седнах не теферич да зяпам и жулнах една паста с бира.
После слязох в къмпинга и се отдадох на почивка

Край на Ден 3.

Километри за деня - 260
Маршрут - Lassach - Lienz - Sillian - Toblach - Cortina d'Ampezzo - Forno di Zoldo - Zoldo Alto - къмпинг Cadore - Cortina d'Ampezzo - къмпинг Cadore

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Ден 4 – 23.08.2013, петък.

Сутринта минах през магазинчето в къмпинга и си купих пресни хлебчета и разни неща за хапване. Закусих доста обилно и се метнах на мотора.
Днес исках да обиколя Sella Group(http://en.wikipedia.org/wiki/Sella_group), че миналата година минах само половината. Времето беше
променливо, но каквото - такова, гааааааз!

Sella Group се обикаля по проходите Pordoi, Campolongo, Gardena и Sella. За жалост се струпаха облаци и не можах да направя читави снимки,
основно се кефех на пътя и гледките, колкото ги имаше Миналата година хванах много хубаво време и имам добри снимки на Pordoi и Sella -
втората половина на този пост - http://www.offroad-bulgaria.com/show...27#post2105427
Все пак щракнах няколко:



















Жалко, че времето беше куцо. Ако пече слънце, скалите са жълти и направо светят, много е красиво. Най-много ми хареса през
прохода Gardena, там сякаш масивите са най-грандиозни и се чувстваш съвсем малък, хем и пътят се вие под тях, чудно е.
Навръщане минах през Pozza di Fassa и San Pelegrino, да разнообразя. В къмпинга бях към 16:00, тъкмо навреме, защото заваля.
Валя към 4 часа, докъм 20:00, на моменти силничко и с гръмотевици. Сега се убедих в предимството на високата и голяма палатка.
Има място да си разхвърляш багажа, да се преоблечеш, да седиш, да ядеш, дори и да сготвиш, както направих аз
Печелившата формула за мене е - за сам човек - триместна За информация, палатката е Husky Beast 3, чудесна.

В началото на пътуването имах някакви намерения да се пусна до Швейцария за един ден, както правех предните години, но реших,
че няма смисъл. Времето щеше да е нестабилно следващите дни и не исках да ме вали по цял ден точно там, на яките завои и гледки.
Реших да остана и да поръчкам още малко из Доломитите, пък и ми хареса да карам с лек(относително) мотор по цял ден

Край на Ден 4.

Километри за деня - 180
Маршрут - Къмпинга - Canazei - Pordoi - Campolongo - Gardena - Sella - Canazei - Pozza di Fassa - San Pelegrino - Къмпинга

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Ден 5 – 24.08.2013, събота.

Сутринта станах преди слънцето да огрее палатката, имаше време за закуска и мотлявене



Реших да отида до езерото Sauris, където бях и миналата година. Тръгнах към 11:00 към Forno di Zoldo, после през
прохода Cibiana, нелош за каране, но адски тесен. Пред мен имаше голям автобус, който не можах да изпреваря почти през цялото
време, направо полудях. След това обаче пътят стана чудесен и карането потръгна. Минах през прохода Mauria Pass, страхотни завои.
Почти нямаше движение по пътя и се раздадох на макс колкото ми стиска(а то не е много, да не се правя на рейсър)
Снимки няма, ясно е защо

Стигнах езерото и го обиколих, ето малко снимки:







Част от пътя е такава, малко е странно, все едно караш в парка и не ти е там мястото, защото само ти вдигаш шум



Минах през Passo Pura, там имаше открита стена за катерене, много яко



След това газ наобратно. Отново ръчкане по Mauria Pass, голям кеф. Реших да не минавам през Cibiana и се пуснах на юг към
Beluno, голяма грешка. Имаше зверски трафик, стана голяма жега, ужас. Едва се добрах до отбивката на Longarone и газ към
Forno di Zoldo. Там обаче пътят отново ме възнагради с хубави завои и липса на трафик, та се успокоих
А и отстрани имаше какво да се види



Наближих къмпинга и Големият Доломит



Пред него има чакълест паркинг, откъдето туристите тръгват в атака. Спрях да го позяпам. Имах желание да отделя един ден и
да пощъкам нагоре, но нещо не успях да хвана подходящо време, а не изглежда на място, където искам да ме вали порой
Ето снимка от паркинга, доста е впечатляващо:



Позаседях се да зяпам и небето се поизчисти и се показа слънце, на светлина е още по-красиво



После се метнах до близкото село - Santa Fosca и кацнах в една пицария. Жулнах една пица с бира, а след това един страхотен
сладолед от джелатерията отсреща, кефец След това се качих горе на ресторантчето над къмпинга за да хвърля още един поглед и оттам





После обратно в къмпинга и почивка.

Край на Ден 5.

Километри за деня - 265
Маршрут - Къмпинга - Forno di Zoldo - Passo Cibiana - Mauria Pass - Lago di Sauris - Mauria Pass - Longarone - Forno di Zoldo - Santa Fosca - Къмпинга

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Ден 6 – 25.08.2013, неделя.

Сутринта имах неприятна изненада - липсваше ми зарядното за фотоапарата плюс една батерия вътре. Бях ги оставил за през нощта
в баните и сега ги нямаше. Проверих в боклука, но ги нямаше. Или някой се е направил на голям чистник и ги е хвърлил, което
не знам как ще стане, трябва да си голям дебил, или на някой са му потрябвали, голяма тъпотия. Скапа ми се настроението,
за четвърта година обикалям из Алпите и винаги съм си оставял неща да се зареждат през нощта, редовно и телефона, и никога не
ми е изчезвало нещо. Но явно и за това си има първи път. Отидох на рецепцията, оплаках се и ги помолих да напишат една бележка,
която да сложат там. Хората бяха много отзивчиви, извиниха ми се и наистина вечерта бяха разпечатали и разлепили бележки -
много молим, ако някой погрешка е взел зарядно и батерия, да ги върне, и т.н.

Облякох се и се метнах на мотора, време беше за каране. В началото нещо не ми се караше, за пръв път ми крадат нещо така нагло и
то баш когато не очаквам, та ми беше криво, направо бях обиден Стигнах до Passo Falzarego и дадох газ. Чудесен път и страхотни
завои, след малко се усетих, че бях прежалих зарядното, карането ме погълна Гаааааааз!





После Passo Valparola, много добре, айде пак гааааааз! Времето беше облачно, ама какво да се прави, късмет.







След това Passo delle Erbe, имаше добри гледки, но самият път беше адски тесен и нещо не ме грабна



Тук нещо обърках пътя и отидох на север към Brixen, излязох на главния и газ на юг към Bolzano. След това завих и айде атака на
Passo Sella и Passo Pordoi. Нищо, че ги карах онзи ден, сега ми беше паднало. Карането по Sella в тази посока беше лудница,
неописуеми гледки, ама нещо не съм снимал много, повечко карах











Тук нещо се бъзиках с фотото и не разбрах тази снимка как стана такава светла, ама айде, да има



Стана следобед и айде газ към вкъщи. Май успях да кацна в Santa Fosca към 18:00 и право в пицарията за хапване
После почивка в къмпинга. Питах отново на рецепцията за зарядното, казаха, че са говорили с персонала, който чисти, но никой не е
хвърлял нещо подобно. Как да е, пих една студена вода, вече ще знам да не оставям нищо, можеше пък и телефона да ми гепят, пак добре
Имах още две батерии за фотото, така че не беше чак толкова критично, пък и времето щеше да се разваля, та нямаше да снимам много.

Край на Ден 6.

Километри за деня - 210
Маршрут - Къмпинга - Passo Falzarego - Passo Valparola - Passo delle Erbe - Chiusa - Passo Sella - Passo Pordoi - Araba - Santa Fosca - Къмпинга

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Ден 7 – 26.08.2013, понеделник.

След 2-3 дни щях да се прибирам към България и си мислех да се върна пак в къмпинга в Lassach и после оттам да паля към дома.
Беше ми станало нещо като традиция, това да е входно-изходния пункт за Алпите и свообразно начало и край на пътуванията.
Обадих се в България да ми проверят времето в нета и се оказа, че след ден-два температурите около Lassach ще падат до малко
над нулата и ще вали яко. Реших да не решавам нищо в момента

Днес май щеше да превалява цял ден, та се опаковах в дъждобрана и така тръгнах. През нощта беше валяло и навсякъде беше мокро.
Тъкмо щях да пробвам новите гуми, които сложих - Michelin Anakee 3, уж били добри на мокро. За момента на сухо бяха екстра.
Дадох газ към Кортина през Passo Giau, там обратни завои колкото искаш, даже понякога повече отколкото искаш Тъй като беше
изкачване, ръчках малко повече и гумите държаха яко, само на един малко ми поднесе задната, ама то от келешлък Горе имаше мъгла
и беше студеничко, та бързо се разкарах. Айде надолу по завоите, ама по-полека, че знае ли човек. След това се пуснах на юг към
San Vito и Calalzo di Cadore. Пътят е много хубав за каране, то всъщност навсякъде е така по тия места, ама да отбележа.
После тръгнах на север към Auronzo di Cadore. Минах през San Antonio Pass, много красив път.
Нещо като параклисче(предполагам, или нещо с такъв замисъл) покрай пътя



Времето си беше облачно и дъждовно, та няма снимки като цяло



Продължих още на север към Toblach, дефакто щях да обиколя природния парк, в който са Tre Cime di Lavaredo. От Toblach тръгнах
към Кортина и се отбих пак на езерото Misurina да се помотам и да хвърля един поглед към трите Чимета Не се виждаха особено,
но пак имаше нещо между облаците



Около езерото има пътечка за разходка и се пуснах по нея, да се помотая малко. Нямаше джан-джун наоколо и беше много спокойно.
Изглед към другата страна



Беше станало следобед и реших да се прибирам. Минах през прохода Passo tre Croci, където имаше и мъглица. Вече не помня дали
ме валя дъжд през деня, но навсякъде беше мокро. Ако не върху мен, май валеше пред мен При спускането след прохода,
на 4-5 км. преди Кортина, както влизах в един ляв завой и моторът се изпързаля. Досега не бях имал такова падане, нямаше дори и
част от секундата, в която да си помисля - гумата поднася, май ще се пада, всичко стана за миг. Двете гуми се изпързаляха в
абсолютен синхрон, все едно беше лед отдолу. Не помня с колко карах, но надали е било много предвид пътната обстановка.

Последва няколко метра пързаляне и удар в мантинелата, от който моторът се завъртя на 180 градуса. Разхвърчаха се някакви неща,
а аз си изтрещях и двата крака в мантинелата. Ударът беше в подбедриците и ботушите май спасиха положението. Скочих веднага и
тръгнах да вдигам мотора. Отсреща спря една кола и един чичо излезе да помага. Вече не помня дали ми помогна нещо или си го
вдигнах сам, в такива моменти адреналинът така те напомпва, че хващащ и вдигаш все едно е колело. Спря и някакъв колоездач
да види дали съм ОК, естествено и двамата не говориха английски, типично за италианците, благодарих им и им казах, че съм ОК.
Завъртях мотора в посоката на движение и го пуснах малко надолу до банкета, та да огледам щетите.

Маската отпред и долната част на слюдата се бяха пръснали, дясното огледало липсваше, лявата степенка беше доста изкривена,
но можеше да се стъпва отгоре й. Ролбарът отстрани се беше изпилил доволно и се беше скъсал на една от свръзките между тръбите,
тоест заварката. Пробвах да запаля и след малко въртене моторът запали, дотук добре. Тръгнах да си събирам пластмасите и
успях да събера всички парчета от маската, добре че не бяха толкова много. Огледалото не беше на пътя, тъй като беше заорало в
тревата зад мантинелата при удара. След няколко минути го намерих и него, добре, че не беше излетяло някъде в гората. Беше се
скъсало от конзолата, така че го прибрах в куфара, заедно с другите парчета. Успях да наглася някак си остатъка от слюдата на
мястото на маската и дори да завия един болт Малко на кестерме стана, ама по-добре от нищо и каране 1000 км. магистрала до
вкъщи с гол мотор Извадих и дъкт тейп и нашляпах малко



На снимката може да се види къде се изчатках в мантинелата, точно на втората стрелка от маркировката, броено отдолу нагоре.
Вижда се тревата и пръстта, която се изхвърли на пътя при удара, явно огледалото е действало като лопата След като позакрепих
нещата, отидох и поизчистих колкото можах от асфалта, да не се очисти някой друг с мотор след мене. Добре, че имаше мантинела,
че инак отивах директно в гората за гъби и пораженията щяха да бъдат сериозни. Сложих още малко дъкт тейп и беше готово
Всъщност го изразходих всичкия, бях тръгнал с почти свършила ролка, другия път ще съм с голяма и дебела



Оказа се, че и дръжката на газта нещо не е в час. Гумата се беше разхлабила и самата дръжка нещо се беше разместила,
та газта не връщаше автоматично. Нямах повече желание да се занимавам и тръгнах така, с по-яко стискане и ръчно връщане на газта
горе-долу биваше. Слязох благополучно до Кортина и тръгнах да се прибирам през Passo Falzarego. Преди ден-два си мислих, че къмпингът
е на много добро място за обикаляне из Доломитите, но минусът му е, че отвсякъде е обграден от проходи и пътища със зверски завои и
една принудителна евакуация би била доста натоварваща. Ето сега отново си го помислих, какво съвпадение А, забравих, конзолите под
кормилото също се бяха изкривили и сега трябваше да го държа малко накриво, за да върви моторът направо, забавно

Избрах да мина през прохода Falzarego, тъй като беше по-лесен от Giau, който изобилстваше от обратни завои и в двете посоки и все пак
беше висок над 2200, всъщност Falzarego e на 2100, ама пак файда Всякакво желание за каране ми се беше изпарило и само исках да се
прибера в къмпинга и да огледам отново щетите. Голям зор беше по тия завои, колкото им се кефех предните дни, толкова ги мразех сега.
Естествено заваля и дъжд баш горе в прохода, късметче Влачех се като баба и на всеки по-остър завой се шашках дали няма да се
изплющя отново, мислех си - тия гуми не стават за нищо, окъсах я тотално, явно доста се бях стреснал. Ама как няма, като ме чакаха
два дни прибиране към България, и то в дъждовно време по прогноза, баси шанса

Как да е, довлякох се благополучно до къмпинга, като спрях в селото преди това и се натъпках с паста в един ресторант, вкарах и една
голяма бира, малко да се поуспокоя В крайна сметка не беше чак толкова зле работата, моторът вървеше, не се бях почупил, файдица
Прибрах се по тъмно и оставих ремонтите за другата сутрин. Ходенето до Lassach автоматично отпадна. Прибиране за един ден беше
невъзможно при създалата се ситуация и тук отново отчетох локацията на къмпинга - няма как да се телепортираш бързо на магистралата,
ще трябва да прецапаш няколко прохода и безброй завои. Утре ще го мислим, утрото е по-мъдро от вечерта, народна поговорка

Край на Ден 7.

Километри за деня - 230
Маршрут - Къмпинга - Пассо Гиау - San Vito - Calalzo di Cadore - Auronzo di Cadore - Toblach - Misurina - Passo tre Croci - Кортина - Falzarego - Santa Fosca - Къмпинга

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Ден 8 – 27.08.2013, вторник.

Не помня дали през нощта валя, но май валя, то последните дни си преваляваше периодично. В момента поне не валеше, засега
Огледах отново мотора за други щети и за щастие не открих. Разбъзиках малко дръжката на газта и с помощта на един шестограм и
две свински опашки я направих почти като истинска, сега поне щях да карам нормално, кефец Хапнах, събрах катуна и се приготвих за
потегляне. Последна снимка



Къмпингът куц-некуц, ама си беше яко, пак бих се върнал за 2-3 дни, да разцъкам Sella Group при хубаво време, както и да си отделя
един ден за разходка и катерене по Mount Pelmo(Големият Доломит) Само дето няма да си оставям зарядното без надзор, инак къмпингът
е много готин. Планът за днес беше да изляза от Италия и планинските пътища и да кацна някъде в Словения, а на следващия ден газ 1000 км.
по магистралата и съм 6 Първоначално мислех някакъв вариант да карам до Загреб, но реших да не се юркам излишно, така или иначе и
двата дни щеше да вали, та все тая, приключението щеше да е пълно

Тръгнах към 11:30, платих 60 евро за 5 нощувки, хванах някакво намаление, че се сменил сезона в края на август, инак май беше 13 или
13.50 за ден. Времето се мръщеше и нямах особено желание за юркане по проходи, асфалтът беше мокър навсякъде. Реших да избегна проходът
Cibiana и се пуснах до Longarone, поне тоз път беше относително лесен. След това на север към Calalzo di Cadore и към езерото Sauris,
същия маршрут като онзи ден. На прохода Mauria почна да вали и пътят се разлигави доста, поне си бях направих кефа тук, та сега
спортното настроение така и не ме споходи Посвикнах с кривото кормило, само дето ме беше шубе да давам газ по завоите на мокро,
все си мислех, че тия гуми са много зле, пък то веднъж като се психираш и си дотам

След Tolmezzo пътят стана главен и прав и вече се караше спокойно. Периодично валеше и спираше, като малко по-натам покрай Tarvisio ме
пра доста силен дъжд. Аз обаче бях с дъждобрана, даже имах и едни калъфи на ботушите и не ми пукаше особено. Пътят беше еднопосочен
двулентов и се караше екстра, имаше трафик, но ръчках със 100/110 и нямаше проблеми. Моторът беше като залепен на пътя и ме отпусна
напрежението най-сетне. Гумите си бяха ОК, да не кажа, че се представяха супер и при даване на газ и при спиране.

Влязох в Словения и спрях да взема винетка. Времето се пооправи и небето се поизчисти, нормално, като си в ниското Даже беше приятно
топличко, водата се изпаряваше от пътя, имаше и слънце, абе кефец. Кефец, кефец, ама си вадя телефона от джоба на якето - не бачка.
Дисплеят изпотен отвътре и няма никой, в джоба - вода. А джобовете са водонепромокаеми, уж. Екипът ми е Revit Sand, ама то е логично,
не е Revit Rain все пак. Теглих им една яка майна на Ревит. Хем бях с дъждобран, а той не пуска нищо, но е от две части. Докато карах
в големия дъжд ми направи впечатление, че ми се събират локви с вода върху бедрата и около кръста, явно джобовете са се киснали там и
са просмукали. Водонепромокаеми, гъза ми. Айде без телефон, още малко остана и се прибирам.

Подминах Kranjska Gora и газ напред. Отдясно е парка Триглав, едно зелено, супер Почнах да търся къмпинг и ми минаваше идея през
главата да разтоваря мотора и да покарам два-три часа наоколо, да бодна малко от Словенските Алпи Намерих един малък и доста приятен
до пътя, беше и тънкаж - под 10 евро, но беше рано и реших да покарам още. Газ към Jesenice и там реших да потърся къмпинг в района на Bled.
Появиха се разни табели "Къмпинг Шобец" с едни снимки на плажове, езера, игрища за волейбол, ресторанти и какво ли не. Викам си - айдеее,
туй ще е някаква туристическа лудница, дето ще се настъпваме един друг, ама дай да го видя. Е, видях го Най-готиният къмпинг, в който съм
бил до момента. Встрани от пътя, заобиколен от гора. Целият къмпинг е в рядка гора с много алеи между дърветата. Езера за плаж и разходка
около тях, всичко блести от чистота, спокойно и приятно, Ресторант и магазин, големи бани и всякакви удобства. Оказа се, че имат 20%
отстъпка за мотоциклетисти, че хванах и слабия сезон в края на август, та платих под 10 евро, супер яко!

Толкова ме изкефи вътре, че оставих мотора на едно място и тръгнах пеш да пообиколя и да си намеря топ място за палатката, а то имаше
едно от друго по-хубави. Навсякъде полянки с трева и дървета наоколо, чудно. Къмпингът е много, много голям и има място за всички.
Отказах се дори и да снимам, защото реших, че в нета ще има достатъчно снимки и по-хубави няма да направя. Опънах палатката към 4-5
следобед и айде почивка. Взех душ и се разходих покрай едното езеро, взех си бира от магазина, все хубави работи. Седнах на пейка до
езерото малко да покибича на теферич и да смукна една бира. Имаше гледка към Алпите предполагам, идилия. Направо се виждах да остана
два-три дни тук и само да се излежавам на слънце Изсуших телефона и батерията, но не рачи да запали, айде карай, здраве да е.
Оказа се, че чантата на резервоара се е прецакала от падането. Бяха й се развалили циповете и джобът за карта беше скъсан, айде в кофата,
писна ми А, ето сайта на къмпинга - http://sobec.si Ако някой ден реша да правя къмпинг, ще отида и ще им гепя ноу-хауто

Докато беше светло поприготвих колкото можах багажа за сутринта, че мислех да стана по-рано. После по някое време заваля, но бях
удобно излегнат и не ми пукаше особено Та така, пътуването бе към края си, оставаше още един ден по магистрали до вкъщи.
Прогнозата беше за дъжд, но поне нямаше да има нагоре-надолу по обратни завои на 2000 метра надморска височина Айде лека нощ.

Край на Ден 8.

Километри за деня - 250
Маршрут - Къмпинга - Longarone - Calalzo di Cadore - Tolmezzo - Tarvisio - Kranjska Gora - Camping Sobec

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Ден 9 – 28.08.2013, сряда.

През нощта сякаш поваля малко, но май не беше нещо особено. Станах в 05:00 сутринта, събрах багажа и успях да тръгна в 06:15.
Качих се на магистралата и скоро слънцето изгря, много приятно. Скоро почна да препръсква и облякох дъждобрана. Не валя много и
беше приятно за каране. Минах Словения и влязох в Хърватска, айде пак по скучната магистрала. Знаех, че ще вали и си карах с
дъждобрана и калъфките на ботушите.

По някое време облачността се сгъсти и замириса на дъжд. Адски притъмня и всичко наоколо стана сиво-черно. Задуха някакъв брутален
страничен вятър и небето се продъни. Такава буря не бях виждал или може да съм виждал, ама да съм бил зад прозореца вкъщи. Заваля
като из ведро, гръмотевици и светкавици навсякъде, небето черно. И адски страничен вятър, който ме тласкаше надясно към аварийната лента.
Върху платното имаше река от вода, която вятърът набраздяваше и се получаваха вълнички, ужас някакъв. Никъде не се виждаше отбивка.
Колите и тировете караха сигурно със 60-70. Видях един тир пред мен да кара наполовина в аварийната лента и се сетих за една случка наскоро -
пътувах от Враца за София и преди Ботевград градушката беше паднала малко пред нас. В отсрещната лента видях 6-7 коли, спрели една след
друга в банкета, явно да изчакат бурята. Половината бяха смачкани, като първите две брутално, имаше и смачкан Тир. После прочетох в новините,
че шофьорът заспал и ги подбрал, за щастие нямаше жертви.

Реших, че няма да спирам в аварийната, понеже не исках някой да ме размаже без да ме е видял и продължих. Отначало пробвах да намаля
скоростта, но се оказа, че страничният вятър е толкова силен, че направо ме отнася и ме бута зверски надясно, което при всичката тая вода
наоколо хич не беше добре. Добре, че нямаше трафик, ами направо си беше рехаво, та пуснах левия мигач да бачка постоянно, дадох газ и се
изнесох в лявата лента. Видимостта беше никаква, но заковах на 110, пък каквото ще да става. Поне така не ме буташе вятъра. Желаещи да ме
изпреварват липсваха, а само аз изпреварвах Като цяло моторът се държеше добре, гумите си бачкаха идеално, въпреки, че не съм пробвал
да спра рязко и да си кажа мнението ха-ха

Не знам колко продължи цялата тази работа, но ми се стори цяла вечност. Сигурно е било половин час, то колко време да си в центъра на бурята,
сега ми се струва шега половин час в дъжд, ама си седя на топло, тогава хич не беше шега По едно време дъждът намаля и отпред се проясни,
небето стана ярко синьо, спасение И вятърът намаля, чудо Нямах никакво намерение да спирам. След малко погледнах право нагоре и видях
следното - точно над главата ми небето беше разделено напряко на две части - едната ярко синя докъдето ти стига погледа напред до хоризонта,
и една тъмно черна, докъдето ти стига погледа назад до хоризонта. Бях точно посредата. Не валеше, не духаше и нямаше реки на пътя пред мен.
Видях отбивка за бензиностанция ама кел файда, щеше да е безумие да спра, че да ме настигне бурята и да чакам не знам колко време да отмине.
Дадох газ и следващия един час не спрях Периодично следях в огледалото как дърпам на черното и след като му поведох стабилно и то се превърна
в сиво, вече спрях за почивка. Отървах се

За щастие нататък нямаше повече екстремизми. В Сърбия напече и стана яка жега. Няколко пъти свалях и слагах дъждобрана, защото щом го махнех и
почваше да ме препикава, щом го сложех - спираше Явно времето си правеше шегички с мене, забавно На касата на магистралата след Белград
имах интересна случка - спирам до павилиона с ченгетата да сложа или пък да сваля дъждобрана, обърках се вече, и гледам един човек нещо се разправя с
полицая, оказа се българин. Не полицая, човека Сливенски циганин Полицаят нещо ме надуши, че съм българин и му вика - ей тоз да ти помага,
махай се. Та разказът беше следния - не му стигаха кинти да си плати таксата и да мине през касата. Гледам едно очукано БМВ стои някъде отзад,
вътре някаква жена. Бил във Франция нашия, бачкал за някакви, излъгали го с парите и не му платили. Дал си големия талон от колата на някакъв
по пътя за залог и оня му дал 50 или 100 евро бяха назаем за гориво. Сега щял в България да го търси и да му ги връща, такива работи. Не знам
дали беше истина или не, ама щом тоя се опитваше да вземе пари от полицая или да го накара да го пуснат, явно беше закъсал. Малко не му достигаха -
две евро и половина. Дадох му да си плати на касата и айде поживо поздраво, не можех да го оставя така да се пържи. Дано да му е стигнало горивото
до България поне, че беше скъсан отвсякъде.

Влязох в България и дадох газ към вкъщи. По едно време към Сливница май беше, гледам - над София всичко е черно, явно вали зверски. Айде пак дъжд,
като за последно Започна да препръсква и спрях в банкета да сложа дъждобрана. Айде ново двайсе. Бях го натъпкал върху топ касата, върху сгънатия
промазан найлон, който постилам под палатката и всичко това хванато с ластична мрежа с куки. Незнайно как найлонът и долнището на дъждобрана се
бяха свлекли точно над ауспуха и се бяха поразтопили и заварили, готови за боклука Не помня даже дали се ядосах или ми стана смешно. То бива,
бива невървеж това пътуване, ама това явно беше за десерт Викам си - още не съм се прибрал, кой знае какво може да стане още до София
За щастие нямаше повече мизерии и се прибрах жив и здрав, бахти кефа Малко след 19:00 наше време бях пред вкъщи, точно 12 часа път, екстра.

Та така, край на пътуването. Имаше и добри, имаше и не толкова добри моменти По едно едно време вече си мислех - баси невървежа
Ама досега винаги съм пътувал безпроблемно или поне с незначителни щети. Искрено се надявам да не съм изкупвал стара карма, ами точно напротив -
да съм заработил за в бъдеще, всичко вече да тече по мед и масло Ще видим. Всичко е добре, когато свършва добре, нали така казват
Всъщност не мога да се оплача, поизръчках Доломитите и се прибрах жив и здрав и с цял мотор, екстра си беше всичко ха-ха

Километри за деня - 975
Маршрут - Camping Sobec - Любляна - Загреб - Белград - София



Малко общи неща:
Изминати километри за цялото пътуване - 3640 км.
Бензин - 170 литра.
Среден разход на мотора - 4.7 л. / 100 км.
Разходи - около 1100 лв. всичко, без подготовката.
Отново, както и миналата година, бензинът и таксите са около 2/3-ти от бюджета.

Туй то, бъдете здрави. Край.

[Венци- малкия]

От: Доломити, лято 2013

Много добър пътепис.
Ако всичко беше минало без ядове, може би нямаше да го запомниш това пътуване

[Стефан Слабов]

От: Доломити, лято 2013

.....готино, дали всичко това не се е случило за да ти каже: "търси си приятел - другар за компания"?
Има уникални снимки!
Здрав бъди

[choko]

От: Доломити, лято 2013

Кеф,страхотия,яко

[К.Наков]

От: Доломити, лято 2013

Тъкмо препрочетах миналогодишния ти пътепис за Алпите и какво да видя, Балкански написал нов.

И понеже съм в процес на оформяне на маршрут за "шляене" из Алпите това лято се израдвах максимално за нова информациика.
Съпътствали са те и лоши моменти през това пътуване, но са малка част, пък и те се помнят най-много.

Благодаря за споделянето. Желая ти безаварийни бъдещи пътувания.

[balkanski]

От: Доломити, лято 2013

Може и така да е, като има малко ядове става по-цветно и по-истинско, стига да не е прекалено и да не се връщаш съвсем ошмулен
Друго си е да кажеш - а пък вие да знаете какво ми се случи един път, ехеееей, слушайте сега, страшно беше...

[lubo56]

От: Доломити, лято 2013

Великолепен пътепис! Ще го използвам за бъдещите планове. Благодаря!