Карпати 2013

[damon]

Искам да разкажа за едно кратко пътуване от лятото през Карпатите. Целта беше съвсем проста - да се поразходим, да минем през популярните проходи в румънските Южни Карпати (Трансфагарасан и Трансалпина), да видим по-голямата част от цялата верига на Карпатите на север, после да влезем в непознатата за нас Западна Украйна и да се приберем по неопределен маршрут. Получи се това:



Първи снимки на Дунав Мост 2:




Вече в Румъния, посока Крайова:




Естествено нашия прословут къмет пътуванията и дъжда отново се появи. След Крайова както беше жега, ни започна дъжд съчетан с бурен вятър. За пръв път карахме във вятър, който е толкова силен, че още малко и ще те събори от мотора.


Спряхме да изчакаме да отмине вятъра на завет пред една къща, а хората отвътре ни поканиха на кафета, чайове и приказки.


Дъждът естествено не спря, и трбваше да спим на хотелче в подножието на прохода Трансалпина. Поне на следващия ден не валеше.

Началото на прохода:




Интересен проход и една от настоящите атракции за всички пътуващи хора из Румъния. Пътят е асфалтиран нацяло съвсем от скоро.


Ски курорта Ranca:




Хубаво място за каране на мотор. Естествено беше пълно и с коли, но с автомобил естетвено не е толкова интересно - да не говорим за пъпленето по големите наклони и многото завои:








Почти на най-високата точка на прохода:


След прохода, към Сибиу:






За вечерта спряхме в един къмпинг на няколко километра от Сибиу. Сега се сетих, че се казваше къмпинг "Ананас" и го държеше някакъв германец.

[aptt]

От: Карпати 2013

Много добре , има ли още?
Благодаря за споделеното преживяване, благородно ви завиждам.

[bokov]

От: Карпати 2013

Чакаме продължението.А дали е затворен вече Трансалпина?

[damon]

От: Карпати 2013

Вечерта с моя мотор слязохме до Сибиу на разходка. Хубав град.







Сибиу, като един от големите трансилвански градове е обзет от вампирската мания




Намерихме някаква стена с графити на актуални политически теми:

[choko]

От: Карпати 2013

Благодаря.Поздрави!Яко

[drago varvar]

От: Карпати 2013

Я по Коледа какво ще гледаме и четем, давай много е якууууууууу

[damon]

От: Карпати 2013

На другия ден продължихме със зиг-зага по Карпатите - супер известния Транфагарасан. Тук бяхме идвали преди 3 години, но в обратна посока. Сега го минавахме от север на юг:



Изключителен път са направили румънците, трябва да им се признае - все едно ние да пробием проход някъде около вр. Мусала. Доста по-сложен и засукан от Трансалпина.


И двата прохода са доста близо - само на един ден път, така че препоръчвам на всеки, който не е ходил да си отдели 3-4 дни за разходка до там.









Естествено задуха, затрещя и заваля и трябваше да спрем преди тунела да поизчакаме да спре дъжда. Пълно беше с мотористи от всички краища на Европа.


От другата страна дъжда спря и трябваше да съблечем дъждобраните - твърде досадна работа е когато дъжда ту тръгва, ту спира. Днешния ден доколкото си спимням три пъти обличахме и събличахме дъждобрани.



После се обърнахме и поехме отново на север - по главния път към Брашов. Следваше някъкъв чудесен нов път с много бързи и приятни завои, а след него проход.
Тук Силвия ръководи крайпътните кучета на трансилванските планини:


Спряхме вечерта във къмпинг "Вампир" в Бран. Цяла нощ се ослушвах за вампири, но не видях. Между другото в тоя регион спането е скъпо, дори и в къмпинга.
(снимката е от следващия ден)



Ако питате за замъка в Бран - не го гледахме - аз нямах особен интерес, а Силвия беше ходила там преди години.

[bochkata]

От: Карпати 2013

Благодаря за споделеното!
Чакам продължението.

[damon]

От: Карпати 2013

Всъщност пътят с хубавите завои е след Брашов нагоре - сега се усетих, че греша.

Това е Червеното езеро (Лаку Рошу на ръмънски) - образувало се в следствие на някакво свлачище през 1837 г. Викат му червено, понеже водата червенеела заради залятата растителност, но на мен по-скоро ми зеленееше:


А това е каньона Bikaz - по пътя където е езерото - всъщност тоя път преминава през планината в посока запад-изток.


После поехме директно на север към Ватра - град в северната част на Карпатите. Красиво е навсякъде - в тази част прилича много на нашите Родопи:




Пак беше студено и дъждовно и се наложи да караме по тъмно както обикновено, за да стигнем до къмпинга във Ватра Дорней.

(Снимката от следващата сутрин). Вечерта беше спрял дъжда, и добре че решихме да спим в една от тия къщички - много са популярни по къмпингите в Румъния. Цяла нощ валя без да спира.

[damon]

От: Карпати 2013

През последния ден ни се беше прояснило нещо, което не знаехме преди това. Пътищата в тоя край на Румъния са преобладаващо отвратителни - дупки, неравности, стар и хлъзгав асфалт - тук там има ремонтирани, но като цяло са по-зле от нашите и идеята да си покараме по завои се изпаряваше. Това е един типичен път в тоя регион:


Даже по едно време толкова ми беше писнало, че се чудех за колко време може да се врътнем и да стигнем до Алпите. А помисляйки си за Украйна ме заболяваше и главата. Точно в този регион докато се движехме по някой от завоестите пътища в планината навсякъде срещахме табели, че ремонта на пътя се финансира от Европа - ставаше дума за колосална сума. Любопитното беше, че според табелите пътят отдавна би трябвало да е завършен, а всъщност освен табели друго нямаше. Тия изглежда са по-големи крадци и от нашите.





Някакъв проход:






Тук един от редките ремонтирани пътища.


Някъде в този регион беше и един опасен момент за мен - щеше да ме отнесе влак. Тук беше пълно с неохраняеми ЖП прелези, които трудно се виждат понякога, а линиите изглеждат като изоставени. На края на едно село видях поредния прелез, макар че табелата я бях пропуснал - просто виждах линиите и си казах "Ето пак - тук ако е минавал влак последните 20 години пък на!" без изобщо да намалям. И в тоя момент чувам влакова свирка отдясно и виждам как товарна композиция се движи бавно, но съвсем точно се засича с мен. Успях да спра за щастие, и то само защото машиниста натисна свирката. Оказа се че има някакви заводи за рециклиране и между тях се движат бавно композиции със скрап. Затова - внимавайте със ЖП прелезите и винаги намалявайте и спирайте...

Тук сме вече в къмпинга в Сигету Марматей - граничен град с Украйна. Къмпинга - нов, хубав и евтин без никакви хора.

[damon]

От: Карпати 2013

Интересно в този регион (Марамуреш) на Северна Румъния е, че имат много "гастарбайтери" в Европа, които лятото се връщат досущ като турските. По селата е пълно с огромни нови луксозни къщи, които стоят празни, а през август собствениците си идват и правят всякакви банкети. Наистина беше пълно с коли с европейски номера от Австрия, Италия, Германия и т.н.

Сутринта преди да пресечем границата и да влезем в Украйна ходихме до местната атракция - Веселото гробище в с. Сапанта. Историята му е че някакъв местен художник през 30-те започнал да рисува надгробните камъни на дърво със забавни мотиви от живота на умрелите. В момента това място, освен действащо гробище, е и световна атракция - посещават го туристи от целия свят.







Тоя се чудих дълго време дали е кръчмаря или местната пиянка:

[damon]

От: Карпати 2013

След това - пресичаме в Украйна. Граничния пункт на Солотвино се минава най-много с бус, понеже моста над реката е дървен и еднопосочен.



Като влязохме в Украйна веднага забелязахме, че тук говореха само на украински. За разлика от Одеса и Крим, където на практика се говори на руски, тук използваха само украински, който е трудно разбираем (при четене е по-лесно). По-лошото всъщност е, че някои от хората се правят че не разбират руски и оттам комуникацията ставаше малко по-сложна.

Спряхме на една бензиностанция да си вземем карта и да попитаме как са пътищата - отивахме в Лвов, а за там има два пътя - главния, автострадата, както ѝ казваха, и другия, който минава през най-високата част на украинските Карпати. Посъветваха ни да караме по автострадата и ние естествено тръгнахме по другия.







Тук явно всички мотори са само пушещи двутактови машини:


Противно на очакванията пътят не беше много зле. Не като в Алпите, но и със сигурност по-добре от пътищата в Румъния.



След като излязохме от планината към Ивано Франкивск, пътят вече стана обичайно украински - неравности, дупки и прочее. Аз имах някаква надежда, че щом сме в Западна Украйна близо до Европа, нещата ще са различни, но явно съм грешал.

Ето и някакъв ТЕЦ по пътя. Там ги имат много такива и ми е чудно като влязат в Европа какво ще ги правят тия предприятия:


Във Лвов пристигнахме към 10 вечерта друсайки се едвам едвам по дупките, особено накрая. Бяхме запазили нещо като хотел в Интернет за два дни - всъщност хотел е силна дума, понеже беше някакво старо АПК в края на града, направено на хотел. Но пък много евтино, с охраняем паркинг и доста добри условия. Покрай европейското по футбол във Лвов е пълно с такива места, които са на изключителни цени в момента.

[damon]

От: Карпати 2013

Целия следващ ден си бяхме оставили за Лвов - "най-европейския" украински град. Централната част прилича по-скоро на европейски град като Братислава примерно и нищо общо с Одеса, да речем.

Останах с впечатление, че украинците тук са много набожни тук, нещо което не мога да кажа за южната част на страната.


Това е католически храм:










На обяд Силвия каза, че ще ходим на "култова кръчма". Аз разбира се под култова кръчма мислех, че ще ядем сериозно. Заведението се казва "Крыивка" и всъщност е както аз му казах "театър-ресторант". Няма табела никъде, но всички го знаят понеже е едно от известните места на Лвов. Нямах никаква представа какво е това място - нареждаш се в един сутерен на опашка и отваря един човек облечен с военни дрехи, който казва "Слава Украини!" и за да те пусне трябва да кажеш "Хероям слава!". После ти дават да пиеш някакъв аперетив и влизаш в ресторант оформен като бункер на националистите партизани от Втората световна война. Една жена ни предупреди в никакъв случай да не говорим на руски, щото щяли да ни изхвърлят, което било атракцията на заведението. Друга атракции са гонене на руски шпионин и клетва на нов сервитьор, която се провеждаше до нас:


Всъщност наличието на това заведение може да бъде обяснено с наистина доста националистичната настройка на населението в тоя регион. Тук руснаците, поляците, германците - всички се водят окупатори. А колегите украинци ми разправят, че "Слава Украини! - Хероям слава!" се е превърнал в нормален поздрав на улицата. Чудно ми е в условията на Европейския съюз дали такова заведение с такава хореография, може да съществува... На мен не ми хареса - фалша и бутафорията са доста над моето ниво на поносимост, но изглежда бизнесът им върви добре... Някъде четох, че това заведение го държал руски евреин.

[egerchev]

От: Карпати 2013

Ники, благодаря за поредната доза хубави снимки и описания. Западна Украйна и северна Румъния с манастирите са едно от местата , дето съм си запланувал да разгледам. По-миналото лято като ходихме в Харков на събор , се прибрахме през Киев и после през Житомир на юг към Молдова. Ама Житомир е прекалено на изток. На изток от Киев почти не говореха украински, а само руски. Но пък СЪВСЕМ ТОЧНО МИ ОБЯСНИХА ЗАЩО УКРАЙНА НИКОГА НЯМА ДА ВЛЕЗЕ В ЕС. Просто е тема на друг разговор. Западна Украйна би трябвало да е по-развита от източна и точно твоето поредно готино пътеписче ще ми навърже картинката. Давай в същия дух и ако може малко по- подробно , а и качвай всичко което става за качване. Весела Коледа и упешна нова 2014г!

[Layer]

От: Карпати 2013

Благодаря за споделеното.