Tweet
Въпреки че съм от планински район, въпреки че има много написано, снимано и разказано, желанието ми да видя и други баири надделява и ми се струва че ходенето до там е не само задължително, но и наложително. Естествено е човек да приема всичко със собствените си очи и сетива, само тогава остава следа в съзнанието която като бръчка оформя лицето на човек преживял и видял много. Може да звучи доста клиширано, но и това пътуване не е просто с цел да се изхарчат едни пари. Така или иначе стегнахме багажа.
Маршрута беше готов още предната година, но заради „дефекта криза” не се състоя. След малка преработка и удължаване в пространството и времето се получи в този вариант, който следвах на 100%. Добавих курортите Марибор и Кранска Гора.
Ден 1-18.08.
Тръгваме с голямо закъснение 1 час след като сме станали. Традиционно се мотаем. 06:20, леко хладно, но приятно. Събота е движението е слабо и до София наваксвам. Спираме, кафе закуски, пълня баката. След като обменяме 20Е по 112динара, спомена за минатата граница избледнява. Съседите ни са се захванали да свържат Ниш с границата, ще се справят за 2-3 години. Става все по топло и досадно, няма голямо движение от „пингвини”. След Ниш се гоним с двама италианци на единият на който му помогнах заради почти откъсналият се калник на GS-а.
1, 2, 3 часа 5000оборота, 140км/ч. Втръсва, ама пък съм на мотора, ама втръсва, ама…+390С. Психически, седмици преди това се готвех за скуката. Не допринесохме с нищо за Сръбската икономика.
Влизаме в Хърватска, малко след това зареждам. Още 6, 7, 8 часа. Така влизаме в гр. Загреб. На първо гледане, нищо не ме грабва, поне е спокойно.
След кратко лутане стигаме до гр. Самобор.
Не бих казал че е курорт, но е чисто и спретнато, абе нещо като квартал Банкя в София. Настаняваме се в хотела и дори имаме 2-часа за релакс и душ преди да се стъмни.
Явно при Хърватите забранителните знаци са оформени по различен начин!?!? А имаше толкова много идентични знаци и десетократно повече кучета.
За деня: 1015км
Ден 2-19.08.
Не спах добре, но бяхме заковани от часа за закуска и беше безсмислено да ставам рано. Та, закуска, багажа и „палим гумите”. На границата със Словения прилично задръстване. Следва пререждане (няколко километра), без забележки за майка ми. Минаваме, винетка 7,5Е за 10 дена.
Марибор. Нищо не подсказва че това е известен ски курорт.
А, забелязват се няколко просеки на отсрещния хълм. Определено София има добри условия за ски център, но сега сме по зелени и от Господ, как така ще сечем тръни!
Хубав град, културна столица за 2012, чисто и спокойно.
Плана беше амбициозен, по постижим. Пътувахме изцяло по второстепенни пътища. Неусетно минаваме в Австрия. Добавям винетка за 5Е. Всичко е 6+.
Много обичам да пътувам покрай водоеми. Реки, езера, море, вода да има.
ВЕЦ на р.Драва
р.Драва
По тези земи, замъците са като плевни. Не че са невзрачни, просто са в изобилие и изникват на най-необичайни места. Винаги на трудно достъпни възвишения, черешка върху сладолед. Точно до този минава виадукта на магистралата А2.
По пейзажа вече се вкусва предстоящото.
В прилично време пристигаме в къмпинга близо до гр.Лиенц.
Трябва да знете че продължителноста на светлата част на деня по върховете и в ниското, е значителна в полза на зъберите.
„Кратка” разходка по велоалеята. Това с алеите за велосипеди трябва да се види. Хиляди, не преувеличавам, хиляди километри асфалтирани ивици, свързващи отделни забележителности, проходи и просто така.
Ден 3-20.08.
Станах рано и с удоволствие съзерцавах пълзенето на първите слънчеви лъчи по съседните склонове.
Лека закуска и преглед на програмата за деня. Голямата aтракция, ледника Grossglockner. Очертаваше се страхотно време и ние имахме нужда от него. Кратка раздумка със съфорумец. Сгъваме мокрия от обилната роса багаж и директно нагоре. По пътя нагоре вече се чува грохота на хиляди конски сили.
Снегът се доближава и става все по вълнуващо. Е таксата от вече 22Е не е вълнуваща, но… То трябва да се види, величествено, неописуемо. Може би орлите така гледат на света постоянно.
По- добре няколко снимки без коментар.
А долу има хора, ама не се виждат!
Може би не е голяма новост, но името Grossglockner - е "голям чан (звънец)"
Самия лед на ледника:
Препоръчвам да не се пуши, и да се закуси леко, малко вода не е излишна. Нагоре се чувствах като Фродо от „Властелина на Пръстена”. На Катя и прилоша малко преди края, но отказа да си почине под претекст че ще я зарежа там и орлите щели да я разнасят по чукарите
.
Отказахме се да ползваме "влакчето" и сега спомена ми е някак си ПО-ПО ясен. Окото ми на ловец долови движението което очаквах
.
Малко остана да се върна до касата и да си поискам парите обратно заради тези трътлювци, бяха се скатали
Как щях да докажа че съм ходил.
По природа съм спокоен външно, но вътрешно ми е 380V. Спокоен човек може да прекара 2 дена там по маршрути, за снимки, музей или просто да седи, без да му доскучае, но аз неее. Тръгвам. Може да не е голямо приключение или откритие, но тези места ТРЯБВА да се видят през собствени очи. Не съм майстор в писането и не смея да описвам мястото за да не го омаловажа, за това идете и вижте.
Класика:
Втора класика:
Спускането се оказа драматично. Катя получи пристъп на „лека” паника
от високото, размерите (на планината) и евентуалните последици ако пропусна някой завои.
Появата на дърветата потушиха надигащия се бунт в екипажа относно скоростта на движение
Маршрута беше готов още предната година, но заради „дефекта криза” не се състоя. След малка преработка и удължаване в пространството и времето се получи в този вариант, който следвах на 100%. Добавих курортите Марибор и Кранска Гора.
Ден 1-18.08.
Тръгваме с голямо закъснение 1 час след като сме станали. Традиционно се мотаем. 06:20, леко хладно, но приятно. Събота е движението е слабо и до София наваксвам. Спираме, кафе закуски, пълня баката. След като обменяме 20Е по 112динара, спомена за минатата граница избледнява. Съседите ни са се захванали да свържат Ниш с границата, ще се справят за 2-3 години. Става все по топло и досадно, няма голямо движение от „пингвини”. След Ниш се гоним с двама италианци на единият на който му помогнах заради почти откъсналият се калник на GS-а.
1, 2, 3 часа 5000оборота, 140км/ч. Втръсва, ама пък съм на мотора, ама втръсва, ама…+390С. Психически, седмици преди това се готвех за скуката. Не допринесохме с нищо за Сръбската икономика.
Влизаме в Хърватска, малко след това зареждам. Още 6, 7, 8 часа. Така влизаме в гр. Загреб. На първо гледане, нищо не ме грабва, поне е спокойно.
След кратко лутане стигаме до гр. Самобор.
Не бих казал че е курорт, но е чисто и спретнато, абе нещо като квартал Банкя в София. Настаняваме се в хотела и дори имаме 2-часа за релакс и душ преди да се стъмни.
Явно при Хърватите забранителните знаци са оформени по различен начин!?!? А имаше толкова много идентични знаци и десетократно повече кучета.
За деня: 1015км
Ден 2-19.08.
Не спах добре, но бяхме заковани от часа за закуска и беше безсмислено да ставам рано. Та, закуска, багажа и „палим гумите”. На границата със Словения прилично задръстване. Следва пререждане (няколко километра), без забележки за майка ми. Минаваме, винетка 7,5Е за 10 дена.
- Да не съм чул че в Словения винетката е скъпа.
Марибор. Нищо не подсказва че това е известен ски курорт.
А, забелязват се няколко просеки на отсрещния хълм. Определено София има добри условия за ски център, но сега сме по зелени и от Господ, как така ще сечем тръни!
Хубав град, културна столица за 2012, чисто и спокойно.
Плана беше амбициозен, по постижим. Пътувахме изцяло по второстепенни пътища. Неусетно минаваме в Австрия. Добавям винетка за 5Е. Всичко е 6+.
Много обичам да пътувам покрай водоеми. Реки, езера, море, вода да има.
ВЕЦ на р.Драва
р.Драва
По тези земи, замъците са като плевни. Не че са невзрачни, просто са в изобилие и изникват на най-необичайни места. Винаги на трудно достъпни възвишения, черешка върху сладолед. Точно до този минава виадукта на магистралата А2.
По пейзажа вече се вкусва предстоящото.
В прилично време пристигаме в къмпинга близо до гр.Лиенц.
Трябва да знете че продължителноста на светлата част на деня по върховете и в ниското, е значителна в полза на зъберите.
„Кратка” разходка по велоалеята. Това с алеите за велосипеди трябва да се види. Хиляди, не преувеличавам, хиляди километри асфалтирани ивици, свързващи отделни забележителности, проходи и просто така.
Дори и в най-високите места се виждат светлинки от прозорчета. А до там стръмно, стръмно. На сутринта установих че разликата е един час от момента в който слънцето огря къщите по баира и нас. Нощта беше доста хладна, но все пак трябваше да оправдаем многото взети дрехи.
За деня: 402кмДен 3-20.08.
Станах рано и с удоволствие съзерцавах пълзенето на първите слънчеви лъчи по съседните склонове.
Лека закуска и преглед на програмата за деня. Голямата aтракция, ледника Grossglockner. Очертаваше се страхотно време и ние имахме нужда от него. Кратка раздумка със съфорумец. Сгъваме мокрия от обилната роса багаж и директно нагоре. По пътя нагоре вече се чува грохота на хиляди конски сили.
Снегът се доближава и става все по вълнуващо. Е таксата от вече 22Е не е вълнуваща, но… То трябва да се види, величествено, неописуемо. Може би орлите така гледат на света постоянно.
По- добре няколко снимки без коментар.
А долу има хора, ама не се виждат!
Може би не е голяма новост, но името Grossglockner - е "голям чан (звънец)"
Самия лед на ледника:
Слязохме пеш до ледника. 1 час по стръмна и тясна пътека, но (пак НО) струва си всеки цент и всяка минута (само на слизане). Пътя на обратно си е тежичък.
Табелите маркиращи нивото на ледника през годините те карат сериозно да се замислиш върху глобалното затопляне, значението на ледника за огромна част хора и моето мижаво присъствие. Снимката не дава точна представа за мащаба за това се загледайте внимателно и може да видите хората като точки на ръба на глетчера.Препоръчвам да не се пуши, и да се закуси леко, малко вода не е излишна. Нагоре се чувствах като Фродо от „Властелина на Пръстена”. На Катя и прилоша малко преди края, но отказа да си почине под претекст че ще я зарежа там и орлите щели да я разнасят по чукарите
.Отказахме се да ползваме "влакчето" и сега спомена ми е някак си ПО-ПО ясен. Окото ми на ловец долови движението което очаквах
.Малко остана да се върна до касата и да си поискам парите обратно заради тези трътлювци, бяха се скатали
Как щях да докажа че съм ходил.
По природа съм спокоен външно, но вътрешно ми е 380V. Спокоен човек може да прекара 2 дена там по маршрути, за снимки, музей или просто да седи, без да му доскучае, но аз неее. Тръгвам. Може да не е голямо приключение или откритие, но тези места ТРЯБВА да се видят през собствени очи. Не съм майстор в писането и не смея да описвам мястото за да не го омаловажа, за това идете и вижте.
Класика:
Втора класика:
Спускането се оказа драматично. Катя получи пристъп на „лека” паника
от високото, размерите (на планината) и евентуалните последици ако пропусна някой завои.Появата на дърветата потушиха надигащия се бунт в екипажа относно скоростта на движение
фози
)
.
.
.
)
.
Коментар