Ваканция 2012г.

[astika]

Здравейте всички.
Най-накрая се наканих да ви разкажа за поредното ни приключение. В началото бяхме решили да обиколим Скандинавия, даже и маршрут бях качил в темата: "Кой на къде 2012г". После се замислихме за обиколка на о.Сицилия. Накрая напривехме ето това: https://maps.google.bg/maps/ms?msid=...f3b3d2df&msa=0.
може да ви се стори странен малшрута, но повярвайте ми беше много весело и забавно. Даже ми се струва, че по този маршрут си трябва още една седмица. Има много какво да се разгледа. Прибрахме се с 2500 снимки. Ще споделя част от тях с вас.
Ами този път Сърбия я минахме транзит. Направо в Загреб. Къмпинга се намираше на околовръстното.



Това е от Загреб. На сутринта поемаме към Любляна.

[bochkata]

От: Ваканция 2012г.

Красиво!
Чакам продължението!

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Ето я и Любляна.
Колко и пъти да минава през Словение все си задавам въпроса: " Тези хора къде са били по времето на социализма?".
Настанихме се в къмпинга и веднага тръгнахме да разглеждаме града.

Посетихме и замъка. От покрива му се открива страхотна гледка на целия град.

Почти във всички градове в които сме били, сме посещавали катедрала или църква. Ето и една в Любляна.

Разбира се и прочутите три моста
.
Банкомат за мляко

Е няма как да не се похваля с новите спални чували, които купихме два дни преди да тръгнем. Багажа ни намаля с 20%. Толкова място ни се отвори.
Ами това е от Любляна. На сутринта към езерото Блед.

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Езерото Блед.
Онемяхме от тази чиста красота. Нямам думи да го обясня. Препоръчвам на всички минаващи от там да се отбият.

Тази снимка я направи жена ми с нешето апаратче Фуджи филм, което е на 4 години.



Качихме се и в крепоста над езерото. Гледката сигурно ще си заслужава.

Нямаше как да не ковна една монетка за спомен.

Обядвахме на брега на езерото. Много вкусна рибена чорба ядох аз и три вида пресни печени сирена.

Къмнига е само на два километра от езерото. Наумихме си, че си стува да починем една седмица то това великолепно място.
Ами ние да продължим по маршрута.
Нормално е като виждаш Алпите да потеглиш на там

[green]

От: Ваканция 2012г.

Браво ..Много хубав маршрут А на риторичният ти въпрос относно словенците ..къде са били по време на социализма. Може да се отговори с: Едно е да имаш Италия и Австрия за съсед ..друго Турция..и така нататък

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Потеглихме към Алпите. Времето бешо топло и слънчево. Естественно целта беше - Гросглокнер.

Всичко беше толкова чисто. Земята е много подържана. Е ..... с аромата на крави се свиква.

Пристигнахме в градчето Grobkirchheim. Беше на 1400 метра надморска височина. Намерихме къмпинга. Беше на северния склон на една голяма, не Огромна планина. Е настанихме се . Мотористи... какво може да ни спре. Разпънахме палатка и отидохме да се разходим. Студета рекаа минаваше близо до къмпинга. Топнах си крака. Не разбрах студено ли ми стана или ме запари крака като от жар. Чистия въздух и красотата продължаваше да ни омайва.

Всички къщи бяха индивидуално красиви. Във всяка една имаше вкарани както и красиви, така и весели елементи. Местните хора бяха доста добродушни. Поздравяваха ни и ни разпитваха. Въпреки, че не говорим езика им, успяхме да им обясним, че идваме от България.

Това е това малко и красиво градче Grobkirchheim.
На сутринта ни чакаше ледника.
Облаци нямаше. Очакваше ни хубаво време. Но дали ще е през цялото ни пътуване ...?

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Потегляме към Гросглогнер. Времето е слънчево и без облаци.

О "БОЖЕ". БЛАГОДАРЯ ТИ.
Затаих дъх. Сърцето ми тупкаше доста забързано.
както се казва: ...."шапки долу" пред това природното величие.
Времето беше с нас. Температурата + 14 С.

Една ретро снимка за спомен.

Тук в далечината се видяха два мармота. Така и не ги дочакахме да се приближат, а и по-късно долу не срещнахме други. Късмет. Но колегите са качили доста снимки на мармоти в техните пътеписи. За това ми е простено, че нямам снимка в по-близък план.

Първооткривателя. Грокглокнерския Алеко Котстантинов .

Този надпис - Хит, не съм го писал аз .

Паркинга с мотори се пълнеше. Мотористи прииждаха от всички краища на Европа. Имаше цял отбор чичковци от Франция с чопъри. Нямаше човек да е под 70 години. Евала......

Разходихме се и по петте тунела, които водят към върха на ледника. Беше доста студено в тях. замръзнаха ни ушите и носовете.

Този музикален инструмен свирещ с капки вода, придаваше малко романтика в тъмния студ.

Всичко от хората прокопали тунелите се пазеше.

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Ами част две: Да настъпиш ледника.
Решено сторено.

Хапнахме в едно от заведенията на паркинга. Заведенията бяха на самообслужване и това обясняваше бързото обслужвана на тълпите туристи. Оснжвнжто ядене и десертите бяха на различни каси. При нас сигурно щеше да има 10 севитьоки и обяда да е 2 часа.А на нас ни отне 20 минути.

Колко и да е хубаво, трябваше да продължим пътешествието. И тръгнахме да се спускаме. минахме през още два върха, които си бяха и ски курорти. пътищата бяха уникални.

Това беше от Алпите.

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Продължаваме за Лихтенщайн. но няма как да подминем Инсбрук. На 15 км. от Инсбрук карайки по някакав второкласен път видяхме табела за къмпинг с басейн. Хммм... къмпинга, който бяхме избрали беше по-близо до града, но пък този ни предлагаше басейн. Веднага завихме към басейна .
Настанихме се. Къмпинга изглеждаше много нов. Фото клетки на крушките, сапуни по мивките и тоалетна хартия "Цева". Прекрасно. Разпънахме палатката и бегом в басейна. Сега като търся снимките и не ги намирам, се сетих, че все още не са свалени от телефона на жена ми . Три месеца минаха. Браво на мене. Вечета в ресторанта нямаше места. Самия ресторант излеждаше доста луксозно, хората бяха официално облечени. Разходихме се по улицата надолу и намерихме една пицария, в която и вечеряхме.
Сутринта тръгвайки и искайки сметката, собственика ни каза, че на такива пътешественици прави отстъпки и ни взе само 10 евро. Какъв човек.
Рано сутринта бяхме в Инсбрук. Влезнахме покрай прочутата писта за ски скокове.

Насочихме се към стария град. Един приятул ни разказваше колко е запазен и колко стари сгради имало. Ах да. И много Сваровски. От ледника насам, този беше навсякъде. Добре, че жена ми не е много пристранета.

Златната къща, или къща със златната тераса. Нямаше брошурка на английски, нито пък на руски .

Традиционни тиролски шапки. Веднага си направихме по една снимка. Но учтиво отказахме да си купим с оправданието, че нямаме място, все пак сме с мотор.

Следващите две сгради наистина са много стари.

Ще спирам със снимките от Инсбурк. не че имам още мноооооого.
Наистина стария град си заслужава.
Иначе ми направи впечатление, че по градинките имаше доста просяци и пияници. Като, че ли през цялото пътуване не видяхме толкова много, на едно място.
Времето продължаваше да е с нас. топли септемврийски дни. Прекрасно.

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Продължаваме към Лихтенщайн.
След един завой изведнъж се показаха едни тъмпи облаци. Докато си помисля, че това сигурно е на вода ......и заваля. Бяхме с кожените костюми. Трябваше да си облечем пижамите за дъжд. Нямаше къде да се скрием и за това спрях веднага на пътя. Екипирахме се с дъждобраните, гумените обувки и ръкавици. Така е, като не тръгнах с платнения костюм, който е и водо устойвив. Мислех си, че ще ми е много топло с него.
Наближавахме Вадуц. Разполежената между 23 високи и остри връха държава Лихтенщайн сигурно ще е с доста променливо време.
След 20 минути небето изведнъж се изчисти. Спряхме на една бензиностанция, където имаше доста мокри мотористи. Любобитни италианци с В-стром веднага се залепиха за нашия, удевени от звука на генерацията Мив, коята даже беше и без тапа. Много се кефиха ва звука.
Митничара на пункта в Лихтенщайн не прояви никакъв интерес към нас. махна ни с ръка да не спираме.
Програмата е ясна. Настаняваме се в къмпинга и отваме да разглеждаме.
Къмпинка пак беше с басейн. Ами просто супер.



Върховете около малката държава наистана са високи и стръмни.

Ясното време изобщо не издаваше някакви намерения.


Номерата на колите са им черни.



Фифи перото

Стъмни се. И изведнъж ясното небе се смрачи с много голяма скорост Гръм и мълни. Малееееее. Гръмотевичния тътен и детонация продължаваше над минута на всякака гръмотевица. Светкавиците осветяваха палатката отвътре като от филм на ужасите. И дъжд. но не много дълъг. Около час.
Палатката е с 12000 воден стълб на дъното и с 5000 на покрива. Не беше ни валяло с нея. Все някога трябваше да я понамокри.

Сутринта си бяхме сухи и ние и под палатката. Яката за сняг също върши някаква работа.
но дали това ще и е най-големия тест.......
Комшиите по палатка бяха с кемпер и ни казаха, че в 11 часа всичко ще е сухо. Е вече бяхме и спокойни.
Небето в 9.30 сутринта.

А сега ще ви разходим на кратко по Вадуц.


Полицаите в тази държава служат за ориентация на туристите. А пред министерския съвет наистина нямаше охрана и можеше да се влезе вътре.

Двореца на княжеството. Каза ни да хе ходим там, защото принца и принцесата си живеят там и няма да ни пуснат вътре.

Ами това е от Лихтенщайн. Много ни хареса за живеене. Поминъка тук е от филателийни марки и протези за ченета. Е, не може и без крави в този район.
На излизане митничаря даже и не излезе от кабинката да ни помаха.
Продължаваме към Мюнхен. ще правим гостенско на кръщелника.

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Пътят към Мюнхен минаваше през езерото Forggensee и малкото градче Fuseen. Все пак там са Баварските замъци.
Маршрута го променихме. Искахме да покараме още по алпийските пътища. Харесахме някакъв маршрут на 1600 метра височина с много завои. Малко ни трябваше да се навием. И вече сме по него.

И нека красивите пейзажи започнат сега .

За да няма много остри завои, вижте как ги изнасят на колони.

Литър прясно мляко и един голям шоколад. После мога да карам 4 часа без да спра. Спирката е на 1600 метра. Мястото вече го забравих как се казва. тези австрийски и немски градчета са с имена много трудни за произнасяне . Но все пак на топ касата си имам ленепка от това място.

Да се разделим за сега с Австрия.
Да кажем здрасти на Германия.

Пристигнахме и се настанихме в къмпинга на брега на езерото Forggensee селцето и къмпинга се казваха Brunnen. Все пак някои неща съм ги запомнил. Забравих да ви кажа, че по пътя ни валя много малко дъжд, даже не спирахме да се обличаме с дъждобраните. Но това не ми попречи да се изкъпя в езерото.какво пък небето изглеждаше ясно, пък и този райнон се води един от най-слънчевия в Германия.
Патките си плуваха спокойно между къпещите се.

[bochkata]

От: Ваканция 2012г.

На последните два поста, не се виждат снимките.

[astika]

От: Ваканция 2012г.

На последните два поста, не се виждат снимките.

Не знам защо се получи така. Качвам снимките еднакво. Пък и не ми е първи пътепис и качване на снимките. Нека администраторите да помогнат . Може без да искам нещо да съм объркал.
На мен пък ми изписва, че има 11 коментара, а аз виждам само 3 .

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Баварските замъци.
Нойшванщайн и Хоеншвангау. Бяха на 3 километра от къмпинга.
След малко тръгваме към тях. Но преди това да ви разкажа за нощта. Следобяд заваля. Не повече от два часа. След това небето беше ясно и даже изгря слънце. Вечеряхме, разходихме се малко. Към 19.00 часа пак заваля. Нямаше какво да се прави и легнахме. 11.30 валеше си, като, че и сега започваше. 3.00 часа се събуждам и пак вали, не спира. и така до 7.00. Не бяхме къмпингували на 12 часа дъжд. Палатката се представи отлично. В района с плататките ние бяхме от малкото сухи туристи. Хората простираха спални чували и дрехи.

Ето ги и замъцити и музея на Баварските крале.

Оборудването в кухнята си е оригиналното. Да не говорим, че пазеха и хляб от 1840 година.

[astika]

От: Ваканция 2012г.

Пристигнахме и в Мюнхен.
В Германия ни посрещаха по вода . Скоро не беше валляло . Вече не обръщахме внимание.
Тук сигурно ще се наложи снимките да са в няколко поста.

Триумфалната арка и главната улица към центъра.

Библиотеката.

Жена ми веднага се залепи за това ретро Симсонче.

И тук като в много други европейски градове имаше много колоездачи.

Красивото кметство на Мюнхен.

Снимки от катедралата. Все още важи закон, че не трябва в града да има по-висока сграда. За това и сградата на БМВ не се води точно в Мюнхен.
Имаше и ретро парад. Ето и няколко снимки.

Английската градина.

Хммм.... Колко ли би издържала една така помпа в центъра на София ?

Пипни за късмета.

За тази сграда едва ли се налага да пиша много. На всички ви е известно на кого е и какво изобразява.