Tweet
Видни мото пътешественици все ми казваха: „Отивай в Австрия, на Фаакер зее, та и ти свят да видиш, а и да разбереш как хората правят мото събори!”. И аз все си намирах някаква оправдателна причина, ама в края на това лято ме засърбяха ръцете и си викам, я да видим как го правят чужденците по Европата. Речено – сторено и в началото на септември бях готов за пътуване.
1-ви ден - Белград
Още преди да изгрее слънцето на 05-ти септември, точно в 3,00 ч. натоварих багажлъка на VTX-чето и газ по новата магистралата - слънце, гордост за целия народ, към София да си взимам половинката. Слънце не видях, само студ на кристали, дори спирах на няколко пъти да гледам звездите, ама в ранния следобед, след 820 км вече бяхме акостирали в Белград.
По пътя се срещахме с различни мото братя, много оригинални европейци ходили на екскурзия в Ориента и въобще много народ тръгнал в различни посоки за да разширява собствените си хоризонти. Стоейки удобно в колите си, голяма част от тях сигурно се чудеха какво е накарало двама човека да си смачкат багажа в няколко сака, да се облекат като за зима през лято и без никакъв климатик да перат смело в жегата по магистралата на запад. То и аз се чудех, ама като се замисля колко ли скучен ми би бил живота без мотоциклета и без прекрасното, истинско усещане за Пътя и спирах да се чудя, ами се кефех на всичко около мен.
В Белград се настанихме в къмпинг „Дунав” на брега на реката, препоръчан от пътеписа на Драго. Дви бирички ни помогнаха да успокоим тръпката от дългото пътуване и се юрнахме да разглеждаме града.
А той – много красив бре!!! Пообиколихме по големите булеварди, забихме се в малките улички, поразгледахме доста от централната част и накрая акостирахме до Белградската крепост на специален паркинг за мотоциклети. Самата крепост е добре реставрирана, а между крепостните стени кипи живот. Има няколко спортни игрища за баскетбол и футбол пълни с младежи, които весело си играят. По едно време се прикрепихме до група туристи да послушаме лекция за града, взехме си по нещо за хапване и пийване и дори краткия дъжд, който накара косата на Гер да стане още по-къдрава, ни накара да се почувстваме истински щастливи ... отново сме на път!!!
2-ри ден - Любляна
Сутринта станахме рано – рано, опаковахме на бързо багажа, слагаме каските, ръкавиците, сядаме на мотора и посягам да паля ... ключа го няма. В мозъка ми с учудваща бързина се сменят кадри от вчерашния ден, как си оставям ключа на сигурно в дънките, а него подреждам грижливо на дъното на сака, а после се сещам как съм опаковал всичко с няколко ластика и ... казвам на Гер, че много ми харесва да си слагам и свалям багажа от мотора ...
Тя май се поразсърди нещо, ама аз си казах, че така няма да оставя нещата и след половин час я заведох на романтична закуска на катми с мед и какаов пълнеж. Е, след като върнах усмивката на лицето и, бяхме готови за път.
Последваха едни рязки 520 км до Любляна, столицата на Словения. За тук бяхме подготвили нощна разходка из града, но първо трябваше да се справим със сложната номерация на улиците, в които се намираше хостела ни. Оставихме мотора без никакъв надзор и с уверението на световната мрежа, че града е с най-ниска престъпност в целия свят, се отправихме към центъра му. Всичко осветено, хора бягат по улиците (за спорт, не че някой ги гони), велосипедисти, спокойствие ... добре, че беше уличката около реката с шумните заведения, че щяхме да си мислим, че тия нещо са сбъркани. Града е много красив и му трябва специално внимание, само една вечер не стига. По едно време огладняхме и хапнахме в традиционна бърза кухня, а съседния бар имаше музика на живо, двама младежа с китара и контрабас, че и жива музика имахме бонус.
Нощната разходка приключи някъде към полунощ, успокоих се, че все още не са откраднали за скрап мотора и айде в постелите ...
3-ти ден – Фаакер Зее
Града все още се събуждаше, ние също и решихме преди да отлетим да опитаме как е кафенцето тук. Навсякъде щъкаха студенти и студентки, хора тръгнали на работа и цареше такова спокойствие, че само можем да им завиждаме. Как никой не напсува пресичащ по пешеходната пътека, как не се чуваха никакви бибиткания, как всичко им беше наред, абе идилия. Направо не ни се тръгваше, спокойствието вече бе обвзело и нас.
Но, само 100 километра ни деляха от най-големия мото събор в Европа. Организира се от Harley Owners Group или съкратено – H.O.G. Това е международен клуб на собствениците на мотоциклети Harley Davidson, в който членува сума ти народ. Самото събитие се провежда за 15-та поредна година около алпийско езеро в Южна Австрия – Фаакер Зее. Тази година участваха над 110 000 човека и над 70 000 мотоциклета. Аз не карам Harley, ами скромна, макар и уникално красива Хондичка, което обаче не ми попречи да се включа в цялата тарапана.
Още с пристигането разбрахме, че мащабите определено са големи и няма да се оправим лесно и се наложи да използваме жокер – обади се на приятел. Видния мото пътешественик Питона ни даде наставления как да стигнем до къмпинга, за което сме му много благодарни!
Настанихме се и тръгнахме да пообикаляме да видим на какво място сме попаднали ...
Самото езеро е заобиколено от асфалтиран път с дължина около 14 км, който по време на мото събора става еднопосочен. По него денонощно се движат много, много, ама наистина много мотоциклети, триколки, автомобили, кемпери, та дори и автобуси. На няколко места има регулировчици, които спират движението за да могат да пресекат пешеходците, след което мотористите тръгват с такъв трясък и шум, че ако имаше курник с кокошки наблизо, определено щяха да спрат да снасят за няколко дена.
На няколко места са съсредоточени търговски площи с множество шатри и сергии, на които има всичко – от прашки с емблемата на Harley, до ауспуси с променлив звук и какво ли още не. Има и доста места за хапване и почивка, няколко от които имат собствени сцени и програми.
Поразходихме се и из самия къмпинг - Arneitz, който се беше превърнал в малко градче по население. Много високи борове пазеха сянка на палатките, а брега на езерото беше удивително красив и препълнен. В отделна сграда бяха баните и тоалетните, които въпреки многото народ си останаха до края чисти. Цялото удоволствие ни струваше 100 лв. за две нощувки.
Да обикаляш не е лесна работа, трябва и почивка.
Я, си викам, така и така сме тука да свърша и малко работа
В къмпинга, на събора и въобще навсякъде можеха да се видят всякакви мотоциклети за всеки вкус, снимал съм доста и накрая като бонус ще представя интересни и цветни модели, за да можете поне малко да си представите многообразието, което беше навсякъде около нас.
Писни ни да обикаляме и се отправихме към централната сцена. По пътя разбрахме, че до момента почти нищо не сме видяли. Мащаба наистина беше огромен. Взе да се стъмнява и на сцената излязоха няколко групи, които правиха трибют на Queen и трима тенори, които вдигаха настроението на интернационала. Имаше страшно много италианци, германци, австрийци, англичани, руснаци, словенци и още много, много други, та дори и българи. Температурите рязко взеха да падат, все пак сме на 650 метра н.м. в подножието на Алпите и взеха да ни тракат зъбите, затова по едно време се изнизахме в трафика към палатката и бързо приключихме вечерта.
4-ти ден – Глосглокнер
Еми, ставаме рано, под боровете всичко във влага, студено ... и само няколко метра настрани разбираш, че лятото все още не си е отишло. Качваме се на мотора и точно на излизане от къмпинга се сещам, че все още нямаме винетка. Продават ги на бензиностанциите и са по едни 7 евро за 10 дена. Купуваме, какво да правим и поемаме по китните пътчета към известния проход.
За прохода, планината и ледниците е писано много, ама и за да напиша – красива работа, ей!!! Макар още по-красиво да е всичко наоколо – пасищата, селцата, тревичките, кравите, конете, къщите и т.н. Австрия! Спираме, а аз се чудя къде по дяволите си държат всичките боклуци – дворовете на къщите са чисти и няма купчини от непотребни неща. И аха да измисля къде са и хоп – мармот!? Явно веднага ме разпозна, че съм виден специалист по лалугерите и веднага извика още един, да ме покаже. Аз се правих малко, че не се познаваме и нямаме нищо общо, ама ... наложи се да тръгваме към самия ледник.
Планината Глосглокнер е най-високата от Австрийските Алпи – 3798 м и е част от националния парк – Hohe Tauern. В него има 246 ледника, 551 езера и е с площ от 1836 кв.к., но ние ще отделим малко време само на прохода Глосглокнер, останалото за следващия път.
Самия проход е построен 30-те години и от него се откриват великолепни гледки. Спираме на паркинга, където хорицата са помислили и за нас мотористите, като има гардероб за облеклата и каските. Влизаме в информационния център и веднага ни грабва изложбата за кристалната структура на леда, за водата как замръзва, снежинките, стари автомобили и мотоциклети, историята на това място и т.н.
Веднага използвам възможността да ви покажа размерите на белоглавия лешояд, въпреки, че хич не обичам препарирани птици. Наистина е впечатляваща птица, още повече като я видиш на живо.
След инфо центъра следват задължителните снимки на перваза с изглед към ледника, който бавно и славно намалява размерите си и посещение на шопа за сувенири, в който се опитвам да нанижа мармот на главата си. Малко мърдаше, ама го оправихме тоя проблем
На паркинга са паркирани невероятно красиви мотори.
Отправяме се на север по път със страхотни серпантини и стигаме до biker point на 2500 метра н.м., а няма да ви разправям, че по пътя се разминахме с хиляди мотористи, които се наслаждаваха на завоите.
Задължителните снимки, малко шопинг в инфо центъра и поемаме на север, като идеята е след като слезем от планината, да завием на изток и после по някое време на юг към мястото на събора. Караме си весело след един моторист, който караше така все едно знае пътя, ама по едно време даде ляв мигач, влезе в един двор и спря пред гаража си. Ние продължихме, ама се оказа, че пътя свърши до една бариера. Пише – мотоциклет – 16 евро. Викам си, тука някой тунел ще да е, ама като се огледах разбрах, че тунела е само за влак. Качваш мотора, минаваш 12 км под планината и излизаш от южна страна. Сметнахме, че за да се върнем и после да поемем по магистралата ще ни се вържат към 280 км, а и доста време и затова смело и безотговорно се качихме на влака.
Само час по-късно вече се мотахме по улиците на мото събора. Тук лудницата беше станала още по-голяма. Като вървиш по край пътя с моторите и от многото изпарения, усещаш, че не ти стига въздух за дишане. Тая вечер се облякохме като хората и в 21,10 бяхме пред централната сцена с още десетина хиляди души, за да видим кой ще се прибере с чисто нов Harley. Тук започнах да разбирам и мащабността на цялата кампания за марката и духа покрай нея и наистина взех да оценявам колко добре са го измислили. Продава един вид щастие на хората ... хе, как го измислих Слушайки водещите разбираш, че хората наоколо не са просто обикновени собственици на мотоциклет, а на Harley – Davidson, една легенда, мечта за много, начин на живот го наречи и още много определения, за които явно ми е беден речника. С една дума – мнооо добра маркетингова стратегия за продажба на мотоциклети, аксесоари и всичко свързано с тях на целокупното човечество.
Мотора от томболата го спечели един швед, който живее в малко селце близо до Осло, а останалите пихме по една студена вода и се отдадохме на забавления, танци и биропиене.
5-ти ден
Преди да тръгнем си направихме една почетна обиколка на езерото и после по магистралата се изнесохме в посока – Словения и после Хърватска. Там попаднахме на едни перфектни пътчета за каране на мотоциклет и красиви пейзажи, не е за разправяне. Първата ни спирка бе Предпещерния замък Predjama. Красиво място, бързо разглеждане, снимки, кафе и се насочваме към Риека, да опнем по една биричка на пристанището. Замъка всъщност бе и единственото място, което съм посещавал с диплянки на цели 16 езика, хвала за което!
Риека.
Адриатическото крайбрежие е страхотно!!! Чел съм го много пъти, ама нали трябва и аз да се изкажа, а като си спомня как пътя се вие над страхотните заливи и градчета и веднага разбирам защо хората постоянно се връщат там.
Пътищата им са идеални, а имаме чувството, че всяко свободно място до морето е направено на къмпинг, без да се унищожава природата. Явно трябва да ги поканим в България, да видят как се прави туризъм, с бетон, големи хотели, казина и барове. Настръхваме като си го помислим
Пътя завива на запад и след стотина километра сме на авто къмпинг Корана до Плитвичките езера, за което благодаря на Балкански! Хапваме, баня и по леглата, че на следващия ден ни чака вървене ...
6-ти ден
Една река си минавала лежерно по едни места и по едно време се образувал каньон с множество езерца, водопади, красиви места, прозрачна вода, риби, патки ... и туристи. Та, това са прословутите езера, един от символите на Хърватска. Успяхме за едни 4 часа да ги пообиколим доволно.
Почти всички джипове, които видях по пътя бяха с руска или украинска регистрация ...
Качихме се на мотора и целта ни беше Белград. Решихме да минем напряко през Босна и Херцеговина. Там останахме потресени от множеството застреляни и изоставени къщи. Следите на войната си личаха на всяка крачка. Иначе страната е много красива, планини, много добри пътища, запазани забележителности ... дори облаците им са готини ... така поне си мислехме в началото.
Небето се навъси, помръкна и като запука с всички сили, едвам сварихме да се облечем дъждобраните. Мятаха се светкавици наляво – надясно, а аз си мислех какъв ли е шанса да ни перне и утрепе. Добре поне, че мотора ми е наполовина пластмасов, та си мислех, че може и да нямаме проблеми със заземяването, ама за всеки случай спряхме в една местна кръчма хем да похапнем, хем да не рискуваме с гнева на Зевс. Тук едно печено агнешко, едни вкусни питки хляб, май, май и тук ще трябва да повтаряме следващата година ....
Заситихме глада и смело поехме към Баня Лука, където си взехме стая.
7-ми ден
Последният ден, на прибирането, когато най-малко искаш да се прибираш точно, когато ти се пътува най-много, ама няма начин – ангажименти, работа ... Ще го запомним с прекрасните омлети в началото на деня и последвалите 1132 км до Бургас.
Някъде към 1,00 ч. спирам отново на същото място на нашата магистрала, гледам звездите, красотата на Млечния път и си мечтая за нови пътувания, за нови места, за нови хоризонти ...
1-ви ден - Белград
Още преди да изгрее слънцето на 05-ти септември, точно в 3,00 ч. натоварих багажлъка на VTX-чето и газ по новата магистралата - слънце, гордост за целия народ, към София да си взимам половинката. Слънце не видях, само студ на кристали, дори спирах на няколко пъти да гледам звездите, ама в ранния следобед, след 820 км вече бяхме акостирали в Белград.
По пътя се срещахме с различни мото братя, много оригинални европейци ходили на екскурзия в Ориента и въобще много народ тръгнал в различни посоки за да разширява собствените си хоризонти. Стоейки удобно в колите си, голяма част от тях сигурно се чудеха какво е накарало двама човека да си смачкат багажа в няколко сака, да се облекат като за зима през лято и без никакъв климатик да перат смело в жегата по магистралата на запад. То и аз се чудех, ама като се замисля колко ли скучен ми би бил живота без мотоциклета и без прекрасното, истинско усещане за Пътя и спирах да се чудя, ами се кефех на всичко около мен.
В Белград се настанихме в къмпинг „Дунав” на брега на реката, препоръчан от пътеписа на Драго. Дви бирички ни помогнаха да успокоим тръпката от дългото пътуване и се юрнахме да разглеждаме града.
А той – много красив бре!!! Пообиколихме по големите булеварди, забихме се в малките улички, поразгледахме доста от централната част и накрая акостирахме до Белградската крепост на специален паркинг за мотоциклети. Самата крепост е добре реставрирана, а между крепостните стени кипи живот. Има няколко спортни игрища за баскетбол и футбол пълни с младежи, които весело си играят. По едно време се прикрепихме до група туристи да послушаме лекция за града, взехме си по нещо за хапване и пийване и дори краткия дъжд, който накара косата на Гер да стане още по-къдрава, ни накара да се почувстваме истински щастливи ... отново сме на път!!!
2-ри ден - Любляна
Сутринта станахме рано – рано, опаковахме на бързо багажа, слагаме каските, ръкавиците, сядаме на мотора и посягам да паля ... ключа го няма. В мозъка ми с учудваща бързина се сменят кадри от вчерашния ден, как си оставям ключа на сигурно в дънките, а него подреждам грижливо на дъното на сака, а после се сещам как съм опаковал всичко с няколко ластика и ... казвам на Гер, че много ми харесва да си слагам и свалям багажа от мотора ...
Тя май се поразсърди нещо, ама аз си казах, че така няма да оставя нещата и след половин час я заведох на романтична закуска на катми с мед и какаов пълнеж. Е, след като върнах усмивката на лицето и, бяхме готови за път.
Последваха едни рязки 520 км до Любляна, столицата на Словения. За тук бяхме подготвили нощна разходка из града, но първо трябваше да се справим със сложната номерация на улиците, в които се намираше хостела ни. Оставихме мотора без никакъв надзор и с уверението на световната мрежа, че града е с най-ниска престъпност в целия свят, се отправихме към центъра му. Всичко осветено, хора бягат по улиците (за спорт, не че някой ги гони), велосипедисти, спокойствие ... добре, че беше уличката около реката с шумните заведения, че щяхме да си мислим, че тия нещо са сбъркани. Града е много красив и му трябва специално внимание, само една вечер не стига. По едно време огладняхме и хапнахме в традиционна бърза кухня, а съседния бар имаше музика на живо, двама младежа с китара и контрабас, че и жива музика имахме бонус.
Нощната разходка приключи някъде към полунощ, успокоих се, че все още не са откраднали за скрап мотора и айде в постелите ...
3-ти ден – Фаакер Зее
Града все още се събуждаше, ние също и решихме преди да отлетим да опитаме как е кафенцето тук. Навсякъде щъкаха студенти и студентки, хора тръгнали на работа и цареше такова спокойствие, че само можем да им завиждаме. Как никой не напсува пресичащ по пешеходната пътека, как не се чуваха никакви бибиткания, как всичко им беше наред, абе идилия. Направо не ни се тръгваше, спокойствието вече бе обвзело и нас.
Но, само 100 километра ни деляха от най-големия мото събор в Европа. Организира се от Harley Owners Group или съкратено – H.O.G. Това е международен клуб на собствениците на мотоциклети Harley Davidson, в който членува сума ти народ. Самото събитие се провежда за 15-та поредна година около алпийско езеро в Южна Австрия – Фаакер Зее. Тази година участваха над 110 000 човека и над 70 000 мотоциклета. Аз не карам Harley, ами скромна, макар и уникално красива Хондичка, което обаче не ми попречи да се включа в цялата тарапана.
Още с пристигането разбрахме, че мащабите определено са големи и няма да се оправим лесно и се наложи да използваме жокер – обади се на приятел. Видния мото пътешественик Питона ни даде наставления как да стигнем до къмпинга, за което сме му много благодарни!
Настанихме се и тръгнахме да пообикаляме да видим на какво място сме попаднали ...
Самото езеро е заобиколено от асфалтиран път с дължина около 14 км, който по време на мото събора става еднопосочен. По него денонощно се движат много, много, ама наистина много мотоциклети, триколки, автомобили, кемпери, та дори и автобуси. На няколко места има регулировчици, които спират движението за да могат да пресекат пешеходците, след което мотористите тръгват с такъв трясък и шум, че ако имаше курник с кокошки наблизо, определено щяха да спрат да снасят за няколко дена.
На няколко места са съсредоточени търговски площи с множество шатри и сергии, на които има всичко – от прашки с емблемата на Harley, до ауспуси с променлив звук и какво ли още не. Има и доста места за хапване и почивка, няколко от които имат собствени сцени и програми.
Поразходихме се и из самия къмпинг - Arneitz, който се беше превърнал в малко градче по население. Много високи борове пазеха сянка на палатките, а брега на езерото беше удивително красив и препълнен. В отделна сграда бяха баните и тоалетните, които въпреки многото народ си останаха до края чисти. Цялото удоволствие ни струваше 100 лв. за две нощувки.
Да обикаляш не е лесна работа, трябва и почивка.
Я, си викам, така и така сме тука да свърша и малко работа
В къмпинга, на събора и въобще навсякъде можеха да се видят всякакви мотоциклети за всеки вкус, снимал съм доста и накрая като бонус ще представя интересни и цветни модели, за да можете поне малко да си представите многообразието, което беше навсякъде около нас.
Писни ни да обикаляме и се отправихме към централната сцена. По пътя разбрахме, че до момента почти нищо не сме видяли. Мащаба наистина беше огромен. Взе да се стъмнява и на сцената излязоха няколко групи, които правиха трибют на Queen и трима тенори, които вдигаха настроението на интернационала. Имаше страшно много италианци, германци, австрийци, англичани, руснаци, словенци и още много, много други, та дори и българи. Температурите рязко взеха да падат, все пак сме на 650 метра н.м. в подножието на Алпите и взеха да ни тракат зъбите, затова по едно време се изнизахме в трафика към палатката и бързо приключихме вечерта.
4-ти ден – Глосглокнер
Еми, ставаме рано, под боровете всичко във влага, студено ... и само няколко метра настрани разбираш, че лятото все още не си е отишло. Качваме се на мотора и точно на излизане от къмпинга се сещам, че все още нямаме винетка. Продават ги на бензиностанциите и са по едни 7 евро за 10 дена. Купуваме, какво да правим и поемаме по китните пътчета към известния проход.
За прохода, планината и ледниците е писано много, ама и за да напиша – красива работа, ей!!! Макар още по-красиво да е всичко наоколо – пасищата, селцата, тревичките, кравите, конете, къщите и т.н. Австрия! Спираме, а аз се чудя къде по дяволите си държат всичките боклуци – дворовете на къщите са чисти и няма купчини от непотребни неща. И аха да измисля къде са и хоп – мармот!? Явно веднага ме разпозна, че съм виден специалист по лалугерите и веднага извика още един, да ме покаже. Аз се правих малко, че не се познаваме и нямаме нищо общо, ама ... наложи се да тръгваме към самия ледник.
Планината Глосглокнер е най-високата от Австрийските Алпи – 3798 м и е част от националния парк – Hohe Tauern. В него има 246 ледника, 551 езера и е с площ от 1836 кв.к., но ние ще отделим малко време само на прохода Глосглокнер, останалото за следващия път.
Самия проход е построен 30-те години и от него се откриват великолепни гледки. Спираме на паркинга, където хорицата са помислили и за нас мотористите, като има гардероб за облеклата и каските. Влизаме в информационния център и веднага ни грабва изложбата за кристалната структура на леда, за водата как замръзва, снежинките, стари автомобили и мотоциклети, историята на това място и т.н.
Веднага използвам възможността да ви покажа размерите на белоглавия лешояд, въпреки, че хич не обичам препарирани птици. Наистина е впечатляваща птица, още повече като я видиш на живо.
След инфо центъра следват задължителните снимки на перваза с изглед към ледника, който бавно и славно намалява размерите си и посещение на шопа за сувенири, в който се опитвам да нанижа мармот на главата си. Малко мърдаше, ама го оправихме тоя проблем
На паркинга са паркирани невероятно красиви мотори.
Отправяме се на север по път със страхотни серпантини и стигаме до biker point на 2500 метра н.м., а няма да ви разправям, че по пътя се разминахме с хиляди мотористи, които се наслаждаваха на завоите.
Задължителните снимки, малко шопинг в инфо центъра и поемаме на север, като идеята е след като слезем от планината, да завием на изток и после по някое време на юг към мястото на събора. Караме си весело след един моторист, който караше така все едно знае пътя, ама по едно време даде ляв мигач, влезе в един двор и спря пред гаража си. Ние продължихме, ама се оказа, че пътя свърши до една бариера. Пише – мотоциклет – 16 евро. Викам си, тука някой тунел ще да е, ама като се огледах разбрах, че тунела е само за влак. Качваш мотора, минаваш 12 км под планината и излизаш от южна страна. Сметнахме, че за да се върнем и после да поемем по магистралата ще ни се вържат към 280 км, а и доста време и затова смело и безотговорно се качихме на влака.
Само час по-късно вече се мотахме по улиците на мото събора. Тук лудницата беше станала още по-голяма. Като вървиш по край пътя с моторите и от многото изпарения, усещаш, че не ти стига въздух за дишане. Тая вечер се облякохме като хората и в 21,10 бяхме пред централната сцена с още десетина хиляди души, за да видим кой ще се прибере с чисто нов Harley. Тук започнах да разбирам и мащабността на цялата кампания за марката и духа покрай нея и наистина взех да оценявам колко добре са го измислили. Продава един вид щастие на хората ... хе, как го измислих
Слушайки водещите разбираш, че хората наоколо не са просто обикновени собственици на мотоциклет, а на Harley – Davidson, една легенда, мечта за много, начин на живот го наречи и още много определения, за които явно ми е беден речника. С една дума – мнооо добра маркетингова стратегия за продажба на мотоциклети, аксесоари и всичко свързано с тях на целокупното човечество.Мотора от томболата го спечели един швед, който живее в малко селце близо до Осло, а останалите пихме по една студена вода и се отдадохме на забавления, танци и биропиене.
5-ти ден
Преди да тръгнем си направихме една почетна обиколка на езерото и после по магистралата се изнесохме в посока – Словения и после Хърватска. Там попаднахме на едни перфектни пътчета за каране на мотоциклет и красиви пейзажи, не е за разправяне. Първата ни спирка бе Предпещерния замък Predjama. Красиво място, бързо разглеждане, снимки, кафе и се насочваме към Риека, да опнем по една биричка на пристанището. Замъка всъщност бе и единственото място, което съм посещавал с диплянки на цели 16 езика, хвала за което!
Риека.
Адриатическото крайбрежие е страхотно!!! Чел съм го много пъти, ама нали трябва и аз да се изкажа, а като си спомня как пътя се вие над страхотните заливи и градчета и веднага разбирам защо хората постоянно се връщат там.
Пътищата им са идеални, а имаме чувството, че всяко свободно място до морето е направено на къмпинг, без да се унищожава природата. Явно трябва да ги поканим в България, да видят как се прави туризъм, с бетон, големи хотели, казина и барове. Настръхваме като си го помислим
Пътя завива на запад и след стотина километра сме на авто къмпинг Корана до Плитвичките езера, за което благодаря на Балкански! Хапваме, баня и по леглата, че на следващия ден ни чака вървене ...
6-ти ден
Една река си минавала лежерно по едни места и по едно време се образувал каньон с множество езерца, водопади, красиви места, прозрачна вода, риби, патки ... и туристи. Та, това са прословутите езера, един от символите на Хърватска. Успяхме за едни 4 часа да ги пообиколим доволно.
Почти всички джипове, които видях по пътя бяха с руска или украинска регистрация ...
Качихме се на мотора и целта ни беше Белград. Решихме да минем напряко през Босна и Херцеговина. Там останахме потресени от множеството застреляни и изоставени къщи. Следите на войната си личаха на всяка крачка. Иначе страната е много красива, планини, много добри пътища, запазани забележителности ... дори облаците им са готини ... така поне си мислехме в началото.
Небето се навъси, помръкна и като запука с всички сили, едвам сварихме да се облечем дъждобраните. Мятаха се светкавици наляво – надясно, а аз си мислех какъв ли е шанса да ни перне и утрепе. Добре поне, че мотора ми е наполовина пластмасов, та си мислех, че може и да нямаме проблеми със заземяването, ама за всеки случай спряхме в една местна кръчма хем да похапнем, хем да не рискуваме с гнева на Зевс. Тук едно печено агнешко, едни вкусни питки хляб, май, май и тук ще трябва да повтаряме следващата година ....
Заситихме глада и смело поехме към Баня Лука, където си взехме стая.
7-ми ден
Последният ден, на прибирането, когато най-малко искаш да се прибираш точно, когато ти се пътува най-много, ама няма начин – ангажименти, работа ... Ще го запомним с прекрасните омлети в началото на деня и последвалите 1132 км до Бургас.
Някъде към 1,00 ч. спирам отново на същото място на нашата магистрала, гледам звездите, красотата на Млечния път и си мечтая за нови пътувания, за нови места, за нови хоризонти ...
))
Много добре! 
Коментар