Tweet
Ще започна с малко предистория:
До преди малко повече от месец, аз нямах мотор, книжка с «А» категория, почти никаква представа какво ме чака.
От много вече години имах мечта да си купя мотор. Единственото, което съм карал са Балкан 50 и ЕТЗ 150. Започнах да търся сериозно мотор преди половин година, когато почти имах нужните пари. Спрях се на Хонда Трансалп 650 2001г (толкова пари имах).
В България имах на разположение максимум 25 дена за всичко и с пристигането ми вкъщи, веднага започнах курса в атошкола «Силвиана» във Велико Търново (много готини хора).
Докато си карах курса успях да намеря хубава оферта и тръгнахме с баща ми за Асеновград. Купих мотора! Като ми казаха от Еконт, колко пъти ще го претоварват си хванах шапката и газ за Габрово, където жевее баща ми.
Нямаше начин да не спрем на Шипка!
А това е от телевизионната кула в Габрово.
Ще започна с малко предистория:
До преди малко повече от месец, аз нямах мотор, книжка с «А» категория, почти никаква представа какво ме чака.
От много вече години имах мечта да си купя мотор. Единственото, което съм карал са Балкан 50 и ЕТЗ 150. Започнах да търся сериозно мотор преди половин година, когато почти имах нужните пари. Спрях се на Хонда Трансалп 650 2001г (толкова пари имах).
В България имах на разположение максимум 25 дена за всичко и с пристигането ми вкъщи, веднага започнах курса в атошкола «Силвиана» във Велико Търново (много готини хора). Докато си карах курса успях да намеря хубава оферта и тръгнахме с баща ми за Асеновград. Купих мотора! Като ми казаха от Еконт, колко пъти ще го претоварват си хванах шапката и газ за Габрово, където жевее баща ми.
Нямаше начин да не спрем на Шипка!
А това е от телевизионната кула в Габрово.
Успях да мина и през мотто събор в Полски Тръмбеж. Успяхме да се сближим с инструктора и бяхме заедно 2 дена
Профилактиката беше направена, изпита беше взет и остана да чакам документите.
На 3.07 пристигнах в БГ и на 26.07 в 16.30 часа шофьоската ми книжка и международната такава бяха в джоба ми.
На 27.07 в 6.00 тръгнах от Павликени.
ЧАСТ1
Планът беше да карам по най-прекият път, защото все пак ми е първо каране, а и мотора незнаех как ще се държи на пътя.
Впечатленията ми започнаха да се трупа тоще на 30-ят километър в село Обединение (или беше Долна Липница?), когато видях Веско Маринов. Любимият певец на баба ми беше във впит анцунг и загряваше по главната улица J. Жалко, че апарата ми небеше наблизо за да направя снимчица за бабата!
Заредих за последно на Лукоил в Русе
и след 10 минути бях вече в Румънско. Там се срещнах с двама рокера, които се бяха запътили към Одеса. Случайно стана на въпрос за ONKEL_TOM, който се оказа техен познат, та те ми казаха, че той отдавна вече е пристигнал във Владивосток.
Минавайки през Букурещ естественно се загубих. Добре, че на едно кръстовище ме настигна BMW F 650.
Карахме заедно до работата му, която се оказа на 200 метра от изхода на града в моята посока ( Плоещи). Там се запознах и с човека каращ мотора- Емилиан. Докато си говорехме и аз свалях якето, че се стопли ме наближиха две момичета с въпроса- « Това знаме отговаря ли на истината?».
Пих кафе и с тях, обмених пари в близката банка и продължих.
До границата нищо интересно. Излизам си от Румъния като европеец и влизам в Молдова. Там с едни малки кученца ми провериха багажа, а докато чаках се заговорих с двойка на една Хонда, които се оказа, че пътуват до Кишенев, който е и по моят маршрут. Като тръгнахме с двата мотора, почти до столицата сме карали със 120-140 км\час. Пътят е прекрасен! Едни плавни хълмове, широки завои, асфалт като на самолетна писта. Просто супер!!! Добре че бяха тия хорица зад мен. По едно време нещо се загубиха и си викам, че са завили, но ме настигнаха и носеха трибагреника ми. За малко да орезиля работата. Някъде преди Кишинев на поредното зареждане се разделихме и аз минах по околовръстното в посока Дубасари, където преспах няколко нощи в мой приятел (Миша).
Денят беше прекрасен. Топло, почти без трафик по пътя, никакви полица, НО (ех това «но») стигнах границата на ВЕЛИКАТА ПРИДНЕСТРОВСКА РЕПУБЛИКА и за ДВА часа успяха да ми разкажат играта. На 2км от границата с тази «държава» на правият и широк път имаше знак СТОП от лявата страна +2 въоръжени войника. (забележете колко 2-ки има по-надолу)
Добре, че имаше кола пред мен иначе щяха да ми дишат пушека. Спрях на стопа и пак тръгнах. Стигнах до границата, влязох и ме почнаха:
-Къде отиваш? Откъде идваш? Къде ще спиш? Попълни тази бланка, попълни друга в 2 екземпляра. Колко харчи мотора? Чакай тук! Чакай там! Дай адрес на пребиваване в страната! Отиди утре да се запишеш в паспортна служба!О_0
Главата ми пушеше вече! Момент, който ми помогна да изпусна парата беше, като ме накараха да платя такса за мотора от 2 долара. Да обаче аз имам евро и с напълно непукистко лице, пича зад бюрото ми каза- «Ами 2 евро тогава» и мен ме напуши на смях. Тези процедури ми отнеха невероятните два часа. Имах чувството, че влизам в секретно поделение или нещо от сорта.
Всички лоши чувства към граничарите и любовта ми към сестрите и майките им бяха се изпарили след невероятното гостоприемство на Миша и родителите му. На първият ден с помощта на басейн,
бири и много вкусна супа с 2 гъски в един казан,
успях да си почина от пътя. Вечерта аз и Миша продължихме в дискотека на брега на река Днестър. На вторият ден успях да се потопя в националната молдовска обстановка. Цялото семейство и аз отидохме в селото на хазяина, където роднини се бяха събрали на помен на свой близък. Там установих, че българската и молдовската трапези много си приличат. Няма да изпадам в подробности за ястията, но ми направи впечатление, че когато четяха молитвата преди ядене, всички леко повдигнаха масата и започнаха да я клатят в ритъм с молитвата.
На сутринта напуснах Молдова и ВЕЛИКАТА ПРИДНЕСТРОВСКА РЕПУБЛИКА. Влязох в Украина без проблем. Пътят беше ужасен. Участъкът от Дубасари до качването ми на магистралата е окло 100 км. Това разстояние го пътувах 2 часа, като пътя беше абсолютно прав. Това е най-дългият участък без завои, който съм виждал и най-ужасният такъв!
Със качването ми на магистралата се родих. За 2 часа минах 250 км, тоест карах със 140 км\час плюс 1 сандвич. Заради високата скорост мотора ми огладня и трябваше да го нахраня. Там се запознах с Иван «заяц» на голям чопър, който се връщаше в Москва от Одеса, но през Белорусия.
Тръгнахме заедно и пак по околовръстното. Още една пропусната столица. Там пък си загубих палатката . Добре, че тираджия зад мен почна да свири и ние спряхме. Оказа се фен на мотори. Поприказвахме си с него и пак газ. На Копти се разделихме и там видях първата табела за Москва.
Доволен, че вече повече от половината е зад гърба ми продължих напред към руската граница.
Тъй като съм все още примерен водач, културно си почаках 2 часа на границата
и влязох в Русия.
Вече беше към 8 вечерта и трябваше да се ослушвам за местенце за палатката. Реших, че ще е в гр. Дмитриев-Льговский на около 50км навътре в Русия. Там стана шоуто…
Влизам в магазинче за хляб и една бира (останалото го имах в багажа)
и веднага сложих пари на телефона и звъня в БГ да кажа, че съм наред. Да обаче имам навика да шаря наляво - надясно докато говоря и излязох от магазина. През това време продавачката заключи и се измъкна по терлици покрай мен, а ключа на мотора вътре.
Ей сега я сколасах си викам. Влизам в поликлиниката до магазина да търся място за палатката. Там се вдигна такава паника…., за да ми разрешат да си разпъна палатка викаха полицията! Полицаят, с когото говорих беше така учтив да ми предложи легло в участъка о_0. Културно му отказах, отказах и хотела, докато бутах мотора към гаража на линейките, защото трябваше да се омитам рано от там. Уговорих го за палатката в 1 тъмно ъгълче между гаражите и останах там.
На сутринта видях, че срещу магазина има интересно съоръжение, оказа се паметник на загинали войници през 1941-45г.
Тръгнах и около 16 часа бях почти в Москва. Попаднах на това. Поредната катастрофа и задръстване.
В 18.30 бях благопулучно пристигнал!
До преди малко повече от месец, аз нямах мотор, книжка с «А» категория, почти никаква представа какво ме чака.
От много вече години имах мечта да си купя мотор. Единственото, което съм карал са Балкан 50 и ЕТЗ 150. Започнах да търся сериозно мотор преди половин година, когато почти имах нужните пари. Спрях се на Хонда Трансалп 650 2001г (толкова пари имах).
В България имах на разположение максимум 25 дена за всичко и с пристигането ми вкъщи, веднага започнах курса в атошкола «Силвиана» във Велико Търново (много готини хора).
Докато си карах курса успях да намеря хубава оферта и тръгнахме с баща ми за Асеновград. Купих мотора! Като ми казаха от Еконт, колко пъти ще го претоварват си хванах шапката и газ за Габрово, където жевее баща ми.
Нямаше начин да не спрем на Шипка!
А това е от телевизионната кула в Габрово.
Ще започна с малко предистория:
До преди малко повече от месец, аз нямах мотор, книжка с «А» категория, почти никаква представа какво ме чака.
От много вече години имах мечта да си купя мотор. Единственото, което съм карал са Балкан 50 и ЕТЗ 150. Започнах да търся сериозно мотор преди половин година, когато почти имах нужните пари. Спрях се на Хонда Трансалп 650 2001г (толкова пари имах).
В България имах на разположение максимум 25 дена за всичко и с пристигането ми вкъщи, веднага започнах курса в атошкола «Силвиана» във Велико Търново (много готини хора). Докато си карах курса успях да намеря хубава оферта и тръгнахме с баща ми за Асеновград. Купих мотора! Като ми казаха от Еконт, колко пъти ще го претоварват си хванах шапката и газ за Габрово, където жевее баща ми.
Нямаше начин да не спрем на Шипка!
А това е от телевизионната кула в Габрово.
Успях да мина и през мотто събор в Полски Тръмбеж. Успяхме да се сближим с инструктора и бяхме заедно 2 дена
Профилактиката беше направена, изпита беше взет и остана да чакам документите.
На 3.07 пристигнах в БГ и на 26.07 в 16.30 часа шофьоската ми книжка и международната такава бяха в джоба ми.
На 27.07 в 6.00 тръгнах от Павликени.
ЧАСТ1
Планът беше да карам по най-прекият път, защото все пак ми е първо каране, а и мотора незнаех как ще се държи на пътя.
Впечатленията ми започнаха да се трупа тоще на 30-ят километър в село Обединение (или беше Долна Липница?), когато видях Веско Маринов. Любимият певец на баба ми беше във впит анцунг и загряваше по главната улица J. Жалко, че апарата ми небеше наблизо за да направя снимчица за бабата!
Заредих за последно на Лукоил в Русе
и след 10 минути бях вече в Румънско. Там се срещнах с двама рокера, които се бяха запътили към Одеса. Случайно стана на въпрос за ONKEL_TOM, който се оказа техен познат, та те ми казаха, че той отдавна вече е пристигнал във Владивосток.
Минавайки през Букурещ естественно се загубих. Добре, че на едно кръстовище ме настигна BMW F 650.
Карахме заедно до работата му, която се оказа на 200 метра от изхода на града в моята посока ( Плоещи). Там се запознах и с човека каращ мотора- Емилиан. Докато си говорехме и аз свалях якето, че се стопли ме наближиха две момичета с въпроса- « Това знаме отговаря ли на истината?».
Пих кафе и с тях, обмених пари в близката банка и продължих.
До границата нищо интересно. Излизам си от Румъния като европеец и влизам в Молдова. Там с едни малки кученца ми провериха багажа, а докато чаках се заговорих с двойка на една Хонда, които се оказа, че пътуват до Кишенев, който е и по моят маршрут. Като тръгнахме с двата мотора, почти до столицата сме карали със 120-140 км\час. Пътят е прекрасен! Едни плавни хълмове, широки завои, асфалт като на самолетна писта. Просто супер!!! Добре че бяха тия хорица зад мен. По едно време нещо се загубиха и си викам, че са завили, но ме настигнаха и носеха трибагреника ми. За малко да орезиля работата. Някъде преди Кишинев на поредното зареждане се разделихме и аз минах по околовръстното в посока Дубасари, където преспах няколко нощи в мой приятел (Миша).
Денят беше прекрасен. Топло, почти без трафик по пътя, никакви полица, НО (ех това «но») стигнах границата на ВЕЛИКАТА ПРИДНЕСТРОВСКА РЕПУБЛИКА и за ДВА часа успяха да ми разкажат играта. На 2км от границата с тази «държава» на правият и широк път имаше знак СТОП от лявата страна +2 въоръжени войника. (забележете колко 2-ки има по-надолу)
Добре, че имаше кола пред мен иначе щяха да ми дишат пушека. Спрях на стопа и пак тръгнах. Стигнах до границата, влязох и ме почнаха:
-Къде отиваш? Откъде идваш? Къде ще спиш? Попълни тази бланка, попълни друга в 2 екземпляра. Колко харчи мотора? Чакай тук! Чакай там! Дай адрес на пребиваване в страната! Отиди утре да се запишеш в паспортна служба!О_0
Главата ми пушеше вече! Момент, който ми помогна да изпусна парата беше, като ме накараха да платя такса за мотора от 2 долара. Да обаче аз имам евро и с напълно непукистко лице, пича зад бюрото ми каза- «Ами 2 евро тогава» и мен ме напуши на смях. Тези процедури ми отнеха невероятните два часа. Имах чувството, че влизам в секретно поделение или нещо от сорта.
Всички лоши чувства към граничарите и любовта ми към сестрите и майките им бяха се изпарили след невероятното гостоприемство на Миша и родителите му. На първият ден с помощта на басейн,
бири и много вкусна супа с 2 гъски в един казан,
успях да си почина от пътя. Вечерта аз и Миша продължихме в дискотека на брега на река Днестър. На вторият ден успях да се потопя в националната молдовска обстановка. Цялото семейство и аз отидохме в селото на хазяина, където роднини се бяха събрали на помен на свой близък. Там установих, че българската и молдовската трапези много си приличат. Няма да изпадам в подробности за ястията, но ми направи впечатление, че когато четяха молитвата преди ядене, всички леко повдигнаха масата и започнаха да я клатят в ритъм с молитвата.
На сутринта напуснах Молдова и ВЕЛИКАТА ПРИДНЕСТРОВСКА РЕПУБЛИКА. Влязох в Украина без проблем. Пътят беше ужасен. Участъкът от Дубасари до качването ми на магистралата е окло 100 км. Това разстояние го пътувах 2 часа, като пътя беше абсолютно прав. Това е най-дългият участък без завои, който съм виждал и най-ужасният такъв!
Със качването ми на магистралата се родих. За 2 часа минах 250 км, тоест карах със 140 км\час плюс 1 сандвич. Заради високата скорост мотора ми огладня и трябваше да го нахраня. Там се запознах с Иван «заяц» на голям чопър, който се връщаше в Москва от Одеса, но през Белорусия.
Тръгнахме заедно и пак по околовръстното. Още една пропусната столица. Там пък си загубих палатката . Добре, че тираджия зад мен почна да свири и ние спряхме. Оказа се фен на мотори. Поприказвахме си с него и пак газ. На Копти се разделихме и там видях първата табела за Москва.
Доволен, че вече повече от половината е зад гърба ми продължих напред към руската граница.
Тъй като съм все още примерен водач, културно си почаках 2 часа на границата
и влязох в Русия.
Вече беше към 8 вечерта и трябваше да се ослушвам за местенце за палатката. Реших, че ще е в гр. Дмитриев-Льговский на около 50км навътре в Русия. Там стана шоуто…
Влизам в магазинче за хляб и една бира (останалото го имах в багажа)
и веднага сложих пари на телефона и звъня в БГ да кажа, че съм наред. Да обаче имам навика да шаря наляво - надясно докато говоря и излязох от магазина. През това време продавачката заключи и се измъкна по терлици покрай мен, а ключа на мотора вътре.
Ей сега я сколасах си викам. Влизам в поликлиниката до магазина да търся място за палатката. Там се вдигна такава паника…., за да ми разрешат да си разпъна палатка викаха полицията! Полицаят, с когото говорих беше така учтив да ми предложи легло в участъка о_0. Културно му отказах, отказах и хотела, докато бутах мотора към гаража на линейките, защото трябваше да се омитам рано от там. Уговорих го за палатката в 1 тъмно ъгълче между гаражите и останах там.
На сутринта видях, че срещу магазина има интересно съоръжение, оказа се паметник на загинали войници през 1941-45г.
Тръгнах и около 16 часа бях почти в Москва. Попаднах на това. Поредната катастрофа и задръстване.
В 18.30 бях благопулучно пристигнал!
. Сутринта дойде друга продавачка и си го взех. Отнйна страна нямаше абсолютно никаква реакция...
Осъществи го пътуването 
.
.
. Така пътеписа изглежда бомба!!!
Коментар