Да докоснеш Палермо

[S.Doychinov]

От: Да докоснеш Палермо

Площад Претория с фонтана Претория

На този площад се намира Кметството на Палермо. В местния фолклор, този площад се нарича „площад на срама“. Причината за това е, че фонтана почти е откраднат от Флоренция, благодарение на финансови машинации през 1573-1580 г. J) Накратко, площада е откупен от сестрите от Доминиканския орден с рекет, хората от разрушените къщите са прогонени. Фонтана е бил продаден от фалирал флорентински търговец, брат на вицекраля на Сицилия. Разрешителното за строежа е минало под маста сподкупи и т.н. познати ни нещица от нашето ежедневие. За капак фигурите билитвърде разголени за времето си, а проекта на фонтана е предполагал значително по-голяма и открита площ.

Явно в Палермо имат древна школа по корупция.

Фонтана се състои от 48 статуи изобразяващи богове на Олимпи реки от Палермо, Oreto, Papireto, Maredolce и Габриел. Интересно е, че някои от фигурите са известниот романите на Бокачо – древния писател порнограф.

[S.Doychinov]

От: Да докоснеш Палермо

След деня на пешеходна разходка в Палермо, реших, че трябва малко да покарам и мотор J все пак затова бях дошъл. С Паоло се насочихме на запад покрай брега. Карахме по крайбрежното шосе, под магистралата. Цялата територия през която карахме била под контрола на мафията до преди 10-тина години. След поредното убийство на съдия, правителствето много сериозно натиснало този клан и сега било спокойно. За назидание, летището на Палермо, покрай което минахме било кръстено „Фалконе Борселино“. Имената на двама съдии застреляни в Палермо. Самото летище е построено върху бивша земя намафията.

Крайбрежния път е много тесен и миризлив, но без движение. Влиза в малки градчета, където логиката на движение изчезва. Пълно е с карабинйери.

Посетихме една страхотна сладкарница, където лигите ми потекоха по пода докато избирах нещо за хапване.

Странното е, че навсякъде в Сицилия, първо взимаш храната, изяждаш я, питат те дали е било вкусно и чак тогава плащаш. J) За храненето ще отделя специално място.

След сладкарницата тъгнахме към Сегеста. Паоло е доста наясно с пътищата в района и за по-накратко ме караше по офроуд и завъртяни тесни пътчета. И за него асфалта е скука J Офроуда беше супер лек, щото знаем, че с тия мотори не е много добре да се карапо стръмни скалисти склонове, какъвто е трена в Сицилия.

Времето беше облачно, дори препръскваше, но в същия момент доста горещо. Този път бях тръгнал с по-леко облекло и ми беше комфортно.

Segesta.

Една от големите археологически забележителности близо до Палермо. Намира се на около 70 км по пътя за Трапани. Това е в юго-западнапосока.

Според това което прочетох, градът е основан от Еней, геройот Троянската война. Обитаван е до към 105 година преди Христа.Бил е населяван основно от гърци. Разрушаван, после възстановяван, пак разрушаван. Накрая населението се преместило до близкото крайбрежие, заради по-лесния достъп до море. След като е обезлюден, градът бил разграбен за строителни материали.

[Тануцо]

От: Да докоснеш Палермо

Просто прекрасно
Благодаря

[S.Doychinov]

От: Да докоснеш Палермо

чакайте още снимки просто наистина нямам време да пиша , а искам да ви предам усещане както го изпитах там. Пак се извинявам за бавното списване.

[S.Doychinov]

От: Да докоснеш Палермо

Четвъртия ден от престоя ми в Палермо се наложи да пътешествам сам. Вече бях ориентиран J Реших да ида на плаж, на място където Паоло ми препоръча горещо. Помолих го за по-интересен и не асфалтов път. Оказа се, че има точно това което търсех. Офроуд през планината, но съм щял да се ориентирам трудно.

Тръгнах притеснен заради това пояснение. Не се загубих. То нямаше къде J Навсяко кръстовище, дори в планината има табели. Стига да знаеш къде искаш да идеш, няма никакъв проблем, дори без GPS.

Карах по едни тесни асфалти с невероятни гледки. Стигнах до един замък - Кастел ди Байда. Силно казано замък, по-скоро ми приличаше на декор от мексикански уестърн. Беше приказно. Жива душа нямаше наоколо. Бронзовите чучури по чешмите не бяха изтръгнати. Слънцето напичаше сериозно.

След замъка потеглих по офроуд към Сан Вито ло Капо. Курорта в който се бях прицелил. Офроуда всъщност беше чакълиран път, подготвен за асфалтиране и зарязан преди години. Нямах проблем, с изключение, че „митаса“ се нацепи под бутоните.

Стигнах до плажа след 30 минути качване и спускане по голи склонове. Конвенционален курорт с високи цени по кафетата, много жега и обширна плажна ивица. Успях да набутам дрехите и ботушите в куфара и зашляпах с джапанки по пясъка. Имаше малко хора. Естествено чух първо руската реч. След това ме нападнаха китайските масажистки J за 5 евро се справиха добре с плексита на плешките който получих след дъждовното каране от Бари до Палермо.

Водата беше доста студена. Наблизо се мярна делфин, абе идилия от всякъде.

[Layer]

От: Да докоснеш Палермо

страхотни снимки.

[S.Doychinov]

От: Да докоснеш Палермо

Следващото голямо нещо което посетих беше историческия град Ериче. Намира се на един хълм над град Трапани. Завоите нагоре бяха като алпийски „фиби“, но с доста автобуси в насрещното.

Erice е исторически град в провинция Трапани. Намира се на върха на планината Erice, на около 750 метра над морското равнище, с изглед към град Трапани, и низината на западния бряг към Марсала, Пунта дел Saracenoи Capo San Vito на север-изток, и островите Aegadian .

Древното име на Erice е Eryx и е свързано с едноименния гръцки герой. Това не е гръцка колония, но до голяма степен е елинизирана. Той е бил разрушен през Първата пуническа война от картагенците.

Eryx е завладян от Aghlebids в 831 и е преименуван в Cebel Хамид (В западните източници GebelХамед, което означава, Планината на Хамид). Града е бил управляван от араби 3 века, докато Норманите го превземат през 1167. Норманите го преименуват на Монте Сан Джулиано. Той е известен като Монте Сан Джулиано до 1934 година.

В североизточната част на града има останки от древни гръцки и финикийски стени, които показват различните етапи на развитие и занаятите в древността.

Има два замъка: PepoliCastle, и Venera Castle, датиращи от периода Норманите. Според легендата, храмът е основан от Еней отТроя (не от Троян )

Това само намерих в Уикипедия и що годе го направих смилаемо за четене.
Чувството когато си горе е, че времето е спряло. Дори сега като се връщам назад в спомените си, 3-те часа които прекарах по улиците, ги усетих като 10 минути. А бях в пълно бойно снаражение с ботуши и кросови панталони.

От площада се виждаше град Трапани и солниците край него. Не слезнах там, защото ми се видя доста пренаселено, пък и бях поканен вечерта на италянска вечеря и не исках да закъснея. Като се върнах до мотора, за мой ужас, установих, че съм го оставли без заключен волан и без катинар на спирачката. Някой ако искаше да го вземе, не беше проблем да се спусне по склона по инерция. Това са към 10 км спускане. Добре, че не се краде по туристическите места. По магистралата се прибрах за около час.

[S.Doychinov]

От: Да докоснеш Палермо

Петия ден в Палермо се очерта облачен. Планът беше да се разходим по крайбрежието на изток. След ранна италянска закуска – в 11ч J) потеглихме към крайбрежния път. Обиколката ни започна от култова сладкарница на брега на морето. Там по план трябваше да има яки мацки и готина храна. Явно заради навъсеното небе, мацките ги нямаше, но лазанята беше невероятна. Пак ядох, питаха ме дали е вкусно и тогава платих J беше много вкусно J)

Стария път от Месина до Палермо сега е пуст панорамен маршрут с красиви гледки и гладък асфалт. Почти на всеки завой има по едно замъче, което обикновено е частна собственост и е занемарено. Това са бойни кули от средните векове, служили за кол-центрове предаващи си информация за пиратски посещения.

Неусетно пристигнахме до град Чефалу. Виден туристически пункт с катедрала и тесни улички. От далече градчето изглеждаше като рисунка на брадат художник.

Уличките са много тесни и стръмни.

В скалите над града има пещери, където са намерени останки от доисторически живот. В първите векове населението е било периодично избивано, но града пак се е възстановявал. Сегашния си вид е получил при Норманите, след като крал Роджър II се спасил на брега от страхотна буря. За благодарност към Непорочната Света Дева, която го е „спасила“ е построил централната Катедралата . Тази църква е трябвало да стане най-голямата и най-хубавата на острова, но нещо не му се е получило.

Другата забележителност в селото е обществената пералня. Няколко корита в които се стича чиста вода. Сигурно навремето това е бил оживен дискусионен център

По улиците имаше всичко от дребните туристически радости. Кърпи с мафиоти, картички с Кръсника, фигурки с мафиот хванал пушка, чашата на мафиота. А нямало мафия )))

Отне ни около час за разходка. Стана много задушно, добре че имаше облаци.

Насочихме се към планините и към селцето Кастелбуоно.

[S.Doychinov]

От: Да докоснеш Палермо

След Чефалу потеглихме към Кастелбуоно. Някакво селце, което Паоло много държеше да посетим.

Пътя започна да се изкачва, а релефа приличаше 100% на нашия Предбалакан. Дори растителността беше същата като тази около Трявна и Габрово. За миг си помислих, че карам в България. Започна да захладнява и да препръсква. В селото влезнахме при лек дъждец.

Паркирахме за много кратко на площада. Не останахме там защото имало паяк и за мотори. Започна да плющи здраво. Поседяхме час и тъгнахме към Палермо по вътрешен път, който вървеше през планините.

Какво е интересно за това градче. Там правят най-вкусния козунак в цяла Италия J Има една малка пекарна където правят всякакви лакомства. Пред нея е изнесена маса, където може да направиш безплатна дегустация. Ние похапнахме J))) вкуса беше уникален и запомнящ се. Като доказателство за качество е факта, че в тази пекарна правят закуски за астронавтите. Има снимка с астронавти на стената, зад момъка който реже козунак.

Пътя обратно към Палермо беше страхотен. Нямаше никакво движение, а завоите се извиваха под огромни скални масиви. Градчетата бяха като по приказките. Зеленината беше изобилна. Снимахме някакъв овчарник, който приличаше на декор от филм.

По пътя имаше табела за вериги за сняг. Стори ми се абсурдно. Имаше и табела за ски курорт. Явно сицилянците са виждали сняг J)

Последното градче през което минахме имаше много типичен вид. Не се сдържах и питах дали мафията е силна тук. Отговора: „Ееее...точно тук не е много силна „ J))))
Оставаше ми още само един ден в тази приказка.