Tweet
Въпреки, че тази зима не беше от дългите, за мен беше една от скучните. Оказа се, че единственото нещо което правя вечер е да чета мото-пътеписи от миналото лято и да се кефя на хората които са ги писали, както и на техните приключения.
В една мрачна януарска утрин, гледайки към мърлявия строеж, който с всяка седмица закриваше все повече от прекрасната ми гледка към Витоша, реших да направя пътешествие до Сицилия
От 2 години имах покана да посетя Сицилия.
Колко му е , ей къде е
Освен това, Сициля се оказа доста разорана тема за българските мотористи. Значи не отивах на непознато място.
Няколко човека се навиха да дойдат с мен, но в крайна сметка се разминахме с отпуските, което означаваше, че ще пътувам сам.
Африката беше стегната от предния сезон, трябваше само да я пораздвижа малко из София. През зимата набавих някои неща, като алуминиеви куфари и ботуши Форма Адвенчър. Напълних кредитната карта и тръгнах.
Трябва да призная, че ПАК натоварих много багаж. Но пък не се оказа излишен целият
Маршрута беше ясен - София - Игуменица = 611 км. Имах идеята да спя по планините над Гревена първата вечер, но от работата ми скъсаха нервите до последно. Това ми изяде ден и половина от плановете. Романтичната вечер на палатка под каньона Портица замина в коша за боклук. Дори можеше да изпусна неделния ферибот, което ме принуди да мина целия маршрут само с три спирания за по 10-15мин.
Първото беше в Сандански за бензин и традиционно кафе.
Второто беше на един паркинг след Косани на магистралата -10 минути за да извадя слиповете от гънките на задника.
Третото за бензин в Гревена.
В Игуменица бях навреме, някъде към 19 ч. Започна избирането на ферибот. Задача усложнена от либийци, египтяни и всякаква зган, която внимателно наблюдаваше входа на пристанището и много не се стряскаше от колите на жандармерията. Всички коли на паркинга оставени за повече от една нощ, бяха разбити. А аз трябваше да оставя мотора без надзор там.
При избора на ферибот въобще не се поколебах - Вентурс тръгва в 21 ч и е само 37евро до Бари. Другите бяха към полунощ и на двойна цена.
Кораба беше като пиратска шлюпка един тираджия каза, че се чудели кога да го потопят. В палубното кафе беше мизерия. Окупирах едно каре с меки столове. До 24 никой не мигна. Турците шляпаха карти с крясъци.Нашенци запалиха смърдящи цигари. Качиха се албанци от Корфу и лудницата стана пълна. Добре, че бирата беше по 2,5 (в Суперфаст е 6) но в полунощ не издържах и си слезнах при мотора. Спах страхотно на сутринта всички останали в кафето изглеждаха като призраци.
Акостирахме в 11 месно време. Вече се изнервях. Чакаха ме 730 км до Палермо.
В една мрачна януарска утрин, гледайки към мърлявия строеж, който с всяка седмица закриваше все повече от прекрасната ми гледка към Витоша, реших да направя пътешествие до Сицилия
От 2 години имах покана да посетя Сицилия.
Колко му е , ей къде е
Освен това, Сициля се оказа доста разорана тема за българските мотористи. Значи не отивах на непознато място.
Няколко човека се навиха да дойдат с мен, но в крайна сметка се разминахме с отпуските, което означаваше, че ще пътувам сам.
Африката беше стегната от предния сезон, трябваше само да я пораздвижа малко из София. През зимата набавих някои неща, като алуминиеви куфари и ботуши Форма Адвенчър. Напълних кредитната карта и тръгнах.
Трябва да призная, че ПАК натоварих много багаж. Но пък не се оказа излишен целият
Маршрута беше ясен - София - Игуменица = 611 км. Имах идеята да спя по планините над Гревена първата вечер, но от работата ми скъсаха нервите до последно. Това ми изяде ден и половина от плановете. Романтичната вечер на палатка под каньона Портица замина в коша за боклук. Дори можеше да изпусна неделния ферибот, което ме принуди да мина целия маршрут само с три спирания за по 10-15мин.
Първото беше в Сандански за бензин и традиционно кафе.
Второто беше на един паркинг след Косани на магистралата -10 минути за да извадя слиповете от гънките на задника.
Третото за бензин в Гревена.
В Игуменица бях навреме, някъде към 19 ч. Започна избирането на ферибот. Задача усложнена от либийци, египтяни и всякаква зган, която внимателно наблюдаваше входа на пристанището и много не се стряскаше от колите на жандармерията. Всички коли на паркинга оставени за повече от една нощ, бяха разбити. А аз трябваше да оставя мотора без надзор там.
При избора на ферибот въобще не се поколебах - Вентурс тръгва в 21 ч и е само 37евро до Бари. Другите бяха към полунощ и на двойна цена.
Кораба беше като пиратска шлюпка
един тираджия каза, че се чудели кога да го потопят. В палубното кафе беше мизерия. Окупирах едно каре с меки столове. До 24 никой не мигна. Турците шляпаха карти с крясъци.Нашенци запалиха смърдящи цигари. Качиха се албанци от Корфу и лудницата стана пълна. Добре, че бирата беше по 2,5 (в Суперфаст е 6) но в полунощ не издържах и си слезнах при мотора. Спах страхотно на сутринта всички останали в кафето изглеждаха като призраци.Акостирахме в 11 месно време. Вече се изнервях. Чакаха ме 730 км до Палермо.
((( нямам сили да се боря с подредбата на снимките, губя по час на всеки пост и пак не се получава!
Коментар