Iberia 2010

[boiko73]

От: Iberia 2010

Ама какво каране на "оператора" - наслада за очите. Браво.

[huko]

От: Iberia 2010

Ама какво каране на "оператора" - наслада за очите. Браво.

Батко, с Анди 1 ден си е повече от година каране самостоятелно. Та Гергана, понеже нали и МР3ка си има, като й дойде любимата песен нЕма стигане по завоите

[huko]

От: Iberia 2010

Ето и второто клипче, само че тубата отряза аудиото...

[balkanski]

От: Iberia 2010

Много готино пътуване и страшни снимки, браво на вас!
А тези завои от Сиера Невада хич не ми повлияха добре, едва заспах след това от завист, страхотно каране, евала!

[Luke]

От: Iberia 2010

скоро сме на моторите и летим към Лисабон
някъде по пътя се отбиваме за малко да погледнем какви ги твори атлантика по тия брегове

Ето това 'архитектурно' решение най-много ми хареса. Творенията на природата повече ми въздействат. По отношение на пътеписа ми е малко трудно да изкажа мислите си. Скучно е изреждаш само суперлативи. Всички изкарахме кратък курс по архитектура и фотография едновремено. То наистина не е задължително да си добър с апарата , но както гледам много помага . Очевидно пътуването предшествано от много изследователска работа. Показана е завидна техника и физическа издържливост на пътя , а става дума за човек , който кара мотор от скора и то ....ЖЕНА. Нещо взех да звуча феминистки . Стига толкова .

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

... завидна техника и физическа издържливост на пътя , а става дума за човек , който кара мотор от скора и то ....ЖЕНА.....

мани, мани, от горе на това съм блондинка!

[Luke]

От: Iberia 2010

Тези слухове за блондинките ги разпространяват останалите жени. Това е то женската солидарност.

[SAMOTNIQT_VOIN]

От: Iberia 2010

Здравей, от няколко дни чета форума, случайно попаднах на него, покрай Бойко. И на него попаднах случайно и на скоро.
Не мислех да се регистрирам, стигаше ми само четенето, но бих искал да изразя малко несъгласие с теб и някои други.
Честно казано много се издразних /защото не го срещам за пръв път/ от определението пингвини.
Аз също живея в чужбина /тъкмо Испания, която сте пообиколили/ и съм се прибирал с кола до България. Аз също съм спал в колата, използвайки баните на бензиностанциите. Не всеки и не всякога може да си позволи разходите за хотели. Разбирам че вие имате пари за целта, но се съобразявайте малко все пак.
Изненада ме и че сте плащали много по френските магистрали, аз лично предпочитах да минавам по селски пътища, пътуването ми беше колкото да се прибера, толкова и за да си направя кефа и да разгледам. На връщане ми се наложи да побързам, та та минах от Ница до Монпелие по платени магистрали, излезе ми около 30 евро, а бензина /3 месеца преди това, беше 1,35, но ако знаете как, можете да си налеете от автоматични бензинколонки /обикновено ги има само в градовете/ и цената там е с по 20-30 цента по- ниска. Явно са намерили начин да си направят двоен стандарт за туристи, поне аз така реших тогава.
А относно неприветливостта си напълно права, французите са националисти, които смятат всички останали за по- долни. Сблъсквал съм се неведнъж с наглостта и нежеланието им да учат езици.
Между другото Андора /информацията не съм я проверявал/ е една огромна безмитна зона, която на всеки две години се прехвърля под управлението на Франция и Испания, затова е и толкова евтино. Повечето от тълпите купувачи, които сте видели, са французи и испанци, които отскачат до там да пазаруват.
Разбирам увлечението ви по архитектурата, доста от цградите които показахте ме впечатлиха, но баш винарните за мен са грозни, особено малката, създадена от архитекта на моста в Сарагоса. Всъщност грозна не е, но за винарна...определено не.

Надписа на еускади /аз не го знам, ама нали отдолу е и на испански.../ упътва към зона за деца. Много е удобно- оставяш си там детето да играе, има кой да го гледа, а вие спокойно се разхождате наоколо.
Освен това точно баските са силно индустриализиране и са доста сериозно укрепени икономически. Всъщност според някои испанци, това е провинцията, която е най- силно развита в цялата страна.
За инфо на четящите- градут се казва La Coruña, А Coruña е само на местният диалект. Имайте предвид, че в друга част на испания може да ви се намръщят ако го наречете така.
А за сградата на Водафон в Португалия- почти сигурно е от гипсокартон, по тези краища е широко разпространен. А колкото до възклицанието на Драго- българи, румънци и други подобни. И ние сме широко разпространени работници по тези краища.
Колкото до малките, намръщени грозни хора- ще ме извинявате /може да сте напълно прави, а за вас си сте/, ама и аз като си бях преди година в България останах със същото впечатление... С това изключение, че жените ни са по красиви, макар и да се държат като евтини уличници.
И като стана дума- видяхте ли колко много добре облечени и поддържани възрастни хора има по улиците? И се замислете колко такива виждате по българските!? Мен лично това винаги много ме е впечатлявало...
А за Гранада и Ал Хамбра /бтв- испанците не четат Н/ мога само да ви завиждам. Самият аз успях да я разгледам преди няколко години, ама заради бъгав уиндоус загубих всичките си снимки. Много приятен и спокоен град и страхотна крепост. Някой разказа ли ви историята за нея?

peperoni напълно си прав. В България не съм чувал да го има, но в Испания, ако имаш шофьорска книжка над 3 години, то автоматично получаваш правото да караш мотор до 125 кубика. Много хора ги купуват за да си улеснят придвижването до работното място, а в последствие немалка част от тях се палят и решават да се прехвърлят на по голям. Точно от един такъв счетоводител си купих моят.


Ще ме извинявате, от прочетението дотук пътеписи никкъде не видях негативни мнения, а моето се получи малко такова. Н о пък това е моето мнение и не искам да ангажирам никого с него.
И благодаря за споделеното пътуване, въпреки моето несъгласие с горните неща, то ми хареса.

[Alexr]

От: Iberia 2010

"Пингвините" са една много специфична мигрираща група. И мисля, че сам можете да се досетите кои са те. Твърдо не включва всички бързащи да се приберат за отпуската или пътуващи обратно хора, работещи в чужбина. Няма нужда да се дразните от определението. Наистина "пингвините" се отделят от общата маса пътуващи, не само поради спането им където заварят. Последното е характерно за всички бързащи за някъде с коли. Обикновено е продиктувано не от безпаричие, а от липсата на време. Едно отбиване за спане в хотел "реже" минимум 2 часа от времето за път. Обикновено 4 и повече. Поне според моят опит.

За мен вашият пост е интересен. Съдържа неща, които обикновеният турист няма как да забележи. Не бих го нарекъл "негативен". Нормално е да не сте съгласен с всичко от пътеписа. Аз не мога да коментирам нищо, защото не съм бил там. Мога да сравня снимките от този пътепис с направените от други хора по същите места, да ги похваля/разкритикувам и ...Толкова.

[NovemberCharlie]

От: Iberia 2010

Ха! Как съм го пропуснал този пътепис!? Браво! Страхотно! Прекрасни снимки и чудесен текст! Поздравления!

[Ilarioncho]

От: Iberia 2010

Браво, Гери! Много нестандартен поглед към едно интересно пътуване. Все пак за километри и пътища всички сме чели, виж за архитектура, не бяхме точно по този интригуващ, аналитичен и поставящ в центъра на събитията, начин. Със сигурност ми беше много интересно и със сигурност вбъдеще ще се замислям откъм нов ъгъл относно сградите, които виждаме на път
Благодаря!

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

понеже скоро ще взема да довърша един друг разказ - а този си стои осиротял, така, без край - ще взема да го завърша, че неудобно някак



за този напън от моя страна трябва да отдам заслуженото и на една неотдавнашна среща с приятелче от детството, която ме накара да се засрамя от недовършената си работа – та ето го, началото на края.

ден 16/17 - 02-03.09.2010

минали са вече месеци от тогава, но помня че снимането ми беше станало досадно и исках вече да се прибираме; тръгваме си набързо от Гранада и решаваме да вземем разстоянието до Барселона за 2 вместо за предвидените 3 дни като за целта жертваме Валенсия; както и няколко други места по пътя, примерно Аликанте и Картагена.

Андалусия ни изпраща с пустинния си пейзаж, странно съчетан с вода



и предизвиква недвусмислена физиологична реакция


не пропускаме да поспрем при ей този странен театър






разположен буквално в царевичака, по средата на нищото, ?!+%=”?:=+?! около нас има трийсетина къщи, които мога да оприлича най-много на миньорско селище



привечер финишираме в Мурсия, какво пък – все тая къде ще спим…



но никога не е все тая какво ще ядем



обичам малките площадчета на испанските градове – изникват някак от нищото на най-необичайни места



група дядовци наблизо – бира с маслини





след вечеря се натъкваме на празненства по случай едноседмичните празници на града





понякога имам чувството, че някой ден внуците ми ще ме питат – бабо, бабо, защо дядо е ходил еди-къде-си сам? а, бабо, ти защо не си ходила с него?… за да ги опровергая на тръгване откривам местоположението на самоснимачката на твърде сложния Никон и – воала – ето ме и мен:



следва еднодневно скучно каране по безкрайни магистрали (не от най-евтините) и finally пред нас е нейно величество Царицата,
Барселона

[g.milusheva]

От: Iberia 2010

заради стотиците истории, публиквани за този уникален град къде ли не, ще спестя някои подробности от престоя ни в Барселона; ще отбележа само онези места, които дори сега, месеци по-късно, изникват в съзнанието ми ясно и отчетливо…. моята Барселона



ммда, неочаквано, нали?!

сигурно тук трябва да отдадем почит на Гауди, на баба Заха, на Херцог и де Мюрон, на Тойо Ито, на Жан Нувел и на още един куп величия, оставили своя отпечатък върху испанското разбиране за космополитен град; сигурно би трябвало.

ще ви покажа делото на един никуму-не-известен-извън-испания испански архитект





толкова неизвестен, че след като видях сградата с дни наред търсих из интернет кой е автора и каква й е функцията – и нищо; снимките са запечатали финалния етап на строителството, малко преди откриването; месеци по-късно излезе кратка публикация в arch daily – но както често се оказва, фантастичното изживяване за една сграда изисква преживяването й на живо - фотографията е прекрасен манипулатор, но не може да замести личното възприятие

може би най-фантастичното на тази е, че се намира точно до една от иконите на съвременната архитектура – което ми даде възможност да снимам това



сградата отзад – въпросната икона – не направи дори минимално впечатление на обекта на снимката, погледа му е вперен в друго… отразеното в прозорците



неземното вълшебство, което се излъчва от нея ни накара да се възнем привечер отново там



изглежда ли ви сякаш тя не е от тук? сякаш е неръкотворна, странна зрителна илюзия – небето се е събрало и по погрешка е станало матерялно там; фантастичните контрасти и колорит на града, ярките цветове, безумието на Гауди, надпреварата от архитектурни изчадия в @13, цялата цветност и пъстрота – всичко това ми се струва кичозно, досадно и прекалено, заради нея.


преувеличавам; не е само заради нея


има още едно място в Барселона, което ме кара да гледам на всичко останало по този начин


то не е ново, не е и неизвестно


















не искам да си тръгна





за бога, хора, пътувайте!

не може – какъвто и дебил да си бил преди да попаднеш на това място – не може да си тръгнеш същия.


1929г.
архитект - Мис ван дер Рое
клиент - Германия, държавата

[Alexr]

От: Iberia 2010

Много благодаря за продължението!

[s_s1]

От: Iberia 2010

5 години след продължението и аз се натъкнах на този пътепис.

Разтърси ме яко.
Всеки път тръгвам зареден за път с много енергия. И като завърша краткото си пътешествие се прибирам разбит от пътя, емоциите и от всички, което сбясна скорост е минало пред очите за няколко дни. Чувствам се уморен, изстискан, разбит.
Минава време, почивам си и отново и отново започвам да чета пътеписи, усещам остра нужда от този наркотик. И пак ми се пътува...

БЛАГОДАРЯ!