"1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

[damon]

Оказа се че до Алпите няма как да се стигне с една бисквитка. Трябва да се минат едни 1000 км, които могат да бъдат и досадни. Идеята беше да акцентираме на каране само в Алпите и то по-скоро източните Алпи от Стелвио насам. За максимално нисък бюджет трябваше да спим основно по къмпинги на палатка, но както ще видите по-нататък се налажи да ползваме и хотели.

Групата - Найден (nigell) с Yamaha XJR1200, аз (Николай) с Yamaha XJR1200R и приятелката ми Силвия (HARLEY) с Yamaha FZ6S Fazer. Маршрута беше планиран след проучване в нета, четене на пътеписите на Бойко, aloud и Драго. Особени благодарности на Драго, който ни коригира пътя в последния момент, без малко да пропуснем Сан Болдо pass.

Минахме около повече от 3600 км, успяхме почти да спазим първоначалния маршрут макар че се наложиха някои корекции в движение заради времето.

Ето и малко акценти от пътуването, по-надолу ще добавим и нещо като пътепис.

Сняг на Passo di Gavia:


Сняг на Стелвио:


Гросглокнър забулен в мъгла:


На изток: по-добро време


Невероятно красивия парк Триглав:


Маршрута, който минахме:


За нетърпеливите ето всички снимки:

• http://picasaweb.google.bg/nkitanov/Alps2010#
• http://picasaweb.google.bg/nneykov/Alps201002#

GPS лога с маркирани координати:
GPS Log - Alps 2010.gdb

[drago varvar]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

E не казвай, че само с тези няколко реда ще ни оставиш.

[damon]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Нека почна първо с подготовката. Гледайки пътуванията на Димо, на Бойко и Мони нашата подговка би трябвало да е доста проста. Всъщност в сравнение с тях е така, но все пак си трябва време, особено когато съчетаем това с липсата на какъвто и да било пътешественически опит. Идеята за това каране е още от началото на годината, но едва месец преди това започнахме да планираме нещо, преди това просто беше "Абе, ще ходим в Алпите!" И освен Стелвио, нищо друго нямахме като идея! После започнахме да планираме и направихме нелош маршрут с помощта на останалите пътеписи, като трябваше да караме основно в Алпите, по максимум 300 км на ден за да е спокойно и евентуално на връщане да разнообразим с каране по адриатическото крайбрежие, ако остане време. Както ще се види по-нататък май имахме дни и с под 200 км. И време не остана.

Пробвам си ботушите дали пропускат вода (смешно, но се оказа много важно впоследствие):


С Nuvi 200 подготовката на маршрута е предизвикателство, но отделеното време после се отплати. Макар, че нямахме подробна книжна карта не успяхме да се загубим сериозно или да пропилеем много време заради объркан път:


Инструментите. За щастие не се наложи сериозно да използваме нищо от нещата:


Всичко работи (GPS, захранването на радиото, само не бях измислил защитата от дъжд, но това стана по принуда и доста бързо):


Натоварихме се, даже изчистихме гаража

[damon]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Ден 1 - скука, гастарбайтери и жега, 607 км

Първия ден трябваше да караме по магистралата около 600 км, неприятна част, просто да скъсим разстоянието.

Тръгваме


Вече в Сърбия. Гастарбайтери навсякъде и по много. Жегата беше над 35 градуса. За мой срам по едно време карах по тениска. По някое време почнахме да спираме на около 70-80 км за охлаждане по бензиностанциите:




Вечерта към 8 стигнахме в Славонски брод в Хърватска и тръгнахме да търсим някакъв хотел, който тук някой беше препоръчвал. По пътя срещнахме местни мотористи и Найден ги пита за хотел. Единия ни поведе към най-скъпия хотел в центъра, но после звънна един телефон и ни закара в някакъв пансион със стаи за нощувка - цена 45 евро за цялата тройна стая:


На връщане пак спахме пак на същото място, вече за 40 евро като редовни клиенти Координати, отбелязани са в GPS трак-а: N45 09.177 E18 01.614

Винаги е добре да хапнеш и пийнеш като захладнее:



Ден 2 - вече по-хладно, 514 км

В Хърватско бензиностанциите по магистралите са само ИНА и повечето никак не стават, добре че времето беше с 10 градуса надолу:


Магистрала в Словения:


Любляна. Тук решихме, че слизаме вече от магистралата, въпреки, че щяхме да се забавим:


Спряхме да починем на едно кафе и заваля дъжд, сериозен дъжд. Прогнозата за времето никак не беше добра - времето около Инсбрук и Бормио го даваха цяла седмица дъжд и аз никак не бях изненадан, явно оттук нататък започва лошото време:




Крайната цел за днес беше Пордононе в Италия - доста близо до първия проход, който щяхме да минаваме. GPS-ите ни водеха понякога по доста странни, но приятни пътища:


По пътя към Пордононе ни валеше и присигнахме около 20,30. Трябваше да търсим хотел. А тук, а там и намерихме някакъв на сравнително нормалната цена от 70 евро за тройна стая и закуска http://www.hotelresidencegarni.com/ (N45 58.078 E12 39.13). Времето вече не беше никак обещаващо:


... но пък какво значение има времето след като има пица и бира Доломити

[harley]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Ден 3: С пълна сила към първите проходи (около 340 км)

На сутринта времето ни изненадаха положително. Пакетирахме каквото беше изсъхнало, каквото не, и поехме нетърпеливо към първия проход: San Boldo. Следва да отбележим, че хотелите в Италия (или поне двата в които пренощувахме) трябваше да бъдат освободени до 10 ч. сутринта - нещо, което ни изненада доста неприятно на следващия ден. Никой от нас тримата не беше впечатлен особено от италианската закуска, но за това компенсираха вкусните вурстчета в Германия и Австрия.


подготвяме се за път - някои си наливат масло в моторите, а други не намират за нужно дори да го проверят:


иии старт, първите завои и "смахнатите" колоездачи по тях...


ето така изглежда отгоре...

...ако ти стиска да погледнеш..

...ако ли не, си гледаш пътя право напред


на превала имаше страшен купон - вероятно на местното туристичеко дружество...

с не-много усилия се снимахме с техните шапки - много ни се зарадваха хората, че ни и наснимаха


Имаше идеи да караме прохода още 2-3 пъти в "Беклемето-style", но натоварените мотори, светофарите на тунелите и перспективата за още завои по-нататък като че ли надделяха. И отново поехме по пътя.
Трябваше да се зарежда оптимално, че тези автоматични италиански бензиностанции ресто не дават

Заваля ни, за кой ли път. Опитите да се правя на практична домакиня на мотора приключиха с провал - домакински ръкавици върху мотоциклетните, не стават за каране на мотор на дъжд - няма grip, но пък си тичат с цвета на чантата


Така някак си естествено минахме през един непланиран проход... - упс коригираха ме - проходът си бил много планиран, само дето не знаехме, че се казва Passo del Tonale

... но времето стана доста, доста неприветливо, а постепенно стана наистина мнооого студено. Поради това тук спряхме и се донаобличахме кой с каквото има.

Проходът изглеждаше отворен според табелката...

...но това, което ни чакаше горе надмина всичките ми очаквания.
Следва продължение...

[damon]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

... когато пристигнахме в подножието на прохода Гавиа вече беше станало доста късно - може би към 18:00 часа. Дъжда само прикапваше леко, но въпреки това беше около 15 градуса. За малко се зачудихме дали да тръгваме сега - все пак знаехме, че се качва на повече от 2600 м. Като видяхме табелата Open, обаче решихме - ще минаваме! Така или иначе това е по-прекия път за Бормио. За капак на всичко ми свършваше бензина - имах около 20 км до резервата и това ме правеше нервен. Консултация с ГПС-а показа около 42 км до входа Бормио и реших, че няма проблеми. Добре, че наистина нямаше...

Гавиа е уникален проход, пътя от южната част е невероятно тесен - само за една кола. За да се разминават колите спират, дават заден до някое уширение, да не говорим за бусовете. Много държах да минем от тук, пък и е кощунство да дойдеш на Стелвио и да не минеш и през Гавиа.

Караш нагоре и пътя свършва с обратен завой и урва. Без мантинели.


Времето все така лошо, но беше толкова забавно, че забравихме за това:






Вече сме горе на превала на 2621 м, а тук имаше и колоездачи:


Студено е и не ми се сваля каската:


Хижата Rufugio Bonetta, забележете плаката 50 години Giro d'Italia:


Навън наистина е много негостоприемно:




Решихме да пием по един чай в хижата, емблематично място за Giro d'Italia:


Тук е място да вметна, че прохода Гавиа се ползва като Cima Coppi, най-високата точка на джирото. През 1988 г. на Гавиа (5 юни) при снеговалеж американския колоездач Анди Хампстен взема второто място в етапа и жълтата фланелка, и в последствие става единствения неевропеец до сега печелил Giro d'Italia. Ето и популярния плакат, с автограф от Анди:


И докато пием чай вътре, навън заваля сняг:


Снегът си беше сериозен, вятъра се усили и заваля доста силно. Трябваше да слизаме възможно най-скоро или да спим в хижата. Взехме решение да слизаме, като при друго стечение на обстоятелствата можеше и да не е правилно. Слизането беше доста трудно - смрачаване, силен дъжд примесен със сняг и вятър. В горната част около 3-4 км пътя почти не слиза надолу. Взех леко да се притеснявам - не знаехме какъв е пътя надолу, всички се бяхме поизмокрили и ако недай си боже някой мотор спреше или по-лошо трябваше по най-бързия начин да се върнем в хижата понеже ще забръзнем - все пак сме на 2600 м, пък и бензина ми посвършваше. Бях със зимните си ръкавици, които не са много устойчиви на вода и след първите няколко километра прогизнаха, добре че първо стана с лявата ръкавица, та си топлех ръката на двигателя (предимството на въздушното охлаждане). Няколко километра по-надолу се опитвах да обяснавам на Силвия по станцията как сме слезли вече и остава още малко, но бързо отрезнях като видях на GPS-а "успокояващата" височина от 2,4 км В крайна сметка слязохме за около 20 мин. и не бяхме чак толкова мокри и измръзнали - със сигурност щяхме да издържим още в тия условия. Незабравимо преживяване, въпреки времето и въпреки, че не видяхме много. Но винаги може да се върнем.

В Бормио трябваше да намерим хотел, в този студ и толкова измокрени не можеше да става дума за палатка. Там цените са солени и най-евтиното, което намерихме е 40 евро на човек със закуска (да не кажа никаква). Хотела не беше нищо особено затова не давам координати. Общо взето там е сложно с хотелите и персонала никак не изглежда отзивчив.

[crazy]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Поздрави за пътуването.
Един малък въпрос. Как се държаха XJR-те ,разбирам че е било и студено де но ми е интересно какви температури са държали.

[nigell]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Трудно е да се каже какви температури държаха, но определено изстиваха и не успяваха да загреят добре в студеното. Поне при мен си е така и тук... Сега вече имаме термометри на маслото и можем да гледаме температурите, така че по-нататък ще виждам по-реални данни. Иначе на връщане по магистралата моят държеше около 90 градуса, като на моменти стигаше и до 100, но все пак си беше жега.

Иначе пътуването беше уникално, въпреки лошото време и вече нямам търпение да отида пак

[boiko73]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Много хубаво пътуване и много добре описано. Ясно е, че всички които сме пътували из Алпите все по нещо сме пропуснали и ще се ходи пак. Единствено ме учудва този сняг. С Вики ходихме миналата година в края на Август и беше прекрасно време. Явно наистина се променя климата. Оше веднъж поздравления за коравата група.

А представяте ли си всички любители на Алпите да се съберем на някоя дата там. Ще е яка инвазия.

[damon]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Един малък въпрос. Как се държаха XJR-те ,разбирам че е било и студено де но ми е интересно какви температури са държали.

Ами просто бяха по-студени, което се усещаше по ниските обороти на празен ход. Нормално е, но проблеми не е имало и не би трябвало да има. Колкото до температурите - и двамата си купихме термометри за маслото от Louis във Вилах и статистиката почва от там. Моя държи 80-85 градуса на магистрата при външна температура около 25-30 и скорост 120-130 (4500-5000 об/мин) На място като го държах запален се качи до около 95 градуса, но повече не е отивал. Съвсем добре си се охлаждат машините.

Много хубаво пътуване и много добре описано. Ясно е, че всички които сме пътували из Алпите все по нещо сме пропуснали и ще се ходи пак. Единствено ме учудва този сняг. С Вики ходихме миналата година в края на Август и беше прекрасно време. Явно наистина се променя климата. Оше веднъж поздравления за коравата група.

А представяте ли си всички любители на Алпите да се съберем на някоя дата там. Ще е яка инвазия.

Бойко, за съжаление това е времето. 3-4 дни преди да тръгнем почти бях сигурен, че ще е така, прогнозите го показваха, но вече нямаше какво да се направи. Почти съм сигурен, че времето сега е добро. Още в четвъртък и петък се усещаше значителното подобрение. Въпрос на късмет, вие сте били късметлии... Иначе миналата седмица в Бормио след Гавиа се чудехме какво ще правим в това време, но решихме да изчакаме сутринта, а и бяхме толкова близо до Стелвио, че дори и в сняг, и лед пак щяхме да се качим.
А за събирането там - ако имах възможност тръгвам още сега, това е сигурно! Човек там може да прекара доста време докато мине и види дори и половината от всичко.

Между другото ето същото пътуване през погледа на Найден: http://bikerz.bg/viewtopic.php?f=15&...st=0&sk=t&sd=a

[damon]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Ден 3 - Стелвио, Стелвио и замъка Нойшванщайн, 263 км

Както споменах вечерта след студа и дъжда се чудехме какво ще правим ако времето продължи да е наистина толкова лошо. Разбира се бяхме абсолютно сигурни, че ще се качим на Стелвио, независимо от времето. Трябваше да изчакаме сутринта. А сутринта ни изненада супер приятно:


Времето в Бормио беше чудно - топло и слънчево. Успяхме дори да се доизсушим на хубавото слънце:


По пистите горе имаше сняг, което означаваше, че и на Стелвио ще има


В 9:50 разбрахме, че трябва да се изнесем до 10. Твърде неприятно усещане оставиха в нас италианските хотелиери, може би в скъпите хотели е по-добре, но и 40 евро на човек не са толкова малко.


Тръгнахме нагоре, в Бормио имаше задръстване, не само ние отиваме там. Южната страна на Passo delo Stelvio (откъм Бормио):


Качването от мотора на Найден:

Равната част на Стелвио, преди най-високата част:


... и малко по-нагоре прясно навалелия сняг


... и вече горе, ухилени до уши:


Лепенката от Драго е още там


Помотахме се половин час и айде надолу. Потресаващата гледка се разкрива почти веднага след хижите, повече от 1000 метра денивелация по серпентините, които се виждат от едно място. Много е впечатляващо и вълнуващо:


Затънахме в снега


Типичен завой на Стелвио:


... и много мотористи


Отдолу е още по-впечатляващо:


Стигнахме до селото долу - Трафой, и Найден вика "Да вземем да се върнем?". Едвам ме нави.

Уникално място, уникален път. Наистина Стелвио не случайно е един от най-известните пътища в света, привличащ хиляди автомобилисти, велосипедисти и мотористи от цял свят. Със сигурност си струва! Бих се върнал там поне още няколко десетки пъти...

[drago varvar]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Много е готино да четеш един и същи пътепис, в два различни форума, написани по различен начин от две гледни точки на двамата, пътували през тези красоти.

[harley]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

... все още на същия ден, след като минахме Stelvio, продължихме в посока Австрия транзит, а после Германия с особено-конкретната цел замъците около Фусен. Потегляйки се "загубихме" в село Stelvio: GPS-ът може да е много изнервяща джаджа от време на време - добре, че гледките си заслужаваха


Вече в Австрия пейзажът продължаваше да ни поднася приятни изненади, макар и с доза облаци....

Да се документираме с планините за фон


Вече пред замъците, паркирахме моторите и по идея на Найден приложихме разни техники за заключване на каските заедно на единия мотор не, че очаквахме някой да ги вземе, но все пак - малко излишна сигурност никога не вреди...

Релаксирахме с разходка в дворчето на замъка, че вече бяхме закъснели за купуването на билетите...


Я сега да разгледаме гледките, е имеждувременно да проверим къде са моторите


Гледките на замъците си заслужаваха...


...но чисто концептуално идеята за обстойна туристическа обиколка не се връзваше особено с темата на пътуването - максимално каране по алпийските проходи. Поради това на следващия ден вместо да останем, поехме в обратна посока.

[damon]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Ден 5 - прохода Герлос, 333 км

През нощта беше студеничко (около 15 градуса в палатката), духаше вятър и валеше дъжд. Лошо. Настроението не беше никак добро при вида на тази гледка:


Езерото Хопфензее, къмпинга ни беше точно там. Вечер се вижда замъка от там:


Това отзад са Алпите, а днес по план трябваше да се качим на Ötztal Glacier Road, който е най-високия асфалтиран път в Алпите (2829 м) и води до глетчер по който се карат ски през лятото. Много държах да отидем там. Термометъра в къмпинга показваше 13-14 градуса и валеше, а ние бяхме доста на ниско. Най-веротяно горе щеше да е много студено и да вали сняг. Решението дойде бързо - просто пропускаме тоя път и поемаме директно към прохода Герлос и към областите Източен Тирол и Каринтия, на немски Карнтен. Трябваше да караме по няколко туристически пътя доста добре описани в интернет. Все още не ми беше ясно, но в последствие придобихме по-добра представа за туризма и неговото ниво в тази област...

Настроих GPS-а да води към Герлос по най-бързия път и изключени магистрали, и тръгнахме. Погледнах пътя на доста малък мащаб и си казах - това е! Гармин-а обаче ни вкара в някакви междуселски немски пътища по които се движехме едвам едвам. Въпреки това беше доста интересно - нямаше трафик, селата се състояха от по няколко фермерски къщички и хората ни гледаха странно. Явно пътя не беше особено популярен. Тук там имаше по-голямо селище и спряхме на една много привлекателна пекарна да хапнем - чудно място. Имаше разни кифлички, кроасанчета, тортички и това в най-обикновенно малко немско село в нетуристически регион


Малко по нататък вече хванахме по главния път:


Силвия се облича с каквото може, че захладня още повече


Стигнахме касата на прохода Герлос. Входа е 4 евро за мотор. Герлос, Гросглокнър, Нокалм Щрасе и Вилахер Щрасе са в национални паркове и са платени за преминаване. Не знам защо с Найден бяхме останали с впечатление от някой от пътеписите (май на Бойко), че пътя е много тесен. После решихме, че очевидно сме се объркали с Гавиа. Герлос е проход с доста широк път, но много добър асфалт и завои. Във високата му част се качва на един ски курорт. Масло след най-високата част се стига до т.нар. Biker's Point. Мотористите са много и специално за тях са разработени маршрути в региона с такива атрактивни места. Там на много места има заведения с табели Bikers Welcome - нещо, което не значи много понеже ги има навсякъде.



От тук трябваше да видим страхотна гледка, но уви високите върхове не се виждаха:






На няколко места имаше заведения с реклами Bikers menu. Ето го и нашето меню


Вече бяхме близо до северния вход на Гросглокнър, но решихме да го оставим за другия ден. На Гросглокнър се очакваше да загубим доста време. Тръгнахме по паралелния път западно от Гросглокнък, който слизаше в гр. Лиенц - добро място за пренощуване. На картата се виждаше един доста дълъг тунел по този път и в първия момент помислихме, че става дума за Тауерн тунел. Всъщност пътя минаваше през нац. парк Висок Тауерн (Hohe Tauern) и е доста важна артерия в Южен Тирол, тунела се казва Фелбертауернтунел и е построен през 1967 г., част от шосето Felbertauernstrasse, което също е предпочитана дестинация за мотористи. Има някакво противоречие с информацията за дължината на тунела. Като влизахме в него съм почти сигурен, че имаше табела за дължина около 7 км, а в нета го дават 5,3 км. Много е интересно минаването през дълги тунели - влизаш и се носиш вътре няколко минути. Между другото на третия ден в Италия минахме тунел с дължина 6,9 км, който беше съвсем безплатен. Минаването по Фелбертауернщрасе се плаща и струва 8 евро:





Двайсетина км по-надолу е гр. Лиенц - голям туристически град в Южен Тирол. Тръгнахме да търсим място за спане и навсякъде беше заето. Намерихме къмпинг, но решихме да потърсим още малко за стаи, понеже пак ни беше заваляло и не беше особено топло.

В търсене на хотел:


Пратиха ни в с. Оберлиенц - там можело да има места. Е, нямаше, но пък имаше красиви къщи:


Оттам ни пратиха в горното село - Аинет и там уж намерихме нещо, и докато се разправяхме с управителя унгарец Найден каза, че в горната къща давали стаи срещу 19 евро на човек и закуска. Цената беше перфектна, къщата също. Не беше луксозно, но много чисто и спретнато и хората бяха много гостоприемни. Закуската също си я биваше. Горещо се препоръчва. Координати: N46 51.946 E12 41.331



Наложи се и незначителен ремонт на Фейзъра. Китайското захранване на радистанцията "се изсипа" в куплунга за 12V и изоря предпазителя. А той е под резервоара. За 15 минути го сменихме на другата сутрин, и за щастие това беше най-сериозния ремонт, който правихме по пътя:


В къщата имаше и други гости - италианци и един от тях на другата сутрин замина да кара колело по някакъв маршрут. Този район е много популярен сред туристите - Южен Тирол и Каринтия. Беше пълно с хора - карат колелета, разхождат се, къмпингуват, пълно беше с мотористи. Това е не без помощтта на туристическата управа на региона или както се казва. Взел съм доста брошури, карти и диплянки, които бяха навсякъде - по къщите, къмпингите, заведенията. Има туристически справочници, карти с маршрути за разходки, маршрути за мотористи, за колоездачи... И някак си традиционното ходене на море и висенето на плаж една седмица, така популярно у нас, съвсем ти се изпарява от главата.

[bochkata]

От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010

Чудесно пътуване с прекрасни снимки!Благодаря за споделянето.