Tweet
От: "1000 км и си там..." Източни Алпи 2010
Ден 6 - Grossglockner Hochalpenstrasse, 258 км
Сутринта отново времето не беше добро, но след една чудесна закуска всичко беше ок. Лек ремонт на Фейзъра и тръгнахме към гр. Хайлигенблут - началната точка на пътя. Официалното име е Grossglockner Hochealpenstrasse (Grossglockner High Alpine Road), кръстен на най-високия връх в Австрия (3798 м). Историята на шосето е много интересна и може да се види в уикипедиа: http://en.wikipedia.org/wiki/Grossgl...gh_Alpine_Road Плана за пътя е още от 1924, но тогава е било много скъпо. Специалистите, които са го предложили са отнесли доста подигравки заради малкия брой на автомобилите тогава. Въпреки това по време на голямата депресия построяват пътя за да ангажират в него 3,200 безработни. По това време Гросглокнър е бил единствения път, който е пресичал най-високите части на австрийските алпи.
През 1967 откриват Фелбертауернщрасе, а през 1975 г. и магистралата Тауерн, и чак след това Гросглокнър започва да се развива като туристическа атракция. В момента вече никой не ползва пътя за транспорт, а просто като туристически маршрут.
Всичко почва от тук. Цената е за мотоциклет е 18 евро:
Нагоре стана невероятно, разбира се времето продължаваше да ни се присмива:
Тунела Hochtor, най-високата част на прохода:
След малко обаче мъглата поизчезна:
Пътя към най-високата точка - Еделвайсшпитце:
А горе беше интересно, въпреки времето:
Там има щещо като байкърски музей, който показва снимки и история на мото състезанията на прохода, много интересно:
От Еделвейсшпитце могат да се видят много трихилядници. Само, че днес е затворено
Така че не ни остава нищо друго освен да изядем по един банан:
Тестов автомобил на спирачки. Мисля, че Jurid:
В търсене на еделвайси на Еделвайсшпитце:
Тръгнахме да търсим Kaiser-Franz-Josefs-Höhe - това е мястото от което се вижда ледника Пастерце и Гросглокнър е точно отгоре. Отворих картата и викам - нататък трябва да е (на север) и тръгнахме надолу. След малко обаче стигнахме до долната каса, няма Kaiser-Franz-Josefs-Höhe! А така! Айде да видим пак картата - оказа се че това място е от към Хайлигенблут, т.е. ние сме го подминали. И аз нали съм отбор блейка не съм го видял, загледан в GPS-а който е показвал път нагоре. Всъщност още преди това бяхме планирали да караме до северната каса и да се върнем обратно и айде:
Гросглокнър е перфектния път за каране на шосеен мотор - широк път, добра видимост, всякакви завои, държащ асфалт. Понеже бяхме минали веднъж се качихме с много добро темпо нагоре без да спираме за снимки. Е само малко, за да се качим на вр. Гросглокнър
И ето ни горе, до безплатните шкафчета за мотористи:
Ледника Пастерце - най-дългия в Източните Алпи. Или поне една малка част от него:
Хората се разхождаха по ледника:
Ето ги най-сетне дългоочакваните мармоти:
Както се досещате Гросглокнър не се виждаше, но гледки не липсват:
Тая снимка няма да я коментирам
Язовирът под ледника:
Не съм много сигурен, но мисля, че оттук някъде започват маршрутите за качване на Гросглокнър...
Минаха няколко часа и пак стигнахме до въпроса - "А къде ще спим?". Решихме да е близо до Nockalm Strasse и понеже беше станало по-топличко - на къмпинг. Найден намери някакъв на GPS-а и си установихме там: Gries, къмпинг RAMSBACHER. http://www.camp-ram.at, цена 30.10 евро за 3ма души, 3 мотора и 2 палатки. Много хубав къмпинг. Координати: N47 01.949 E13 35.660
Ден 6 - Grossglockner Hochalpenstrasse, 258 км
Сутринта отново времето не беше добро, но след една чудесна закуска всичко беше ок. Лек ремонт на Фейзъра и тръгнахме към гр. Хайлигенблут - началната точка на пътя. Официалното име е Grossglockner Hochealpenstrasse (Grossglockner High Alpine Road), кръстен на най-високия връх в Австрия (3798 м). Историята на шосето е много интересна и може да се види в уикипедиа: http://en.wikipedia.org/wiki/Grossgl...gh_Alpine_Road Плана за пътя е още от 1924, но тогава е било много скъпо. Специалистите, които са го предложили са отнесли доста подигравки заради малкия брой на автомобилите тогава. Въпреки това по време на голямата депресия построяват пътя за да ангажират в него 3,200 безработни. По това време Гросглокнър е бил единствения път, който е пресичал най-високите части на австрийските алпи.
През 1967 откриват Фелбертауернщрасе, а през 1975 г. и магистралата Тауерн, и чак след това Гросглокнър започва да се развива като туристическа атракция. В момента вече никой не ползва пътя за транспорт, а просто като туристически маршрут.
Всичко почва от тук. Цената е за мотоциклет е 18 евро:
Нагоре стана невероятно, разбира се времето продължаваше да ни се присмива:
Тунела Hochtor, най-високата част на прохода:
След малко обаче мъглата поизчезна:
Пътя към най-високата точка - Еделвайсшпитце:
А горе беше интересно, въпреки времето:
Там има щещо като байкърски музей, който показва снимки и история на мото състезанията на прохода, много интересно:
От Еделвейсшпитце могат да се видят много трихилядници. Само, че днес е затворено
Така че не ни остава нищо друго освен да изядем по един банан:
Тестов автомобил на спирачки. Мисля, че Jurid:
В търсене на еделвайси на Еделвайсшпитце:
Тръгнахме да търсим Kaiser-Franz-Josefs-Höhe - това е мястото от което се вижда ледника Пастерце и Гросглокнър е точно отгоре. Отворих картата и викам - нататък трябва да е (на север) и тръгнахме надолу. След малко обаче стигнахме до долната каса, няма Kaiser-Franz-Josefs-Höhe! А така! Айде да видим пак картата - оказа се че това място е от към Хайлигенблут, т.е. ние сме го подминали. И аз нали съм отбор блейка не съм го видял, загледан в GPS-а който е показвал път нагоре.
Всъщност още преди това бяхме планирали да караме до северната каса и да се върнем обратно и айде:Гросглокнър е перфектния път за каране на шосеен мотор - широк път, добра видимост, всякакви завои, държащ асфалт. Понеже бяхме минали веднъж се качихме с много добро темпо нагоре без да спираме за снимки. Е само малко, за да се качим на вр. Гросглокнър
И ето ни горе, до безплатните шкафчета за мотористи:
Ледника Пастерце - най-дългия в Източните Алпи. Или поне една малка част от него:
Хората се разхождаха по ледника:
Ето ги най-сетне дългоочакваните мармоти:
Както се досещате Гросглокнър не се виждаше, но гледки не липсват:
Тая снимка няма да я коментирам
Язовирът под ледника:
Не съм много сигурен, но мисля, че оттук някъде започват маршрутите за качване на Гросглокнър...
Минаха няколко часа и пак стигнахме до въпроса - "А къде ще спим?". Решихме да е близо до Nockalm Strasse и понеже беше станало по-топличко - на къмпинг. Найден намери някакъв на GPS-а и си установихме там: Gries, къмпинг RAMSBACHER. http://www.camp-ram.at, цена 30.10 евро за 3ма души, 3 мотора и 2 палатки. Много хубав къмпинг. Координати: N47 01.949 E13 35.660
Коментар