Tweet
Понеже раздела вече е сортиран , пускам малко пътеписче за пътуване в България , писано в далечната 2005 г , края на лятото . , и публикувано в друг форум някога ( как лети времето ) , снимките са на хоста на bgphoto.net , който се появява от време на време , но аз не мога да го улуча , да си ги изтегля поне. Не съм го променял , та част от информацията вече със сигурност едва ли е актуална .
"Пиша с известно закъснение , но понеже обещах , и воден от принципа “по добре късно , от колкото никога “ , реших да нахвърлям няколко щрихи от моето пътуване , без да изпадам в многословни подробности ,но май се поувлякох , макар че пропусках много неща.
Всичко започна съвсем нормално. Вечерта жена ми след малко мърморене се примири с това че ще се размотавам някъде 3 дена, сразявайки ме накрая с въпроса “С оня смешния мотор ли ще ходиш?” .”А?” –зяпнах аз.”Що пък да е смешен???” .”Ми така…” фръцна се тя. Женска логика , всичките ми мотори са на нейно име, поради ред причини, но за нея разликата между тях е само по цвят и някаква първа асоциация след като ги е видяла . Въпросният смешен мотор беше Хонда ХL600V Transalp . Сутринта натоварих багажа в ранцата , туристическа ,60 л, и я вързах надлъжно на мотора , така че да мога да карам , облягайки се на нея. На Шел сипах за 30 лв обидните 14 литра и нещо и потеглих . На влизане в Берковица ме спряха за превишена скорост , и отнесох един бърз фиш , макар че карах с 70 км/ч , просто хората трябваше да изпълнят графика с глоби за днес. От това имаше малка полза , въпреки че ми скапаха настроението , установих че ми няма талона (този с точките) , и се сетих че преди седмица ми писаха акт, сигурно тогава са го отнесли , аз и не бях забелязал.Тогава също забелязах че ми се е отворил деснят джоб на раницата и бях загубил малко инструмент, очила, ножка, фенерче , добавка за бензин и ..т.н..
Първо по-интересно нещо по пътя – Петрохански проход .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630672892812500.jpg
Определено по лоша настилка от северната страна , този път дори беше в ремонт , и много по сурово изглеждаща природа – това важи , по мои впечатления , за почти всички старопланински проходи – сумрак , мъгла… . Заканил съм се, някой ден да ги премина всичките , на зиг-заг , от Ком до Емине , дано да се намери някой за компания . До София нищо запомнящо се , влизайки обаче на околовръстния път , веднага усетих предимството на мотора .Докато се провирах през безкрайната върволица от коли ,се сетих как с Уното карах 7-8 км на 2 ра зад един комбайн на същото шосе , в средатат на огромна опашка от коли , а сега се провирах безпроблемно и се придвижих доста бързо до Овча купел , където останах да преспя , защото трябваше да изчакам Paolo ,който трябваше да дойде на другия ден, защото имаше някакви проблеми и не можа да тръгне с мен.
Сутринта взех мотора от платения паркинг на който го бях оставил (2 лв) и потеглих , оказа се че ще пътувам сам. Времето беше слънчево .Заредих отново 20 лв на ОМВ то на околовръстното, от тук си взех някакво комбинирано ножче с клещи и другу полезни джаджи . Перник, Дупница , Благоевград , Симитли – видях ги само като табели . След като се отклоних от централния път –София – Кулата, всъщност започна същинската част от моето пътуване . Пътя , виещ се между Рила и Пирин е в сравнително добро съсъстояние , като на места личаха последствията от проливните дъждове , заливали цялата страна .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630675208437500.jpg
Спрях на центъра в Банско ,изядох една шкембе чорба на центъра , помотах се малко да се раздвижа и отново потеглих .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630656900312500.jpg
Пътят преди Гоце Делчев е в ремонт , около 10 км , аз го преминах обаче безпроблемно , дори без да намалявам скороста (предимството от мотор с оффроад наклонности ). Там се оглеждах за някоя бензиностанция , но видях все странни , нищо не означаващи за мен 3 буквени названия (поне да беше ОМВ) , след като не открих нищо познато като фирма, се предадох пред 3 буквения заговор и спрях на една , която напомняше на Шел , като постройка . Сипах за 30 лв , но когато се опитах да запаля , нищо не се получи . На контакт лампите светеха слабо, но когато натиснех и StartEngine бутона(не стартера), всичко гаснеше. Гледах невярващо , панически въртейки ключа и натискайки старт бутона – никакъв резултат . Прилоша ми. Намирах се на майната си , 2 дена ми беше пътя с влак до Видин , а мотора не ми беше ясно въбще какво ще го правя. Забутах го настрани , и се съблякох – беше доста горещо .Капаците ми бяха завити със шестограмни болтове, а аз мойте инструменти ги бях изгубил. Потърсих из района – никой нямаше . Тъкмо бях решил да счупя капака , когато се сетих за ножчето с клещи , което си бях взел . С негова помощ успях да отвъртя болта и свалих капака и седалката . Съответно не видях нищо нередно – проверих връзките и буксите – никакъв ефект . Така премина половин час , отчаянието ми нарастваше. Отново взех да ровя по кабелите , бушони ,и от нямане какво да правя , свалих тапите на акумулатора – направо зяпнах като погледнах в него – той беше останал без електролит – направо СУХ . Тук трябва да кажа че акумулатора ми е почти нов, няма и 2 месеца, за това и въобще не се бях усъмнил в него. Взех една бутилка дейонизирана вода и го напълних , отиде почти половин литър . И , о , чудо , всичко се оправи . С треперещи ръце събрах всичко , а причината за този проблем ми се изясни веднага . Преди време ми беше изчезнал изправителя (оригиналния) и аз бях сложил от Ямаха Рд 350 , бях мерил и тока , но не и на по високи обороти – макс 4000-5000 рпм, беше си в границите – около 14 волта.. Изглежда след това става доста по силен , въпреки че карах на фар.
Вече поуспокоен , си събрах нещата и отново потеглих . Навлязох в Родопите . Пътя беше с добра настилка и изключително живописен ,а в съчетание с красивата природа , предлагаше незабравимо преживяване . Редуваха се различни типове гора със невероятни зелени поляни , отрупани с различни цветя.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630673711093750.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630801551093750.jpg
Вждах от време на време работещи хора, не знам какво вадеха от земята , най вероятно картофи , може и да бъркам . По принцип се определям като по екстремен тип карач , но в случая средната ми скорост беше около 70-80 км/ч , а и нямах никакво намерение да карам по-бързо , наслаждавайки се на всеки метър изминато разстояние , и на ленивото, едва доловимо мъркане на мотора под мен. Минах през Сатовча и пред Доспат спрях на едни много хубави серпентини .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631660103593750.jpg
С такова удоволствие се спуснах там , асфалта беше перфектрн , степенките ми почти стигаха асфалта в завоите , че когато налетях веднага след това на близо километър от участък с някаква трошенокаменна настилка , щях да изхвърча от мотора- много странно и неочаквано пътя просто изчезваше…Никога преди не бях ходил из този район , но това което ми направи голямо впечатление , е наличието на джамии във всяко село , църкви нямаше. В Доспат видях 3, едната беше с голяма пристройка, като училище .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631659410625000.jpg
Пътя до Борино е с участъци с много дупки , после до разклона за Триград е по добър – до там стигнах неусетно , понеже не гледах картата , и направо се стреснах като видях надписите.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631666733906250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631667189375000.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631673977031250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631674442500000.jpg
На табелата на разклона пишеше Тешел , но аз не видях там нищо освен язовир и едно хотелче – лошото е че улучих някаква сватба , отвън оркестър в народни носии вдигаше шум , а свободни легла нямаше. Тръгнах обратно за Ягодина.
Буйновско ждрело – докато карах , ми се струваше че сънувам , не бях подготвен за това .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630658590156250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630661369375000.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630661910156250.jpg
ВЕЦ Тешел – първите ми асоциации бяха с епизод от играта HalfLife , едно към едно – зелениаква вода, голям тунел от който тече вода, скали… Тук за първи път се сблъсках с феномена “Еднолентов път с двупосочно движение” – името говори достатъчно , само да поясня , че от едната страна има отвесни скали , от другата – река, разминаването е трудно , така да се каже. До като пълзях по пътя за Ягодина , изсечен в скалите, притеснен от дивата природа , вече си представях как ще спя , прегърнал гумата на мотора , до някоя ограда в селото, палатка не носех . Слизащо по тесния криволичещ път от горе Ауди А8 ме убеди че положението не е толкова лошо – и наистина беше така – в самото село има изобилие от квартири и прилични хотелчета . Нощувка в хотела – 12 лв легло , стая 24 лв. Платих си една стая , оставих багажа и тръгнах пак – трябваше да ида до Пазарджик .
Пътя до Кричим си е едно безкрайно редуване на завои , което си е направо хипнотизиращо – вие се в по голямата си част около язовир Въча – страшно дълъг язовир…
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631666214687500.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631665725781250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631661887343750.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631662480781250.jpg
Тия боклуци ми скапаха идиличното настроение.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631663469531250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631665187500000.jpg
На връщане беше започнало да се стъмва , а не виждах следи от фара ми, въпреки че е доста силен .Превключих на дълги , последва едно ярко присветване и край – вече нямах фар . Малко по късно , след като се стъмни по сериозно, започна едно от най кошмарните ми возения до момента . Единственото светещо нещо по мотора се оказа таблото , по незнайни причини то се оказа най издръжливо- въпреки че ме заслепяваше допълнително , го оставих като някакъв вид светлинна сигнализация . Почти нищо не виждах (който е бил вечер в планински район знае за какво говоря), а мен пък не ме виждаха насрещно движещите се коли , намалявах и се движех плътно в дясно при всяко разминаване. След окло час (на мен ми се сториха часове …) стигнах някакво непознато населено място , оказа се че това е Широка лъка , а аз съм пропуснал отбивката за Триград .Тъмнината беше вече непрогледна , а аз нямах сили да продължа повече- карах от сутринта почти без прекъсване . Отбих се в хотел и си взех стая (24 лв), сещайки се за багажа ми ,който сега се ширеше в друга стая в Ягодина.…
Не знам в колко часа станах и тръгнах от там , не ме и интересуваше ,но около 11 ч . бях в Ягодина .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631661595781250.jpg
Долях си пак вода в акомулатора (… отново сух) , изядох 2 палачинки със сладко от горски ягоди , пих едно кафе и една бира и се метнах на мотора – изках да видя Ягодинската пещера. След описаните до тук премеждия , беще логично да очаквам изненади – улучих обедната почивка – какво толкова уморително работеха не знам , това си остава невероятна простотия за мен - пещера в обедна почивка – изсипах куп псувни по адрес на който се сетя и тръгнах за Дяволско гърло – просто нямах възможност да остана , чакаха ме близо 500 км път, а нямах фар, не можех да си позволя да замръкна.
Триградско ждрело – бях вече се попреситил на красотите в района, но гледката наистина е впечатляваща.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630676427343750.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630677328906250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630677860781250.jpg
Въобще ми се разбиха представите за Родопите като планина с по малко скалисти терени. Входа Дяволското гърло се пада от дясната страна на пътя , след един тунел , изсечен в скалата- има нещо като площадка с паркинг .Имаше няколко спрени коли и мотора (ендура), а някой свиреше на гайда… атмосферата на това място беше невероятна.
Малък клип :
http://vbox7.com/play:cc4b5213
Тук нямаха регламентирана почивка – входа на пещерата беше 2 лв , и се влиза по изкуствено прокопан тунел 150 м , директно в Бучащата зала. От там по едни доста стръмни стълби се излиза някъде от горната страна и по пътя се връщаш обратно, има паметна плоча на двама загинали водолази .Пещерата няма да я описвам , трябва да се види.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630662711718750.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630679362031250.jpg
Друго интересно – отсреща се намира Харамийската пещера – там се влиза само със спускане на рапел 40 м, в зала с размерите почти колкото СТАДИОН , и водач .Лично аз взех телефона на момчето което се занимава с това, и ще я посетя някога . Пича караше Ямаха ХТ. Помотах се в района , взех си някакъв чай ( май Мурсалски се води ) , доста хора го продаваха, дори деца , след което си тръгнах.
До Пазаржик пътя ми беше вече познат ,но очите ми още бяха кървясали от снощното взиране , и ме боляха от слънцето .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630678514531250.jpg
На Лукойла заредих , и си купих най мощната лампа за отпред + 24 волтова за стопа, с мигачите не ми се занимаваше, ако се питате защо чак там направих това – нямаше от къде да купя преди това , а и беше неделя. До София карах по стария път , по магистрала не обичам да карам , особено с по бавен мотор си е направо мъчение. На Петрохан ме валя малко , а към Монтана ме хвана тъмнината , но този път нямах проблеми с фара , а и карах по леко , към 21 ч си бях във Видин.
1170 км , за около 2 дена . 130 лв. за бензин . Реално 200 лв са достатъчни за подобен уикенд, ако няма непредвидени проблеми.
Няколко думи за мотора , който подпомогна всичко това .
Honda XL600V TransAlp 1991 г.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630675755000000.jpg
600 куб. V образен 2 – цилиндров двигател , 5 скорости , 50 к.с. , водно охлаждане . 2 свещи на цилиндър , 2 електронни запалвания (CDI) , 4 бобини , гуми отзад 17 , отпред 21 , дискови спирачки . Прилича на ендуро , но е по скоро в класа спорт-турист, благодарение на здравото си окачване преминавах през повечето препятствия без дори да върна газта . Стойката на водача е удобна , на мен ми е доста изправена , но май трябва да е такава , макар че аз съм свикнал да карам по наведен. Ръцете стоят отпуснати на кормилото, а цялата тежест пада на задника, имах чувството че моя беше посинял, въпреки че се облягах на раницата отзад. Средния разход беше около 5л/100 км, но при доста спокойно каране, рядко над 100 км/ч. За пътища като нашите , които предлагат много изненади , това е много удачен мотор – май точната дума е БАЛАНСИРАН – не предлага от нищо по-много , а от всичко по-малко. Цена на модела , от подобна година на производство – около 3000 лв."
"Пиша с известно закъснение , но понеже обещах , и воден от принципа “по добре късно , от колкото никога “ , реших да нахвърлям няколко щрихи от моето пътуване , без да изпадам в многословни подробности ,но май се поувлякох , макар че пропусках много неща.
Всичко започна съвсем нормално. Вечерта жена ми след малко мърморене се примири с това че ще се размотавам някъде 3 дена, сразявайки ме накрая с въпроса “С оня смешния мотор ли ще ходиш?” .”А?” –зяпнах аз.”Що пък да е смешен???” .”Ми така…” фръцна се тя. Женска логика , всичките ми мотори са на нейно име, поради ред причини, но за нея разликата между тях е само по цвят и някаква първа асоциация след като ги е видяла . Въпросният смешен мотор беше Хонда ХL600V Transalp . Сутринта натоварих багажа в ранцата , туристическа ,60 л, и я вързах надлъжно на мотора , така че да мога да карам , облягайки се на нея. На Шел сипах за 30 лв обидните 14 литра и нещо и потеглих . На влизане в Берковица ме спряха за превишена скорост , и отнесох един бърз фиш , макар че карах с 70 км/ч , просто хората трябваше да изпълнят графика с глоби за днес. От това имаше малка полза , въпреки че ми скапаха настроението , установих че ми няма талона (този с точките) , и се сетих че преди седмица ми писаха акт, сигурно тогава са го отнесли , аз и не бях забелязал.Тогава също забелязах че ми се е отворил деснят джоб на раницата и бях загубил малко инструмент, очила, ножка, фенерче , добавка за бензин и ..т.н..
Първо по-интересно нещо по пътя – Петрохански проход .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630672892812500.jpg
Определено по лоша настилка от северната страна , този път дори беше в ремонт , и много по сурово изглеждаща природа – това важи , по мои впечатления , за почти всички старопланински проходи – сумрак , мъгла… . Заканил съм се, някой ден да ги премина всичките , на зиг-заг , от Ком до Емине , дано да се намери някой за компания . До София нищо запомнящо се , влизайки обаче на околовръстния път , веднага усетих предимството на мотора .Докато се провирах през безкрайната върволица от коли ,се сетих как с Уното карах 7-8 км на 2 ра зад един комбайн на същото шосе , в средатат на огромна опашка от коли , а сега се провирах безпроблемно и се придвижих доста бързо до Овча купел , където останах да преспя , защото трябваше да изчакам Paolo ,който трябваше да дойде на другия ден, защото имаше някакви проблеми и не можа да тръгне с мен.
Сутринта взех мотора от платения паркинг на който го бях оставил (2 лв) и потеглих , оказа се че ще пътувам сам. Времето беше слънчево .Заредих отново 20 лв на ОМВ то на околовръстното, от тук си взех някакво комбинирано ножче с клещи и другу полезни джаджи . Перник, Дупница , Благоевград , Симитли – видях ги само като табели . След като се отклоних от централния път –София – Кулата, всъщност започна същинската част от моето пътуване . Пътя , виещ се между Рила и Пирин е в сравнително добро съсъстояние , като на места личаха последствията от проливните дъждове , заливали цялата страна .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630675208437500.jpg
Спрях на центъра в Банско ,изядох една шкембе чорба на центъра , помотах се малко да се раздвижа и отново потеглих .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630656900312500.jpg
Пътят преди Гоце Делчев е в ремонт , около 10 км , аз го преминах обаче безпроблемно , дори без да намалявам скороста (предимството от мотор с оффроад наклонности ). Там се оглеждах за някоя бензиностанция , но видях все странни , нищо не означаващи за мен 3 буквени названия (поне да беше ОМВ) , след като не открих нищо познато като фирма, се предадох пред 3 буквения заговор и спрях на една , която напомняше на Шел , като постройка . Сипах за 30 лв , но когато се опитах да запаля , нищо не се получи . На контакт лампите светеха слабо, но когато натиснех и StartEngine бутона(не стартера), всичко гаснеше. Гледах невярващо , панически въртейки ключа и натискайки старт бутона – никакъв резултат . Прилоша ми. Намирах се на майната си , 2 дена ми беше пътя с влак до Видин , а мотора не ми беше ясно въбще какво ще го правя. Забутах го настрани , и се съблякох – беше доста горещо .Капаците ми бяха завити със шестограмни болтове, а аз мойте инструменти ги бях изгубил. Потърсих из района – никой нямаше . Тъкмо бях решил да счупя капака , когато се сетих за ножчето с клещи , което си бях взел . С негова помощ успях да отвъртя болта и свалих капака и седалката . Съответно не видях нищо нередно – проверих връзките и буксите – никакъв ефект . Така премина половин час , отчаянието ми нарастваше. Отново взех да ровя по кабелите , бушони ,и от нямане какво да правя , свалих тапите на акумулатора – направо зяпнах като погледнах в него – той беше останал без електролит – направо СУХ . Тук трябва да кажа че акумулатора ми е почти нов, няма и 2 месеца, за това и въобще не се бях усъмнил в него. Взех една бутилка дейонизирана вода и го напълних , отиде почти половин литър . И , о , чудо , всичко се оправи . С треперещи ръце събрах всичко , а причината за този проблем ми се изясни веднага . Преди време ми беше изчезнал изправителя (оригиналния) и аз бях сложил от Ямаха Рд 350 , бях мерил и тока , но не и на по високи обороти – макс 4000-5000 рпм, беше си в границите – около 14 волта.. Изглежда след това става доста по силен , въпреки че карах на фар.
Вече поуспокоен , си събрах нещата и отново потеглих . Навлязох в Родопите . Пътя беше с добра настилка и изключително живописен ,а в съчетание с красивата природа , предлагаше незабравимо преживяване . Редуваха се различни типове гора със невероятни зелени поляни , отрупани с различни цветя.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630673711093750.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630801551093750.jpg
Вждах от време на време работещи хора, не знам какво вадеха от земята , най вероятно картофи , може и да бъркам . По принцип се определям като по екстремен тип карач , но в случая средната ми скорост беше около 70-80 км/ч , а и нямах никакво намерение да карам по-бързо , наслаждавайки се на всеки метър изминато разстояние , и на ленивото, едва доловимо мъркане на мотора под мен. Минах през Сатовча и пред Доспат спрях на едни много хубави серпентини .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631660103593750.jpg
С такова удоволствие се спуснах там , асфалта беше перфектрн , степенките ми почти стигаха асфалта в завоите , че когато налетях веднага след това на близо километър от участък с някаква трошенокаменна настилка , щях да изхвърча от мотора- много странно и неочаквано пътя просто изчезваше…Никога преди не бях ходил из този район , но това което ми направи голямо впечатление , е наличието на джамии във всяко село , църкви нямаше. В Доспат видях 3, едната беше с голяма пристройка, като училище .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631659410625000.jpg
Пътя до Борино е с участъци с много дупки , после до разклона за Триград е по добър – до там стигнах неусетно , понеже не гледах картата , и направо се стреснах като видях надписите.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631666733906250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631667189375000.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631673977031250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631674442500000.jpg
На табелата на разклона пишеше Тешел , но аз не видях там нищо освен язовир и едно хотелче – лошото е че улучих някаква сватба , отвън оркестър в народни носии вдигаше шум , а свободни легла нямаше. Тръгнах обратно за Ягодина.
Буйновско ждрело – докато карах , ми се струваше че сънувам , не бях подготвен за това .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630658590156250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630661369375000.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630661910156250.jpg
ВЕЦ Тешел – първите ми асоциации бяха с епизод от играта HalfLife , едно към едно – зелениаква вода, голям тунел от който тече вода, скали… Тук за първи път се сблъсках с феномена “Еднолентов път с двупосочно движение” – името говори достатъчно , само да поясня , че от едната страна има отвесни скали , от другата – река, разминаването е трудно , така да се каже. До като пълзях по пътя за Ягодина , изсечен в скалите, притеснен от дивата природа , вече си представях как ще спя , прегърнал гумата на мотора , до някоя ограда в селото, палатка не носех . Слизащо по тесния криволичещ път от горе Ауди А8 ме убеди че положението не е толкова лошо – и наистина беше така – в самото село има изобилие от квартири и прилични хотелчета . Нощувка в хотела – 12 лв легло , стая 24 лв. Платих си една стая , оставих багажа и тръгнах пак – трябваше да ида до Пазарджик .
Пътя до Кричим си е едно безкрайно редуване на завои , което си е направо хипнотизиращо – вие се в по голямата си част около язовир Въча – страшно дълъг язовир…
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631666214687500.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631665725781250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631661887343750.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631662480781250.jpg
Тия боклуци ми скапаха идиличното настроение.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631663469531250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631665187500000.jpg
На връщане беше започнало да се стъмва , а не виждах следи от фара ми, въпреки че е доста силен .Превключих на дълги , последва едно ярко присветване и край – вече нямах фар . Малко по късно , след като се стъмни по сериозно, започна едно от най кошмарните ми возения до момента . Единственото светещо нещо по мотора се оказа таблото , по незнайни причини то се оказа най издръжливо- въпреки че ме заслепяваше допълнително , го оставих като някакъв вид светлинна сигнализация . Почти нищо не виждах (който е бил вечер в планински район знае за какво говоря), а мен пък не ме виждаха насрещно движещите се коли , намалявах и се движех плътно в дясно при всяко разминаване. След окло час (на мен ми се сториха часове …) стигнах някакво непознато населено място , оказа се че това е Широка лъка , а аз съм пропуснал отбивката за Триград .Тъмнината беше вече непрогледна , а аз нямах сили да продължа повече- карах от сутринта почти без прекъсване . Отбих се в хотел и си взех стая (24 лв), сещайки се за багажа ми ,който сега се ширеше в друга стая в Ягодина.…
Не знам в колко часа станах и тръгнах от там , не ме и интересуваше ,но около 11 ч . бях в Ягодина .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632631661595781250.jpg
Долях си пак вода в акомулатора (… отново сух) , изядох 2 палачинки със сладко от горски ягоди , пих едно кафе и една бира и се метнах на мотора – изках да видя Ягодинската пещера. След описаните до тук премеждия , беще логично да очаквам изненади – улучих обедната почивка – какво толкова уморително работеха не знам , това си остава невероятна простотия за мен - пещера в обедна почивка – изсипах куп псувни по адрес на който се сетя и тръгнах за Дяволско гърло – просто нямах възможност да остана , чакаха ме близо 500 км път, а нямах фар, не можех да си позволя да замръкна.
Триградско ждрело – бях вече се попреситил на красотите в района, но гледката наистина е впечатляваща.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630676427343750.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630677328906250.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630677860781250.jpg
Въобще ми се разбиха представите за Родопите като планина с по малко скалисти терени. Входа Дяволското гърло се пада от дясната страна на пътя , след един тунел , изсечен в скалата- има нещо като площадка с паркинг .Имаше няколко спрени коли и мотора (ендура), а някой свиреше на гайда… атмосферата на това място беше невероятна.
Малък клип :
http://vbox7.com/play:cc4b5213
Тук нямаха регламентирана почивка – входа на пещерата беше 2 лв , и се влиза по изкуствено прокопан тунел 150 м , директно в Бучащата зала. От там по едни доста стръмни стълби се излиза някъде от горната страна и по пътя се връщаш обратно, има паметна плоча на двама загинали водолази .Пещерата няма да я описвам , трябва да се види.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630662711718750.jpg
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630679362031250.jpg
Друго интересно – отсреща се намира Харамийската пещера – там се влиза само със спускане на рапел 40 м, в зала с размерите почти колкото СТАДИОН , и водач .Лично аз взех телефона на момчето което се занимава с това, и ще я посетя някога . Пича караше Ямаха ХТ. Помотах се в района , взех си някакъв чай ( май Мурсалски се води ) , доста хора го продаваха, дори деца , след което си тръгнах.
До Пазаржик пътя ми беше вече познат ,но очите ми още бяха кървясали от снощното взиране , и ме боляха от слънцето .
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630678514531250.jpg
На Лукойла заредих , и си купих най мощната лампа за отпред + 24 волтова за стопа, с мигачите не ми се занимаваше, ако се питате защо чак там направих това – нямаше от къде да купя преди това , а и беше неделя. До София карах по стария път , по магистрала не обичам да карам , особено с по бавен мотор си е направо мъчение. На Петрохан ме валя малко , а към Монтана ме хвана тъмнината , но този път нямах проблеми с фара , а и карах по леко , към 21 ч си бях във Видин.
1170 км , за около 2 дена . 130 лв. за бензин . Реално 200 лв са достатъчни за подобен уикенд, ако няма непредвидени проблеми.
Няколко думи за мотора , който подпомогна всичко това .
Honda XL600V TransAlp 1991 г.
http://bgphoto.net/photos/2045/o632630675755000000.jpg
600 куб. V образен 2 – цилиндров двигател , 5 скорости , 50 к.с. , водно охлаждане . 2 свещи на цилиндър , 2 електронни запалвания (CDI) , 4 бобини , гуми отзад 17 , отпред 21 , дискови спирачки . Прилича на ендуро , но е по скоро в класа спорт-турист, благодарение на здравото си окачване преминавах през повечето препятствия без дори да върна газта . Стойката на водача е удобна , на мен ми е доста изправена , но май трябва да е такава , макар че аз съм свикнал да карам по наведен. Ръцете стоят отпуснати на кормилото, а цялата тежест пада на задника, имах чувството че моя беше посинял, въпреки че се облягах на раницата отзад. Средния разход беше около 5л/100 км, но при доста спокойно каране, рядко над 100 км/ч. За пътища като нашите , които предлагат много изненади , това е много удачен мотор – май точната дума е БАЛАНСИРАН – не предлага от нищо по-много , а от всичко по-малко. Цена на модела , от подобна година на производство – около 3000 лв."
И ние пътуваме към Триград, но не и с мотор. Тази година мисля да се поправим. Ако не си бил в кръчмата " Камината", съветвам те да повториш пътуването с голяма компания, на чеверме и домашна крушова ракия
Коментар