Tweet
Тоя Кен Хенсли уж е добър музикант, приятел на Бат Димо даже,
а да вземе да направи Джулая тази година в сряда ... странна работа
.
Както и да е, след туй творчество, прощаваме му великодушно
Който можа се измъкна от работа и взе отпуски, а които не можахме взехме да кроим как да я уйдурдисаме.
Понеже ту от Комлука, ту от Гъбката хвърляхме погледи ( Бургас де
),
по-далеч от Каварна недовидяхме. Хубаво място, хубави концерти, обаче феномена глава-камбана и тежък следобед в офиса хич не ми се понрави. Другия вариант за нашия общински плаж пак също не беше лош - градската управа за втора поредна година създава приятна атмосфера на брега за желаещите по-бурни емоции. Кусура обаче, който му намерихме, беше че хич няма да можем да покараме. Затова се спряхме на нещо средно като дистанция предвид обстоятелствата, и много добро като идейно попадение за целта - неопитомения плаж на Карадере.
Казвам му на Жоро, ставаме към три за бензин, кафе и така нататъка, а той като взе да ми изпраща едни зловещи прогнози за времето във Варненско, направо си припомних каква априлската одисея ми подари туй чудно деренце
Наложи се да го реконтрирам с хубави прогнози за Обзор и района, чак избор от дъждобрани му осигурих,
кеф ти разгащеризон-блек, кеф ти ту-парт айтъм патешко жълто
Човека обаче нали не е вчерашен ( даже някъде и модератор бил
) , патил е тук и там, та викна един приятел с джип за компания в случай че много се втечни положението по около плажа
Ей тъй лягам ставам и три без нещо алармата на телефона ме изкара от някакви непонятни сънища, пакетирам се набързо и вадя коня на улицата.
Опитах се и снимки да поцъкам, но четириногия ни страж се изплаши от необяснимото ми поведение, а светкавицата на автоматичното ми фотоапаратче ми попречи да запечатам добре пустотата на улицата.
Стигам в уречения час пред гаража на Жоро, той готов и усмихнат до ушите, че и по-къси гащи - явно ми има доверие за дъждобрана
Пазача на паркинга, един дядо бивш моторист ни гледаше с умиление, рязко повдигна бойния дух като ни прасна една снимка - просто съм длъжен да взема една каска и да го разходя малко човека, не се е качвал на японска машина.
Полека навихме газчица в града, макар и културно ( то с какъвто се събереш такъв ставаш ). Движението слабо - само сънени шофьори, тук там някой малоумник. На ОМВ-то заварихме бодра смяна, не беше съвсем заспало, коли, автобуси, докарахме и мотори. Само дето момчето на колонките се обърка и ни поздрави с "Добър вечер" Заредихме кафета, напитки и бензинче както му е реда, дойде и осигуряващия джип с 'правилните гуми'. Получихме информацията, че положението на градския плаж се контролира от нашите хора, обсъдихме програмата и докато се разсъним отиде почти четири часа.
Хайде пакетиране и газ, че не беше ясно чия прогноза ще излезе вярна.
Почнаха едни капчици да прехвърлят, състезатели се появиха на изхода на града и отървахме нашия джип - хвана за Каблешково, а ние през главния път. Така и не се засякохме на Слънчев бряг впоследствие - скромната ни и разхвърляна формация налази прохода. Трафика там съвсем спадна, но си беше много влажно, росеше и карахме внимателно.
Къде за радост, къде за утеха на душата блудна, се разминахме с поне пет шест мотора каращи в южна посока по туй време.
Към Обзор вече като се поизправи пътя се проветрихме по-добре и се забързахме - взе да се развиделява. Очевидно най-песимистичния вариант - да ни пере дъжд до Горица и обезкуражени от калта да слезем на плажа с джипката посрамени, нямаше да го бъде. Стъпихме на черното след селото, чукнахме по снимка на старт финалната права и се пуснахме надолу към плажа.
Лошите ми спомени от тая отсечка останаха само спомени, беше сухо и доста подравнено, коловози практически нямаше и слязохме бързо. Заветния плаж се оказа пълен с хора и палатки. Бързо различихме нашата компания по подредените мотори, паркирахме и започна бързо разгащване, поне аз, че позагрях от спускането.
Сигурно е било пет и малко часа, поздравихме се с будната част от тайфата и се цопнах моментално.
Страхотен кеф
Поплувах, поплувах в търсене на изгрева, но се оказа че действително не съм на 25 и взех да разнообразявам стиловете и да редувам почивки. Тихо беше утрото, а когато от плажа се чуха възгласи и се раздаде музика се огледах и видях как Юлския Слънчо полека се подава Позяпах го неловко, стана ми като на концерта на Металика - сбъдваш си мечта, става ти нирванено, а за обстоятелствата няма място ...
Обърнах към брега, поозорих се докато изляза, а навън ми стана доста хладничко.
Нашите домакини от Карадере Тиим и техните гости бяха будни почти на 100 %.
Изгрева беше яко насниман, кафето готово, а огъня разпален.
Браво на хората успели да заделят време и средства идвайки от далеч за този субкултурен празник - видях мутри от Силистра, Панагюрище и София.
Полафихме докато се топлех и сушах, жалко дето нямах повече време да опитам и от причината за ароматните миризми дето се разнесоха рано-рано. Понаду се и музичка, дива и грубичка. Претърпях и малко конструктивна критика за изтърканите гуми на мотора, а любезните домакини даже ми сервизираха настройките на предното окачване за нула време. Както казаха обаче - фактури не издават
Слънцето съвсем се повдигна и тъй като се оказа, че само аз бързам за работа, се навлякох пак без да се разтакавам излишно търсейки къде са скрили бирата. Чао на компанията и газ по баира.
Горе където беше избуял асфалта бяха плъзнали вече коли и камиони, къде туристи къде труженици, голям калабалък ...
с навити крачоли и ръкави за проветрение се пуснах в навалицата.
Къде поради количките дето оправят маркировката, къде поради ония беемвета с еднакви цифри дето им са номерата, пристигнах в офиса с десет минути закъснение,
и мнооого удовлетворение
Хубаво се отвори тоя юли,
да му се ненадява човек как може да си спомни че е жив, вечно млад и пълен с хубави спомени
Благодаря на тия, с които споделихме емоцията на джулайчето,
и пожелавам на всички не-формалисти, мотористи и форумисти
крепко здраве, много емоции от знойното лято,
и да не престават с глупостите, че иначе сме за никъде,
нали Жоро ?
Ай слагайте слушалките:
http://vbox7.com/play:e3ad0e0c
п.п. и понеже имам агенти,
угадих макар и късно защо толкоз експедитивно и качествено ми бе сервизиран мотоциклета - 'майсторите' бързали че работа ги чакала ...
а да вземе да направи Джулая тази година в сряда ... странна работа
.Както и да е, след туй творчество, прощаваме му великодушно
Който можа се измъкна от работа и взе отпуски, а които не можахме взехме да кроим как да я уйдурдисаме.
Понеже ту от Комлука, ту от Гъбката хвърляхме погледи ( Бургас де
),по-далеч от Каварна недовидяхме. Хубаво място, хубави концерти, обаче феномена глава-камбана и тежък следобед в офиса хич не ми се понрави. Другия вариант за нашия общински плаж пак също не беше лош - градската управа за втора поредна година създава приятна атмосфера на брега за желаещите по-бурни емоции. Кусура обаче, който му намерихме, беше че хич няма да можем да покараме. Затова се спряхме на нещо средно като дистанция предвид обстоятелствата, и много добро като идейно попадение за целта - неопитомения плаж на Карадере.
Казвам му на Жоро, ставаме към три за бензин, кафе и така нататъка, а той като взе да ми изпраща едни зловещи прогнози за времето във Варненско, направо си припомних каква априлската одисея ми подари туй чудно деренце
Наложи се да го реконтрирам с хубави прогнози за Обзор и района, чак избор от дъждобрани му осигурих,
кеф ти разгащеризон-блек, кеф ти ту-парт айтъм патешко жълто
Човека обаче нали не е вчерашен ( даже някъде и модератор бил
) , патил е тук и там, та викна един приятел с джип за компания в случай че много се втечни положението по около плажа Ей тъй лягам ставам и три без нещо алармата на телефона ме изкара от някакви непонятни сънища, пакетирам се набързо и вадя коня на улицата.
Опитах се и снимки да поцъкам, но четириногия ни страж се изплаши от необяснимото ми поведение, а светкавицата на автоматичното ми фотоапаратче ми попречи да запечатам добре пустотата на улицата.
Стигам в уречения час пред гаража на Жоро, той готов и усмихнат до ушите, че и по-къси гащи - явно ми има доверие за дъждобрана
Пазача на паркинга, един дядо бивш моторист ни гледаше с умиление, рязко повдигна бойния дух като ни прасна една снимка - просто съм длъжен да взема една каска и да го разходя малко човека, не се е качвал на японска машина. Полека навихме газчица в града, макар и културно ( то с какъвто се събереш такъв ставаш
). Движението слабо - само сънени шофьори, тук там някой малоумник. На ОМВ-то заварихме бодра смяна, не беше съвсем заспало, коли, автобуси, докарахме и мотори. Само дето момчето на колонките се обърка и ни поздрави с "Добър вечер" Заредихме кафета, напитки и бензинче както му е реда, дойде и осигуряващия джип с 'правилните гуми'. Получихме информацията, че положението на градския плаж се контролира от нашите хора, обсъдихме програмата и докато се разсъним отиде почти четири часа. Хайде пакетиране и газ, че не беше ясно чия прогноза ще излезе вярна.
Почнаха едни капчици да прехвърлят, състезатели се появиха на изхода на града и отървахме нашия джип - хвана за Каблешково, а ние през главния път. Така и не се засякохме на Слънчев бряг впоследствие - скромната ни и разхвърляна формация налази прохода. Трафика там съвсем спадна, но си беше много влажно, росеше и карахме внимателно.
Къде за радост, къде за утеха на душата блудна, се разминахме с поне пет шест мотора каращи в южна посока по туй време.
Към Обзор вече като се поизправи пътя се проветрихме по-добре и се забързахме - взе да се развиделява. Очевидно най-песимистичния вариант - да ни пере дъжд до Горица и обезкуражени от калта да слезем на плажа с джипката посрамени, нямаше да го бъде. Стъпихме на черното след селото, чукнахме по снимка на старт финалната права и се пуснахме надолу към плажа.
Лошите ми спомени от тая отсечка останаха само спомени, беше сухо и доста подравнено, коловози практически нямаше и слязохме бързо. Заветния плаж се оказа пълен с хора и палатки. Бързо различихме нашата компания по подредените мотори, паркирахме и започна бързо разгащване, поне аз, че позагрях от спускането.
Сигурно е било пет и малко часа, поздравихме се с будната част от тайфата и се цопнах моментално.
Страхотен кеф
Поплувах, поплувах в търсене на изгрева, но се оказа че действително не съм на 25 и взех да разнообразявам стиловете и да редувам почивки. Тихо беше утрото, а когато от плажа се чуха възгласи и се раздаде музика се огледах и видях как Юлския Слънчо полека се подава
Позяпах го неловко, стана ми като на концерта на Металика - сбъдваш си мечта, става ти нирванено, а за обстоятелствата няма място ...Обърнах към брега, поозорих се докато изляза, а навън ми стана доста хладничко.
Нашите домакини от Карадере Тиим и техните гости бяха будни почти на 100 %.
Изгрева беше яко насниман, кафето готово, а огъня разпален.
Браво на хората успели да заделят време и средства идвайки от далеч за този субкултурен празник - видях мутри от Силистра, Панагюрище и София.
Полафихме докато се топлех и сушах, жалко дето нямах повече време да опитам и от причината за ароматните миризми дето се разнесоха рано-рано. Понаду се и музичка, дива и грубичка. Претърпях и малко конструктивна критика за изтърканите гуми на мотора, а любезните домакини даже ми сервизираха настройките на предното окачване за нула време. Както казаха обаче - фактури не издават
Слънцето съвсем се повдигна и тъй като се оказа, че само аз бързам за работа, се навлякох пак без да се разтакавам излишно търсейки къде са скрили бирата. Чао на компанията и газ по баира.
Горе където беше избуял асфалта бяха плъзнали вече коли и камиони, къде туристи къде труженици, голям калабалък ...
с навити крачоли и ръкави за проветрение се пуснах в навалицата.
Къде поради количките дето оправят маркировката, къде поради ония беемвета с еднакви цифри дето им са номерата, пристигнах в офиса с десет минути закъснение,
и мнооого удовлетворение
Хубаво се отвори тоя юли,
да му се ненадява човек как може да си спомни че е жив, вечно млад и пълен с хубави спомени
Благодаря на тия, с които споделихме емоцията на джулайчето,
и пожелавам на всички не-формалисти, мотористи и форумисти
крепко здраве, много емоции от знойното лято,
и да не престават с глупостите, че иначе сме за никъде,
нали Жоро ?
Ай слагайте слушалките:
http://vbox7.com/play:e3ad0e0c
п.п. и понеже имам агенти,
угадих макар и късно защо толкоз експедитивно и качествено ми бе сервизиран мотоциклета - 'майсторите' бързали че работа ги чакала ...
!
Коментар