Tweet
Ще си позволя да пусна отделна тема относно мероприятието на Орлова чука. Както и очаквах беше прекрасно. Пътуването няма да описвам, щото хора от всички краища на България и всеки е пътувал по различни пътища с различни родни красоти. Та минавам направо на "купона". Като масовка - около 20 мотора /ама ако питате на Лукойл в Бяла сме били поне 100 
/. Като място - ами Орлова чука. Понеже всяка година ходя поне веднъж на това вълшебно място, тази година останах наистина очарован от новите собственици на хижата и пещерата /ако въобще може да се каже "собственик на пещера"/. Мястото беше много чисто, с поставени на много места кошове за боклук, които сутрин задължително се изхвърлят. Въпреки многобройните туристи, които минават през това място аз лично не видях някъде боклуци, което означава, че се поддържа. Самата хижа е ремонтирана и изглежда по съвсем човешки начин. Браво на всички, които се грижат за това място, защото предишните собственици - една леля, на която няма да споменавам името от гр.Две могили си бяха страшни мърлячи търсещи само как да спечелят пари, без да вложат нищо. Сега е съвсем различно, а нощувката пак си е 10 лева.
Ние разбирасе не спахме в хижата, а само на палатки, които още с пристигането разпънахме в сянката на горичката.
След това естествено започна и разгъването на масите, които бяха оставени пред кафето към хижата, щото някои бяха доста гладни.
Пристигна и вълшебната течност, заради която по-късно ще стане ясно какви мъдрости произлазоха относно управлението на мотор.
След като всичко беше доставено на място веднага се разпределиха и задълженията. Оформиха се няколко групи.
Първата и най - важна група - на готвачите.
Тъй като почти винаги съм в тази група трябваше да оставя апарата, че имаше цял куп гладни гърла.
Втората и не толкова важна група - на пиячите
Ама някои бяха толкова жадни, та чак очите щяха да си извадят.
Естествено където има готвачи, пиячи се появяват и какво.......карачи. Ето точно това е третата група. Тази група тръгна на разходка из забележителностите в района - крепостта при с.Червен, Ивановските скални манастири и прекрасната природа.
Малко прически преди път и хайде на моторите
А ние от първата група..............ами то нямахме избор.
Появи се по едно време и една малка четвърта групичка, на която дължим тези красоти от самата Орлова чука.
Красоти, красоти, а ние продължавахме да си готвим, но около 18.00 часа приключиха и нашите мъки.
Така около 19.00 часа се събрахме всички групи. Аз лично прибрах фотоапарата, защото при наличието на онази течност предстоеше нещо, на което човек никога не знае какъв ще е края. Започнаха сладки приказки, други сладки неща и тук около 23.00 часа дойде ред на онази част от заглавието на темата "правата на завоя".
Главен мъдрец беше "дядо" Иван
Та ето какво ще рече това - "Значи караш мотор, наближава завой, изчисляваш с каква скорост да влезеш в него и след това караш само по правата на завоя и така излизаш. С една уговорка, че има някои завои дето са криви" Нишо не разбрахте нали. Напълно нормално, щото и аз въпреки че слушах дискусията около един час, не можах да разбера за какво иде реч, ама нали ви казах, че онази течност е "вълшебна" и ражда "вълшебни мисли". Все пак така не се бях смял от много, много време. Така приключи и всичко около 01.00 часа. Пропускам подробностите за периода 01.00 часа до 09.00 часа, защото тогава в тази невероятна гора, на това прекрасно място се чуваше единствено едно ритмично хъркане от поне 5-6 палатки в различни краища. Уникални звуци, за които и аз съм дал своя принос. Сутринта беше много тежка и подута
Но пък мястото си беше все така красиво
със своите домакини търсещи място за плаж
Последваха стандартни процедури като кафе, закуска, миене на очички, които много помагат за връщане на духа в тялото. Последва едно чистене на района и след това въпроса "какво ще правим ". Така всяка група излъчи представители и дружно решихме да посетим "Никополис ад Иструм" - античен римски град, разположен на 18 км северно от гр.Велико Търново по пътя за гр.Русе и 3 км югоизточно от с.Никюп, на левия бряг на река Росица. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Мястото е много хубаво и интересно, но все още не е разкопано "защото няма пари". Интересно е, че преди години археолози са започнали разкопки за да представят този град на туристи, но с идването на новото време всичко е занемарено, а направеното вече е разрушено и това пак "защото няма пари". Надявам се много скоро всичко това да се промени, защото както се казва и ние имаме много неща, които да дадем на света. Ето и малко снимки
Останки от амфитеатъра
и един от четирите главни пътя водещ към площада
Е това беше всичко. Много хубав уикенд се получи. Благодарности към всички, които дойдоха и спомогнаха за доброто изкарване на тези два дни. За всички, които се чудят дали да посетят това място - не се чудете, а тръгвайте. Пещерата "Орлова чука" също е много интересна. До момента са проучени около 13км от нея, но специалистите твърдят, че по нея под р.Дунав се излиза в Румъния.
Вече очаквам кое е следващото място, на което да се съберем.
И един съвет - Никога не карайте по правата в завоя, защото е доста болезнено след това.
Ето и всички снимки
http://picasaweb.google.com/boiko73/1314062009#
/. Като място - ами Орлова чука. Понеже всяка година ходя поне веднъж на това вълшебно място, тази година останах наистина очарован от новите собственици на хижата и пещерата /ако въобще може да се каже "собственик на пещера"/. Мястото беше много чисто, с поставени на много места кошове за боклук, които сутрин задължително се изхвърлят. Въпреки многобройните туристи, които минават през това място аз лично не видях някъде боклуци, което означава, че се поддържа. Самата хижа е ремонтирана и изглежда по съвсем човешки начин. Браво на всички, които се грижат за това място, защото предишните собственици - една леля, на която няма да споменавам името от гр.Две могили си бяха страшни мърлячи търсещи само как да спечелят пари, без да вложат нищо. Сега е съвсем различно, а нощувката пак си е 10 лева.Ние разбирасе не спахме в хижата, а само на палатки, които още с пристигането разпънахме в сянката на горичката.
След това естествено започна и разгъването на масите, които бяха оставени пред кафето към хижата, щото някои бяха доста гладни.
Пристигна и вълшебната течност, заради която по-късно ще стане ясно какви мъдрости произлазоха относно управлението на мотор.
След като всичко беше доставено на място веднага се разпределиха и задълженията. Оформиха се няколко групи.
Първата и най - важна група - на готвачите.
Тъй като почти винаги съм в тази група трябваше да оставя апарата, че имаше цял куп гладни гърла.
Втората и не толкова важна група - на пиячите
Ама някои бяха толкова жадни, та чак очите щяха да си извадят.
Естествено където има готвачи, пиячи се появяват и какво.......карачи. Ето точно това е третата група. Тази група тръгна на разходка из забележителностите в района - крепостта при с.Червен, Ивановските скални манастири и прекрасната природа.
Малко прически преди път и хайде на моторите
А ние от първата група..............ами то нямахме избор.
Появи се по едно време и една малка четвърта групичка, на която дължим тези красоти от самата Орлова чука.
Красоти, красоти, а ние продължавахме да си готвим, но около 18.00 часа приключиха и нашите мъки.
Така около 19.00 часа се събрахме всички групи. Аз лично прибрах фотоапарата, защото при наличието на онази течност предстоеше нещо, на което човек никога не знае какъв ще е края. Започнаха сладки приказки, други сладки неща и тук около 23.00 часа дойде ред на онази част от заглавието на темата "правата на завоя".
Главен мъдрец беше "дядо" Иван
Та ето какво ще рече това - "Значи караш мотор, наближава завой, изчисляваш с каква скорост да влезеш в него и след това караш само по правата на завоя и така излизаш. С една уговорка, че има някои завои дето са криви"
Нишо не разбрахте нали. Напълно нормално, щото и аз въпреки че слушах дискусията около един час, не можах да разбера за какво иде реч, ама нали ви казах, че онази течност е "вълшебна" и ражда "вълшебни мисли". Все пак така не се бях смял от много, много време. Така приключи и всичко около 01.00 часа. Пропускам подробностите за периода 01.00 часа до 09.00 часа, защото тогава в тази невероятна гора, на това прекрасно място се чуваше единствено едно ритмично хъркане от поне 5-6 палатки в различни краища. Уникални звуци, за които и аз съм дал своя принос. Сутринта беше много тежка и подута Но пък мястото си беше все така красиво
със своите домакини търсещи място за плаж
Последваха стандартни процедури като кафе, закуска, миене на очички, които много помагат за връщане на духа в тялото. Последва едно чистене на района и след това въпроса "какво ще правим ". Така всяка група излъчи представители и дружно решихме да посетим "Никополис ад Иструм" - античен римски град, разположен на 18 км северно от гр.Велико Търново по пътя за гр.Русе и 3 км югоизточно от с.Никюп, на левия бряг на река Росица. Основан е през 102 г. от император Траян в чест на римската победа над даките. Мястото е много хубаво и интересно, но все още не е разкопано "защото няма пари". Интересно е, че преди години археолози са започнали разкопки за да представят този град на туристи, но с идването на новото време всичко е занемарено, а направеното вече е разрушено и това пак "защото няма пари". Надявам се много скоро всичко това да се промени, защото както се казва и ние имаме много неща, които да дадем на света. Ето и малко снимки
Останки от амфитеатъра
и един от четирите главни пътя водещ към площада
Е това беше всичко. Много хубав уикенд се получи. Благодарности към всички, които дойдоха и спомогнаха за доброто изкарване на тези два дни. За всички, които се чудят дали да посетят това място - не се чудете, а тръгвайте. Пещерата "Орлова чука" също е много интересна. До момента са проучени около 13км от нея, но специалистите твърдят, че по нея под р.Дунав се излиза в Румъния.
Вече очаквам кое е следващото място, на което да се съберем.
И един съвет - Никога не карайте по правата в завоя, защото е доста болезнено след това.
Ето и всички снимки
http://picasaweb.google.com/boiko73/1314062009#
.
Изобщо не ме е яд 
Коментар