Gorgio беше човекът, който ми обърна внимание на мястото – Подземен куполен храм на изворната вода при с. Гърло. В нета веднага намирам нужната информация - прилагам 2 линка :
http://www.democrit.com/subcategory.php?n=849&subct=51&cat_is=32&br=12&wh_n=news15
и
http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/001/0801/01.htm, а накратко :
Храмът-кладенец бил изграден според изследвалата го археоложка преди повече от 3 200 г., т.е. преди 32 века. Той представлява подземна сграда с толос и дромос. Макар и да има съвсем друго предназначение, повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно прониква все по на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция и в един сравнително ранен период – 14-13 в.пр.н.е. – достига до горнострумските райони.
Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец от с.Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. … [ Обаче като култово съдържание – като израз на преклонение към подпочвените води този храм има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана ] буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.
В оригиналния си вид куполът е бил затворен изцяло отгоре и така е бил запазен до около 1980 г. След това иманяри са махнали покривния слой с дебелина около един метър, при което във върха на храма се е образувал днешният отвор с диаметър около един метър. Т.е. според археоложката в оригиналния храм не е прониквала дневната светлина отгоре. През отвора злосторниците са проникнали в храма, за да видят какво има за грабене. Пак тогава е махнат и един камък от основата на зида точно там, на ъгъла, където стълбището свършва и преминава в куполната цилиндрична зала. Именно по тази причина постепенно се е деформирало цялото съоръжение - погледнат отвътре навън, прекрасният и някога симетричен коридор сега е нелепо деформиран. По същата причина се е пропукала и захлупващата плоча от арката над стълбището точно на границата между коридора-стълбище и залата.
В района може да се видят още останки от крепост (на баира над храма), основи на римска вила и странно гробище.
Е, няма как, ще се ходи. Срещата ни с Лъчо е във вторник, избягали от работа, на една от многото бензиностанции. Набързо го запознавам с образователно - културната програма и тръгваме към Перник – Брезник – с. Гърло, въоръжени със схематична карта на местността.
По околовтъстното на Перник, втрещена как една майка прехвърля детска количка през мантинелата и точно я поставяше в лявата лента на моето палтно, изпускам отбивката за Брезник. След кратко съвещание решаваме да се върнем през насрещното. Пускам дълги, мигам от всякъде и подхождам с внимание и точно ни остават два метра до целта , качила съм се почи по бордюра срещу мен идва и спира кола, зад волата офицер от милицията. L Слиза човекът, идва и в потрес ми казва „какво правите бе хора, дайте ми логично обяснение” Дигам рамене - „Ами няма логично обяснение – всичките ви думи са излишни”. Човекът излиза разбран, прави сто предупреждения да внимаваме, качва се в колата, слиза пак и спира движението да минем (да не ни мислел).
След малко сме в Брезник и след още малко завиваме към Гърло. Мегданът е празен, магазинът заключен, кметството е отворено, но пък няма никой. Намираме пътя към Старото село Гърло – струпани в една долинка, потънали в зеленина стари къщи, няма какво да наречеш улица
Търсим Микроязовирът. Объркваме пътя веднъж, връщаме се, объркваме го втори път – предишния разклон в ляво било – връщаме се, усукваме се на едно обратно ляво завойче и сме се объркали за трети път - суркаме се в живописно дере и установяваме че първата грешка е била вярна.
Късно е вече - само напред
В крайна сметка намираме верния път, надежден изглежда...
Стигам до голяма мазна локва, но решавам, че след като пътя е насипван отдолу ще е твърдо и без да се замисля право вътре; да, ама е меко и в следващия момент съм паднала при жабите и водата е доколенете. Лъчо се мята себеотвержено да ме вади, всичко е мокро, ние сме мокри, навсякъде тиня...
В крайна сметка стигаме до микроязовира, който е и вододайна зона и от тук се върви пеша. Според картата и обяснението на местен дядо трябва да минем по стената и през преливника, така че пренебрегваме табелата „Забранено – вододайна зона”.
Според картата следващия ориентир е капражът на Хорицата
Харесва ни в жегата и се позабавляваме с мисълта да го обърнем на баня с вана и да свалим малко тиня.
След още немного ходене пред нас от гората изниква навесът на Храма. Ето ги и стълбите надолу.
Време е вече да слезнем в подземното царство...
Помещението е кръгло, не голямо, като камбана, камъните са редени без спойка и прави впечатление как се събират нагоре, където сякаш са били залкинени с един голям камък.
По средата има кладенец
Отдаваме заслуженото на мястото докато му се нагледаме и изпълзяваме обратно. Сега пред нас е голямата дилема – да се катерим ли до крепостта (стръмнината е сериозна, пътека няма) или...
Ако нямахме жаби в обувките тръгваме веднага, но сега... В крайна сметка решаваме да я пропуснем .
Римската вила така е потънала в шубраци и трева до кръста, че и тя незнае къде е.
Предстой ни гробището – навръщане в страни от пътя. Намирам мястото веднага.
Тук лежи АНА – коя е тази жена с необичайното име Ана в това Село преди 130 г.? От къде ли е дошла?
Лъчо предлага към София пак да си направим лек оффроуд, и така безметежно свободни, сред миризма на цъфнал бъз и разни други треви се понасяме от Мещица към Банкя.
http://www.democrit.com/subcategory.php?n=849&subct=51&cat_is=32&br=12&wh_n=news15
и
http://www.de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/001/0801/01.htm, а накратко :
Храмът-кладенец бил изграден според изследвалата го археоложка преди повече от 3 200 г., т.е. преди 32 века. Той представлява подземна сграда с толос и дромос. Макар и да има съвсем друго предназначение, повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно прониква все по на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция и в един сравнително ранен период – 14-13 в.пр.н.е. – достига до горнострумските райони.
Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец от с.Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. … [ Обаче като култово съдържание – като израз на преклонение към подпочвените води този храм има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана ] буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.
В оригиналния си вид куполът е бил затворен изцяло отгоре и така е бил запазен до около 1980 г. След това иманяри са махнали покривния слой с дебелина около един метър, при което във върха на храма се е образувал днешният отвор с диаметър около един метър. Т.е. според археоложката в оригиналния храм не е прониквала дневната светлина отгоре. През отвора злосторниците са проникнали в храма, за да видят какво има за грабене. Пак тогава е махнат и един камък от основата на зида точно там, на ъгъла, където стълбището свършва и преминава в куполната цилиндрична зала. Именно по тази причина постепенно се е деформирало цялото съоръжение - погледнат отвътре навън, прекрасният и някога симетричен коридор сега е нелепо деформиран. По същата причина се е пропукала и захлупващата плоча от арката над стълбището точно на границата между коридора-стълбище и залата.
В района може да се видят още останки от крепост (на баира над храма), основи на римска вила и странно гробище.
Е, няма как, ще се ходи. Срещата ни с Лъчо е във вторник, избягали от работа, на една от многото бензиностанции. Набързо го запознавам с образователно - културната програма и тръгваме към Перник – Брезник – с. Гърло, въоръжени със схематична карта на местността.
По околовтъстното на Перник, втрещена как една майка прехвърля детска количка през мантинелата и точно я поставяше в лявата лента на моето палтно, изпускам отбивката за Брезник. След кратко съвещание решаваме да се върнем през насрещното. Пускам дълги, мигам от всякъде и подхождам с внимание и точно ни остават два метра до целта , качила съм се почи по бордюра срещу мен идва и спира кола, зад волата офицер от милицията. L Слиза човекът, идва и в потрес ми казва „какво правите бе хора, дайте ми логично обяснение” Дигам рамене - „Ами няма логично обяснение – всичките ви думи са излишни”. Човекът излиза разбран, прави сто предупреждения да внимаваме, качва се в колата, слиза пак и спира движението да минем (да не ни мислел).
След малко сме в Брезник и след още малко завиваме към Гърло. Мегданът е празен, магазинът заключен, кметството е отворено, но пък няма никой. Намираме пътя към Старото село Гърло – струпани в една долинка, потънали в зеленина стари къщи, няма какво да наречеш улица
Търсим Микроязовирът. Объркваме пътя веднъж, връщаме се, объркваме го втори път – предишния разклон в ляво било – връщаме се, усукваме се на едно обратно ляво завойче и сме се объркали за трети път - суркаме се в живописно дере и установяваме че първата грешка е била вярна.
Късно е вече - само напред
В крайна сметка намираме верния път, надежден изглежда...
Стигам до голяма мазна локва, но решавам, че след като пътя е насипван отдолу ще е твърдо и без да се замисля право вътре; да, ама е меко и в следващия момент съм паднала при жабите и водата е доколенете. Лъчо се мята себеотвержено да ме вади, всичко е мокро, ние сме мокри, навсякъде тиня...
В крайна сметка стигаме до микроязовира, който е и вододайна зона и от тук се върви пеша. Според картата и обяснението на местен дядо трябва да минем по стената и през преливника, така че пренебрегваме табелата „Забранено – вододайна зона”.
Според картата следващия ориентир е капражът на Хорицата
Харесва ни в жегата и се позабавляваме с мисълта да го обърнем на баня с вана и да свалим малко тиня.
След още немного ходене пред нас от гората изниква навесът на Храма. Ето ги и стълбите надолу.
Време е вече да слезнем в подземното царство...
Помещението е кръгло, не голямо, като камбана, камъните са редени без спойка и прави впечатление как се събират нагоре, където сякаш са били залкинени с един голям камък.
По средата има кладенец
Отдаваме заслуженото на мястото докато му се нагледаме и изпълзяваме обратно. Сега пред нас е голямата дилема – да се катерим ли до крепостта (стръмнината е сериозна, пътека няма) или...
Ако нямахме жаби в обувките тръгваме веднага, но сега... В крайна сметка решаваме да я пропуснем .
Римската вила така е потънала в шубраци и трева до кръста, че и тя незнае къде е.
Предстой ни гробището – навръщане в страни от пътя. Намирам мястото веднага.
Тук лежи АНА – коя е тази жена с необичайното име Ана в това Село преди 130 г.? От къде ли е дошла?
Лъчо предлага към София пак да си направим лек оффроуд, и така безметежно свободни, сред миризма на цъфнал бъз и разни други треви се понасяме от Мещица към Банкя.
Коментар